Сблъсъкът в Украйна отслабва както Русия, така и Германия наред с другите от ЕС

Все по-ясно се очертава, че изходът от руското нахлуване в Украйна за САЩ и Русия придобива съдбоносен характер. По света най-напрегнато следят хода на събитията и всеки за себе си прави устойчиви изводи. Мантрата „Украйна побеждава, Русия губи“ се повтаря на Запад на най-високи политически нива като баене срещу уроки. Вместо таран срещу Русия, Украйна вече е геополитическо камикадзе.

Обилното тъпчене на въоръжения и боеприпаси в Украйна е убедително доказателство за катастрофалното състояние на украинската армия. От НАТО са парите и съществената политическа подкрепа; разузнавателното и пропагандното осигуряване; хилядите чужди наемници и обучението на личния състав. Дори прякото ръководство на бойни действия. С Русия все по-активно воюва НАТО, украинците са пушечното месо на бойното поле.

Това проумяват все повече жители на западните области на Украйна, а те са основният антируски ресурс там. На тях областите отляво на Днепър не им трябват, защото много добре знаят, че хората в тях завинаги са скъсали с Киев. Наясно са и за същите нагласи в Харковската и Одеската области, очаквани са подобни в Запорожката и Днепърската. Най-силно мотивираните да се бият с руските войски в мнозинството си са избити или обкръжени.

Мощната доскоро военна групировка в Мариупол е натикана в подземията под завода „Азовсталь“, стопила се е значително и е пред пълно унищожение. На път са пълното обкръжаване и ликвидацията на войските срещу Домбас и Луганск. Ще последва обявяване на нови две-три републики с тесни връзки с Русия, а остатъчната Украйна ще е нежизнеспособна държава. Напълно възможно е Полша, Румъния и Унгария да я доразкъсат.

За Москва такова развитие несъмнено би било голям успех, за Вашингтон обаче - геополитическо поражение. Особено ако се провали фактически формираната на 26 април в базата „Рамщайн“ коалиция с цел да бъде нанесено „стратегическо поражение на Русия“. Как се нанася стратегическо поражение на страна с ядрено оръжие?

Геополитически видяхме през ХХ век - на Великобритания и СССР. Москва упорито се опитва да си го върне от 7-8 години. Отскоро се активизира и Лондон. Другото общо между тях е липсата на обединяваща идея, приемлива за сравнително широк кръг други страни. Което ги разделя, е отношението към страните от Евросъюза. Британското е традиционно враждебно, особено спрямо Германия. Русия дори след лавината санкции все още пробва да ги направи поносими.

Наложените чрез НАТО юзди на европейците не са достатъчни, нужен е поне за близкото бъдеще обединяващ общ враг. За по-далечното са нужни чувствително общи ползи и споделяна идеология. Без най-активното и и обилно присъствие на САЩ в Европа нищо не се получава, а те освен камшик, нямат нито морковче, нито захарче. При това обективно са принудени да се изтеглят на етапи от Европа и да се съсредоточат срещу Китай.

Логично остава Европа, особено Германия, да бъдат отслабени икономически, а така и обезличени политически. За целта във Вашингтон и особено в Лондон напрегнато очакват наложените много тежки санкции срещу търговските операции на ЕС с Русия да сработят поне до есента. Т. нар. общи ЛГБТ-ейски и зелени ценности вероятно много скоро биха се изпарили след избухването на масови протести срещу обедняването, причинено от обратните санкции.

Предложеният от президент Путин в средата на миналия декември вариант за споразумение за сигурност между НАТО и Русия твърдо се отхвърля. Затова с всички сили противодействието в Украйна трябва да продължи и така да отслабват както Русия, така и Германия наред с другите от ЕС. Това и наблюдаваме. То е много сходно със случилото се през миналия век, когато двете световни войни сринаха Европа, но първо обогатиха неимоверно Великобритания, после и САЩ.

Затова хибридната война срещу Русия, особено в информационно-психологическите си аспекти, придобива парадоксално изкривен, причудливо нелеп и злобно карикатурен облик. Със зареден от отчаяние бяс се правят опити за изкореняване на руската култура от съзнанието на европейците. Които в мнозинството си доскоро виждаха, че европейската култура се цени и грижливо съхранява повече в Русия, отколкото в самата Европа.

За „зелените“, за всевъзможните „правозащитници“ и ЛГБТ-ейци обаче изчезването на някой вид гризач или хлебарка е по-важно от изчезването на християнската цивилизация. Глобализацията се придвижва към полуглобализация. От една страна остават колективният Запад, „златният милиард“ или дори половината му, от другата останалото човечество, което на даден етап ще стане излишно. За целта е потребно Световно правителство.

Американският режисьор Оливър Стоун: „Украйна е американски план... получиха което искаха: настроиха - Украйна срещу Русия.“ Описа САЩ като „доберман - методично животно убиец с много пари“.

През юли2021 г. професор Клаус Шваб в книгата „КОВИД-19: Голямото рестартиране“ обоснова идеите си за нова обществена система - „включващ капитализъм“. Фактически за заместване на националните правителства с наднационална структура, т. е. за ликвидиране на държавите. И тогава - Пей сърце! Няма граждани и кризи, има акционерни дружества, клиенти и купувачи.
Идеята е стара. Английски писател Хърбърт Уелс през 1928 г. в „Открития заговор“ призова световния елит към изграждане на световна държава и създаване на световно правителство, което да я управлява чрез „най-богатите хора на планетата и най-напредналите интелектуалци“.

Има и план: замяна на традиционните религии с една световна; отказ от национален суверенитет; намаляване на населението; ограничаване малкия и среден бизнес в полза на най-големите корпорации. А като възникне съпротива от страна на " обикновеното население и безотговорни политици“ - по принуда.

Още през 1902 г. Рокфелер замисля същото и го прокарва като медицинска реформа. След ВСВ САЩ вече е хегемон. За целта заедно с шефа на ЦРУ Ален Дълес през 1946 г. прокарват създаването на Световната здравна организация (СЗО). През 1946 г. изпълнителен секретар на Временната комисия на СЗО става Джордж Брок Чисхолм. Прелюбопитна личност: снайперист, готвач и разузнавач през 1915 г., по-късно психиатър, шеф на медицинските служби на Канада.

Женска консервативна група в Южна Калифорния през 40-те години го обявява за Антихрист. Защото този детски тогава психиатър заявява, че „децата не трябва да бъдат насърчавани да вярват в Дядо Коледа, а Библията е заблуда“. В Меморандум от 1948 г. пише:

 „За да се стигне до Световно правителство, следва от главите на хората да се изгонят националният патриотизъм, индивидуалността, семейните и религиозни привързаности... да се унищожат понятията за истина и лъжа, явяващи се основа за възпитанието на детето, да се замени вярата в опита на възрастните с рационално мислене - ето целите, нужни за промяна на човешкото поведение“.

Ето за какво още може да се използват медицината, психиатрията и особено СЗО.

В „Атлас изправи рамене“ през 1957 г. Айн Ранд (Алис Розенбаум) за „Голямото рестартиране“ има още една версия на Голямото рестартиране: „Титани“, крепящи цивилизацията, за които обикновените хора са „подчовеци“, „мързеливци“, „консуматори“, слагат край на „грешния“ ред и свалят „паразитите“ от раменете си и „прочистват жизненото пространство“.

Св. Антоний Велики казва за своя III в.: „Ще настъпят последните времена, когато девет болни ще дойдат при един здрав и ще му кажат: „Ти си болен, защото не си такъв като нас“... Хората отново ще се обърнат към Злото, няма да различават какво е брат и сестра, какво е баща и майка, няма да признават брачния венец... Ще има размирици, гибел, хората ще се препират и няма да открият нито началото, нито края.“

19 века по-късно пак идват тъмните времена...