В 40 държави на Европейския континент за втора поредна година се проведе Денят на европейските автори – писатели и общественици четоха откъси от книги пред млади хора в училища и библиотеки. Целта на инициативата е да се насърчи интересът към четенето; да се вдъхновят новите поколения да изследват богатството на Европейската литература; да се промотира езиковото многообразие в Европа.

Официални представители на инициативата за България, определени от Европейския писателски съвет в Брюксел, бяха писателите Боян Ангелов, Неда Антонова и Анжела Димчева, членове на СБП:

В 31. СУЧЕМ „Иван Вазов“ (София, р-н „Слатина“) гостува поетът и литературен изследовател Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели. Анонс за събитието направи директорът г-жа Велина Георгиева. Пред учениците от горния курс Боян Ангелов представи акценти от новия си сборник „Прелюдии и послеписи“. Книгата съдържа литературни портрети на видните възрожденци Марко Балабанов и Нешо Бончев, статии за Антон Страшимиров и Асен Златаров, рецензии за книги на съвременни автори и интервюта. 

Боян Ангелов

В отговор на въпросите на учениците и преподавателите Боян Ангелов навлезе в творческата лаборатория на писателя, като използва философски анализ: „Творчеството е подчинено на две необясними душевни състояния – интуицията и инспирацията. Интуицията е способността да можеш да достигнеш космическия разум, а инспирацията – да можеш да поемеш космическия разум. Защото ние, хората, сме съсретодочие на космическия разум. Човек е така създаден, че няма как да знае всичко... Смятам, че всяко общество трябва да има тесни специалисти в съответната наука, но хората трябва да притежават и обща култура, без да се обявяват за всичкознаещи. Човек трябва да мери думите си – произнесената дума може да спаси, но може и да убие. Ако искаме да опознаем и да служим на отечеството си, трябва да погледнем и към миналото. Самите ние чрез настоящите си действия творим миналото на бъдещите поколения. Тези хора остават в историята, които са работили за отечеството си... Много е важно в каква среда се формират младите хора днес, как усвояват родния език. Това определя тяхното отношение към културата“. Боян Ангелов говори за съдбата на Васил Левски, за Христо Ботев, Нешо Бончев, Иван Вазов, Асен Златаров, Марко Балабанов и за други достойни българи. Той разказа част от биографията на първия български литературен критик Нешо Бончев, който през 19. век ратува за издигне нивото на българската литература, превежда важни съчинения от руски и френски автори, превежда репортажите от потушаването на Априлското въстание, публикувани в Европейската преса. Боян Ангелов осветли подробности от създаването на Съюза на българските писатели през септември 1913 г., когато след Балканската война, покрусени от националните жертви и загуби, в София се събират млади писатели и канят Иван Вазов, Антон Страшимиров, Иван Д. Шишманов да станат почетни членове на новоучредената организация.

„В общественото съзнание има бели полета, които трябва да се облекат в съдържание... Днес, вече 33 години, България не успява да създаде обединяваща кауза, да издигне един национален идеал. Една от ролите на българския писател е да изравя от съкровищницата на езика ни красиви стари думи. Това е трудно, но така българският език ще достигне своята богоносна форма. Няма друг език в Европа, който да е създаден от патриарси и царе с декрет в 9-ти век. Нека не забравяме, че днес българският език е официален в Европейския съюз. А кирилицата, създадена от учениците на Кирил и Методий, продължава да се употребява от 250 милиона души“ – обобщи Боян Ангелов.

Боян Ангелов прочете и свои стихове от стихосбирката си „П(р)освещения“: „Иван Вазов“, „Ненагледност“ (посветено на Н. Вапцаров), „Далнина“ (посветено на Пейо Яворов) и др. Рецитацията му беше силно аплодирана от присъстващите над 30 ученика. „Нека не търсим лошото у човека, нека игнорираме езика на омразата, нека се разбираме, като търсим идеала в човека – това е основен принцип за разбирателство в Европейския съюз“ – каза Боян Ангелов.

Във 2. Средно училище „Никола Маринов“ (Търговище) гостува Неда Антонова. Инициативата започна с живо изпълнение на хор и оркестър на химна на Европа – „Ода на радостта“. Събитието се водеше от Славка Георгиева – преподавател по литература, която представи инициативата – като идеи и послания, отбелязвайки, че литературата е средство за израстване на младите хора. Тя въведе публиката в биографията на Неда Антонова – издадени исторически романи и награди. Група от 9 ученици изнесоха рецитал по откъси от романа на Неда Антонова „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“, завършвайки с финала – „...Изрекъл високо на глас: „История славеноболгарская“. И екнал силен камбанен звън. Само след миг забили всички камбани на всички църкви в Света гора. Сребърните им възгласи възвестявали на света слава, радост, любов и спасение на човеците от мрак и душевно невежество во век и веков! Денят бил поличба: 25 март, Благовещение, а годината – 1760!“. 

