САЩ заслужават признанието, че са една от най-хомогенните страни в света и са рай за всякакви либерални идеи и граждански свободи

В момента в Америка се протестира срещу расизъм, дискриминация и мизогиния

Реакцията към нарушенията на правата се изчерпва с политическа декларация

Aмериканското общество е интересно общество. За разлика от европейската идея за „националната държава“, цялата идея за държавност на американците се основава на идеята за т. нар. „melting pot“ - едно хетерогенно общество, съставено от различни етноси, националности, религии, раси и култури може да стане по-хомогенно, когато възприеме една нова обща култура, език или идеи, включващи елементи от предишните. Много американци се гордеят с европейските, азиатските или африканските си корени, но в начина си на живот и мислене те остават американци в главата си, и рядко се определят като нещо друго. И са прави за това. За разлика от други държави, в които етническото и расовото напрежение води до нов тип сегрегация и дискриминация, смея да кажа, че Америка е единственият успешен експеримент на идеята за „the melting pot“.

Въпреки меко казано противоречивата си външна политика и разпространяване на световна „демокрация“, Америка наистина заслужава признанието, че е една от най-хомогенните страни в света, и е рай за всякакви либерални идеи и граждански свободи или инициативи. Може би именно заради това в Америка жените, хората с различна сексуална ориентация и хората от различни раси се радват на невиждани права и свободи, някои от които само преди двадесет години щяха да са немислими в други части на света. Не казвам, че западнякът няма право на протест или активизъм, но в контекста на всички актуални протести в Америка сега, ми е трудно да определя дали има право или свобода, която да е отказана на не-бели, не-хетеросексуални, не-християни американци и от нея да се възползва само привилегирована прослойка от обществото. Няма конституционно право, което да е отказано на малцинствена група - всички американски граждани имат право на собственост, свободно вероизповедание, свобода на печата, свобода на събиране, образование и здравеопазване, а дните на расовата и етническата дискриминация и сегрегация са в миналото. В същото време, именно в Америка се появяват активисти, които се радват на всички тези права, но са твърдо убедени да докажат, че само те са репресирани или низвергнати. За тях Америка вече не е родната им държава, а символ на всичко потисническо, дискриминационно и робовладелско в света. Аз обаче твърдя друго - няма маргинализирана група в Америка (чернокожи, жени, мюсюлмани, мигранти и т. н.), на която не се предоставят едни и същи права и свободи, както на всички останали. Чернокож беше предишният американски президент, а жени, мюсюлмани и имигранти могат (и са) народни представители. Същата държава, която активистите описват като империалистически зло, им е дала правата, които всички те упражняват свободно днес.

Представете си следната картина: вие сте фермер, който обработва земя в собствената си държава. Но вие живеете в страх от властите в страната си, защото всеки един момент група непознати могат да дойдат без предупреждение и да вземат вашата земя. Няма и полиция, която да ви помогне, защото тя е на страната на насилниците, а политиците се опитват да узаконят грабежа на земята ви, за да се даде на други без компенсация. Вие и семейството ви можете да бъдете убити по особено жесток начин, заради цвета на кожата си и за това, че имате дързостта да сте наследници на европейски колонисти. Представихте ли си го? Значи вие сте потомък на бели европейци в Южна Африка. Сега си представете друга картина. Вие сте жена, която няма свободно право да се труди, да шофира, или да извършва самостоятелно юридически действия, или дори да излезе навън без изрично позволение на настойник от мъжки пол. Мъжките ви роднини могат да уредят брака ви с по-възрастен, докато вие сте още дете и това е абсолютно законно. Нямате собствено имущество или равни права със съпруга си върху децата ви. Ако накърните семейната чест, ви грози смърт. Ако това сте вие, значи сте жена в Саудитска Арабия или Иран. И трета картина - не можете да изразявате свободно недоволство или мнение срещу управляващия елит, тъй като страната ви разполага със система от социални оценки, от които зависят работата, благосъстоянието или семейството ви. Ако се припознавате, значи може би се намирате в Китай.

Тези проблеми са реални, но не са проблеми на западния човек, защото западният човек не страда от тях. Много от тези проблеми не се адресират адекватно от западното общество, тъй като противоречат на неомарксисткия либерален дискурс, който в момента доминира западните медии, или просто са твърде далеч географски. Също така, Западът, особено в лицето на Америка, има огромни икономически интереси от търговия и частни сделки с държави, които традиционно имат проблем с правата на човека, тъй като те разполагат с ресурси, които Западът няма - петрол, работна сила, пазари за западни стоки. В повечето случаи, реакцията към нарушенията на правата на човека се изчерпва с политическа декларация, предупреждение или някаква търговска санкция, която не постига дълготраен ефект. Докато някои малцинствени групи на запад (а в Съединените щати - не толкова малцинствени) настояват, че са подложени на институционални репресии и са обект на дискриминация във всеки един аспект от живота си, и протестират срещу това, страни извън Запада наистина имат сериозни проблеми със спазване на гражданските права и свободи. В много случаи, универсални проблеми във всяко едно общество като липса на качествена медицинска грижа, образование, бедност и задлъжнялост се представят като проблеми само на дадена маргинализирана група.

В момента в Америка се протестира срещу расизъм, дискриминация и мизогиния (омраза или презрение към жени или момичета ), които или не съществуват, или изобщо не са в толкова голям мащаб, както в други държави. Такъв тип протести на друго място биха били или пренебрегнати в най-добрия случай, или посрещнати от държавната репресия в цялата u мощ. Истината е, че светът не свършва и не се изчерпва само със Западната цивилизация. В други части на света, дискриминацията и социалното неравенство имат още по-грозно лице, но то често остава засенчено, защото злините не се случват на Запад. Разликата е, че да си активист на запад е лесно, другаде - не толкова.

*Авторката е завършила Стратегически изследвания в университета “Сейнт Андрюс”, Великобритания и международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”