В Русе пазят духовното наследство на акад. Михаил Арнаудов

Почти няма писател или общественик от началото на 20 век, та чак до последните дни на Михаил Арнаудов през 1978 г., който да не е подарил екземпляр от своя книга на академика.

В библиотеката се съхраняват над 8000 единици от личната книжна сбирка на учения

Изключително ценни са биографиите на Софроний Врачански и Любен Каравелов

За начало в летоброенето на русенската библиотека документите сочат далечната 1888 г. Родолюбивото начинание е поставено от членове на просветно дружество „Дунав“, в чийто Устав е записана специална точка, а именно: „... да тури основа на една градска библиотека“, която през 1959 г. приема името на възрожденския поет, енциклопедист, революционер, журналист и национален герой Любен Каравелов.

„През годините многократно са променяни приоритетите на библиотеката. Това, което я прави различна от всички други духовни културни средища, са нейните колекции. За богатството на институцията допринася и пазената във фонда є лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов“, разказва Силва Василева, зам.-директор в Регионална библиотека в крайдунавския град.
Частично предоставена през 1973 г. по повод 95-годишнината на учения и допълнена през 2016 г. с дарение на негови родственици, днес сбирката респектира с разнообразието от автори, проблеми и теми, свързани с възхода на националната ни културна и литературна мисъл. Богатата съкровищница е от множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя и свързани с български и чужди творци. Колекцията е обособена в самостоятелен фонд от над 8000 единици на 25 езика. Освен книги включва авторски ръкописи, периодични издания, снимки, лични документи, както и 2 гипсови отливки - на Лаокоон и предсмъртната маска на Пейо Яворов.

Преди години проф. Елена Георгиева нарече библиотеката на акад. Арнаудов библиотека - личност. Почти няма писател или общественик от началото на 20 век, та чак до последните дни на Михаил Арнаудов през 1978 г., който да не е подарил екземпляр от своя книга на академика. Сред тях са патриарха на българската литература Иван Вазов, брат му Борис Вазов, Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов, Елин Пелин, Гео Милев, Стилиян Чилингиров, Дора Габе, Атанас Далчев, Магда Петканова, Константин Петканов, Добри Немиров, Радой Ралин и мн. др. Изключително богат е и тематичният обхват на колекцията. Тя съдържа и над 600 биографии на именити личности от различни епохи и страни, повече от 300 са критичните студии и мемоарите.

„Удивителна е последователността, с която ученият е събирал и изследвал даден автор или тема. Проучване върху съхраняваното от и за Любен Каравелов в личната библиотека на акад. Арнаудов установихме, че само за написването на монографията за видния копривщенец акад. Арнаудов е изследвал над 50 издания, по страниците на които може да се проследи работата на учения с текстове и факти. Така например в първия том от „С?чинения на Любен Каравелов“ от 1886 г., издадени под редакцията на Захарий Стоянов, са запазени 21 страници, в които Михаил Арнаудов старателно е коригирал настъпилите след Освобождението правописни промени, тъй като Захарий Стоянов е запазил оригиналния Каравелов правопис. Страниците изобилстват с подчертавания и бележки в полетата, превод на чуждици и остарели думи и корекции в контекста на съвременния правопис. Ученият е давал съвременния вариант на думата или свой превод над съответния израз, а в долния край на всяка страница под черта с пореден номер са отбелязани изразите в оригиналния си вид. Книгите изобилстват с препратки към творчеството на Шевченко, Хайне и др.“, разкрива Силва Василева.

В колекцията са запазени повече от 20 ръкописа и бележки, сред които „Отговори на въпроси от интервю по случай 100 години от създаване на Русенския революционен комитет“, „Неизвестни стихотворения на Иван Вазов“, „Старобългарски език и Новобългарски език“, както и биографиите на Софроний Врачански и Любен Каравелов. Всички те са написани с характерния ситен калиграфски, но трудно разчитан от съвременниците, почерк на академика.

„Особено интересно е оформен ръкописът „Любен Каравелов: Живот, дело, епоха“, създаден през периода 1950-1952 година. За своя труд акад. Арнаудов е използвал изключително фина хартия с размери 35 х 32 см, като всеки лист е прегънат на две тесни ленти. Този начин на „форматиране“ на листите е характерен за стенографията и щади ръката при дълго писане. Текстовете са систематизирани в 7 свитъка. На всеки от тях Арнаудов е отбелязал броя на страниците. На първия лист е датирал работата по книгата: „Начало 5. ХI.1950. Ревизия и добавки 25.IV.1952 и 2.IХ.1952. Край на ръкописа гл. I - ХVI - 14. ХI.52“. По цензурни причини обемната монография на видния възрожденец е отпечатана едва през 1964 г. Но до финализирането на този колосален труд изминават десетилетия, изпълнени със задълбочени и последователни изследвания, доказателства за които са запазените в личната библиотека на академика творби, препращащи ни към изследователския му интерес. Днес ръкописът се съхранява в специална капсула, а достъпът до нея е ограничен“, изтъква Силва Василева.

Като съорганизатор в провеждането на Международния научен форум „Арнаудови четения“, библиотеката предоставя възможност на участници и граждани да се докоснат до това национално културно богатство. През миналата година културното средище е кандидатствало пред национален фонд „Култура“ с проектно предложение „Академик Михаил Арнаудов - познат и неизвестен“. Разработката е одобрена и в момента се създава дигитална колекция „Послания на времето“. Част от тях първоначално са разчетени от проф. Елена Георгиева. В рамките на проекта студенти от специалност „Български език и история“ с ръководител гл. ас. Никола Бенин се включиха в цифровото им представяне пред света. През онлайн каталога на библиотеката вече от всяка точка на планетата могат да бъдат видени посланията.

„Помещението, в което се съхранява личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов, е мястото, където влизам с преклонение и смирение. Отговорността да съхраним това богатство за поколенията ни е водила през годините да подобряваме условията, в които документите се съхраняват - влажност, температура, достъпност. През 2016 г. върху колекцията, както и писалището, стола и мастилницата на акад. Арнаудов, беше приложен методът „Аноксия“, споделя Василева. Технологията е нетоксична дезинфекция чрез поставяне на обектите в контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми. Напълно безопасна е за книжовното културно наследство, за хората и околната среда.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи