Пловдивска кокона застана между двамата поети

Двамата трябва да кръстосат шпаги в Градската градина, но в последния момент се разколебават. Защото нито Вазов е Пушкин, нито Славейков е Лермонтов

В декамероновска история се забъркаха Иван Вазов и Петко Славейков. През 1884 година пловдивска кокона застана между двамата поети. Класиците се счепкаха, ругатни и побоища завихриха скандала, сетне мъжете посегнаха към шпагите.

Иван Вазов идва в града под тепетата есента на 1880 г. Точно след година тук пристига и Петко Славейков. Вазов става депутат в Областното събрание и член на Постоянния комитет. Славейков е назначен за учител в Мъжката гимназия.

Иван Вазов е олицетворение на младостта, а Петко Славейков побелял ветеран. Той има зад гърба си огромно книжовно дело. Пред Вазов обаче е бъдещето. Един съвременник разказва:

"По онова време Вазов бе единственият съперник на П. Р. Славейков в българската поезия. При партията на губернатора се образува една литературна група, която имаше за цел да унищожи всеки литератор, който бе приятел на Вазова."

Стара вражда тлее между двамата майстори на словото. Срещат се за първи път през 1872 г. в Цариград. Голобрадият Вазов събира кураж и прекрачва прага на Славейковата редакция. Моли мастития вестникар да намери време и прегледа творението му "Видул". "Той се извини, че такова никога не му остава, което беше вярно", спомня си младият автор.

През лятото на 1880 г. Вазов отново посещава Славейков. Сега е председател на Берковския окръжен съд, носи черен редингот с лъскави копчета и златни еполети. На левия му хълбок подрънква сабя. "Четох вашата "Грамада". Това е последният проблясък на един угасающ талант!", безцеремонно отсича Славейков.

Както вървят работите, шашката може да потрябва!

Неколцина приятели се опитват да му намерят служба в столицата. Петко Славейков пак го отрязва: "За него, като поет, е потребна не София, а някой затънтен град, по-малък и от Берковица, например Белоградчик."
Иван Вазов предпочита Пловдив. Тук, под смокините на южния град, поетът залюбва знойната Пелагия.

Двамата се запознават при една разходка до Хисаря. Пелагия е метреса на адвокат хърватин, но винаги е готова за нова авантюра. Зарязва юриста и страстно се хвърля в поетовите обятия.

"Това, разбира се, тутакси се узнава от целия град и под предводителството на Славейкова се образувала цяла хайка против Вазова", документира познавачът на виното и жените Кирил Христов.

Петко Славейков се намесва, защото също се е заплеснал по хубавицата. Той е с опит в покоряването на дамски сърца. През игото живее в Цариград с вдъхновителката Катерина. В същото време законната му съпруга гледа децата в Трявна.

И тъй, възрожденецът повежда чета срещу Вазов. Кирил Христов, който черпи сведения от извора, свидетелства: "Главните нападатели са били старият Славейков, големият му син Иван (единият от двамата или и двамата тогава учители в Мъжката гимназия), някакъв велик поет Голчев, знаменитият Слав Кесяков, тоже поет, и пр. Година и половина Вазов не е можел да се мерне на публично място."

Скандали отравят живота на влюбения. "Задиряне по улиците, предизвикателства в кафенето (веднъж дори е дошло до бой и Вазов натъпква с ритници едного от нападателите под една маса), лепене илюстровани пасквили на пътните му врата и пр.", описва схватките Кирил.

"Дядо Славейков написал една сатира, дето наричал Вазова "червей в нужник" и я чел на учениците в VII клас. Има живи свидетели на това", твърди довереникът на литературния патриарх.

Новата 1884 година Славейков посреща в София. Тук се окопава във вестник "Търновска конституция". От неговите колони старият боец тиражира, че Вазов се е продал на министър-председателя Драган Цанков.
"Вашият идеал, г-не поете, е онзи презрян метал, за който вий сте пожелали да си купите титула "литературен кондотиер", хвърля кал газетата и продължава да цапа: "Вашият идеал е вашата продажност, своеобразний поете, и ний не ще закъснеем да представим на тази публика, пред която вий песни пеете през всяко годишно време, препис от "патента" на туй ваше занятие..."

Като прочита гаврата, Иван Вазов решава – честта или животът! На 24 февруари праща писмо до редакторите на "Търновска конституция". Предлага или да публикуват документите за неговото падение, или да признаят, че го клеветят. "Желая от сърце да видя, че сте уважили справедливата ми молба. Това ще ме избави от решение много неприятно за вас, а още повече за мене", завършва депешата.

"Макар и стар вече и преминал възраст, както съм, няма да се откажа от това, което вий тъй нахално предлагате", отговаря Славейков на Вазов. "Това, което ще става утре, защо да не стане още днес?", навива се нашият Д'Артанян и обявява: "Утре, рано, тръгвам за Пловдив готов на разположението ви. Нямам на ума си да ви убивам, но ако вий по амбиции искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз няма да се откажа да я подема."

На 2 март сутринта Петко Славейков заминава за Филибето. Двубоят трябва да стане в Градската градина, но в последния момент съперниците се разколебават. Защото нито Вазов е Пушкин, нито Славейков е Лермонтов.

Вместо да кръстосат шпаги, двамата се запиляват в различни посоки. Петко Славейков потегля за Родопите, а Иван Вазов минава границата. "Страдаях тайно, героически криейки от всички мъката си, която постоянно растеше", споделя той.

По друмищата класиците лекуват ранените си души. Всъщност хубавата Пелагия зарязва и двамата. "Поет къща не храни!", проумява пловдивската кокона и се венчава за някакъв руски полковник.