Васил Найденов е явление на родната сцена и любим изпълнител на вече няколко поколения българи. Той е завършил средното си образование в Строителния техникум „Христо Ботев“, но още от малък ходи на уроци по пиано, под влияние на майка си Маргарита, която е пяла в хор „България“. След като се дипломира в Консерваторията със специалност „Пиано“, започва и първите си изяви на професионална сцена, като пианист на група „Златни струни“. През 1976-та година Васил Найденов става вокал на група „Диана Експрес“, с която записва първия си голям хит –„Синева“. Три години по-късно той прави и своя пробив като самостоятелен изпълнител, с песента от филма „Адаптация“, която става „Мелодия на годината“. През 1979 г. той печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“.Той е носител на още няколко награди от „Златният Орфей“, с песните „По първи петли“, „Любовта продължава“ и „Угризение“. Почти няма негова песен, която да не се е превърнала в златен хит. Освен в България, Васил Найденов има звезден статут и в Източна Германия и Русия, където е изнасял редица концерти, някои от които заедно с Алла Пугачова. Въпреки, че рядко прави нови песни, Васил Найденов продължава да е сред най-канените и търсени български изпълнители.

-Г-н Найденов, как преминават летните месеци за вас - продължавате ли да работите все така активно, или намирате и време за почивка?
-Общо взето, летните месеци при мен минават като зимните. Всяка седмица обикновено пея на 2-3-4 места, а освен това не спирам да репетирам. Една преподавателка от музикалната гимназия казваше, че „който не е репетирал като малък, ще репетира като голям“. Аз още от малък репетирам, при мен това е традиция още от „Златни струни“ и „Диана Експрес“ с Митко Щерев, защото поначало съм се търкалял по много групи и бая време съм работил като пианист. Нашият занаят не е лесен, но по-младите виждат в него само привлекателната част, която е красивата страна на медала. Не е чак толкова лесно да поддържаш добра музикална форма години наред. Трябва да се доказваш всяка вечер, все едно ти е за първи път и не можеш да лежиш на стари лаври. Като по-възрастен е трудно да можеш дори чисто физически да издържиш. Както казваше голямата Стоянка Мутафова: „Като много си се търкалял по сцената всяка вечер, знаеш какво да правиш и имаш богат опит!“ За годините си живея прекалено динамично. Скоро дойде на концерт моята сърдечна лекарка Валя Григорова и ме посъветва: „Поспри се малко“, но не - друго е като се застоиш и живееш нединамичен и затворен живот, така че по-добрият вариант е да умреш работейки, отколкото да легнеш и да чакаш да умираш!

- Има ли нова песен, с която ще зарадвате ценителите на вашата музика?
- Има една моя песен „Не мога без теб“, която не е нова, но я усещам като нова. Преди години трябваше да я представя на една турне със „Сленг“ в Златни пясъци и по пътя катастрофирахме, но слава Богу останахме живи. Така песента започна несполучливо, но като я чух онзи ден по радиото е като нова - сега мисля да я възстановя. Тя е в стил ритъм енд блус, това е в основата на съвременната поп музика. Аз оцелях толкова години, без да правя официални концерти и клипове, или да получавам спонсорски пари, без да участвам в проекти и въпреки това имам още публика - не ме канят заради сините ми очи, явно имат финансов интерес и това го пожелавам на съвременните поп и рок изпълнители.

- Най-актуалният въпрос в момента за вашите колеги е този за задължителните квоти за българска музика в двете ни национални медии. Как ви подейства критичното изказване на депутата Ицо Петров – Христо Петров, че новите естрадни песни у нас не стават за слушане?
- Не се е родил този човек, който ще каже кое става и кое не. Тези неща ми звучат малко като че ли Светият синод осъжда. Имам сведения, че много от  музикалните редактори у нас нямат музикално образование. В началото статуса в едно радио е бил те да имат висше музикално образование, но после това е подменено с музикална гимназия, а през последните години са назначавани на тази длъжност „приятелки на песента“, счетоводителки и всичко друго, освен музиканти. И как тогава музикалните редактори ще решават коя музика трябва да се излъчва и коя не - при положение, че ФСБ например имат „Грами“ за албума на Хосе Фелисиано?! Хората са тези, които трябва да изберат любимата си музика. Няма какво да се плашим като се пуска всякаква българска  музика - щяла да се пуска и некачествена, не - хората са интелигентни да отсъдят какво харесват. Част от нашите песни са се пели преди 20-30-40 години и са оцелели до днес, значи е имало смисъл, но те нямаше да оцелеят ако не бяха пускани по БНТ, БНР и в новогодишните програми. Днес ние не даваме възможност на българския зрител да слуша и подбира българската музика, а какъв точно ще бъде процента е нещо друго.

