Васил Драганов: Искам четири деца, но държавата пречи

Измъчват ме лицемерието и фалшивите усмивки, възмущава се актьорът

Актьорът Васил Драганов нашумя с участието си в шоуто „Комиците” и сериала „Столичани в повече”, където успешно влезе в ролята на Радко. Блондинът играе и във филмите „Мисия Лондон”, „Приключенията на един Арлекин” и в редица театрални постановки на Младежкия театър, Сатиричния театър, Театър 199, Държавен пътуващ театър, Народен театър „Иван Вазов”.

Васко е роден на 6 ноември 1975 г. в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър през 2002 г. в класа на Илия Добрев. Преди това работи седем години като водещ в Радио „Веселина”. Съпругата му Андреа е бивша състезателка по художествена гимнастика, а в момента работи като репортер в БНТ. Двамата имат дъщеря – Любов, и син - Давид.

- Васко, от доста време не те виждаме на екран. На театралната сцена ли се изявяваш в момента?

- Да, така е. Най-голямото събитие за мен тази година бе премиерата на постановката „Един безумен ден”. Репетирахме цели 8 месеца, като през това време всички актьори ходихме на солфеж и балет, тъй като пиесата е измислена като карнавал, т.е. един вид мюзикъл. Всички актьори пеят напълно професионално и то с оркестър на живо. Трябва да ти кажа, че за представлението на 30 октомври продадохме 800 билета, т.е целия салон. После имаме продадени още две поредни представления. За мен това е хитът на сезона. Участвам и в Благоевградския театър, в Кърджали, Търговище.

- Завърна ли се българската публика в театъра?

- Вече 20 години играя на сцена. Когато започвах кариерата си, имаше случаи, когато актьорите на сцената бяхме повече от зрителите в залата. Но в момента българинът от своето отчаяние от ситуацията в държавата потърси утеха за душата си в театъра. Всички театри са пълни догоре. За нас, актьорите, по-хубаво нещо от пълната зала и аплодисментите няма. Тогава енергията, която сме отдали на публиката, се връща обратно при нас.

- Лесно ли е да си артист в България?

- Тази професия е свързана с много компромиси и лишения. За съжаление нашите заплати са около 1/3 от тези на държавната администрация. Много е жалко, когато виждаш хора с огромно желание за работа, но с тези ужасно ниски заплати едвам успяват да се борят с живота. Цялата ситуация ни принизява и принуждава да се занимаваме с дребни битови неща, а ние не желаем, защото това пречи на актьорската ни работа. Много е обидно и обезверяващо за младите колеги, които чисто получават 450 лв. Това буквално ги убива. Но Чехов казва: „Умей да носиш кръста си и вярвай”. Цялата ситуация в държавата ни принуждава постоянно да се отказваме. Хората се отказаха дори от кино и театър, защото чисто финансово не могат да си го позволят. Това искам да кажа на всички – да не се отказват. Много е трудно, адски е несправедливо, на моменти дори обидно, но трябва да се борят и да вярват, за да успеят.

- Мнението ти за риалити форматите, които също са много гледани?

- В моите среди за щастие почти никои не ги гледа, но очевидно общувам с по-интелигентни хора. Не искам другите да наричам прости и да ги обиждам, но тези формати не учат на нищо. Ще излъжа, ако кажа, че не съм гледал няколко пъти и аз, но тази простащина страшно много ме дразни. Дъщеря ми е на 13 години и също обича да гледа такъв тип формати. За мен те са супер вредни, защото там се говори ужасно, държат се отвратително, използват цинизми, пият и показват една извадка на млади и не чели нищо хора. И аз съм бесен, че продуцентите зарибяват моето дете да гледа такъв тип отношение между хората.

- Кое от децата ти ще тръгне по твоите стъпки?

- Надявам се никое! (Смее се.) В тази абсурдна държава е супер трудно млад човек да пробие. Наистина дъщеря ми е по-артистична, а синът ми, макар и малък, по-скоро е спортна натура като майка си. Тайничко се надявам да не се захванат с актьорство.

- Винаги си казвал, че искаш много деца. Работите ли за трето?

- Искаме и четвърто, но държавата пречи. Не е нормално да не можеш да си запишеш детето на ясла или на градина, или в хубаво училище. Първо трябва да ограничим многоуважаемите роми да имат до две деца, а не шест, а българинът, който в момента средно има едно, трябва да ражда поне две. В цял свят при второ или трето дете имаш някакви облекчения. За какво са ни шест циганета на семейство и едно българче? Защо никой не се замисля за това? Искат да дърпат парите за малцинствата и не подкрепят нашата раждаемост. Защо трябва да отглеждаме тълпи от роми, които след това издържаме? Защо българите да им плащат тока? Еми, против съм това! Докога? Аз по математика имах тройка и съм много зле, но знам, че само след 20 години в България ще има 2 млн. българи и 2 млн. роми. Само че българите ще бъдат около 60-годишни, а ромите ще са на 20 и ще продължават да се размножават. И никой не говори за това.

- Какво друго те дразни в България?

- Огромни европейски страни имат по 120 депутати. Откъде накъде ние ще издържаме 240 тиквеници? Унгария или Чехия, не съм сигурен коя от двете, са с десетки милиони повече от нас, а имат само 120 депутати. Защо трябва да плащаме безумни милиони на 240 човека? И никой не казва това – 4000 лева вземат, а народът - 400.

