Септември ще е най-щастливия месец през тази година. Още ще е лято, децата ще тръгнат на училище, ще замирише на печени чушки, а политиците ще ни обливат с розова боя, чак до митичния 2-ри октомври.

Когато свърши септември, кризата ще се върне по същия начин, по който си тръгна с края на парафилията, наречена 47-мо НС. Пари в държавата няма, повечето експерти по темата финанси бият тъпана, че сме се засилили към пропастта, газ за зимата няма, горивата, електричеството и цените на стоки и услуги се надпреварват в лудешки бяг.

Суша, глад, студ и безперспективност ни чакат през следващите години. Нито един от стратегическите приоритета на страната не е актуален, никой не си мърда пръста, за да предложи и реализира каквито и да било реформи. В края на бавната, двегодишна революция, крадците сред спасителите изглеждат повече от всички други.

Щом новите държавни лидери заемат местата си в следващия парламент, ще започне време на още по-голямо безвремие. Имената на Настимир, Мая, Антоанета, Татяна, Танас, Христо, Руди, Асен, Кирил са сигурна гаранция за това.

Или изглежда невъзможно доскорошните властелини на площадната демокрация да съградят каквото и да било, освен скандали, дрязги и крамоли, или наистина сме объркали пътя на реформите някъде преди това.

Затова се запасете с търпение, пестете всеки лев, капка вода и енергия, и се впуснете в последния хубав месец за много време напред – все още е лято, поливат ни с розово, зимата изглежда далече, както далеч е и лелеяното светло бъдеще.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)