Искам да изпищя от обида по 1 май

Любовта на мъжа минава през стомаха, но защо и любовта към Христос?

В сезона на почивните дни сме. Почти няма месец с толкова празници, които ни превърнаха в безделници. Преситеният вселенски стомах се подува от газове в името на святост, която никога не е зависела от апетита на енориашите.

Българинът си папка, кръсти чевръсто и пълни хладилника с материалното изражение на вярата си. Всеки сам за себе си разбира религията и почитта към Бог, но Възкресението Христово му отприщва въображението. Суетня и безсмислие, тъпкане в името на идеали, почитани само за ден или два, а в останалите - юруш на маслините, на мекиците и тутманиците. Тоест - като сме безделници, та да не сме без празници.

Любовта на мъжа минава през стомаха е повече от изтъркан лаф, но защо и любовта към Христос? Нали той е дошъл и присъствал на Земята, за да ни научи на духовност и висши мисли, да ни избави, да ни извиси? Казал ли е някъде - преяждайте в Моето име? Нямам такъв спомен! Казал ли е някъде – почивайте пет дни и това не помня.

Да оставим тази тема и да отидем на гости на другите празници, като Деня на Труда! Още звънтят в ушите ми бойките хорови песни, още минават пред взора ми манифестации, лозунги, портретите на кога трудови, кога не толкова трудови национални герои. Иде ми да изпищя от срам как в национален несвяст този красив и полезен празник бе заметен под черджетата на миналото.

Днес малцина осъзнават смисъла на труда, като единствено почтено средство за развиване, забогатяване, израстване. Празнуваме с лукаво наслаждение Хелоуин, както и всевъзможни дни на това и онова, но отбягваме да свалим шапки пред трудещите се сега и преди. Намираме 1 май за комунистически, асоциираме го с цвета на червеното, а той е просто напомняне за почтеността, за изграждането, за смисъла на живота, част от който е и трудът. Нещо като 8-ми март, когато ни е гузно да поднесем цвете или подарък на жена, пак с основанията, че празникът идва от комунизма. Че тогава не ходете в НДК, защото е строен точно в средата на същия този режим. Или не слушайте Емил Димитров, защото репертоарът му беше създаден по онова време...

Истински ме е срам от тази гледна точка, а още повече ме е срам около безконтролното плюскане по друг майски празник- Гергьовден. Този срам е още по- изразителен, когато сравня фанфарите по него с тези за 24-ти май. На деня на културата и писмеността няма богати трапези, така както вероятно няма и достатъчно култура, за да ни поведе към празничност. Няма пълнено агне, няма бъклици вино, само някоя заблудена стара мома поетеса или разведен виолончелист ще се налюскат в клуба на културните дейци и те ти булка Спасов ден. Някъде някое детенце ще изрецитира стих, другаде самодеен хор ще изпее на три гласа Питат ли ме дей зората... А инак смълчаните дувари на училищата ни продължават да отглеждат телешки глави за ядене на агнешко. И ме е срам и ми е смешно. А искам всички празници да са осмислени, да са страстни, да са не само вдигане на чашите, а и напомняне за смисъла им. А той винаги би трябвало да е развитие, почит, прогрес.

Fashion idol

Хари Стайлс

Оригинална външност, съчетана със сексапил, принадлежащ на повечето британци на неговата възраст. Онези, които са успели да надникнат под ризите му, са забелязали и колекцията от татуировки, също забележителни като самия него. Днес обръщам внимание на опита за официалност, който носи прилика с далечните години на Жилбер Беко. В разгара на кариерата си френската мегазвезда носеше вратовръзка на точки. Носи се слух, че запитан защо не се разделя с нея, изпълнителят на Натали отговорил- „Че как иначе ще ме разпознае публиката ми“. При Хари нещата вероятно касаят временен интерес към точките и те изглежда са само част от предизвикателното несъобразяване на цветовите съчетания. Стайлс, чието име съдържа етимологията на думата стил, се люшка между правилното и остроумното, но нали пък така светът се е развивал през вековете. 

Пролетно парти

Мануела, Марк и папагал празнуват в Пловдив

В семейната си къща в стария град на Пловдив, бизнесдамата с интернационален мащаб Мануела Костадинова, даде своето великденско парти. Дрес кодът подчини повечето присъстващи към темата за приказните герои и така живописната част на града оживя от въображение, наздравици и красота. В този амбианс се включи и съпругът й Марк Глоув, истински британец, който подчерта принадлежността си с шотландска носия и много чувство за хумор. Мануела и Марк бяха посетени от близо 30 души избрани измежду специалния им списък за гости. Онези, които не успяха да присъстват, пък са поканени в Дубай или Лондон, стига да съвпаднат датите им. Само един разкошен папагал не трябваше да полага усилия за облеклото си. Инфлуенсърката Драгана Спасовска също бе сред гостите.
 
Любовни вълнения

Мариан Бачев се сгоди тайно в Стария град

След двайсет години съвместен живот с Милена, от която има две деца, актьорът Мариан Бачев й постави годежен пръстен. Милото събитие се случи по време на дискретна вечеря в стария град на Пловдив, където двойката бе по повод празниците. Свидетели на предложението бяха двете им дъщери Косара и Александрина, с които новосгодените са така горди. Неотдавна Бачев взе наградата Кукерикон, белязала пътя на успешната му кариера. Неговите образи на превъплъщение в телевизия Седем-осми са не по-малко ценни от театралната му кариера, в която жъне успех след успех. Наздраве за новосгодените!