Месец и половина преди парламентарния вот опозицията е готова да триумфира

Предполагаемите резултати ще вкарат победителите в зоната на проклятието „коалиция“

Колкото повече датите на президентския и парламентарен вот в Република Северна Македония приближават, толкова повече анкетите очертават предимство на опозиционните кандидати. И това се приема за нормално, в повечето случаи.

Но докато в борбата за поста на държавен глава конституцията на страната е предвидила втори шанс чрез балотажа, при парламентарния вот всичко ще се реши още на 8 май. Тогава ще стане ясно дали предимството, което сондажите на изборните нагласи дават на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, ще стане политическа реалност и партията ще получи правото на първи мандат за съставяне на нов кабинет.

Винаги съм се отнасял с голяма доза предпазливост към анкетите в предизборната борба в Северна Македония. Вероятно защото повече, отколкото на друго място, там си е личала връзката между резултатите от проучванията и поръчителя им. Най-често това са партийните централи и техните предизборни щабове, за които подобни сондажи играят ролята повече на агитационен инструмент, отколкото на истинската картина за влиянието на политическия субект. Поне в първите години на суверенна и независима Република Македония беше така, а и институтите, които се занимаваха със социологически анкети не можеха да скрият липсата си на професионализъм.

С времето нещата май се подобриха, но чувството за партийна целесъобразност при изследванията все пак остана. Но какво да се прави -  ще работим с това, което има. А то вече втори месец предвещава убедителна победа на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ пред управляващия досега Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Тя, смяната на властта се усеща и във въздуха, колкото и старателни да са агитаторите на СДСМ, които твърдят, че на 8 май победата ще бъде тяхна. Самият досегашен премиер на страната и лидер на социалдемократите Димитър Ковачевски всеки ден по няколко пъти се заканва, че неговата партия отново ще спечели и лично той отново ще бъде номиниран за премиер. Поведението на Ковачевски за мен е крайно интересно поради простата причина, че това е неговото първо излизане на изборната арена в Северна Македония като лидер на партията, след като той я оглави и стана премиер без да е спечелил парламентарен вот. След оставката на Зоран Заев Ковачевски бе гласуван от партийните органи за лидер и оттам пое изпълнителната власт в държавата. Е, сега има шанс да покаже дали си е заслужил онези почти две години, когато бе премиер на страната.

Последното проучване сочи, че преднината на ВМРО-ДПМНЕ пред СДСМ е в рамките на 10%. За опозиционната партия биха гласували 22,7%, а за управляващата досега - 12,1 на сто. В албанския политически блок картината също е очаквана - за Демократичния съюз за интеграция, коалиционен партньор на СДСМ във властта, анкетата отрежда 6,3%, докато за партиите от опозиционния блок - 4,4 %. За „Левица“ биха гласували 3,7% от избирателите. Толкова биха подкрепили и новосъздадената партия ЗНАМ на кмета на Куманово Максим Димитриевски.

Но за мен е по-важна симулацията на разпределение на депутатските места при тези резултати. Какво имам предвид?
Според симулацията, ако ВМРО-ДПМНЕ победи, ще получи между 52 и 54 депутатски места. До обикновеното мнозинство от 61 гласа няма да ѝ достигат между девет и седем пратеника. Това толкова бленувано обикновено мнозинство, за което преди години преди всеки изборен цикъл бившият премиер Никола Груевски призоваваше своите симпатизанти да му „го дадат“. И не толкова заради това, че тези 61 депутати в подкрепа на неговото правителство ще му развържат ръцете да прави каквото си иска, а за да не са налага да търси подкрепата на някоя от албанските политически партии в парламента, и да прави коалиция с тях. 

Вярно, Груевски си имаше своите тоталитарни залитания и никак не му бяха чужди мераците за еднолично управление. Но той така и не сполучи да вземе мечтаните 61 гласа. Но пък като част от своето политическо наследство остави на сегашния лидер на партията Християн Мицковски същото завещание - да се бори да не вкарва ВМРО-ДПМНЕ в зоната на критичните 55-59 места в Събранието. Това е „зоната на проклятието“, в която, въпреки че си победител, не можеш да се чувстваш сигурен за властта, освен ако не прибегнеш към коалиция, при това с победилата в албанския политически блок партия. Груевски го изпита на гърба си, когато във вихъра на така наречената „шарена революция“ на изборите през декември 2016 г. спечели 51 депутатски места, с две повече от СДСМ на Зоран Заев, но не успя да убеди ДСИ на Али Ахмети за коалиция и сдаде властта.

Бившият бунтовнически командир Ахмети видя перспектива в това да вземе страната на СДСМ и на Зоран Заев и в два мандата заедно да управляват държавата. И там аргументацията за завоя на Ахмети бе формирането на евроатлантическо мнозинство, което да гарантира влизането на държавата в НАТО и в ЕС. За Алианса се получи, тези дни дори край Вардар отбелязаха четири години от приема, докато за ЕС, знаете как е - френско предложение, вписване на българите в конституцията, втора междуправителствена конференция и т.н.

Вероятно заради задължението да реализира завещанието на Груевски, но и от чисто прагматичен интерес лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски също настоява за убедителна изборна победа с над 61 депутатски гласа. В желанието си да ги достигне, той отива дотам изобщо да отрича необходимостта от спазване на неписаното правило първата политическа партия на македонците да прави управляваща коалиция с първата политическа сила на албанците. И това е една от опорните му точки в кампанията, независимо от предупрежденията, че без албанци във властта, етническото равновесие в държавата се поставя под заплаха.

На всичко отгоре от партиите на албанците идват ясни сигнали, че не биха влезли в управляваща коалиция с политическа сила, която не поема ангажимента да гласува промените в конституцията на страната и по този начин да отвори европейския път на държавата. Което, поне на този етап на предизборната кампания, не се вижда как ще стане при положение, че при победа ВМРО-ДПМНЕ се кани да преразгледа, меко казано, договорите с България и с Гърция. 

Че в централата на опозиционната партия вече са складирали бутилките шампанско в хладилника, е напълно ясно. Там вече живеят с мисълта за победната вечер на 8 май. Вероятно за тези настроения помагат и движенията за приплъзване на по-малките политически партии, които напускат досега управляващата коалиция начело със СДСМ, за да се прехвърлят при възможните бъдещи победители.

Демократичният съюз на някогашния вътрешен министър Павле Траянов вече го направи и отиде при Мицковски с идеята да си гарантира за още един мандат своето място в парламента. Също и „Достойнство“ на генерал Стоянче Ангелов - един от командирите на специалните части по време на конфликта през 2001 г. и в момента шеф на Агенцията за борба с природните катастрофи. Чувам, че и онази смътна политическа фигура Петър Богоевски от „Македонски концепт“, и той се присламчвал към ВМРО-ДПМНЕ, където някога уж ръководеше фракция за вътрешни реформи.

Какви гласове всички те ще донесат на вероятните бъдещи победители, не е много ясно, но за тях е важно в нощта, когато евентуално ще гърмят тапите от шампанско, да са там с чаша в ръка.