Угрижеността е станала новата човешка религия

Ако имах амвон, от който да проповядвам емоционалните нужди на хората, щях да започна с веселието. Угрижеността е станала новата човешка религия и тя вероятно се подхранва от самите човеци. Библията, ако е правилно четена, дава много насоки да сме щастливи, но ние сякаш се вторачваме в негативните подтекстове, търсим уверения за своята погрешност, за греха, от който сме произлезли. Но не, аз смятам, че Бог има нужда от веселие, защото от такива вибрации има нужда Вселената, а тя е равнима на Бог. Смятам дори, че вселенската храна са добрите емоции, вибрациите на задоволство и отдаденост на добрия живот.

Нека това не се бърка с урбулешките български напивания, свади и балкански представи за добруване. Дори нищо от това да не е вярно и да сме смотльовци, кацнали на Земята с провесен нос, нищо няма да ни накаже за едно премерено веселие, с което да приповдигнем собствените си и вселенски вибрации.

Всяка изпята песен, всеки искрен смях, всяка рецитирана поезия, почистват храма на душата и я приканват да остане още задълго там. Спомням си едно от последните стихотворения на Васил Андреев, който написа “А смъртта е липса на други желания”. Това е човекът, написал стиховете на “Моя страна”, “Арлекино”, “Когато отиваш там, при другия” и стотици други песни на Емил Димитров. Тоест - може да му се повярва и да не се преструваме, че краят ни идва ей така, от нищото.

Вярвам в това, че с постъпките си човек докладва на Вселената своите намерения, желание за живот, дали е сънлив или буден за нейните фанфари и рими. Съвременната ритмика на живот така е обезценила всички духовни наличности, че се движим автоматизирано, непълноценно и сякаш напразно в натъпканата с фалшив лукс и забавления среда. Мъченичеството се прокрадва като новата религия за онези, които търсят под вола теле за щастието на другите. Мъченичеството е разменна монета за принадлежност към Всевишния, тя е обаче монета със само една страна.

Ще си позволя да перифразирам и ще се провикна - Нека, който е весел, пръв да хвърли камъка. Веселите хора обаче не хвърлят камъни, а цветя в лицето на събратята си. И ако наистина имам право на амвон, ще се провикна именно това - За, Бога, братя- веселете се. Иначе претъпкваме вселенския стомах с престоялите си мисли, оплаквания, емоционална смет. А не бива.

Fashion idol

Джейкъб Елорди

Изключителна класа и финес при все по-успяващият актьор, чиято филмова кариера е завлавядаваща и възходяща. Младият мъж очевидно има усет за симетрия на протоколното облекло, защото в този кадър нищо не изглежда напразно или случайно. Джейкъб придава на облеченото нов смисъл, чрез младежките си черти и вдъхновява представителите на своето поколение да го последват в елегантността му. Актьорът находчиво е направил кадъра до тези цветя, импониращи на бялата кърпичка в малкия му джоб. Елорди знае цената на един поглед, а в този случай той говори много по-убедително от всички аксесоари, взети заедно. Затова звездата се е ограничил до черно и бяло, илюстрирайки горно До, състоящо се от вик и мълчание едновременно. Успешен моден ход. Браво.

Спомен за детството

Васко Василев нагъва мекици в жегите

След години на кралски обстановки и обожание, цигуларят Васко Василев седна в обикновена столична мекичарница. Повече от очевидно е, че господинът прекарва време в България, а и по лични мои впечатления, през лятото няма много за правене в Лондон. Василев с гордост показва отрупаната маса, с което напомня на всички нас, че произхождаме от определено тесто, не непременно това за мекици. За да се върне в детството си, цигуларят е добавил на скромната маса и баница с айрян - още един начин да се привлече внимание и вероятно - симпатия. От заведението, очевидно в не най-престижен район, сигурно са се зачудили как сам човек може да погълне всичко това при тези температури. Да, забелязвам, че музикантът е качил някое килце, което го добавя към групичката на Драго Чая, Дичо от Д2 и много други звезди, отпуснали така да се каже, края.

Морска премиера

Сиромахов най-сетни стигна „У майкини“

Верен на столичната атмосфера, най-вече на работната си в Левски- Г, интелектуалецът Иво Сиромахов намери време за малко морско бягство. Роденият под знака на Козирог господин, направи това усилие за премиерата на книгата си “У майкини”. Това се случи в Лозенец на фестивала “Арт поток”, а авторът твърди, че никога преди не е представял книги на плажа. И както сам, вероятно ще потвърди, това обичайно се прави в книжарници, библиотеки, читалища. Морските вълни в Лозенец силно заглушават тези размисли и страсти на Иво, който се почувства център на заслужено внимание. Сред привилегированите за автограф бяха най-вече дамите, пред които трифоновият сценарист се разтапяше като късно поднесена мелба. Лафът “У майкини”, донесе на Сиромахов огромен успех със забавните разкази, тънък хумор, удебеляващ се в края на някои изречения.