 

Инж. Алекси Кесяков: Пътят трябва да обича човека

Не е нормално толкова деца да загиват при катастрофи, ужасен е експертът по безопасност на движението

Инж. Алекси Кесяков е секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. На 16 и 17 октомври в Правец се състоя семинар, организиран от Българската браншова организация „Пътна безопасност“, на който инж. Кесяков запозна присъстващите със световната програма „Визия Нула“, наложила се в много страни като политика за постигане на висока безопасност в движението по пътищата. Целта на стратегията е да се намали броят на жертвите от пътно-транспортни произшествия (ПТП) с 50% през 2020 г. спрямо показателите от 2010 г., или казано другояче – да направим така, че грешките на пътя да не водят до смърт.

- Инж. Кесяков, какво представлява стратегията „Визия Нула“?

- „Визия Нула“ е всъщност политика по безопасност. Според нея нито един човек, който ползва системата за движение по пътищата, не бива да загива. Изградена е на няколко принципа. Първият е, че човек естествено прави грешки. Вторият - че човешкото тяло е лесно уязвимо, то не е пригодено да понася удари над определено ниво. Трето, че безопасността на движението е споделена отговорност между участниците в движението и тези, които проектират, изграждат и поддържат пътищата, тези, които имат отговорност за безопасността на автомобилния парк, и тези, които пишат законите, образоват и обучават хората, които управляват, регулират и контролират движението по пътищата. Четвъртото е, че всички елементи на системата трябва да са на високо ниво: безопасни участници в движението; безопасна инфраструктура и крайпътно пространство; безопасни автомобили; добра доболнична и специализирана медицинска помощ за пострадалите. Едно изследване в САЩ показва, че 30 процента от смъртните случаи са в резултат на умишлени нарушения на водача, други 30% - от това, че той е уморен, разсеян, повлиян от някакви лекарства. Ние не отчитаме никъде разсейването, но то е голямо бедствие. Човек държи волана и изведнъж започва да се занимава с нещо друго, отклонява погледа за миг – и катастрофата е готова. Третата причина за ПТП е, че водачът няма необходимите знания - не може да идентифицира опасността, не я познава, няма умения да реагира. Така много лесно става жертва, въпреки че, знаем, никой не иска да умира.

- Какво ще посъветвате водачите?

- На пътя цялото внимание трябва да бъде в управлението. Ние можем да си критикуваме пътя и сигурно имаме основания, можем да говорим за контролната система, че не е такава, каквато трябва, но това не значи, че трябва да умираме. Трябва да си пазим живота и здравето, те са ни дар. Високата лична безопасност е над всичко. А какво става? Човек, като се качи на автомобила, забравя, че трябва да бъде здрав, да управлява разумно, да се пази – себе си, хората, които вози, другите, които са на пътя. Трябва да караме така, че да можем да реагираме и на чуждите грешки. Катастрофата, особено тежката, е преломен момент в живота на човека. Прекъсва му се съдбата, пренареждат се плановете.

- Как можем да променим нещата?

- Ние можем да повлияем на сегашната обстановка по няколко начина. Първият е да апелираме към родителите: пазете си децата! Возете ги по-внимателно. Не е нормално всяка година у нас 1100-1200 деца да участват в ПТП и 36 да загиват. И броят на катастрофите с деца да не намалява. Замислете се, че на един убит в ПТП остават четирима инвалиди – трагедия за тях и за семействата. Напускат работа, учение, сменят жилището, въобще – изпадат в нищета. Ние броим убитите, но въпросът с ранените е още по-тежък. Учим децата да си мият зъбите, да внимават да не паднат, да не се порежат, а не се страхуваме, че ще изскочат на улицата. Обучението по безопасност започва от раждането и продължава до сетния дъх на човека. Видяхме как бащата на английския престолонаследник Джордж го взе от родилния дом в столче и монтира столчето показно отзад в автомобила... Всички трябва да се замислим върху това – чакаш детето, отглеждаш го и изведнъж катастрофата отнема целия ти труд, надеждите ти, всичко. Детето трябва да се учи на безопасност от малко и да не спираме да го тренираме, докато му стане естествен навик да реагира.

- Непознаване процесите на движение и опасностите ли е това, или нещо друго?

- Не че не си обичаме децата, но родителите не знаят за какво става дума. Фамилията събира пари да купи кола на детето, което току що е взело книжка, и не се интересува дали то може да кара. А да управлява, означава да умее да се пази. Купуваме велосипед и го даваме на детето. А трябва първо да го научим къде да се движи, да му купим каска, налакътници, наколенници... Ако приемем, че продължителността на живота ни е 100 години и всеки ден прекарваме 2 часа на пътя, това означава, че 8 години ние живеем на пътя. След като живеем толкова дълго там, трябва да сме подготвени. Статистиката показва, че от 1 януари до 30 септември т.г. имаме 480 убити при катастрофи, при 682 за цялата минала година. Това означава, че до края на 2018-а има да починат още 202 души, ако не променим нещата. Инфраструктурата не можем да я променим за един ден, но хората можем. Трябва да погледнем на движението по пътищата като на високорискова дейност. Обичам да казвам, че когато качим семейството на колела, трябва да си качим и мозъка, защото много често той е някъде другаде. Когато се вози сам човек, е едно, а когато са двама младежи и две девойки, в автомобила вече е дискотека.

 

И още в новия брой на "Жълт Труд"...

Славея Сиракова нажежи Мрежата с фотоси

Андреа скочи срещу Мира Добрева

Марина Войкова се сгоди за бившия на Елен

Цвети Пиронкова със свой моден бранд

Катрин Вачева призната за най-добър модел

Всички обичат Стивън Кинг

Алберто Веделаго учи мъжете на елегантност

Асен Разцветников едва се отървал от натрапница

Магията на косите

Проф. Арман Постаджиян: Най-малкият пациент с инфаркт е на 12 години

Болните от рак на белия дроб се откриват прекалено късно

 

Тези и други четива - в "Жълт Труд" от 31 октомври!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица