В защита на свободата - мисии в Белия дом и Сената на САЩ

Делегация на МПО води разговори в Белия дом, 1956 г.

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Eдинствено в Америка организациите на македонските българи са легални

Идеята за независима Македония е безсмислена, ако е лишена от българското си съдържание

Новият етап в освободителното движение на македонските българи - съпротивата срещу натрапването на македонизма - започва още през септември 1944 г. През последвалия период единствено в Америка организациите на македонските българи са легални, поради което там са съхранени огромен брой документи, свързани с този аспект на македонския въпрос.

Неясната съдба на Македония в края на 1944 г. провокира Македонските патриотични организации (МПО) в САЩ и Канада да търсят пряк контакт с американските ръководители и да апелират за подкрепа за намиране на справедливо решение на Парижката мирна конференция. На 3 май 1946 г. е регистрирано първото следвоенно посещение на делегация на МПО във Вашингтон. Тя е сформирана от членовете на Централния комитет Методи Чанев, Коста Попов, Любен Димитров и Христо Анастасов, но към тях се присъединява и бившият конгресмен Тамас Хенингс. Същият ден е проведена среща в Белия дом с капитан Кларк Клифорд, адютант на президента Труман, и в Държавния департамент с директора на отдела за Югоизточна Европа Уалуърт Барбур. На 4 май македонските българи разговарят в Капитолия със сенатор Луис Лъдло.

Постепенно ръководството на МПО си дава сметка, че идеята за независима Македония е безсмислена, ако е лишена от българското си съдържание. Това води до отделянето на все по-голямо внимание на етническите аспекти на македонския въпрос. На 26-тия конгрес на МПО, провел се от 31 август до 2 септември 1947 г. в Индианаполис, е приета декларация, в която е отбелязано, че „от деня, когато управниците в Скопие поеха властта в свои ръце, та до днешни дни, се забелязва една систематично, упорито и насилствено прокарвана пропаганда срещу българското национално съзнание в Македония. Тази пропаганда, която се издържа от данъците на бедното македонско население, цели да представи пред света, че македонските славяни не са българи, а са били от някаква нова „македонска“ нация. Измислен бе дори и „македонски“ език“.

Сенатор Том Харкин за македонските българи, 1987 г.

Постепенно се затвърждава практиката приеманите от годишните конгреси декларации да се изпращат на американските президенти в Белия дом. Интересът на американската администрация към Балканите е голям, особено когато там се наблюдава ескалация на напрежението. МПО решава да се възползва от тази ситуация, защото отчита, че „трагедията на нашия народ е едно черно петно за днешните цивилизации. Външният свят... не е запознат с положението в Македония“. При поредното задълбочаване на кипърската криза, на 21 ноември 1956 г. съвместна делегация на МПО и свещениците от македоно-българските църкви посещава Вашингтон и връчва изложение за потъпканите права на българите и арумъните в Македония. Интересен факт е, че към този документ се присъединява и македоно-българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Мелбърн, Австралия. В Белия дом са приети от Джералд Морган, съветник на президента Айзенхауер, а в държавния департамент от зам.-секретаря Робърт Хил.

Успехът от тази разяснителна дейност на МПО проличава след няколко месеца, когато в началото на 1957 г. в САЩ се обсъжда евентуално посещение на югославския диктатор Тито. Няколко конгресмени, сред които Джон Бътлър, Глен Бал, Джеймс Фултън, Даниел Флъд, Томас Лейн, Албърт Томас, Джон Маккормък, Алвин О‘Конски, Кенет Китинг и др., правят яростни изказвания срещу подобно посещение. Сенаторът Гордън Макдоналд заявява, че „високото положение, което САЩ заемат между свободните народи в света, би било поставено под голямо съмнение, ако една подобна покана бъде отправена“. А сенатор Уилям Лангел сравнява Тито с Ал Капоне.
Със засилването на Студената война се наблюдава и специален интерес на Белия дом към печатното издание на македонските българи. На 30 октомври 1969 г. президентът Ричард Никсън и вицепрезидентът Спиро Агню канят в Белия дом представители на влиятелните чуждоезични вестници, излизащи в САЩ. Сред тях е и Христо Низамов, главен редактор на в. „Македонска трибуна“. Подобна среща, но от страна на Държавния департамент, е проведена в началото на март 1980 г., на която присъства главният редактор Антон Попов.

