Ползват първа преса от „меда“ на захарната тръстика вместо меласа

“Империята отвръща на удара” от сагата “Междузвездни войни” е снимана на мястото, на което отлежава питието

Ако досега не сте върл почитател на рома, то никога не сте опитвал гватемалски такъв. Въпреки, че страната в Централна Америка не е световна сила в производството на спиртни напитки, дори експертите са категорични, че никой на планетата не прави по-добър ром от местните. Неслучайно гватемалска дестилерия печели с продуктите си място в Залата на славата на Международния фестивал на ром, както и редица първи награди на световни изложения.

Според експертите една от тайните в производството е климатът на Гватемала и богатата вулканична почва, които правят условията за отглеждане на захарна тръстика перфектни. Растението се събира на ръка като се ползва специален вид мачете, създадено специално за целта, противно на световната тенденция за механизиране на производството.

Най-добрият гватемалски ром отлежава на 2300 метра надморска височина. Мястото е избрано и за снимките на епизода “Империята отвръща на удара” от сагата “Междузвездни войни”.

Повечето ромове използват за основа меласа - тъмен, плътен страничен продукт от производството на захар, който естествено е и по-евтин. Гватемалците залагат на концентриран сироп от първото пресоване на захарната тръстика. Това прави рома по-сладък, но и по-приятен и деликатен на вкус.

Следва ферментация, при която се използват уникални дрожди, извлечени от ананас. Процесът продължава с дестилация и транспортиране на рома до място на 2300 метра надморска височина, където питието отлежава.

Това също се случва по различен начин. В Гватемала залагат на метода “солера” за фракционно смесване. Използват се различни видове бъчви, в които ромът отлежава последователно - дъбови, овъглени дъбови, шери бъчви, като те никога не се изпразват докрай, така че ароматите на ром с различни възрасти и качества се смесва и образува един наистина елегантен и уникален бленд. Крайният резултат е ром с цвят на махагон и нотки на ванилия, тютюн, сушени плодове, лешник и кафе (с чието качество Гватемала също е известна).
Отлежаването на висока надморска височина прави процесът на стареене е много по-нежен, а постоянните по-ниски температури и по-ниското атмосферно налягане улесняват естествения молекулярен обмен.

Запазена марка на рома са и ръчно изтъкани от палмови листа пръстени около гърлото на бутилката, а понякога и подложки за чаши. Традицията за изработка на всякакви изделия от сушени палмови листа в Гватемала датира още от епохата на маите. Чрез тях не само се акцентира върху културата и традициите на страната-производител, но има и социален ефект, тъй като осигурява работа и за жените в страната, които по-трудно намират препитание.

Както местните се шегуват - няма по-полезно питие от рома с марка Закапа, тъй като е разработен от лекар. Алехандро Бургалета се занимава с дестилацията и стабилизирането на своя ром дълго време, преди да го пусне на пазара през 1976 г., по случай стогодишнината от основаването на град Закапа в Източна Гватемала. Останалото е история, при това от най-успешните.

Знаков за любителите на рома е и фактът, че мястото на 2300 метра надморска височина, където отлежава любимото им питие, е използвано като фон на голяма част от сцените от епизода “Империята отвръща на удара” от сагата “Междузвездни войни”.

Наричат го “убиец на дяволи” и “кръвта на адмирал Нелсън”

Питието е любимо на пирати и моряци

Въпреки, че първоначално ромът бил известен като питието на моряците и пиратите, дамите днес се наслаждават на напитката както чиста, така и в различни коктейлни комбинации.

Наричат рома още “убиец на дяволи” заради силния му и огнен вкус. Първите му и най-големи почитатели са морските вълци, а след написването на “Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън се превръща и в емблема на пиратите.. От 1655 г., когато Великобритания превзема Ямайка до 31 юли 1970 г. британските моряци получавали дневна дажба от ром като част от заплащането си. Така напитката от захарна меласа заменила раздаваните количества френско бренди преди това.

Според легендата “виновник” за създаването на питието е не кой да е, а откривателят Христофор Колумб. Просто в края 15 век той първи внесъл захарна тръстика на Карибите.

Първоначално ромът задължително бил с тъмен цвят и тежък остър вкус. Минималното алкохолно съдържание в предвидения за моряците ром бил поне 57 градуса - колкото било нужно, за да се тества силата му чрез тест за запалване с барут. Първоначално моряците го пиели чист или с малко лимонов сок, но адмирал Едуард Върнър, загрижен за здравето и поведението на подчинените му моряци, “изобретил” грога - като просто разреждали силното питие с топла или гореща вода.

Според легендата след битката при Трафалгар британците решили да транспортират загиналият адмирал Нелсън, за да консервират тялото му в бъчва с ром. При пристигане обаче се оказало, че питието магически е изчезнало от бурето, тъй като моряците пробили дупка, източили и изпили алкохола. И досега “кръвта на Нелсън” се използва като синоним на ром. Историята е оспорвана, но пък терминът е в обращение и до днес.