Във възрожденските селища времето е спряло, само котките те придружават

Няма как да бъде забравен вкусът на габровския шоколад, наречен пестил

Пресъхнали чешмички, дървени пейки и катинари - върху това попада погледът ти

Ако човек наистина иска да избяга някъде от потискащата атмосфера на действителността по време на пандемия, то изборът трябва да бъде място, в което има история, красота и носталгия. Място, в което можеш да се пренесеш в друга епоха и да видиш родината си с други очи.

Габровският балкан е едно от тези удивителни български кътчета, в които със сигурност можеш да забравиш поне за малко онова, което те депресира и да дадеш полет на духа. Около Габрово е пълно с история - възрожденските селища Трявна и Боженци са изумително красиви, макар и малко тъжни. Особено сега в пандемичната обстановка, когато са пусти, защото музеите и заведенията там са затворени... Туристите наистина се броят на пръсти, а по калдъръмените им улички компания могат да ти правят само котките. Тези местенца изглеждат като призрачни, макар някои от магазинчетата там да са отворени и собствениците им любезно да приканват минаващите непознати да влязат и разгледат.

И Трявна, и Боженци отстоят само на по 15-ина километра от Габрово, съвсем близо са и няколко манастира - Соколовският, Дряновският, Плаковският, Преображенският... все православни светини, там е и Етъра. Нека най-напред се отправим към Боженци, което можеш да разгледаш само за 1-2 часа. Е, и да не искаш да си тръгнеш, след като го видиш.

Разбира се, още на паркинга в началото на архитектурния резерват те посрещат най-любезно... котките. И ще те придружат по целия път, докато обикаляш покрай прелестните бели къщи - там всички са такива, накацали по хълмчетата отляво и отдясно. Ако преди в него са живеели около 500 души, сега те са само 50-60. Вече е зима, а снегът още го няма, мъглата леко се вдига, тук-там се извива бял дим от някой комин, а по улиците е наистина пълно мъртвило. Виждаме отворени само две дюкянчета, в които можеш да си купиш традиционните магнитчета, картички, национални носии, сувенири, кратунки и прочутия габровски пестил. Ако някой не знае какво е това, веднага ще ти разкажат за него, защото се прави само в този край - това е ужасно вкусен продукт от узрели сушени сини сливи, известен още като “габровски шоколад”. Към вкуса му може да се прибавят портокалови или лимонени кори, какаови зърна, кафе, канела, орехи, червени боровинки... Щом си купиш пакетче от тази вкусотия, можеш да започнеш разходката из Боженци. А ако имаш късмет, ще изпиеш по пътя чаша чай или ароматно кафе.

В Боженци всяка къща си има име, което е написано на нея. А на всяко ъгълче има куп табели, оказващи за коя къща накъде да тръгнеш и на колко метра се намира тя. Капитановата, Дрянковата, Вичевата, Джелеповата, Тачевата, Двата щрауса, Шарлоповата и още много други къщи ти дават ориентир. Има надписи за механи, староприемници, къщи за гости..., но хора няма. Изведнъж, наближавайки творческия дом на СБХ, се задават отгоре 4-5 младежи с ранички на гърба и разбираш, че не си сам. Покрай тях, както и покрай нас вървят бавно, без да са нахални, по няколко котки, което те кара да се усмихнеш. Съвсем естествено фотосесиите с мъркащите животинки стават част от твоето пътуване в безвремието. Тъгата ти се наслоява, когато виждаш на дървената порта на някоя къща надписа: “Продава се” и телефон за контакт.

Минорното настроение обаче изведнъж ти се оправя, когато местен зевзек решава да те заговори с изненадващ въпрос: “Ти щастлив човек ли си?” “Разбира се, щом съм в Боженци...”, а той те репликира “А знаеш ли кои са щастливи - само глупците. Умните са тъжни...” “Е, аз съм щастлива глупачка”, веднага му казвам с най-широката си усмивка, получавайки одобрението му.

Пресъхнали чешмички, дървени пейки и катинари, върху това попада погледът ти извън красивите белосани еднокатови или двукатови къщи. Отправяйки се към местната църква, минаваш покрай няколко стари къщи, които най-вероятно ще бъдат бутнати и на тяхно място ще се появят други. А малката черква Свети Пророк Илия е истинско бижу, освен това и историята є е много интересна. Тя е построена на най-високата част на селото. Камбанарията є е висока 17 метра, камбаната е донесена от Русия, а самата църква е с масивни каменни плочи, таваните са сводести. Иконостасът е дело на Недялко и Цаню Ганчеви, племенници на Уста Генчо Кънев. Всички икони са изрисувани през различно време от иконописци от Тревненската иконописна школа. На западната стена на камбанарията е иконата на Св. Пророк Илия.

Започнали да строят черквата през 1839 г. и след година я предали завършена на църковното настоятелство. А всичко започва, когато в началото на XIX век, близо до Габрово е намерена икона на Свети Илия и дървен кръст, те били донесени в Боженци. При строежа на църквата в селото те били вградени в основите є.
Красивата черква наистина е истинско бижу и заслужава да се види. Спускайки се надолу по калдъръма, осеян с тревички, минаваш покрай непокътната възрожденска атмосфера с прекрасни архитектурни образци от XVIII - XIX век.

В най-горната част на селото 70-80 метра преди черквата има табела, на която пише: Трявна - 2 часа. Да, има път през балкана за другата възрожденска прелест - пеша можеш да стигнеш до градчето само за 2 часа. Е, заради леката мъгла и мокрия път, както и липсата на подготовка, не се решихме да тръгнем, но си обещахме, че лятото непременно ще го направим.

Иначе с колата от Боженци до Трявна са 20-ина километра. Живописният път с множество завои пълни очите ти с красотите, които не свършват, а влизайки в градчето, просто се оставяш на емоцията. И тя те води по красива улица с белосани къщи, с дървени прозорчета и отворени капаци. Котките отново са твоя водач, а от множеството дюкяни само 3-4 са отворени. Погледът ти обхваща цялата прелест на възрожденската атмосфера, а стигайки до бялата Любовна чешма - да точно така пише на нея, буквално замираш два века назад. И четеш на красива мраморна табела историята на любовта между хубавата Калина с очи като синчец и напетия момък Здравко, който съградил чешма на мястото, където бликнал извор от сълзите на девойката за мъртвия є баща. Издигнал и пейка от бял мрамор, където влюбените присядали винаги, когато се връщали в родната къща. Всичко наоколо е изумително красиво, можеш да седиш цял час без да мръднеш, просто се наслаждаваш.

Малко след това е има друга пейка - тази, на която е поседнал Пенчо Славейков. Целият от бронз, той все едно чака да приседне до него всеки пътник, минал оттам. Зад гърба му е къщата музей на Петко и Пенчо Славейкови, която е толкова красива, че няма как да не съжалиш, как да не се ядосаш на пандемията, затворила и музеите. Вървейки по калдъръмената улица стигаш малко площадче, където все пак има отворено дюкянче с единствени посетители - мъркащите ни приятели. Точно след това е и гърбавият мост над реката, построен още в средата на XIX век. В началото бил дървен, а после местните го построили от камък, заради реката, която често го събаряла по време на дъждовете. Минавайки по него, стигаш до символа на градчето високата 21 метра Часовникова кула, построена в далечната 1814 година. Тя се намира точно на прекрасния градски площад “Капитан Дядо Никола”. Заобикалят го Славейковото школо - там е преподавал поетът и писател Петко Славейков, и невероятно красивата църква “Св. Архангел Михаил”. Легендите - коя от коя по-интересни, разказват, че за да получат разрешение от османската власт да бъде построена Часовниковата кула, тревненските девойки е трябвало да спрат да носят традиционния си накит за глава.

Друга легенда пък разказва, че черквата е построена още през 7 век, но била опожарена по време на кърджалийското нападение точно в края на 18 век. Възстановили я след 20-ина години и то с материали, които останали от строежа на Часовниковата кула. При възстановяването є е запазен ниският под. Иконите вътре са истинска прелест и влезеш ли веднъж в нея, не можеш да я забравиш. Веднага се пренасяш векове назад.
И така, разхождайки се по малките закътани възрожденски улички или покай градските забележителности, носталгията няма как да не те обземе. Носталгия по онова изгубено време и по тази застинала красота. Пандемията обаче има и хубава страна - всичко в тези месеци на локдаун е лишено от суета, няма го онзи познат кич, характерен за туристически места, като Трявна и като Боженци. Всичко в това време изглежда автентично и неподправено. Затова побързайте - точно сега е времето за разходки по тревненските улички и по калдъръма на Боженци. Това е преживяване, което се помни.