Легендарният офицер Иван Вариклечков е бил гонен и от царската, и от народната власт

С военен ритуал пред сградата на Щаба на Военноморските сили във Варна бяха отбелязани 131 години от рождението на първия български адмирал, командвал флота - контраадмирал Иван Вариклечков. Венци и цветя пред барелефа му поднесоха командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, зам.-кметът на Община Варна Коста Базитов, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, родственици и граждани.

"Иван Вариклечков е човек, отдал енергията и живота си в името на родината. Цялата му служба е белязана от безкрайна упоритост и изключителна честност. По време на първото му назначение командващ той успява да разработи важен план за развитието и организацията на флота и в сложните условия на предвоенна обстановка успява да защити интересите му", припомни контраадмирал Михайлов.

Като най-ярък момент в службата на Вариклечков той посочи Коронния съвет на 10 октомври 1939 г. Тогава пред царя и министрите висшият военен категорично се противопоставя на плановете България да стане съюзник на Германия и пламенно защитава тезата си, че страната трябва да пази въоръжен неутралитет. Уволнен е и става фермер. След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи в лагери и затвор. Умира на 23 февруари 1974 г.

Биографията на легендарния офицер е впечатляваща. Той е роден на 7 юли 1891 г. в София. Завършва Военното училище в столицата с артилерийска специалност. По време на Първата световна война служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава способ за откриване на противникови подводници, командир е на торпедоносеца "Смели". След излизането на България от войната превежда френски части през река Дунав. Награден е с френския Орден "Почетен легион". В периода 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот. През 1933 - 1935 г. е командир на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935 г. става флигел-адютант на цар Борис III и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. На 1 май 1937 г. става първият действащ контраадмирал на българския Военноморски флот. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.