Не е важно дали се чуваме, важното е да сме шумни

Българското гръмогласие ни определя и отличава, където и да сме

По някаква неясна мен причина, шумът е визитната картичка на редовия българин. Не визирам единствено напоената със сандвичи и сокове летищна реч, а всичко. Щедър словесен облак, който си вее опашката от салон в салон, от фитнес зала в друга, от крайпътно капанче до офис службици.

Българското гръмогласие ни определя и отличава, където и да сме. Дали под балкона дивни келнери си разправят живота един другиму, дали ходеща по улицата жена крещи небивалици на друга крещяща жена, дали двама седнали един срещу друг, също си крещят, без да е необходимо. Каква е тази потребност да викаме - дали защото сме смълчани вкъщи или ни е забранено да се изразим. Досаден съпруг, кисела свекърва, консервативен шеф в службата... Срещаш отсрещният и се отдаваш на чувствата си. От теб се изнизват всякакви забрани и ти летиш... Не, крещиш... Защото си таял едно социално лицемерие в себе си, за което сега трябва да узнае целия град, цялото заведение или целия градски транспорт. Или това е компенсация за потиснатото ти детство, за учителските насоки, за доминиращите ти приятелки...

Днес си на високи токчета или пък пушиш пура и целият свят трябва да свидетелства за твоето благополучие или най- малко - за емоционалната ти свобода. Но нека попаря всякакви подобни надежди - по света спокойните, постигнали и аристократични люде са тихи и кротки. Те едва се чуват сред глъчта от сурогатни образи, в които клокочи вулканичната страст да се проявят шумно.

Безразборното крякане очевидно е за привличане на някакво внимание, но пък който се върже на подобно крякане утвърждава ниските вибрации на отсрещният, както и своите. Искам да кажа, че които си приличат се привличат, затова тази гюрлутия вирее най-вече в компании, предпочитащи да се надвикват, отколкото да се чуят. Но за всеобщото ни успокойство, британците са не по-малко шумни, най-вече безпричинно. На третата бира или уиски, те се нанасят мощно в слуха на всеки около тях. Малцинственото население там, пък е придобило навика да не ползва слушалки, така щото всички да чуваме някаква неясна азиатска или арабска реч от онова, което са избрали да слушат на телефона си. Политическата коректност възпира възпитаните граждани да направят забележка, така де - след една спирка слиза и се потопява в собствената си хармония. Погледът спрямо такива субекти не върши работа. Ти гледаш с намек, отсреща ти отговарят с досаден непукизъм.

Дали има правено изследване, защо хората се надвикват... Дали не е болест или вложено чувство за надмощие, за постигане на ниските им цели, никой досега не се е изказал по този въпрос, но аз мисля според наблюденията си, че това е чиста проба невъзпитание. Също и – никакъв отпор от страна на тихите и възпитани граждани. Един мъдрец беше казал, че прошепнатото се чува по- далече от изкрещяното. И е така.

Fashion idol

Силвия Кацарова

Изключителна ведрина и великолепие излъчва Силвия Кацарова в този кадър. Богатството на нейния поглед, на прическата, на навика и да е винаги подържана, довеждат до сравнение с най-големите звездни примери по света. Кремавият текстил е удобна основа за импровизации и ето, че певицата се е възползвала очарователно от това. Харесвам прозрачните ръкави, както и цветето, кацнало на видимо място по дрехата. Прическата търси сходство с последните модни повели и то е достигнато до съвършенство. Заобикалящата среда от цветя намигва романтично, създава уют и истински разкош чрез пестеливи средства.

На път за Лондон

Апарат „задържа“ Гонзо на летището

За да присъства на Шампионската лига, председателят на БСФС Георги Иванов-Гонзо, кацна на летище Лондон. Заедно с други представители на родния ни футбол, сред които Михаил Касабов, той премина дългите коридори, за да стигне до паспортния контрол. Невъзмутим и изключително търпелив, Гонзо остана в клетката с паспорта си, която не разпозна ирисовите му данни. Иванов опита да заговори летищна служителка, която даде инструкции почти колкото малко дете и така задържа цялата българска опашка пред клетките. За повече от няколко минути българският футболен бос остана затворен, което не помрачи ни най-малко настроението му. Когато бе „освободен“ от стъклените прегради, той кимна с широка усмивка на всички и премина спокойно границата. В Лондон стилният господин бе засечен на няколко недостъпни кулинарни адреса, придружен от съпругата си.

Семеен празник

Богдана и Стефан в спор за ЧРД

Тайно парти, съставено от импровизирани гости, най-близки на рожденика и такива, с които той актуално работи, направи Стефан Димитров за 75-я си рожден ден. Без излишна суета, той се здрависа с всички, носещ един от престижните си ордени. Съпругата му Богдана Карадочева блестеше над всички, макар лека умора да се прокрадваше от раздаването на толкова много внимание. Самата тя споделила с много близък приятел, че не очаквала Стефан да празнува, още повече - помолила го да не прави това. Роденият под знака на Близнаци композитор направил точно обратното, но звездното присъствие на Васил Найденов, Кристина Димитрова  и други колеги, разведрило инак особеното настроение на Богдана.