В ложата на Лорда: Онзи автор - баналната еуфория

Пиянството на един народ по усуканата с неясноти награда

Сдържани в поробените ни клетки, ние искаме някой отвън да ни признае

Пиянството на един народ, по усуканата с неясноти награда и нейната книга фаворит, остави огромен махмурлук в главите на мислещите. Добре де, нека аз се нарека мислещ. Нека кажем, че отразявам вижданията и вкусовете на една част от населението и интелектуалците в България. Онази книга на Онзи автор с Онази награда, със сигурност раздели държавата на две. Разцепи интелектуалните ни представи с балтията на непримиримостта и дори хора, в чиито качества човек може да се закълне, сякаш залитнаха от ударната вълна на хвалебствията.

Много е мило да се заблуждаваш, че България печели от тази награда, да не говорим изобщо от този автор. България няма да спечели нищо, така както не печели пряко от двамата познати по света наши футболисти. Но много ни се ще да сме в 1994-та и да се възторгваме по футболния ни бронз и по шестата ни в света - еуфории, залязли в полумрака на времето.

А когато лампата светне ярко, виждаме колко нещастие има в този скалъпен фурор. За да съм коректен, ще кажа, че не съм чел Онази книга от Този автор, но ми попаднаха цитати от други негови писания.

Искам да се засрамя, ако те са коректно цитирани, искам да се засрамим вкупом, загдето така изляхме емоцията си и отприщихме фалша си. Сдържани в поробените ни клетки, ние искаме някой отвън да ни признае, да ни преведат на английски, да ни корят на английски, да ни наградят на английски, да ни ... чукат на английски, защото моля ви се, така е по-западно. 
Но ние, дори английски не говорим добре, камо ли да разберем подтекста на тези подхвърляния, които някои разбират като награда.

 Пица на парче, поръсена с имитация на хайвер. Така приемам за себе си тази кампания, в центъра на която се пробутва някаква национална гордост, която аз изобщо не чуствам като своя. Доколкото събирам впечатления отстрани, никой не се гордее, никой не припада, забелязвам само удивление и усещане за поражение на досегашните културни ценности. Авторът, авторът, може би изобщо не е виновен, може би е попаднал в турбуленцията на някаква идеологическа циркулация, награденичък е, насниманичък е, усмивката му виновничко сътрудничи на публикации, една от друга по-чинни, да не кажа чиновнически. Онази книга ще влезе ли в учебниците, ще покълне ли в умовете на подрастващите, ще остави ли следи /кървави, уринарни, слюнчести/, каквито и да са, в мирогледа на четящите... Това ме смущава и ме смущава най-вече покорното, не искам да кажа платеното мълчание на маститите и на места бабаитските досегашни интелектуалци.

Съгласни ли са те с новото, пластмасово, книжно меню, което ни пробутват. Съгласни ли са с толкова много Е-та в новата ни литература, да си го кажем направо- Г-та, че да си мълчат и да преглъщат сурогатни залци.

Добра новина е отсъствието името на Онзи автор в 101-те награди на Съюза на българските писатели. За първи път ми се иска македонците да си присвоят наш „успех“ и ако зависи от мен - на! Подарявам им го. Но май и на тях им дреме на убежището за подобен литературен хаир.

Fashion idol

Ася Станчева

Позната като Ася от "Невада", но днес уважавана и стилна бизнесдама, Ася Станчева е вдъхновяваща гледка. Розовото отваря път към лятото, прическата и усмивката я доближават до най-хубавите години на Джейн Фонда. Мекото излъчване идва от характерното за Станчева поведение, което се родее с това на изисканите британски дами на чай в пет. Съпругът на Ася - Димитър Станчев, е истински пример за дискретен последовател на модата. На немски се използва израза „тихата елегантност“, с каквато мога да оприича облеклото му в този кадър. Джентълменско поведение, холивудска усмивка, светски блясък, това са само някои от комплиментите, които мога да му отправя.

Празничен концерт

Огромен успех за Ангел Ялъчков

Международната музикантска общност може да си прочете молитвата - на „пазара на талантите“ вече е заявен пианистът Ангел Ялъчков. Той ще седне на стремето на славата, ще обязди пространството с пръстите си, които маршируват уверено по клавишите. Тези дни беше неговото сбогуване с музикалното детство и бе отпразнувана зрелостта му, такава каквато бе отчетена по време на абитуриентски концерт в Музикалното училище. Ялъчков преподреди представите ни за свирене, оставайки все пак достатъчно класически, за да оцелее в изискващото пространство от критици и почитатели. Ялъчков предсказа себе си като виртуоз с Ференц Лист - валс от операта Фауст. През пръстите му се разминаваха опърничавите балерини на тоновете, сякаш прегазващи всички правила и палуващи върху клавишите.

Семейни вълнения

Веси изпрати син абитуриент

Водещата на готварската рубрика в сутрешния блок на БТВ получи двеста и девет рози от съпруга си - швейцарският дипломат Зигфрид Цюргбрюг. Поводът - завършването на сина им Роберт и последващият бал. Облечена в изключителна рокля преливаща от червено в циклама и оранж, Веси кипеше от щастие до стилните си кавалери. Когато шумът по всичко това премина, тя лично приготви вечеря за нея и съпруга й, отразяваща познанията и по френска кухня, със съответните вина. Музикалният фон беше съставен от песни на Зара Леандър и Ърта Кит.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл