Как се стигна до преврата на 9 юни 1923 година

Александър Стамболийски полага много усилия да постигне пълна политическа изолация. Всички са против земеделците

На днешната дата през 1923 година е извършен Деветоюнският преврат. От него тръгва разделението на българския народ, което продължава до днес. Метежи, атентати, червен и бял терор, избягали по горите разпъват съдбините на отечеството. Как се стигна до тази трагична страница от националната ни история.

Главен виновник е Александър Стамболийски. Факт, премълчаван през социализма, защото БЗНС минаваше за работническо-селски побратим на БКП. Стамболийски беше икона заедно с Благоев, Димитров и Живков.

Александър Стамболийски сяда в премиерското кресло през октомври 1919 г. След реконструкция на кабинета от май следващата година е едноличен господар на страната. Тогава е заразен от синдрома на Ивайло. Когато Бърдоквата влиза в палатите на Търновград, плебейската му кръв посинява. Слага короната, обгражда се с ласкатели, не взема за невеста селска девойка, а бивша царска съпруга.

Същата химическа реакция става с кръвната група на политика от Славовица. Преобразеният земеделец почва да се мръщи на народната кухня, вика готвач от странство. Вози се в брониран автомобил. Поръчва си мраморен бюст и отива да позира чак в Рим. По примера на уважаващите себе си монарси държи метреса. Тя се казва Пенка, но Стамболийски се гнуси от простоватото име и поетично я нарича Татяна.

Александър Стамболийски позира в Рим на скулптора Андрей Николов.

По инструкция на Александър Стамболийски е създадена Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк, първо въоръжени със сопи, после с пушки и пищови. „Бря, бря, бря, нам да е дубря!“, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи, бурени по браздите на селския възход.

Защото Стамболийски е автор на така наречената „съсловна теория“ за българското общество. Според нея у нас съществуват няколко съсловия, като основното е селското. Тружениците на чернозема са потискани от гражданското съсловие. Макар и малобройни търговците, адвокатите и прочие са хищни експлоататори. Логиката повелява селячеството да поеме съдбините на отечеството. Така ще се осъществи истинско народовластие.

Конституционният блок е легалната опозиция на режима. На 17 септември 1922 г. блокът организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква опозиционерите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой, реже им брадите и ги затваря в търновските казарми. После ги тика в Шуменския затвор. Сред жертвите са Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Стоян Данев, Никола Мушанов, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, Стоян Костурков.

Стамболийски държи изкъсо и своите. Всеки негов министър депозира оставката си преди да заеме поста. Мръдне ли някой - вади му собственоръчното заявление за напускане. Този контрол обаче е само за лична вярност. Инак шуробаджанащината и рушветчийството са разрешени. Земеделският режим е сред най-корумпираните в историята на България.

Александър Стамболийски полага много усилия да постигне пълна политическа изолация. Всички са против земеделците. Дори комунистите ги наричат „аграрфашисти“. ВМРО също е разгневена. С Нишкото споразумение от 23 март 1923 г. правителството се ангажира да ликвидира организацията и да се откаже от българщината в Македония. Срамен акт на национално предателство!

В слънчев априлски ден Александър Цанков среща Димо Казасов. Цанков е от лидерите на Народния сговор. Казасов е широк социалист и професионален превратаджия. „Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?“, пита Цанков. „Разбира се!“, отвръща Казасов. „В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома“, насрочва рандевуто Цанков.

В уречения час Димо влиза в дома на ул. „Витошка“ 57. Домакинът му задава директен въпрос: „Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?“ „Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи.“

Превратът на 9 юни 1923 г. е дело на Военния съюз и Народния сговор. Силовите действия започват в 3 часа през нощта. Сутринта деветоюнците отиват при Борис III в двореца „Врана“. Да му съобщят какво са свършили. „В тъмнините на заговора“, хроника на съзаклятието, Димо Казасов описва историческата среща.

Съзаклятниците при царя

Димо Казасов

Поканиха ни в стария ловджийски дворец. Влязохме в работния кабинет на царя. Последният е съединен чрез широк вход с вестибюла, от лявата страна на който открита и кокетна стълба води за втория етаж. Сядаме и с любопитство разглеждаме студената обстановка на дървения дворец, върху която лежи отпечатъкът на фердинандовия хладен и неприветлив темперамент.

Не след дълго на горния край на стълбата се яви царят, облечен в тъмен граждански костюм. С бързината на възрастта си той слезе при нас. Поздрави се с Цанков като с отдавна познат. На Смилова каза, че го познавал по дейността му в конгреса на запасните офицери, а на мене - че ме знаел от страниците на “Народ”.

- Заповядайте, седнете господа. Аз моля да бъда извинен загдето ви заставих толкова дълго да чакате. Щом узнах за произлязлото в София, отидох в гората, за да обсъдя насаме, както събитието, тъй и евентуалния му развой. Мислих и алтернативите се слагаха пред мене една от друга по-обезпокоителни и по-тъмни. A propos, бихте ли взели по един чай, господа?
- С удоволствие.

Влиза служащ. Държанието на царя е просто и естествено. Нито сянка от поза, нито жест от церемониална дворцова театралност.
- И тъй, господа, какво имате да ми кажете.
- Ваше Величество, отзова се веднага на въпроса Цанков, правителството на Стамболийски е свалено по волята на народа от армията. Всички бивши министри са арестувани. Мирът и спокойствието на страната са обезпечени чрез мерките, които войската взе и продължава да взема. Ние дойдохме да поискаме санкция на тоя свършен факт.