Изследователката Тодорка Недева пише историята на Регионалния музей, който тази година чества 150-годишен юбилей

Великотърновският музей във Велико Търново е сред първите в България. Той „се ражда” на 2 януари 1871 г. след първото българско "читалище-музеум" в Свищов от 1856 г. и  археологическата сбирка в Шумен, която е от 1857 г. Инициатор за създаването му е Тодор Шишков. Това разкрива Тодорка Недева от Регионалния исторически музей в старата столица. Тя събира в книга  историята на културната институция, която тази година чества 150-годишнина.

Изследователката се е добрала до изключително любопитни факти.

„На 18 март 1879 г. с активното участие на д-р Васил Берон, Цани Гинчев, Михаил Б. Сеизов и над 65 други видни интелектуалци и общественици се основава Търновското археологическо дружество, което е и първото в България. Независимо че при учредяването си то няма Устав, не разполага и със средства, ентусиазираните му членове веднага стартират своята ползотворна дейност. С две роти войници д-р Васил Берон  започва разкопки на крепостта Трапезица. В североизточната й част се откриват две малки църкви. Това са първите археологически разкопки, проведени в България. Още в началото на основаването си Археологическото дружество във Велико Търново започва да издирва движими паметници не само от старата столица и околността, но и от „цяло Българско”. В тази връзка е и стремежът му за учредяването на спомагателни клонове и в други селища“, споделя Тодорка Недева.

Така градът остава в българската история и с факта, че именно в престолнината се ражда и популяризира идеята за организирана събирателска дейност и грижи за старините в национален мащаб.

Великотърновският музей е първият създаден през 1945 г. държавен институт във Велико Търново.
„Той е и първият музей в България, притежаващ специално построена за нуждите му сграда, предназначена още за библиотека и художествена галерия. Първата копка е направена на 21 юли 1940 г. През 1953 г. внушителната и представителна постройка вече е завършена, а на следващата година става готов и отдавна желаният и очакван дом на Окръжния исторически музей“, обяснява Тодорка Недева.

Тя допълва, че сградата и досега е емблематична за града дори и поради факта, че е сред малкото постройки от миналото, запазили предназначението си до наши дни.

Още по време на Възраждането у нас  възникват  няколко частни колекции.

„Един от най-всеотдайните радетели за издирване на български старини, ръкописи и монети е търновецът Стефан Пенев Ахтар. Той има запазено място в нашата история не само с голямото си откритие на един от най-важните ни средновековни ръкописи- Синодика на цар Борил, който през 1845 г. предава на представителя на одеските българи - Николай Хр. Палаузов, но и с определянето му от акад. Ю.Трифонов за "първи български археолог”. Той е и деецът, който насърчава П. Р. Славейков да събира монети и да описва старините“, споделя Тодорка Недева.

По думите и Стефан П. Ахтар е сред първите българи, създали свои лични колекции от исторически паметници. Сбирките включват, освен монети от времето на цар Борил (1207-1218 г.), цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.), Светослав Тертер  (1300 - 1321 г.), Иван Александър (1331 -1371 г.), Иван Шишман (1371 - 1393 (1395 г.) и други с неизясен произход, много и ценни старинни ръкописи, сред които т. н. „Филатка”, отнасящ се до българските владици. Събирачът на старини е притежавал още плетена желязна ризница, сребърни пафти, наследство от майка му, с изображение на укрепената крепост Царевец и други.

През 1842 г. Ст. Ахтар подрежда личната си колекция в своя дюкян „Вещепродавница” , в който предлага аптекарски стоки, билки, мехлеми, етерични масла, подправки, чай, очила, книжарски материали и кинкалерия. Така, показвайки на по-будните великотърновци, дошли да пазаруват при него, част от историческото ни наследство, Ст. П. Ахтар превръща дюкяна си в патриотично и духовно средище. Макар и не голяма по размер, но с богато съдържание, сбирката му подхранва историческото самочувствие на великотърновци и подтиква мнозина от тях да събират старинни монети, книги и вещи.