Той повдига пред Маршал Шулман, съветник на държавния секретар Сайръс Ванс, въпроса за позицията на САЩ при евентуално бъдещо разпадане на Югославия след смъртта на Тито. Разяснени са и редица ключови въпроси за миналото на Македония, в т. ч. и политиката за „посърбяване на българите“ и „прокламираните с декрет от сърбокомунистите никога несъществували „македонска нация и език“ и продължаващата фалшификация на историята на българщината в Македония“. Подобни разговори са водени и с говорителя на държавния департамент Ходинг Картър.

Създадените тесни контакти подтикват МПО през октомври 1971 г. да изпрати специална телеграма до Никсън: „диктаторското югославско правителство ще продължи да прикрива истинския характер на своя брутален и тираничен режим, при който нашите роднини, македонските българи, са лишени от своите национални, религиозни и политически права. Тази политика на национално преследване по отношение на македонските българи в Югославия е грубо нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека“. Подобни писма от МПО са изпратени на 21 септември 1976 г. до президента Джералд Форд и на 25 септември 1980 г. до президента Джими Картър. Трябва да се отбележи и фактът, че през септември 1980 г. Антон Попов и Милко Бунев провеждат среща с кандидата за президент от Републиканската партия Роналд Рейгън. Той е информиран „за позициите, на които нашият вестник стои и за идеите, които той поддържа“. Изтъкнато е и „значението на „Македонска трибуна“, излизащ на български език и поддържащ духа на македонските българи в целия свят“.

В тази поредица се откроява писмото, което на 26 юни 1976 г. водачът на македонското освободително движение Иван Михайлов изпраща до президента Джерал Форд. Този документ носи и подписите на всички членове на ЦК на МПО и в него се казва: „ние не забравяме съдбата на старото ни отечество. Подпомогнат от американската свобода, Съюзът ни от петдесет години насам повдига глас в полза на обезправената ни българска народност в по-голямата част на Македония, където тя е подложена на национално-културен геноцид. Ако не бихме постъпили така, бихме се чувствали посрамени пред онези американски синове, които още от средата на миналото столетие усърдно се застъпваха за напредъка и правата на дедите ни, като посочваха на света българското ни име, език и история“.

Изключително важни са и контактите, които македонските българи поддържат с американски конгресмени. Информацията, която е подавана от МПО, често пъти заляга в различни доклади. Така например на 7 юни 1983 г. сенаторът от Северна Каролина Джейси Хелмс внася доклад, посветен на Югославия. В раздела за Македония се споменава за българско твърдение, според което „една трета от Македония е албанска, а две трети българска“. По този повод Хелмс подчертава, че „в Македония живеят българи, албанци и други народности“.

През последвалия период редица конгресмени като Лий Хамилтън, Ричард Лугар, Едуард Кенеди, Бил Брадли, Том Харкин и др., в своята кореспонденция говорят за българи в Македония. Например Едуард Кенеди на 20 февруари 1986 г. благодари на председателя на ЦК на МПО Иван Лебамов за неговото писмо, в което „са разгледани човешките права на македоно-българския народ“. На 11 ноември 1986 г. сенаторът Бил Брадли изразява своята подкрепа за декларацията на МПО, в която „се призовават нациите, които потискат македонските българи, да им предостави свободите, предвидени в споразуменията от Хелзинки“.
Тези актуални факти трябва да се познават от българската дипломация, за да може успешно да отстоява националните интереси в разговорите с американските ни партньори.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи