Еврозоната влиза в епоха на загуби за централните банки

Данъкоплатците в някои страни може да се наложи да спасяват финансовите институции

Приходите от лихви са по-малки от разходите

През следващите седмици централните банки на страните от еврозоната ще оповестят първите си значителни загуби от десетилетието на печатане на пари, което ще бъде предвестник на нова епоха на затегнат контрол и на перспектива да бъдат спасявани от данъкоплатците.

Европейската централна банка оповести годишните си резултати и се очаква длъжностните лица да предупредят за големи дефицити през тази и следващата година в целия регион, тъй като по-високите лихви водят до увеличаване на разходите за обслужване на депозитите в централните банси, натрупани в резултат на политиката на ЕЦБ за изкупуване на облигации.
Публикуването на резултатите от ЕЦБ ще предшества поредица от неудобни национални доклади, а германската Бундесбанк може да бъде изправена пред най-големия удар от всички централни банки.

“Резултатите ще станат отрицателни за много банки още за 2022 г. поради несъответствието на лихвите по активите и пасивите”, заяви управителят на Португалската централна банка Марио Сентено. “Сега се финансираме при по-високи лихви, които не съответстват на възвръщаемостта на облигациите и всички видове дълг в баланса на централната банка”.

Собствените правила на ЕЦБ могат да изискват от правителствата да предоставят пари на националните централни банки. Възможно е дори самата ЕЦБ да се нуждае от помощ.

Според Даниел Грос, член на Управителния съвет на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, Бундесбанк ще отчете малкa загубa за 2022 г., която ще нарасне до 28 млрд. евро през 2023 г., ако лихвите на ЕЦБ останат на сегашните нива. Това ще унищожи провизиите за загуби по програмите за изкупуване на активи в размер на 20 млрд. евро, както и капитала и резервите є в размер на 5 млрд. евро. За една нормална компания това може да означава неплатежоспособност. Грос очаква Бундесбанк “да се опита да договори тихо вливане на капитал от Берлин”.

Другите централни банки също са изправени пред големи загуби през 2023 г., но не достатъчно, за да изтрият капитала им. Грос очаква те да възлязат на 17 млрд. евро във Франция, 9 млрд. евро в Италия и 5 млрд. евро в Нидерландия. Ако лихвите останат високи през 2024 г., нидерландската и френската централна банка също ще бъдат изложени на риск от отрицателен капитал.

През септември шефът на нидерландската централна банка Клаас Кнот предупреди правителството си за “общи загуби, които ще бъдат значителни” през следващите години. “Има вероятност да се наложи и капиталова вноска” от страна на данъкоплатците, каза той.

Джером Хегели, главен икономист в Swiss Re, заяви, че загубите вероятно ще подложат централните банки и техните програми за печатане на пари на по-строг политически и обществен контрол. Комбинацията от висока инфлация - за която някои обвиняват политиката на ЕЦБ, и всички трансфери на данъкоплатци, необходими за обръщане на отрицателните капиталови позиции, може да се разглежда като “суперданък върху икономиките”, каза той. В най-лошия случай запълването на финансовите дупки в централните банки може да означава, че правителствата “се нуждаят от още по-високи данъци”, каза Хегели.

Загубите възникват, защото ЕЦБ създаде ликвидност, като изкупи предимно държавни облигации на стойност 5 трлн. евро, за да стимулира инфлацията и да стабилизира финансовите пазари през пандемията. Голяма част от тези средства се върнаха като депозити. Националните централни банки плащат лихва по тях по лихвения процент на ЕЦБ, който сега е 2,5%. Съответните активи са облигации с фиксиран купон средно от едва 0,5%, според Грос.

Общият размер на буферите срещу загуби в централните банки от еврозоната е 229 млрд. евро. В продължение на години той подпомагаше финансирането на държавните разходи, но обратът сега означава, че може да са необходими публични средства за възстановяване на балансите на централните банки. Обединеното кралство вече одобри прехвърлянето на 13,2 млрд. долара към Английската централна банка.