Съществуват 7 малцинствени езика, които са под защита

Езикът на сорбите е подобен на полски и чешки

В Германия живеят четири признати национални малцинства - датското, фризийското, ромското (синти и роми) и сорбите. Наред с шестте езика, на които говорят тези малцинства, във Федералната република под специална защита е и регионалният език долнонемски (Plattdeutsch).

Собствена образователна система, църковна общност и социални институции - чрез тях се опитва да поддържа езика си в Германия датското малцинство. То се идентифицира днес най-вече чрез езика и традициите си, тясно свързани с прародината Дания. Това малцинство съществува от 1864-а година, когато в рамките на Датско-пруската война независимото херцогство Шлезвиг преминава към Прусия. Така датчаните се превръщат в малцинство в региона, а по-късно Прусия става част от новосъздадената Германска империя.

Друга народностна група – фризийската, живее от векове по крайбрежието на Северно море в днешна Германия между Нидерландия и датската граница. Фризийските групи в Германия са три: северни фризийци, които говорят севернофризийски; източни фризийци, които не говорят фризийски, а долнонемски (Plattdeutsch); сатерландски фризийци с техния сатерландски фризийски език. Тази е и една от най-малките езикови групи в Европа.

Синтите и ромите са най-голямото национално признато малцинство в Германия. Те говорят т.нар. ромски език. Синтите живеят в немскоговорящите райони от 15-и век, а ромите - от втората половина на 19-и век. Ромският език е на около 2000 години. Произхожда от индийския санскрит, поради което се и предполага, че синтите и ромите първоначално са емигрирали от Индия. Но твърдението, че те са "номади", е расистки стереотип. Сред историческите причини за миграцията им често са били бедността, войните или гоненията. По-голямата част от тях от векове обитава едно и също място.

Сорбите произхождат от славянски племена, живели на североизток от Карпатите. Те пристигат за пръв път в района между Балтийско море и Рудните планини (Erzgebirge) преди около 1500 години. В Лаузиц/Лужица те и до днес са запазили своите традиционни носии, музика, празници и език. Западнославянскит сорбски език е родствен най-вече с полския, чешкия и словашкия.

(Със съкращения)