Вещи прекупвачи печелят от ценни предмети, открити при разчистване на мазета и тавани

От топлийка до компютър. Това предлага най-големият магазин на открито във Варна - битакът. На метри от автогарата, циганската махала “Максуда” и лъскавите молове, сгушената между голям блок и канал площадка кипи от живот от ранни зори. Тук е арената на свободната търговия. Никъде по сергиите не се мярка касов апарат, а и купувачите не търсят фискални бонове. Битакът се захранва от различни места.

Клошари опитват да изтъргуват за стотинки намерени в кофите за смет що-годе прилични стари дрехи и обувки. От тържища в Германия и Полша по-заможни търговци карат втора употреба велосипеди, битова техника, дори маратонки. Не липсват и апаши, бързащи да осребрят плячката от поредния удар. Те обикалят със стоката в ръце и с качулки на главите. Правят солидни отстъпки, но бягат като ужилени при вида на камера.

Най-много са площите, заети от различни вещи, събирани при разчистването на стари сгради. Редица от здрави, но мръснички тоалетни чинии за 15-20 лв. парчето “краси” пейзажа срещу масички с поочукани домакински съдове, украшения, румънски месомелачки и буркани за зимнина. За стотинки се продават и чужди спомени - черно-бели фамилни снимки, намерени в нечий таван. Трийсетина лаптопа заемат солидно място директно на асфалта. Цените им варират от 20 до 160 лв., като за по-скъпите се дава тримесечна гаранция. “Казвай за какво ти трябва. Геймърските струват повече, ама ако е за дете да гледа филмчета, става и за 60 лв. Не ни гледай, че сме роми с трети клас, за нула време ти сглобяваме конфигурация каквато кажеш”, зарибява клиентка млад компютърджия. Из биташката джунгла човек може да открие даже музикални инструменти. “Идеален звук вади, стига да можеш да свириш”, рекламира продавач черна китара за 30 лв. Къде е произведена не знае, но не желае да направи отстъпка, което е рядкост точно на това тържище. Друг пък иска 20 лв. за прашасала лира, хвърлена на земята между куп всевъзможни натурии.

След пазарлък цената пада наполовина. За същите пари в съседство сред нахвърляни черги и кашпи се предлага вибратор. Мургавият продавач го нарича “охохой”. “Новичък е, вчера продадох четири”, хвали той секс уреда, изложен до старовремска порцеланова фигурка на младоженци за 2 лв. “Охохой върши нещо, а тя е само за красота”, обяснява ценовата си политика търговецът. Повечето му колеги са общи работници, които се цанят да почистват мазета, тавани и гаражи или да събарят стари сгради. Събраните оттам вехтории излагат на битака. Стоката няма търговски вид, но е евтина, някои дори продават “сичко по 1 лев”.

Купувачи не липсват, и то от най-разнородни социални категории. Освен бедняци от махалата, дошли да обзаведат домакинството, да се облекат и обуят, край насипните сергии шетат антиквари. Те търпеливо обхождат цялото пространство и внимателно оглеждат и най-мръсната стока. “Златото понякога е скрито под много прахоляк, само трябва да знаеш как да го откриеш”, споделя един от търсачите на ценности. Те и продавачите са като голямо семейство. Знаят се, обменят информация кой, кога и къде ще разчиства. Затова винаги след бутането на стар дом на битака от ранна утрин има наплив на антиквари. Някои зареждат оттам магазинчетата си. Други са прекупвачи. След години практика те имат набор от редовни клиенти колекционери и щом открият подходящ за тях предмет, печелят многократно от сделката. Така монети от далечни островни държави, купени за 50 ст., се продават след часове за 5 лв.

Добър оборот се прави и от книги. Стари издания, взети от битака за жълти стотинки, се търгуват после за 15-20 лв., а ако са наистина редки, достигат и 50 лв. Вехториите са рай за събирачите на военни трофеи. След излъскване до блясък и оферта в специализиран сайт значка от несъществуващия ни вече подводен флот, взета за 50 ст., сменила собственика си за цели 50 лв., дават пример антиквари. Припомнят си и за друг добър удар на техен колега, който открил сред камара боклуци на битака 4 военни карти от Втората световна война. Спазарил ги за 20 лв. комплекта, а след това успял да изтъргува всяка по 50 лв. парчето. И на този пазар обаче си има модни тенденции. Хитовите преди години фуражки вече не са търсени, но от манерки, пагони, саби и военни облекла се печели поне десетократно, стига да не бързаш с препродажбата, твърдят познавачи. Конкуренция в лова на евтини военни униформи и снаряжение понякога им правят и организатори на исторически възстановки. Най-големите печалби идват от автентични произведения на изкуството или старинни музикални инструменти, макар че такива бижута се появяват рядко, не губят надежда най-запалените познавачи на битака. Те разказват, че преди време работници намерили на тавана на полусрутена къща клавесин. Докарали го на битака и веднага антиквар го купил за 100 лв., а месеци по-късно го препродал 20 пъти по-скъпо. При късмет хобито може да донесе по една заплата отгоре на месец, ако човек е упорит, има знания и клиенти, обобщават редовните търсачи на старини на битака.

Малко от стоките на битака остават непродадени с години. За първенец сред каръците кандидатства маслена картина - карикатура, чийто неизвестен автор е изразил чрез четката върху платно визията си за местното управление. Творбата представлява четири огнедишащи дракона, обвили се около зданието на община Варна. Тя стигнала до битака преди близо петилетка, когато кмет бе подалият оставка след протести през 2013 г. Кирил Йорданов. Вероятно заради очевидно скромните й художествени качества клиент не се намерил дори и в пика на народното недоволство. Днес, облечена в рамка, картината още чака мераклия срещу скромната сума от 15 лв. - четири пъти под началната й цена. Далеч по-бързо се пласират гоблените. Малките вървят по двайсетачка, а за по-големите клиенти броят по 50 лв., хвалят се уличните търговци.