- Да започнем малко необичайно. Предстои да отпразнуваш, а и ние с теб ще празнуваме твоето трийсетгодишно присъствие на сцени и подиуми по всички краища на родината ни, на Балканите, из Европа и по света. Какво значи за теб това златно време?
- От теб разбирам, че ми предстои 30-годишен сценичен юбилей. Всъщност аз никога не съм се интересувал колко години съм на сцената, пък и не обичам да се взимам на сериозно и да чествам каквото и било, освен рождения и имения ми ден като благодарност към Бога.

- А помниш ли началото – първата година, когато застана пред взискателната публика?
- Помня, разбира се аматьорските си прояви в началото, както и полупрофесионалните впоследствие. В самото начало свирех в самодейната група „Орион“ с ръководител Огнян Ангелов. В Консерваторията съм участвал в музикални продукции на Мони Венков и други с мои колеги и състуденти, след това дойде голямата сцена.

- Може би трябваше да започнем с този въпрос – кое или какво предупредели съдбата ти по пътя на певческо-изпълнителското изкуство?
- На пръв поглед странно стечение на обстоятелствата, но само на пръв. Кандидатствах с пеене в естрадния отдел на Консерваторията като смятах, че няма да успея да се подготвя като инструменталист. После пък се оказа, че пеенето е моето амплоа, без дори и да съм подозирал.

- Имаше ли намеса на близки хора или предвидливи творци и твои учители, които са усетили таланта у теб и са те насърчили? Или ти самият си почувствал музикалната тръпка у себе си и си й дал възможност да избуи?
- На първо място – вокалният ми педагог Ангел Заберски  – старши, Царство му небесно. А после Вили Казасян, Бог да го прости, когато започвах изявите си на професионалната сцена.

- Баща ти е бил геодезист-картограф, но е свирел на хармоника, а дядо ти, на който си кръстен, е основал един от най-известните хорове у нас – „Кавал“! Освен това семейството ви има далечна връзка с маестро Георги Атанасов. Тези обстоятелства сигурно са подхранвали у тебе чувството на гордост?
- Гордост не, но чувство на достойнство заради талантите, които може би пряко или косвено съм наследил от дядо ми и баща ми.

- Все ми се струва, че куражът и непрекъснатия подтик за постоянство в осъществяването на изпълнителя и композитора у теб, са ти давали топлите грижи на родителите ти във вашето семейно гнездо. Разкажи ни малко повечко за семейния ви живот и специалното внимание към теб.
- Слава Богу, аз имах подкрепата на моите родители, Царство им небесно, въпреки че в самото начало те не вярваха, че ще се развия добре и че ще постигна успехи в това поприще. Ние бяхме много близки. Надявам се, че през годините съм успял да им доставя удоволствие и удовлетворение.

- А интересни ли бяха студентските ти години в Консерваторията? Лесно ли влезе в нея и как премина следването ти? Кои бяха най-впечатлителните личности в нея. От кои взе най-медоносен прашец в музикалната градина - от музикалната наука и култура?
- Много приятни и много забавни години бяха студентските, като имаш предвид, че аз съм учил общо 6 години (2 години в Естраден отдел и 4 години в Академията). Въпреки, че някои преподаватели ми казваха, че студентстваме вместо да бъдем студенти. Много неща съм научил от всичките си преподаватели без изключение, на които съм благодарен, защото не се наложи сам да откривам Америка.

- И бих те помолил да отделим повече внимание на един изключителен човек, музикант, композитор и педагог, с който и мен ме свързват светли приятелски чувства – Ангел Заберски – старши. Моля те да споделиш възпоминания, които и днес живеят в сърцето ти и са пленили душата ти... 
- Освен, че имахме взаимоотношения на педагог и ученик, ние бяхме добри приятели. И винаги след лекциите се отбивахме на кафе, където обсъждахме какво ли не: работния процес, певците и певиците от световния джаз, че и някои актуални клюки, защо не? А той успя да ми извади и постави гласа, както се казва на професионален език, за което съм му изключително благодарен. 

- И ще е добре ако ни върнеш в спомените си към срещата си в техния дом с неговия, с четири-пет години по-малък от теб син – Ангел Заберски-младши. 
- Понякога провеждахме лекции в студиото на Заберски – старши, моят преподавател, на „Раковска“ заедно с корепетиторката Малпена Стоева. Веднъж, когато Заберски младши беше там (той беше още малък), баща му поиска той да ми акомпанира една песен, но той се засрами и избяга. 

- Четох някъде, че Ангел Заберски-старши се хвалел с таланта на свой студент, от който очаквал да израсне много добър музикант. Какво стана в следващите години – следеше ли пътя на твоето развитие и има ли принос за израстването ти?
- Разбира се! Огромен при това, защото той успя да ми извади и постави гласа, както вече казах. Беше и много щастлив от развитието на моята кариера през годините. 

- Ако има личност или определящо обстоятелство с най-силно влияние върху теб, коя или кое би посочил без колебание?
- На първо място е „шер метъра“, така се обръщах към Заберски старши. След това, разбира се – Вили Казасян и много други, които са ми въздействали директно и индиректно. Както и подкрепата на Джеймс Браун на фестивала „Орфей плюс“, който много ме окуражи.