Неда Антонова

Свои впечатления сподели Никола Киров от 10 в. клас – първият читател на романа „Безмълвие“ в Търговище: „Обичам много да чета книгите на Неда Антонова, защото голяма част от тях са свързани със сюжети от българската история. Тя съживява нашите предци и пише толкова докосващо, сякаш непрекъснато се е прераждала и живяла във времената на своите герои. Всяка нейна книга е истинско богатство за нашата литература... „Безмълвие“ би трябвало да се изучава в българското училище“. Той прочете и свое стихотворение – с благодарност към Неда Антонова, която го напътства в неговите литературни опити. Самата писателка, пределно развълнувана, благодари на учениците и каза, че е щастлива, че усилията ѝ за написването на тази книга имат смисъл. Тя отговори на множество въпроси, ето част от нейните отговори: „Писателят трудно избира темата за своя роман, новела, пиеса. В повечето случаи темата търси своя автор. Пишейки романа за Левски, попаднах на случайна информация за Паисий... Събирах от различни места информацията троха по троха, за да стане достоверен текст, да има послание, с което читателят да запомни героя. Имах трудности, съмнения, колебания, но не се отчайвах... Срещнах се с монаси от Света гора и по техните разкази направих реконструкция на атмосферата, канона, ежедневието на монасите. Това е трудността на писателството. Тук помага въображението, така се ражда фикцията“. 

Неда Антонова с учениците

Накрая учениците попитаха за темата, по която авторката работи в момента. Стана ясно, че Неда Антонова пише роман за тийнейджъри под заглавие „Понеделник: час на класа“ – с една изключително тревожна тема –  самоубийствата сред младите хора.

В 37. СУ „Райна Княгиня“ (София, р-н „Люлин“ 10) гостува Анжела Димчева. В украсена зала със знамето на ЕС и с рисунки на учениците, посветени на Гълъба на мира, тя беше посрещната от директора г-жа Цветомира Георгиева. Събитието започна с видео изпълнение на химна на Европа – „Ода на радостта“. Авторката беше представена с част от биографията си, като беше отбелязано, че новата ѝ книга е защитена като дисертация. Г-жа Мария Горанова водеше програмата, като с прочит на откъси от книгата на Анжела Димчева „Дипломация чрез литература“ и с въпроси към темите и идеите в научния ѝ труд се включиха десетина ученици. „Дипломация чрез литература“ е посветена на Международните писателски срещи (1977 – 1986), събирали световния културен елит в София. Дейците на литературата издигат мотото „Мирът – надежда на планетата“. В отговор на въпросите на учениците Анжела Димчева цитира световни имена, участвали на форумите: Габриел Гарсия Маркес, Чарлз Пърси Сноу, Джани Родари, Евгени Евтушенко, Гор Видал, Уилям Сароян, Марио Варгас Льоса, Жан-Ерве Базен, Сергей Михалков, Хулио Кортасар, Жоржи Амаду, Азис Несин... В книгата си Анжела Димчева се позовава на оригинални документи от архивите на СБП и личния архив на Любомир Левчев. Тя подчерта, че символиката мир – творчество – духовност се налага през 80-те години в световната политика благодарение и на българските усилия: „От момента на конституирането на Софийските писателски срещи като знаков сигнал към съвестта на управляващите се появява понятието „културна дипломация“. Днес това е основен термин в посока успокояване на регионалната и международна конфронтация“. Учениците и преподавателите се включиха в четенето с откъси от книгата и с рецитация на стихотворения на български, испански и английски. Звучаха стихове на Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Татяна Костова, Христо Фотев; на Рафаел Алберти (на испански), както и няколко стихотворения от участници в Международните писателски срещи – Мартин Наг (Норвегия), Уилям Мередит (САЩ), Пиер Гамара (Франция), Аурора Мария Сааведра (Мексико).

Цветомира Георгиева - Анжела Димчева

Учениците цитираха японският вестник „Йомиури“ от 1984 г., който изрича определението: „София е Хелзинки на литературата“. Харесаха им думите на американския писател Ърскин Колдуел: „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели“, които се превръщат в девиз на Международните писателски срещи през 80-те години. Елио Филипо Акрока (Италия) предлага да се издигне оригинален паметник във всяка столица и той да се нарича „Фар на мира“, идентичен за целия свят, защото за хората на изкуството темата за мира „надхвърля временния политически аспект и се превръща във вечен символ за човека; превръща се в съзнание и култура, стояща над всички географски деления; става матрица и мотор на прогреса. Политиците би трябвало да се поучат от нас“.

На финала г-жа Цветомира Георгиева обобщи, че след този урок по духовност ние можем да се гордеем като българи, че темата за мира присъства в нашето ежедневие. „Нашият девиз съвпада с девиза на Конференцията на ЕС, която се провежда днес в Брюксел: „Единни в многообразието“. Благодаря на преподавателите и нашите възпитаници за това вдъхновяващо събитие!“ – каза директорът г-жа Георгиева.

Инициативата в 37. СУ „Райна Княгиня“ беше уважена от г-н Силви Пасков – главен експерт „Връзки с обществеността“ на Община район Люлин, който беше впечатлен от стройния сценарий, изготвен от г-жа Мария Горанова и г-жа Юлияна Георгиева, както и от рецитаторските способности на възпитаниците на училището.

Линкове към инициативата на Европейския писателски съвет – Брюксел:

https://europeanwriterscouncil.eu/2403doea/

https://culture.ec.europa.eu/cultural-and-creative-sectors/books-and-publishing/day-of-european-authors
https://www.instagram.com/creative.eu/
https://www.instagram.com/ewc_europeanwriterscouncil/
#readwitheurope