От този уикенд започва празникът на българското кино - фестивалът „Златна роза”. Един от основните претенденти за всички награди е филмът на Стефан Командарев - „В кръг”. Естествено продължение на предишната му лента „Посоки” - първият български филм в официална селекция на Кан от над 30 години. А неизменно като четирилистна детелина в кастинга на Командарев присъства Васил Василев - Зуека.

От „Пансион за кучета”, през първия наш филм в кратката селекция на оскарите - „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Съдилището” и до днес, той е в командаревата звездна армия на успеха.

„С Мики Манойлович по време на снимките на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се шегувахме, че със Зуека положението е „Пуцай, куме!”. И то най-вече защото Зуека, освен страхотен киноактьор и верен приятел, е и мой кум. А това са много специални отношения и определено Мики е „специалист” по тях”, разказва Стефан Командарев.

Разбира се, Зуека е гаранция за успех на всяко начинание. Той е чист късмет - и като актьор, и като приятел. Независимо дали е в киното, телевизията или на театралната сцена, зрителите полепват към образа му като парчета стиропор върху наелектризирана коприна. Не защото зрителите са лековерни, а защото талантът и себеотдаването на Васил са чиста материя, чиста енергия. Той е търсената неизвестна частица в големия адронен колайдер на сцената.

Васил Василев-Зуека е роден на 30 април 1965 г. в Сливен. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Илков през 1992-а. В началото на деветдесетте с актрисата Нина Димитрова се превръщат в един от най-успешните независими тандеми в театъра, с техния театър „Кредо”. Постановката „Шинел” по Гогол става чудовищен хит, с над 450 представления в целия свят и участва в над 150 международни фестивали в Европа, Азия и Америка, а зрителите се редят отново и отново на опашка, за да съпреживеят миниа­тюрната куклено-актьорска адаптация на класиката. Двамата играят „Шинел” на осем различни езика.

Този успех в театъра щеше да е немислим, ако Зуека не беше се отказал за дълго от телевизията. Той става известен на цяла България благодарение на телевизионното предаване „Ку-ку” и неговото естествено продължение - „Каналето”. Камен Воденичаров, Васил Василев-Зуека и тяхното попфолк допълнение Слави Трифонов беше тризъбецът на популярното някога шоу. Без да има причина, без да има скандали, без никакъв финансов повод (точно обратното) Зуека напусна славата и хонорарите в името на театъра.

Днес театърът копира „Каналето” в търсенето на масовата култура, а театралът се върна на екрана за щастие на предтелевизорната маса. „Господари на ефира”, „Като две капки вода”, а днес и в „Маскираният певец” са немислими без необяснимата чрез наука химия между Зуека и Рачков. Васил е толкова добър, безумен професио­налист, че дори може да си парт­нира и с Рачков, доколкото Митака е ракета „Кинжал” с нескончаемо гориво и без зададена цел. Трудно е да потърсиш информация за Васил в интернет и да не ти излезе Димитър с притеснителната му усмивка. Ако перифразираме един политически слоган от преди години - „Поръчваш Зуека, получаваш Рачков”.

„Маскираният певец”, което и двамата водят в момента, с лекота отнесе конкуренцията и се превърна в любимия десерт за българското семейство.

А десертът за Зуека е киното. Там той се вживява истински и е награда да бъде в екипа ти.

„Извън роднинските отношения, работата в киното със Зуека е страхотно удоволствие. Много отговорен актьор, той подхожда отдалече към всяка роля, анализира героя си, персонифицира го, взискателен е към всеки детайл. За всеки от моите филми, започвайки още от „Пансион за кучета” (1999) и стигайки до последния „В кръг”, сме минавали месеци в обсъждания, редакции, репетиции, докато стане ролята му естествена и убедителна”, казва за него Командарев.

В новия филм на режисьора - „В кръг”, двамата със Стоян Дойчев играят двойка патрулиращи полицаи. Зуека е опитният „ветеран”, а Стоян е „новобранецът”.

„Много време и двамата посветиха на изграждане на „характера” на тяхната двойка, с противоречия­та, закачките, конфликтите та до хумора между тях. Толкова станаха истински, че май и досега още си говорят на „старши” и „младши”...”, разказва Стефан Командарев.

Васил Василев получава наградата „Икар” на Съюза на артистите в България - Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008).

Прякорът му е от детството

Прякорът „Зуек” Васил получава още като ученик. Понеже бил много скоклив и закачлив, което ние виждаме и днес на екрана по Нова телевизия. Приятелите му измислили странната комбинация между две иначе различни по същност животинки - заек и суек. Ето така се ражда и Зуека. Актьорът признава, че в чужбина понякога е било трудно да произнесат дори и собственото му име. Особено в испаноговорящите държави, където го наричали Басил Басилев, а да не говорим в Китай.

За него

Винаги е на върха

Зузи пак е на гребена на вълната. Изключителен човек и невероятен професионалист. Всяко едно шоу, в което той е водещ, е супер хит. Ето, сега стартирахме „Маскирания певец” и резултатите са повече от супер. Той, заедно с Митко Рачков, като най-великата двойка в ефира, пак водят най-коментираното и обичано шоу в ефира на България.

Ани Халваджиян, пиар на “Глобал филмс”

Прекрасен човек

Зуека го познавам някъде от 1990-а, което означава... много... близо 30 години. Спомням си толкова много и хубави мигове от работата си с него, от приятелството. Когато говоря за него, първото нещо, което ми идва на ум в съзнанието, е колко сърдечен и добър човек е Зуечето. Спомням си годините в „Ку-ку”, когато трябваше да влезе в една вана в резиденция „Перла”, но не да се къпем, а защото бяхме най-малогабаритните и да движим куклата Ку-ку. Прекрасен човек.

Мадлен Алгафари, психотерапевт и писател

Живее с персонажите си

Най-силният ми спомен е, когато в един кадър трябваше да заснемем епизода на убийството от страна на героя на Зуека на корумпирания банкер по време на снимките на филма „Посоки”. Толкова беше влязъл в емоционалното състояние на персонажа си, че в паузите между дублите, той трепереше буквално целият. Цялото му същество беше трансформирано в образа на изнудвания малък човек, притиснат до стената. Може би това стана една от най-силните му роли досега.

Стефан Командарев, режисьор