- Дразни ли ви, когато някой се опитва да ви обиди, наричайки песните на вашата генерация естрадни, въпреки че вие сте се доказали с годините?
- Преди години, това нещо беше подето от журналисти, които за да обидят близо две поколения артисти ни сложиха това определение и горе- долу ченгетата казаха - дръжте ченгетата! Партийният секретар на Обединение „Музика“ – г-н Войнов, още в онези години пишеше на плакатите за концертите ни не естраден, а поп концерт, така че щом той ги определяше за поп концерти…, но след толкова време, като решиха да осмеят нещата и изведнъж станахме естрадни. От тук кой е номер едно или две  не е важно дали с квота или без, истината е да бъдеш харесван и да имаш публика през цялото това време, да се издържаш достойно, а да не ходиш да „просиш“ пари като много колеги, които търсят спонсори, а сам да можеш да издържаш цял екип от музиканти. Всякаква музика трябва да има на музикалния тезгях и драгият слушател, или зрител, или купувач - да си избира и което остане след 20-30-40 години – то е имало смисъл да съществува. 

- Да звучи главно българска музика в националния ни ефир не е ли най-естественото нещо?
- То е естествено, още преди 1-2 години ми се обади Иван Димитров - шеф на „Музикаутор“, защото имаше подобно искане от тяхна страна към Културната комисия на Парламента и аз се обадих на хора, които познавам и въпреки всичко пак не се случиха нещата, макар че доста се коментираше. Тогава моите колеги не разбраха и аз бях единственият, който исках да помогна, но бях разбран криво, както се случи и с пенсиите. Имаше и странни писания против мене, което е глупаво. По отношение на пенсиите бяха писали - не му ли стигат парите на Васил, та му трябват парите от пенсиите?! Не става въпрос за парите, става въпрос, че животът ни е минал на сцената и тези архиви ги няма и не могат да ги одържавят - това е обидното! При мен и много артисти, в този случай не става дума за пари, а за морал! Гадно ми стана, като разбрах, че преди години, един от нашите артисти – китарист е пазел складове в провинцията с пушка - няма лошо човек да пази, но той е работил и е дал бая приходи към държавата - пълнили сме летни театри, стадиони и заслужава да получава всеки един от тях някаква пенсия!

- Това не е единичен случай, а този въпрос продължава да няма решение…
- Така е, не всички музиканти могат да имат артистичен живот от 50 години, не могат всички да бъдат Лили Иванова, или други мои колеги, които имат обичта на публиката, но и те са работили и заслужават да  получат пенсии, обаче – не! Единствено едни помощи се дадоха, при бившия културен министър. Аз пак бях в основата с Богдана, както и Косьо Марков от Тангра – Бог да го прости, Стефан Димитров и Кирил Маричков и пак не можа да се случи да се получават пенсии, а единствено за две години да има нещо като подпомагане на артистите. Имаше и недоволни, защото имаше списъци, в които нямаше как да са всички, но като гледаш да помогнеш, ставаш и лош,  както ми казваше една наша певица: „Василе, не се занимавай с глупости, не си хаби нервите!“ Затова, тази година, като ми се обадиха да се включа в задължителните квоти - аз не реагирах, защото бях запознат какво ще се случи - имам дисертация на тема квоти. Ясно е, смешно е в България да не се пуска българска музика! Алла Пугачова преди години ми казваше: „Ние, руските артисти, ако си помислим за миг, че при нас не се пуска руска музика, кино или руски балет – това е невъзможно и няма да го позволим! Може да слушаме и друга музика, но затова сме в Русия, за да защитаваме собствените и националните си интереси.“

- Кой има интерес вече толкова години да не се приема такъв закон и има ли според вас политика на целенасочено опростачване на народа ни? Защо нямаше протести, че в страната ни имаше няколко радиостанции и телевизии само с попфолк?
- Неминуемо дадени хора се заинтересоваха от чисто търговската страна на нещата и решиха, че този, който поръчва бирата - ще му се пуска музиката, която той харесва. Тъй като парите често са в хора, които не са слушали Прокофиев и Моцарт, или хора, които не ги интересува класическа музика и е нормално, че тази ниша беше заета от друг тип хора и това беше удобно за опростачването на българина, защото колкото повече българинът пие пет ракии и си завърти гъза и няма да мисли за други проблеми… Доказано е, че революция се прави от интелигентни хора – предимно студентите и интелектуалният потенциал на нацията - те излизат и не са инертни. От тази гледна точка доста обучиха интелектуалния потенциал на българина, за да може в последните години - и абитуриенти и бъдещи лекари, адвокати, политици…, в огромен процент да слушат и харесват предимно тази музика. Останаха само 10-тина – 12 процента, които слушат и друга музика. На мои участия все пак идват основно млади хора, защото тези по-възрастните хора нямат пари, а също така нашето поколение няма да дойде да слуша музика в два сутринта и да плаща тези куверти, затова идват по-млади хора, които обаче знаят всичките ми песни, някои по-добре и от мен.

