Алеко можеше да създаде партия на веселите хора, да спечели изборите и да стане премиер

- Къде виждате кусурите на съветската власт, господин Буров? (Мисли дълго).
- Аз не вярвам в колективизма, нито пък в съзнанието на човека при общата работа. Има индивидуална работа. Има лична сметка. Личен интерес. Ето, аз така разбирам нещата. Човек има една глава - да мисли, една уста - да яде. Човек е създаден да бъде сам, сам господар на нивата си, на труда си. Сам. А вие, комунистите, вярвате в общото, в колективизма. Аз не вярвам. И го намирам за противоестествено. Човек живее за себе си, а не за другите.

- Така мислите Вие, господин Буров, защото така ви изнася на вас и така са ви възпитавали пет милиона години. Човек се превива, Вие сам го казвате, и се превъзпитава.
- Казах, че се превъзпитава за дребното - да яде, да спи, да не хърка, да не пърди на обществено място като кон, а да се държи прилично. Но никой не го възпитава как да прави оназ работа, как да си пробива път в живота. Това с възпитание не става. То е в природата на човека. Той с него се ражда, както вълка - да яде месо, а агнето - да пасе трева.

- Хората се превъзпитават, господин Буров...
- Глупости. Празна вяра на празни хора. Хората не се променят. Не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите. Аз не мога да приема, че ще успеете да превъзпитате човека в колективизъм. Не. Човек търси помощ от другите когато е хилав, слаб или болен. Иначе всеки сам си работи. Зависи как работи. Глупост е да се мисли, че човек се превъзпитава, когато го няма в него вътре хубавото, ценното качество на трудолюбеца. Вярвам, но възпитанието започва в семейството. В живота, господин Памукчиев, преуспяват само тези, които са добре възпитани. Тези, които знаят правилата на играта на този живот. А тези правила се свеждат, казвал съм ти го тук-таме, към едно: бъди учтив, бъди внимателен, бъди усмихнат. В живота навъсените, мрачните мъже нямат успех, нито пък са щастливи с нещо. Те са нещастници. Жените и децата им - също.

- А кой от известните българи гледаше по-весело, по-усмихнато на живота - Вазов или Алеко?
- Вазов ходеше по кабаретата. Той бе поклонник на красотата, но мога да те уверя, господин Памукчиев, че той не е спал с нито една лека жена - боеше се от венерически болести. Той си имаше винаги в резерв по една любовница като Евгения Марс-Елмазова и си я ползуваше нея. Той бе предан и верен любовник. Той вярваше, че е обичан - смяташе се много красив. А бе просто стеснителен човек. Но за това си имаше и причина.

- Коя бе тази причина?
- Майка му и сестра му. Той живя все под опеката на майка си и на сестра си. Майка му умря чак в 1912 година, а сестра му - пък го погреба. Той не остана никога сам. Освен като изгнаник в Браила и Букурещ.

И какво излезе от всичко това? Един потиснат, смазан мъж. Да се изучава животът на един писател, то е тежка работа. Това е мъчение. Вазов плати данък за своята стеснителност и самота. Докато Алеко бе курварче от класа и ебеше най-хубавите жени на България. Той го тури и на госпожа Мара Белчева от Севлиево. Алеко - Щастливеца бе най-чаровният мъж на София, на България, на света. Алеко бе надарен от бога с хубави черти, хубав глас, забавен хумор. Той пленяваше жените с песните си. Аз го помня - идвал е у дома. Всяка жена бе щастлива с него. Той сипеше шеги, но меки, приятни шеги. Бе кавалер и в мъдете, и в перчема. Това бе съвършен мъж, забавен като бог, красив като бог, мил и сърдечен. Аз него съм го имал винаги за образец, за идеал. И всеки, който го познаваше, се радваше да го види...

За него се говореше, че той си проси от всяка хубава жена. И нито една хубава жена не бе му отказвала. Жените дори се биеха за него. С неговата смърт много млади мъже си отдъхнаха. С неговата смърт кавалерството в България се свърши.

Отиде си един гений на кавалерството и на веселбата. Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер. Но умря рано.

- Господин Буров, Вие оплюхте всички. Не оставихте нищо свято и чисто на този свят, освен баща си и себе си. Няма ли за Вас чисти, честни, свети неща?
- Има, но са малко.

- Кои са те?
- Първо - майка ми, второ - отечеството ми България, трето - баща ми, четвърто - братята и сестрите ми, пето - приятелите ми и шесто - честните българи като Алеко Константинов.

 

Мъдростта на Буров:

Партия се създава на маса, а не на крак

В бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба

За демокрацията

В България демокрацията се създава трудно поради липса на пари. Вожд без пари, еби му майката. Който черпи щедро, той създава партия и приятели. Партия се създава на маса, а не на крак. На крак се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят планове. Партия без големи планове става котерия. Котерия без пари се изражда в терористична организация.

