- Г-н Петров, посрещате 2021-ва година с нов коледен албум, като подарък за вашите почитатели. А кой подарък, вас лично ви зарадва най-много за новата година, или за именния ви ден?  
- Мен ме радват духовните подаръци. Тази година, както никога празнувах Нова година, защото обикновено тогава работя и имам няколко участия, или концерти извън България, или извън София. Винаги след това гледам да си легна веднага и да поспя, за да посрещна по нов стил свети Василий-Велики, когато е имения ми ден. Този път всичко беше необичайно и нямаше концерти, така че празнувах на 31-ви с приятели и с Маргарита. На следващия ден ставам телефонист, защото от ранна утрин до късна вечер приемам обаждания и благопожелания от хора, приятели и почитатели, за което съм най-благодарен на Бог. Щастлив съм също, че на 25-ти февруари ми предстои премиерата на проекта „Вокалисимо“ в Плевен с Русалина Мочукова и Плевенска филхармония с диригент Владимир Бошнаков. Проектът ще бъде представен и на 4-ти март в Горна Оряховица, както и на 9-ти март в Габрово.

- Има ли песен, която е особено специална за вас от новият ви албум „Рождество Христово“?
- Албумът е сборен и основното съдържание са песни по текстове на архимандрит Серафим – един от най-големите български духовници. Стихотворенията му са изключителни и неслучайно навремето започнах да пиша песни по тях – те са със страхотно съдържание за всички аспекти на живота. Мога да кажа, че в тях има дълбочината на Вазов, както и страхотна пластичност на езика, а българският език не е от най-пластичните езици. Неговите Коледни и Рождественски стихове са си направо готови песни – имат изключителна мелодика във фразата. Препоръчвам на всички да чуят най-вече двете версии на „Де е Витлеем“ от албума, които са по моя музика и аранжименти на Румен Бояджиев-младши и Емил Бояджиев -царство му небесно, както и всички останали. Много специална за мен е и песента „Може би“, която е по моя музика и с оркестрацията на Ангел Заберски-син. В текста се казва: „Да чезнеш изнурен и винаги пристрастен - към Бога устремен, на дявола подвластен. В доброто да се вричаш, на злото да си роб – живота да обичаш, а жив да си във гроб. И никой да не знае за твоите борби, туй моята съдба е - и твойта може би.“ Тази песен е като едно огледало за повечето от нас и в нея става дума за човек, който в обществото изглежда перфектен и добре поставен, обаче личният му живот е пълен с грехове. 

- Кой е най-големият грях според вас?
- Най-големият грях е гордостта, имал съм такива моменти. Тщеславието -  да се превъзнасяш и да си мислиш, че си нещо повече от другите е това, което те отдалечава от любовта към ближния. Човек има много поводи за възгордяване, но трябва да удържиш на тези чувства, защото гордостта те прави неустойчив. Смирението е контрапункт на гордостта и то ти дава път към съвършенството. Гордостта ти пречи да виждаш своите недостатъци, а смирението те концентрира върху тях и така лесно може да ги отстраниш. А постиженията има кой да ги оцени. 

- Вие лично, като изпитание, или като наказание приемате пандемията през миналата година и оптимист ли сте за бъдещето, или по-скоро сте песимист?
- Изпитание, разбира се - наказание е силно казано. Естествено че съм оптимист и вярвам, че Господ ни дава шанса да бъдем такива и оптимизмът трябва да бъде присъщ за нас. Въпреки, че казват, че песимистът е добре информиран оптимист, но ако се лишим от това саркастично чувство за хумор и сме оптимисти с вяра, то знаем че това, което е невъзможно за нас, за Господ е възможно. Така че, съм оптимист, а ето и вече виждаме, че вирусът постепенно изчезва - излекуваните по официални данни са вече 10 пъти повече от заразените – това вече е очевидна тенденция. Надявам се скоро да се върнем към нормалния си ритъм и хората да могат да упражняват нормално своите професии. 