- Там, в дома на баща и син Заберски ли е семенцето, от което избуява през времето голямото приятелство между теб и Ачо, както се обръщате към Ангел Заберски-младши? Къде е началото на това  съдбовно съприкосновение на талантите и стремежите ви?
- Не бих могъл да знам, твърде е възможно. Но нашето професионално сътрудничество започна внезапно, когато веднъж той ми се обади и ми предложи да работи с мен, като мой пианист. Преди това беше правил оркестрации и други аранжименти за мен.

- Една от първите ти концертни прояви е още през 1994 година, когато  участваш в ежегодния фестивал на изкуствата „Аполония“, а по-късно и в джаз-фестивала в Банско. Концертирал си в Хелзинки, Осло, Виена, Стокхолм, Лугано (Швейцария), Белград и в Лилехамер (Норвегия) по време на зимните олимпийски игри. Ще продължиш ли с други?
- Изключено е да ги изредя всичките, но едни от най-важните са: няколко концерта в Токио, също и в Москва, както и преди това във Флорида. Чести концерти – Коледни и други в Германия – в различни градове, като Франкфурт, Дармщад, Мюнхен в Дворцова зала, Берлин, Кюлмбах и други. Джаз фестивали в Сардиния, почти всяка година концерт в рамките на Фестивала на изкуствата „Аполония“ с различни проекти на Амфитеатъра и Международния джаз фестивал в Банско и многобройни ежегодишни концерти във всички градове на България.

- Кога и по какъв повод те нарекоха „Българският Франк Синатра“?
- Известният журналист Желяз Сегаев от вестник „Поглед“ в началото на 90-те години  написа по-повод едно шоу в НДК: „Тази вечер Вили Казасян представи небезизвестния Васил Петров в амплоато този път на Франк Синатра. Този прякор се хареса много на медиите и те го тиражираха.

- Чувал съм и от други, а и аз самият съм имал случаи, когато трудно съм различавал твои изпълнения от тези на големия Франк Синатра. А какво е твоето усещане за изключителните гласови характеристики на този неповторимо-оригинален глас?
- Понякога съм подчертавал гласовата ми прилика със Синатра, но той е човекът, който е създал поп музиката и е хубаво да се учим от него, не само на пеене, но и на присъствие и артистичност, както го правят много съвременни звезди от шоу бизнеса в момента.

- Твоите стилове са поп, джаз и фолклор. Най-многобройни са, струва ми се, изявите ти в областта на джаза. Тук ли си най-вече ти, този стил ли е твоето постоянно влечение и с тая ли музика печелиш най-голяма слава?
- Във фолклора – съвсем епизодични. По принцип не се ограничавам. Чувствам се еднакво добре във всички стилове и жанрове, стига да имам и хубаво предизвикателство.
 
-  Имаш цял наниз от награди... И все пак – аз ще спомена само едни от началните – на връчването на първите български национални награди „Орфей +“ си избран за най-добрия мъжки глас на годината, следват награди в три категории – най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината и най-добър албум на годината за „Другият“. А най-скъпите за теб през всичките изминали години?
- Всички са ми скъпи, но са много и ми е трудно да ги изредя.

- Ти и създаваш музика – инструментална и по поетически текстове. Какъв дял заема композиторската работа в общия ти музикален живот?
- Различно, когато имам инвенция, се отдавам на композиране. Както и ти навремето ме провокира с хубавия си текст - стихотворението „Музика в бяло“, който ми подари с посвещение.

- А какво да кажем на нашите читатели за човека, за обикновения, всекидневния ти живот? Знам, че те влече и рисуването, дори си имал своя изложба!
- Никога не разделям професионалния от личния си живот, те се преплитат и допълват. Да, вече имам няколко изложби, само в рамките на миналата година са две – във Варна и Плевен. Пандемията ми даде възможност да рисувам много повече от преди.

- И накрая да те попитам заглеждаш ли се във времето пред теб – в бъдещето си?  И какво съзираш там?
- Не съм пророк, но се надявам на Божията милост. Нека Той ни дава здраве и успехи!

Нашият гост
Изпълнителят с най-кадифения глас Васил Петров е роден в семейство на математичка и геодезист, а музикалния си талант наследява от дядо си, който е основател на хор „Кавал”. Завършва Консерваторията през 1991 г.  През 1992 и 1994 година музикантът е най-продаваният изпълнител в България и само за една година издава три албума. Първият, озаглавен „Другият“, на касета, е главно с негови авторски песни. Вторият „Джаз и блус“ включва кавър версии на песни на добре познати поп и джаз изпълнители. А третият – издаден на касета и CD е дует с известния български пианист Румен Тосков. Следват поредица албуми, сред които „Васил Петров пее Гершуин“, „VASSIL” - по поръчка на БНР за 80-годишнината на радиото, „My Favourite songs”, Коледен албум, където преобладава негова музика и стихове на Архимандрит Серафим, „Люлчени песни”... Талантливият певец е носител на няколко награди от „Златният Орфей”, а през 2014-та година получава „Златно перо” - за изключителен принос към българската култура и изкуство.