Оказва се, че Пентагонът наистина има къса памет

Какво се случи в Могадишу през 1993 година

На разсъмване на 5 януари т. г. девет бойци от сомалийската ислямска групировка нападнаха кенийското летище в Манда Бей, където се бяха настанили американски военни. Бяха убити от два до четири човека. Изгоряха няколко самолета, склад за горива и смазочни материали.

Бойците съобщиха за унищожени седем самолета и три сухопътни превозни средства. Африканското командване на САЩ призна, че шест самолета са получили „щети в различна степен“, и че има „щети по инфраструктурата и оборудването“.

Публикуваните фотографии на пожара, както и степента на щетите, изглеждаха сякаш по американската база е бил нанесен сериозен ракетно-бомбен удар от поне три изтребители-бомбардировачи.

Основната загуба за американците е самолетът за наблюдение и разузнаване Bombardier DHC-8-202. Този самолет е един от двата от този тип, оборудван с комплекс разузнавателно оборудоване SOCOM Tactical Airborne Multi-Sensor Platforms (STAMP) и се използва активно от американците в Близкия изток и Африка. Преди този разузнавач да започне работа на територията на Сомалия, той летеше над Либия. Преди това този самолет принадлежеше на частната военна компания Blackwater, и по-късно бе прехвърлен към армейската авиация на САЩ.

Разузнавателното оборудване на този самолет включва електронно-оптични, инфрачервени и хипер спектрални камери, оптични системи за панорамно наблюдение, два радара със синтезирана апертура и алгоритми за търсене и проследяване на движещи се наземни обекти, както и електромагнитно и радио-разузнавателно оборудване. Цялото това великолепие струваше много сериозни пари.

Съобщава се, че четирима от нападателите са убити, а петима са заловени. Стана известно, че преди нападението те са изключили захранването към базата.

Изглежда, че Пентагонът страда от къса памет. Или с появата на нови военни служители се забравя напълно какво са правили предишните. И там, където те седяха, беше локва. А Сомалия е страна, която е категорично противопоказна за американските военни.

Тази поучителна история, изглежда на нищо не е научила следващото поколение американци, е следната. През 1992 г. САЩ, след като се сдобиха с мандат от ООН, изпратиха значителен контингент войски в Сомалия, за да въведат ред, който по-специално включваше 75-и парашутен полк със специална цел и 1-ви полк на специалните части „Делта“. Може да се каже елита на щурмоваците.

Воюващите помежду си сомалийски племена не придадоха голямо значение на това. Но през юли 1993 г. командването на американския контингент реши да обяви „кой е стопанина на страната“. И затова решиха да „отрезвят“ непокорния генерал Мохамед Фарах Айдид, като подложиха на ракетни и бомбени удари редица сгради в столицата Могадишу. В резултат на това бяха убити 60 цивилни.

Това стана причината всички сомалийци люто да намразят американците, независимо към коя групировка принадлежат. Започна тотална партизанска война.

През октомври 1993 г. бе решено да се приключи с генерал Айдид. Бяха отделени прилични сили за залавянето на генерала и най-близките му помощници. Първа бе 3-та рота от 1-ви полк „Делта“ от 50 души. На нея бе поверена задачата да завземе сградата. Втора бе 2-ра парашутно-десантна рота на 3-ти батальон от 75-ти парашутно-десантен полк, наброяваща 75 души. Трета бе евакуационна група, събрана от военнослужещите от полка „Делта“, от 75-ти парашутно-десантен полк и полк на специалните сили на ВМС. Четвърта бе група за въздушно прикритие, състояща се от армейски въртолети и военноморски разузнавателен самолет.

Сградата в центъра на Могадишу бе завзета. Бяха заловени в плен 24-мата „членове на правителството“ на метежния генерал.

И след това настана ад за американците. Те бяха блокирани вътре в сградата, неспособни да се измъкнат от нея и да си проправят път към своите. Сомалийците водеха плътен огън от всички страни. Според очевидците дори и жените и децата са стреляли. За да помогнат на блокираните бяха изпратени два хеликоптера MH-60 Black Hawk. Но те бяха свалени с РПГ. Двама от пилотите загинаха веднага, а другите двама умряха след известно време от своите рани, защото не можеха да бъдат евакуирани поради плътния огън.

Всички налични американски сили, незаети в тази операция, бяха хвърлени да помагат на своите блокирани другари. Битката продължи 4 часа. Американците обаче не успяха да си пробият път до обградената сграда.

Тогава на помощ бяха призовани части от 10-та планинска дивизия на американската армия, мотопехотни части на сухопътните войски от мироопазващия контингент в Малайзия с бронетранспортьори, както и танкове на сухопътните войски от мироопазващия контингент в Пакистан.

Едно денонощие по-късно „спасителите“ успяха да си пробият път до блокираната сграда и да започнат евакуацията. За всички заложници обаче нямаше достатъчно място в бронетранспортьорите. Двадесет американци, по някакво чудо, преодоляха два километра във враждебния град и успяха да стигнат до своите.

При тази катастрофална операция загинаха 19 американци и 1 малайзийски войници, а 76 бяха ранени.

Американците, сражавайки се, не пощадиха никой и сред загиналите 1500 сомалийци имаше и значителен брой жени и деца. И ако американците са забравили този урок, то сомалийците го помнят добре, за което свидетелстват и събитията в американската база Манда Бей в Кения.

След битката при Могадишу в САЩ започва „разбор“. В резултат на което министърът на отбраната Лес Еспин си подаде оставката. В същото време нямаше необходимост от каквито и да е било операции. Американските спецчасти се бяха окопали в своята база, постоянно бяха в повишена бойна готовност и решаваха единствената си задача да охраняват периметъра.

Но въпреки това американците, опитвайки се да спасят своя имидж, изпратиха самолетоносач до брега на Сомалия и поискаха от генерал Айдид да сключи примирие. Което само по себе си беше абсурдно, тъй като Айдид не беше нападнал САЩ.

И до края на март 1994 г. и последният американски войник напуска Сомалия. Изглеждаше завинаги. И Пентагонът, и Вашингтон обаче имат някои свои собствени съображения, които не се вписват в класическата логика. След поражението във Виетнам, те запазиха своя здрав разум задълго.

И в заключение, няколко думи за иранската ракетна атака на двете американски военни бази, разположени в Ирак. Без да зная реалния мащаб на разрушенията, едно е сигурно: системата за ПВО Patriot, която трябваше да прехване всеки тип ракети и самолети, не бе в състояние да направи това. И няма никаква полза от нея.

Превод за "Труд" - Павел Павлов