- А за какво използвахте свободното си време по време на изолацията?
-  Свирех, рисувах, композирах и вече имам насъбрана много голяма продукция. Между двете пандемии успях да направя и изложби с рисунки в Плевен и Варна. Сега имах време да се занимавам и с разни битови неща около жилището ми, а също така тръгнах да съживявам и къщата на баба и дядо, в която съм отрасъл. В момента продължавам да я възстановявам, защото тя е още от 1921-ва година. Човек, по време на такова необичайно изпитание, каквото досега не е идвало и  дори без да иска си прави и някаква равносметка – за ползата и хубавите неща около всичко това, защото вредите са очевидни. Преди, като не можех да свърша нещо и се оправдавах, че съм много зает и много пътувам, а сега имах достатъчно свободно време и нямаше с какво да се оправдавам, така че свърших много неща, които преди отлагах. 

- А как се отрази дългата изолация на връзката ви с жената до вас - Маргарита?
- Много добре, защото имахме много повече време да сме заедно от преди. Мисля, че това ни сплоти още повече - направи ни по-близки и по-отговорни един към друг.

- Кой е най-хубавият ви детски спомен?
- Когато нашите - Бог да ги прости, ми купуваха някои неща без да ги поискам. Спомням си например, когато видяха книгата за Макс и Мориц и си казаха: „Дай да му купим тази книга“, а аз много се учудих, че ми купуват нещо без да съм го искал и без да съм я заявил –как, защо? А после тази книга ми стана любима. Така ставаше и с други неща, които ми купуваха и винаги след това се изненадвах приятно.

- Сигурно сте бил послушно дете и любимец на учителите?
- О, напротив! Дори бягах много от училище и после лъжех, че съм ходил, а истината беше, че в това време разглеждаме списания „Пиф“ пред „Света Неделя“. Може би не съм бил най-любимият ученик на учителите ми, на които им благодаря сърдечно и може би затова често викаха нашите в 20-то училище. Когато започнах да се занимавам с музика, майка ми замина за чужбина, а аз пак бягах често от училище, но вече за да свиря със самодейната група „Орион“ в читалището в „Надежда“. 

- Изглеждате много спокоен. Успявате ли да запазите това състояние на духа и  какво може да ви изкара извън кожата ви?
- Почти нищо. Понякога глупостта,  въпреки че тя е присъща на всички нас. Не бива да делим хората на умни и глупави. Защото обвинявайки някои от тях, че са такива се оказва, че глупаците сме ние. Така, Господ ни дава уроци по смирение, защото човек е умен за едно и глупав за друго. 

- Една от новите ви песни се казва „Дъжд в очите“. Какво може да ви разплаче и кои са темите, които ви вълнуват най-силно в момента?
- Тя е нетипична песен за мен, но аз обичам такива предизвикателства. Текстът е на Ангел Симеонов, а музиката и аранжиментът са на Росалин Наков. В добрия смисъл, може да ме разплаче някакво чудо. Чудесата са нещо, с което ти не си свикнал и се случват най-внезапно. Чудо може да е и обръщането на един човек в истината. Много теми ме вълнуват – не само свързани с изкуството, като например ковид темата, с която ни заливат денонощно. Отправям молитви – Господ да е милостив и всичко да приключи по-скоро. Аз може да съм аполитичен, обаче съм социално ангажиран човек и имам отношение и към политическите разногласия у нас, както и към всички аспекти на живота.  

- Вие сте образец за стилна визия сред мъжете в родния шоубизнес.  А кои са дамите, които бихте посочили като най-стилни и елегантни?
- Според мен такива са например Мария Илиева, Белослава, Хилда Казасян, Камелия Тодорова, Весела Бонева, Диана Любенова и много други, които да не ми се обиждат че не съм ги споменал. Гала също е стилна и има много приятен манталитет - винаги е доброжелателна и с добър подход към всички. От западните звезди ме впечатлява Чарлийз Терон – хем добра актриса, хем интелигентна, хем добре изглеждаща. Лейди Гага – малко е ексцентрична, но талантлива. 

- Вашата песен „Любовта е една“ е любима на приятелката ви. Вярвате ли в любовта за цял живот и с какво Маргарита е единствена за вас?
- Според мен, когато любовта е истинска, тя е единствена и вечна. Нашата човешка любов е отражение на Божията любов – тя превишава всички останали добродетели, защото те са нейни компонентни. Маргарита има много индивидуални качества – доброта, себеотреченост, съкровеност…, които я правят специална за мен. 