- Гледахте ли наградите на „БГ радио“ и какво мислите за това, че отново имаше много спорове и коментари, относно победителите в отделните категории, вкл. и за изпълнител и изпълнителка на годината, където спечелиха Миро и Мария Илиева?
- Аз бях на работа точно същата вечер и предишната и следващата, но мога да кажа, че понеже това поколение - на Любо, Миро и Мария не е най-младото, след тях идва и друго по-младо поколение и от там започва същия проблем, който го имахме и ние. Както се говореше за естрадата, така сега се говори и за тях, не винаги ще е почтено това състезание между поколенията. За съжаление ние не умеем да се уважаваме - първо себе си като нация, второ като хора, които са личности, а у нас всеки е против всеки и това сто на сто ще отекне и в това средно поколение на Любо, Миро и Мария... За нас години наред говореха, че сме ченгета, че се работи на пълен плейбек…, а подобни неща чакат всяко следващо поколение. Имаме традиция не да бъдем гилдия, а да се плюем помежду си и да бъдем неуважителни. Въпреки че, аз не мога да се оплача от много мои колеги, държат се уважително – дори сега бях на едно голямо парти, където присъстваха и част от попфолка и всички идваха при мен с уважение.
- Вие самият харесвате ли някои от изпълнителите в този стил?
- Онази вечер на въпросното парти Десислава пя страхотно акапела народна музика - много добра певица. В „Като две капки вода“ пях в дует с Анелия и мога да кажа, че тя ми партнираше великолепно, а почти не бяхме репетирали. Глория също е много добра - професионални певци има и не можем да слагаме всички от попфолка под един знаменател, както в поп музиката има некадърни, така и в попфолка. Фики също е талантлив, дори чувам, че пее все повече поп музика и му се получава добре.

- А следите ли битката на интереси, която се развихря около войната в Украйна?
- Има големи финансови интереси и глобално завземане на позиции, както от едната, така и от другата страна във войната. Страшното е, че хората, които имат тези интереси не отиват на фронта, а там отиват бащи и синове - млади хора и после страдат съпруги и майки! Това е най-страшното нещо, когато народът изнася цялата трагедия на други хора, които седят отзад и се подсмихват, а когато има война се печелят изключително много пари. Стандартът по света става много по-различен и се чудя коя година народите ще се вдигнат и ще станат по-миротворни и ще успеят да извоюват да бъдат наистина демократично свободни и лоялни към себе си и да няма война! Кой от нас е предполагал, че днес отново може да има война - все едно как е оцветена, това е война и умират хора. Дразня се, че постоянно гледаме хора, които само говорят като големите патриоти, но ако наистина са такива и като дават много акъл - да сложат каски, да вземат пушки, гранатомети и да отидат на фронта, а не да пускат там децата на народа си! Има хора, които непрекъснато ни дават акъл как да живеем и да гласуваме – означава, че електората сме много тъпи - не, народа е достатъчно интелигентен, за да знае какво да прави! 

- Питате ли се защо се стигна до война между тези два братски народа?
- Аз съм пял и в Украйна 4-5 пъти, спомням си и хотел „Киев“ - имаше прекрасни китайски копринени килими, никога няма да ги забравя. Страшно е, защото Украйна е много добра хапка и голяма територия, която е долепена до Русия. НАТО има интерес да се разшири, но това се случва под носа на руснаците и те реагират по най-страшния за съжаление начин. Има два свята, които воюват, а Украйна е между тях и умират деца на Украйна. Лошо е, че част от хората там имат пари да се спасят и заминават, а които нямат пари… 

- Кой е най-абсурдният слух, който сте чували за себе си?
- Още навремето, когато леля ми беше още жива, се появи една безумна публикация на първа страница на жълтите вестници, че съм болен от СПИН! Спомням си, че тя дойде при мен много уплашена и притеснена и ми вика: „Всички съседки говорят – какво е това, Василе?!“ Аз я успокоих, че няма такова нещо. Тук сме способни на какво ли не, в началото още не бяхме свикнали с това и аз много подскачах и съм се обаждал на главни редактори да крещя, но това беше много отдавна и после прецених, че е безсмислено. Те имат финансова изгода и никой не може да осъди никого, а всички ние за съжаление свикнахме да се плюем помежду си и така е и в Парламента. Това е отражение на всичко около нас, случайни неща няма – узакони се тази нетолерантност, всеки е против всеки, всеки да е вулгарен и вместо да слушаш нормално изкуство - да си въртиш гъза – има обуначване на българите. Имаме много да учим как да говорим и да се държим помежду си, но как искаме от народа да се държи интелигентно, след като нашите първи хора се държат така в Парламента?!

- Вярвате ли, че има сила, която ви помага?
- Както казва Богдана - имам някакво ангелче над мен, иначе не бих могъл да се справя с по-особената конкуренция в нашите среди, която рядко е лоялна! Ако няма кой да те пази отгоре - не съм убеден, че ще можеш да оцелееш, особено ако си честен и правдив и не играеш с трикове. Нашата професия не е от най-честните и не винаги най-можещите са напред - вървят други прийоми, както е в политиката.