Коронавирусът ще задълбочи здравните разлики между богати и бедни

Не всички трябва да работят по-дълго поради удължения живот

Редица държави позволиха ранно пенсиониране

През 1917 г. във Великобритания крал Джордж V изпраща 24 поздравителни телеграми до граждани, достигнали 100-годишна възраст. Към средата на 80-те години има около 3 хил. столетници. През 2019 г. те бяха повече от 13 хил.

Статистики като тази подчертават огромното увеличение в продължителността на живота през последния век. Те често се цитират от правителствата, за да оправдаят решенията за повишаване на възрастта, от която хората започват да получават своите държавни пенсии. Великобритания например обвърза пенсионната възраст с дълголетието чрез принципа, че хората трябва да очакват да прекарат средно около една трета от живота си на възрастни като пенсионери.

Ами ако дълголетието не се увеличава за всички? Данните от Англия отпреди пандемията показват зараждащо се, но обезпокоително развитие. Докато продължителността на живота продължава да нараства в богатите квартали и в по-бедните части на богати региони като Лондон, след 2010 г. тя е започнала да спада в най-нуждаещите се области на бедните региони, като Североизтока. Това повдига въпроси относно справедливостта на увеличаването на пенсионната възраст със същия брой години за всички.

Има опасения и относно това дали най-бедните работници ще бъдат физически способни да работят по-дълго. Според настоящите планове пенсионната възраст в Обединеното кралство ще се повиши от 66 на 67 години между 2026 и 2028 г. Но данни, публикувани наскоро, показват, че мъжете и жените в районите на Англия с най-лоши условия на живот могат да очакват да бъдат в “добро” здраве само до съответно 52,3 и 51,4 години, в сравнение със 70,7 и 71,2 години за тези в районите с добри условия.

Нископлатените работни места, които преобладават в бедните райони, често са най-малко подходящи за възрастни хора с лошо или непостоянно здраве. Според голямо официално проучване на европейските работници 72% от висококвалифицираните служители са заявили, че могат да вършат настоящата си работа на 60-годишна възраст, но само 44% от нискоквалифицираните работници смятат така.

И това беше преди пандемията. Вероятно коронавирусът ще задълбочи здравните разлики между богатите и бедните. Въпреки че имаме още много да учим за дългосрочни ефекти на вируса, знаем, че общностите в неравностойно положение са имали най-висок процент на инфекции и че много от приетите в болница имат проблем с пълното възстановяване.

Баронеса Рос Алтман, бивш министър за пенсиите, призова за спешно преосмисляне на системата, като се приложи гъвкавост, така че затруднените групи да получат ранен достъп до държавната си пенсия.
Има добър аргумент за простия подход на Обединеното кралство към държавните пенсии. Той гарантира, че системата няма да стане твърде непосилна, което е важно за по-младите поколения, които трябва да плащат за нея чрез своите данъци. Подходът също избягва хаосът от промяната на пенсионна възраст според местоживеенето (какво става, ако хората се преместят?) или според вида работа.

Редица други държави вече избраха да предоставят пенсионните обезщетения на някои групи по-рано. Португалия, Франция и Германия позволяват предсрочно пенсиониране за хора, които са започнали работа млади и са имали дълъг трудов живот.

Миналата година Дания реши да позволи на 61-годишните да се пенсионират с една до три години по-рано, ако са прекарали над 42 години на пазара на труда (което може да включва периоди на безработица). “Би трябвало да можете да спрете да работите, преди да се изтощите”, каза премиерът Мете Фредериксен. Датското правителство заяви, че като се захваща с ключово опасение за справедливостта, тази реформа ще засили обществената подкрепа за увеличаването на възрастта за пенсиониране за всички останали.

Решенията относно възрастта за пенсиониране са толкова трудни, защото се намират в пресечната точка на две тенденции: фактът, че остаряваме, и фактът, че ставаме по-неравни. Ако не се справим с второто, първото ще бъде по-трудно за понасяне.