- Какви са спомените Ви от първата любов?
-  Имам мъгляви спомени, защото съм бил много малък. Бях на пионерски лагер на Щъркелово гнездо, като тогава там бяхме събрани от различни училища и имаше доста хора. Аз бях в четвърти клас и пеех в хор „Млад гуслар“,  там  срещнах с едно много красиво момиченце от четвърти клас – Любов. Имаше някаква искра между нас и с нея се превърнахме в любимци и всички много ни се радваха, че двамата едва ли не сме влюбени. (смее се) Беше много вълнуващо преживяване и ми остана мил спомен. 

- В училище сигурно също сте били много харесван от момичетата. Много ли сърца сте разбили, или по-често вашето го разбиваха?
- Не съм правил изключения - да, разбивали са ми сърцето, но се надявам да са по-малко тези сърца, които съм разбил, защото имаше и такива. После тези момичета си измисляха разни неща мен -  той не ми обърна внимание, защото е надут, или самовлюбен… Така оправдаваха факта, че не се е получило нещо между нас. Аз затова сега съм благодарен на почитателките ми, че в по-голямата си част те са много толерантни и възпитани, което улеснява моето съществуване. Иначе, в училище не бях чак такъв любимец на момичетата, може би чак после - в Консерваторията започнаха да ме харесват повече.  

- Имате ли мнение по нашумелия случай с Милко Калайджиев и попадал ли сте в компания, която слуша попфолк?
- Не бих искал да го коментирам, но се познавам с Милко - той дори е идвал на мой концерт в Хасково, като преди това ми се обади. Аз съм попадал в компании слушащи попфолк, макар и не много често, но винаги е било много забавно, защото те имат респект към това, което правя, а и аз се отнасям с уважение към избора на всеки един от тях. 

- Кои според вас са съвременните будители?
- Будители могат да се нарекат хората, които инспирират достойнство у нас. На първо място, винаги съм се чудил защо, освен революционерите - герои, никой не споменава за свети Иван Рилски, свети Софроний Врачански, свети Паисий Хилендарски, Свети патриарх Евтимий и много други, а те са основните темели и ако ги нямаше тях, нямаше да има други будители. Сред съвременните будители има много художници, литератори и публицисти - хора, които имат достойнство, а не са само талантливи и дават от себе си за хората и обществото. Ще пренебрегна някого, ако ги изброя поименно, но например Антон Дончев е сред най-достойните съвременни българи.

- Вие сте силно вярващ, но сте кръстен сравнително късно. Защо се случи така?
- Да, кръстих се малко късно, защото навремето бабите и дядовците ми са искали да ме кръстят, но все не се е осъществявало. Спомням си, че като започнах да уча в Консерваторията и имах състуденти с уклон към вярата; те бяха от протестантския сектор - евангелисти и петдесятници и се опитаха и мен да ме въведат във вярата. Аз усещах, че има нещо красиво, но също усещах и че не това е начинът, по който човек може да се обърне към вярата. Реших да проуча нещата и се замислих сериозно по повечето фундаментални въпроси. Тогава срещнах Кирил Спасов, който е мой съученик и той ме заведе в Княжевския манастир при отец Сергий. По негова препоръка отидох при отец Христо в църквата „Света Троица“ в „Слатина“ и той ме кръсти.

- Любима мисъл?
- Всичко е възможно! Няма невъзможни неща, стига да имаме силна вяра и да вярваме в нашата свободна воля - тя е подарък свише и не е нещо случайно. Всичко зависи от Божия промисъл, но и ние сами чертаем бъдещето си с нашата свободна воля, нашия начин на живот и вяра.

Нашият гост
Васил Петров влиза с летящ старт в редиците на най-харесваните изпълнители у нас. Той се дипломира в Консерваторията през 1991-ва и още на следващата година става най-продаваният изпълнител в България. Емблематичен за него е албумът му „Другият“, едноименната песен от който се превръща във визитната му картичка. Харизматичният изпълнител има завладяващо сценично присъствие и често е канен за концерти не само в страната ни, но и в чужбина. През пролетта и лятото Васил Петров ще вземе участие в турнето „Да послушаме кино", заедно с Хилда Казасян, Плевенска филхармония, Теодосий Спасов, Живко Петров, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов и диригента Боби Йоцов. На 25-ти март те ще са във Видин, на 13-ти май в Хасково, на 14-ти май в Ямбол, на 19-ти май в Пловдив, а на 21-ви май в Смолян, на 23-ти юни в Шумен, на 30-ти юни в Стара Загора, а финалът на тура е на 28-ми август в Копривщица.