„От запазените и оповестени за първи път в подготвяната история спомени на великотърновеца Иван Михайлов, известен сред съгражданите си като Иван Крушата, узнаваме, че като дете той често се правел на болен, за да отиде до Ахтаровата „Вещепродавница” за билки и чай, а истинската цел на посещението му била да разгледа ценностите. В същите спомени, предоставени ми от Михаил Димитров, далечен родственик на Иван Михайлов, на когото благодаря за възможността да ги ползвам, се споменава и за групово посещение на ученици във „Вещепродавницата.” От записките става ясно, че децата се впечатлили „от старите пари и шарени панички”, подчертава Тодорка Недева.

Според нея има основание да се счита, че Ст. П. Ахтар е първият възрожденски колекционер, представил публично частната си сбирка. Той е и най-дейният събирач и изследовател на историческите паметници в България през първата половина на ХІХ в. За разлика от всички останали по това време сънародници, посветили се на издирването на български старини, Ст. П. Ахтар работи в родината, а не като тях в емиграция.
„Не винаги съществуването на музея е безоблачно. Останало на самоиздръжка, основаното през 1879 г. Археологическото дружество е принудено да ограничи събирателската си дейност,  но не се отказва от идеята да издирва и приема старини, за„да ги варди в едно определено място, което ще бъде означено с името „Музей”. Членовете на дружеството са били убедени, че джамията на Царевец, за която тогава мнозина смятат, че е издигната върху царската църква „Св. Петка”, а по-късно, след Освобождението, се използва за военен склад, е подходяща за съхраняване и за експониране на движимите паметници на културата, придобити от разкопки, както и за издирените и изпратени от околните, а и от по-далечните селища предмети“, разказва Тодорка Недева.

Тя допълва, че идеята не е била подкрепена от общината, Окръжното управление, Министерството на просвещението и Военното министерство. До намирането на подходяща сграда находките се съхранявали в дома на председателя на дружеството д-р Васил Берон. Доколко той ги е ценил, свидетелства фактът, че поръчва на виенския архитект, проектирал къщата му,  да предвиди специални помещения за музейните предмети и за съхраняването на кости и черепи, намерени при разкопки.

„През нощта на 18 май 1901 г.от оставен незагасен мангал в дъсчената барака-кафене до къщата д-р Васил Берон домът му е опожарен. Огнената стихия унищожава цялата покъщнина, изгарят музейни предмети, редки старобългарски ръкописи, библиотеката, личният архив на уважавания музеен деец, лекар и общественик. По тоя повод с мъка Моско Москов пише: „...Ако се отпуснеше Джамията, ние днес щяхме да имаме хубав, богат и ценен музей на Хисаря (Царевец – б.а.).” А самият д-р Васил Берон, огорчен и разочарован, напуска завинаги Велико Търново, установява се в София и до края на живота си отказва да коментира случилото се на 18 май 1901 г.“, изтъква Тодорка Недева.

След пожара в старата столица битува любопитна, но непотвърдена версия, че палежът е умишлен поради по-стара случка, свързана с гостуването на българския княз.

„Според нея при едно от посещенията си във Велико Търново княз Фердинанд отсяда в дома на д-р В. Берон. Владетелят е впечатлен от музейната сбирка и се обръща с молба към домакина да му подари някои от предметите. Д-р Васил Берон отказва с аргумента, че това е невъзможно, тъй като експонатите принадлежат на целия български народ и тяхното място е в бъдещия музей“, разкрива още Тодорка Недева.
Изследователката е категорична, че днес великотърновският музей е сред водещите в страната и е един от центровете на културен живот във Велико Търново.

„Градът ни с основание е историческа и духовна столица на България и ние, музейните работници, се гордеем, че институцията има съществен принос за това признание като  резултат на нашите и на предшествениците ни усилия за проучването, съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство“,  заявява Тодорка Недева.

Достолепният юбилей, както и престижният факт, че като институт, призван да опази миналото на най-българския град, и като един от стожерите в съвременния културен живот на старата столица, е основателна причина въз основа на известни, но част от тях, разчетени неточно до сега източници, както и на базата на новооткрити документи и публикации, да се издаде цялостно проучване на „история за историята на музея”.

„Публикуването й е полезно и необходимо и поради факта, че за всички останали водещи културни и образователни институти в града – читалище „Надежда”, библиотеката, оперетата, драматичния театър, Военния университет, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и др., вече има написани истории“, казва в заключение Тодорка Недева.