Дядо Вазов се възхищава от балканската обител

Драматичната история продължава и в ново време

След като съм разгледал знаменития комплекс „Етъра” край Габрово, аз се отправям към близкия Соколски манастир. Асфалтовият път се вие из дебрите на Стара планина и ето, че пред мен се появяват белите стени на обителта. А оттук се открива невероятна гледка към Габрово и хълмовете на Предбалкана.

Манастирът „Успение Богородично” е основан в 1833 г. от униатския архиепископ Йосиф Соколски, чието име по-късно получава. Духовникът идва по тези места от Троянската обител заедно със съратника си йеромонах Агапий. Първоначално двамата строят дървен храм с олтар, оформен направо в съществуващата скална пещера. Още същата година започва строителството на нова каменна църква и жилищни сгради. Средствата за това начинание са събрани от жителите на близките села Етъра и Нова махала. 

За архитект е поканен известния пещерски майстор Константин. Той не само проектира манастирския ансамбъл, но изпълнява собственоръчно изпъстрените с изображения на двуглави орли, кръстове и човешки фигури каменни релефи по фасадите на главния храм. Той е осветен на 15 август 1834 г. лично от търновския митрополит Иларион Критски. 

Соколският манастир бързо става огнище на българщината във важните десетилетия на църковни и национално-освободителни борби. Още през 1836 г. в него е създадено килийно училище, в което преподава Неофит Бозвели. Уединеното място и родолюбивите монаси пък правят в манастира важно скривалище на борците за свобода. През 1856 г. тук е осветено знамето на четата на Капитан дядо Никола, а хората му се крият от поробителите. След като турците разбиват отряда, осем от четниците са обесени край стените на обителта. 

Убежище в Соколския манастир намира и Дяконът Левски при своите безкрайни митарствания из българските земи. По време на Априлското въстание тук е формирана габровската чета на воеводата Цанко Дюстабанов. Най-сетне през Руско-турската освободителна война „Успение Богородично” става болница и лазарет за ранените в близките боеве войници.

Драматичната история на обителта продължава и в ново време. До 1959 г. тя е мъжка. За цялото време от основаването в нея са служили около 100 монаси, а игумените са 15. През 1836 г. Йосиф Соколски създава в Габрово девическия манастир „Свето Благовещение”. В 1959 г. обаче той е взривен от комунистите и монахините са преместени в обезлюдената тогава Соколска обител. Оттогава до днес тя става девическа, като светите жени си построяват и параклиса „Свето Благовещение”, където има и икони на прочутия Захарий Зограф. 

Влизам в манастира през широко отворената порта. Озовавам се в просторен двор с много зеленина и цветя, грижливо поддържани от монахините. Той отвсякъде е обграден с жилищните крила, изпълнени във възрожденски стил с множество еркери, дървени чардаци и водещи към етажите стълбища. Точно в центъра е прекрасната белокаменна чешма с осем чучура, оформени като излитащи соколи. От надписа научавам, че тя е построена от самия Колю Фичето през 1865 г.

Разбира се, акцентът в манастира е чудният главен храм, сгушен живописно сред скалите. Завършената в 1834 г. сграда е еднокорабна и едноапсидна, с висок купол и открит притвор. Отвътре е богато живописана, като фреските са изпълнени през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай Попович от село Шипка. Над централния вход в нартиката се намира композицията на „Дейсис” или Голямото моление. Там са също илюстрациите на псалмите на библейския цар Давид и сюжети от „Шестоднева” за Сътворението на света. От запад логично се разполага любимата през Възраждането тема за Страшния съд с наказанията за грешниците. Съответно в аркадата пък е „Успението на св. Богородица”.

Характерен за епохата е известният примитивизъм, компенсиран от яркия колорит с чисти и светли цветове.

Забележителни са и много от съхраняваните в храма икони. Сред тях трябва да се отбележат „Христос Вседържител” и „Св. Богородица с двадесет житийни сцени” на известния зограф Йоаникий папа Витанов. В колекцията на главния храм е представен и Захарий Зограф с иконата „Св. Екатерина и св. Меркурий”. Свои произведения са оставили и живописците на храма – поп Павел и Николай Попович. Тяхна работа е изображението на небесния воин и закрилник св. Георги.

Особена гордост на църквата на Соколския манастир е чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица”. Тя е реплика на известната творба от Троянския манастир, която пък съответно е копие на оригинала от Хилендарския манастир на Света гора. За нея е отреден отделен нарочен малък иконостас, намиращ се в лявата страна на  храма. 

Соколската обител е впечатлявала мнозина известни българи. Народният поет Иван Вазов отделя за нея специалния си пътепис „Един старопланински манастир”. В него избира да се венчае през 1900 г. големият писател Антон Страшимиров. Аз самият съм очарован от величието на балканската светиня. И си пожелавам отново да се върна тук.

Непознатият Йосиф Соколски

Този известен български възрожденец е до голяма степен незаслужено пренебрегнат. Той е роден през 1785 г. и през 1860 г. лично подписва унията, с която Римската католическа църква признава отделната Българска църква. По този начин се оказва силен натиск над Високата порта в Цариград за спазване на религиозните свободи на българите. Този ход е особено важен за окончателното признаване през 1870 г. и на независимата Българска екзархия. По-късно Йосиф Соколски заминава за Русия, където умира през 1879 г.

Сравняват манастира с паметниците на Ренесанса

Един от хората, дали много за запознаването на света с България през ХІХ в. е австро-унгарският пътешественик, археолог и етнолог Феликс Каниц. През 60-70-те години на столетието той идва в българските земи цели 18 пъти. През 1871 г. посещава и Соколския манастир и в пътеписите си го сравнява с архитектурните шедьоври на италианския Ренесанс.