Невероятен идиотизъм в изявления на днешните политици

Историята просто трябва да се прочете отново със свеж поглед

Американските мислители болезнено се опитват да дадат отговор на очевидния за всички проблем и това е проблема с невероятния идиотизъм в изявленията и особено в действията на днешните политици.

Примери за това идват непрекъснато. От новините от тази седмица: Европейският съд по правата на човека призова Москва да признае еднополовите бракове. Защо го направиха? Те не знаеха ли какъв ще бъде резултатът? Или изявлението на външния министър на Германия Хайко Маас, който се страхува от увеличаване на влиянието на Русия и Китай, тъй като те доставят своите ваксини на други страни, като противовес на ваксините произведени в Запада. Или, една по-малко известна история за сина на президента на САЩ Хънтър Байдън, който изведнъж се превърна в модерен художник, а неговите платна със съмнителни свойства вече се продават за половин милион долара. И това въпреки факта, че днес той е разследван от ФБР за пране на пари и по принцип цялата страна помни всичко за украинските корупционни забавления и на бащата и на сина с фамилията Байдън. И така, защо да се надсмиваме на художника Хънтър? И това са само свежи примери, взети на случаен принцип, когато би било по-добре да замълчим и да се сдържаме.

Преди това всичко беше обяснено с деградацията на образователната система в САЩ, Великобритания и т. н. Или няма откъде да се намерят умните и образовани администратори, включително и за най-високите нива. И много хора продължават да говорят за това, настоявайки за съживяване на образованието, но сега се появиха нови идеи. Или нови нюанси на същата тази идея.

Да видим публикацията в The American Conservative, която предлага добра идея и тя е, че сценарият вече е приключил. И актьорите на сцената не знаят какво да кажат.

Сред кукловодите на глобализма има един персонаж на име Дейвид Кох, чиито милиарди са подхранили много фондации и институции, както и много политически кампании. Същият този Кох веднъж каза, че политиците са „актьори, които четат сценария, който ние сме написали“, тоест от господарите на живота.

Преди политиците, като папагалите, произнасяха правилните думи, взети от класиците. Всичко от Платон до Кейнс. Но днес е моментът, в който те трябва да мислят сами. В резултат на това публиката или поне значителна част от нея, слуша тези актьори и е изумена от идиотизма на случващото се. Умните американци (а те са немалко) се забавляват, като съставят списъци с „роботизирани цитати“ от видни личности, написани от техните асистенти. И вече не се виждат нормални политици, способни да работят без сценарий.

Но ако класиците, мислителите от миналото, не могат да предложат нищо, което да помогне за решаването на днешните проблеми, тогава и това е вярно, че образованието, учеността, знанията за цялата световна култура, които са натрупани през вековете, къде отиват? Отговорът на автора е приблизително следният: вярно е и обратното, че днес е най-необходима учеността, тъй като ще трябва отново и сериозно да се опитате да разберете какво всъщност означават умните идеи на класиците и откъде те идват. А те идваха от непоносимо трудните ситуации, включително и глобалните, когато хората бяха принудени да намират напълно нови идеи. Ето защо те станаха класици.

И ето пример от същата публикация. Ърнест Хемингуей, който отива да се бие в гражданската война в Испания през 1937 г. и дори там имаше контакти с умните хора от НКВД (след което попада под полезрението на ФБР за цял живот). От едната страна на барикадите, са левите републиканци от всички цветове, включително и троцкисти, налагат новата и неразбираема система на страната, включително чрез масови убийства, унищожават хора до коляното, и предизвикаха гнева на половината от своите сънародници. И тогава комунистическият СССР помага на този режим. От друга страна, има и пучисти, които защитават своята страна от тези зверства със своите зверства, но в съюз с фашистите на Италия и Германия. И кой освен СССР можеше и искаше да се бори с фашизма? Това беше изборът, ако не за политика, то за писателя и гражданина. Тогава беше трудно, точно както е трудно и сега. Ето защо го четем, включително и днес.

Просто трябва да се прочете отново със свеж поглед.

Превод за „Труд“: Павел Павлов