За еманципацията 

Не обичам еманципираните премного жени. Не, те са вредни и опасни. Жената трябва да си остане жена - нежна и добра, а не началничка. Жената-началник не е началник. Тя е смърт, тя е гибел за мъжа. Жена министър не бива да става. Жена големец - също. Жената е добра само когато вярва в мъжа си и го обича. Жената - началник не вярва на никого. Тя е емоция, а властта и политиката искат железен юмрук. Това не е шега работа. Това е най-сериозната работа - да подсигуряваш спокойствието на един народ, сигурността на една държава и хляба на една нация. Това не е работа за жени.

За оная работа

Българинът по начало е стеснителен любовник. А работата е съвсем проста: искаш - питай! Ако ти бутне - добре. Като не бутне - сбогом, мило дете. Нямате изядено, нямате изпито. Кажи й: „Мило дете, пак ще те подиря” - да хвърлиш мост. Натрупай пари, забогатей, стани нещо. Тя сама ще потърси този мост. Но тогава ти ще й покажеш подофицерския и ще й кажеш, че той е за по-млади.

За лакомията

Лакомията е най-долното нещо на света. Който е лаком - той е звяр, той е животно, той е свиня. Да умираш от глад, давай вид, че си доволен от живота, че си сит. Затова аз, преди да отида на прием, първо си ям в къщи, а там на приема - само гледам и „купувам”, опознавам характера на хората. Много велико нещо е да се научиш да купуваш, да оценяваш хората по време на гощавки, на приеми. Именно там, на гощавката, човек се показва такъв какъвто е. Добър или лош. Беден духом или богат. Нежен или прост. Тактик или грубиян.

Обядът, вечерята, приемът - това са велики училища, велики изпити за човека. Ето защо, канят ли те някъде на прием, първо си подложи вкъщи. Хапни си добре. А там само слушай, само гледай и се учи на добро държание и на учтивост. Вземи си чашата в ръка и тръгни да се чукаш с този, с онзи, прави висша политика. Висша политика се прави само с пълен стомах и с пълна чаша.

За изкуството

Лесно ли се прави филм? Не. Не е лесно. Иска хора. Иска таланти. Иска пари. Иска внимание. Иска помощи от държавата. Изкуство се прави най-трудно в бедна страна, с беден народец. Голямото изкуство на Елада се роди в най-хубавите й търговски години. Венеция, Генуа, Флоренция и Тоскана станаха център на изкуството и на художниците. Тогава, когато тънеха в злато, а корабите се връщаха натъпкани със стоки. Златото дава тон на всяко изкуство. Затова ореолът на светеца се прави от злато. Изкуството е ореол на човека.

За състраданието

Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: „Има и бедни, има и страдащи хора - да помислим за тях. И да им дадем един залък повече”. И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния - да е по-милостив. А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине.

За правилата на играта

Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”

За тарикатите

Нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество - да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър. Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

За парите

Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал. Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.

За добрината

Отвръщайте с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре. Не бъдете злопаметни - забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.”

За църквата
Не се карай никога с църквата. Гледай да я имаш на своя страна. Нека стои като резерва зад гърба ти. Тя няма да ти навреди. Тя само ще има полза от тебе, но и ти от нея. Защото църквата - това е духовният филтър на народа ни.

За отношението към началника

Първо, гледаш в очите този, който е над тебе и му казваш винаги „да” - „Ти си прав”, „Точно така”. Никога не му възразявай. Никога не го оставяй да остане с впечатление, че си неискрен, нечестен или че ще правиш кариера на негов гръб. Да вярва, да знае, че ти си му роб. Че си му признателен. Че виждаш нищожеството си. Че без него ти си нула. Да ти повярва. Да разбере, че си наистина негов предан роб. Хората са неизменни от векове. Те са едни и същи животни, само че едните са със здрав разум - бедните, простите, селяните, работниците, а другите са с побъркани представи и мисли за себе си.

За великите мъже

В историята влизат само тези, които не са на заплата. Велики мъже няма - има велики подлеци и сатрапи. Хитлер бе гений на злото, но гений. Той никога не може да стане друг. Тези бесни кучета умират от сопи, от куршум, от отрова, от кинжал - но обезателно умират. Хитреците не виреят около тях. Покрай тях виреят само сатрапи, като тях.

За образованието

Във всяко учебно заведение да се изучава земеделие и скотовъдство. Да знае българинът от дете, още от първо отделение, откъде излиза хлябът. Един човек, един народ, ако не знае откъде му излиза хлябът - той е загубен. На гърка - от морето. На исландеца - от океана, от рибата. На сахареца - от пустинята. На Елин Пелин ние, българите, сме му благодарни само за един негов разказ - „Старият вол”. Това е разказ-символ на българската душа, на българската почит към труженика, към вола, който ни е бил другар и ни е хранил. Шопът, този осмиван от нас човек, се показа достоен за Нобелова награда. Той, шопът от Софийското равно поле, не коли вола, не му дере кожата, да си прави цървули. Не, той го оставя да умре. Той го погребва като човек. Ето величието на българина.

(Край на поредицата)