Увековечиха политик, обещал мост на село без река

На 11 май 1897 г. Михаил Такев е в един файтон с Алеко Константинов. По пътя са посрещнати с пушечен залп. Селяни се целят в Лъжеца Такев, но улучват смъртоносно Щастливеца Алеко

България е единствената демокрация с паметник на демагогията. През 1936 г. в столицата е осветен бюст на Михаил Такев. Той е политикът, който превърна популизма в изкуство. Стандартното разпъване на локуми Такев моделира в дълбоки внушения за светлото бъдеще на народа. Той е първоучителят как трябва да се лъже електората, за да се спечели неговия вот.

Михаил Такев е роден през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София и право в Париж. От там се връща по последна европейска мода. Облечен в черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му. Цилиндър, колосана яка, връзка с диамантена карфица, ръкавици и чадър допълват портрета.

Под тази премяна Такев носи френския демократичен дух и закономерно се влива в редиците на Демократическата партия. Елегантният разработва нова философия, с която партията става първа политическа сила. Михаил Такев изповядва:

"Някогашните побои, някогашните скандали, някогашните убийства, някогашните подкупи ще заменим с нашите два чифта цървули, па ще тръгнем от град на град, от село на село, от паланка на паланка. Ще свикваме народа – тук подчертавам моята мисъл – на публични мегдани; ще му открием неговия хал, неговото държавно управление от 25–30 години насам; ще му кажем как са го управлявали и Народната, и Народнолибералната, и Прогресивната, и Либералната, и Демократическата, някога си Каравелова, партии, пък ще кажем на този народ: сравни и избери."

Два чифта цървули са малко, преценява Михаил Такев. Купува четири и през 1908 г. тръгва на предизборна обиколка. Когато файтонът наближи селото, сменя лачените чепици с цървулите. Така се приобщава с широките народни маси. Такев слиза на мегдана, глашатаят събира людете и той се обръща към тях: "Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате."

Хората изливат теглилата си, а Такев ги теши с обещания. Само Демократическата партия може да им реши проблемите, категоричен е ораторът с цилиндър и цървули.

"Когато светът почиваше – документира един слушател, – неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му – той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на "фразата", народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час."

Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 души, аудитория която дори обединените ПП и ДБ не могат да съберат. В Босилеград го посрещат 500 почитатели, начело с петима свещеници. "Благословен грядий во имя господне!", прекръства го един черноризец и добавя:

"Добре дошъл, скъпи гостенино! Ти за нас създаде нов живот!"

"И цяла нощ хора се виеха около моята квартира, цяла нощ буквално", свидетелства Михаил Такев.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, той е еликсир за масите. В Сухиндол, българската шампания, е посрещнат с хоругви и цветя. В Сунгурларе, изворът на мискета, минава през триумфална арка, направена с доброволните пожертвувания на 15 околни села.

Къде са корените на тази народна любов?

Корените са в историческия факт, че Михаил Такев слага точка на "вулгарната агитация", както я нарича той. Демократът дава пример с прогресиста Александър Людсканов.

В село Драганово Людсканов обещал да регулира по партийна линия реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил водосвет. "Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета – всички си отидоха. Ето това е вулгарна агитация", дефинира за какво става дума Михаил Такев.

Инструментът на Такев не е "вулгарната агитация", а "просветителната проповед". Така нарича своя принос в ораторското изкуство, което тръгва от Демостен и стига до Йоло Денев. "Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото", спомня си журналистът Петър Карчев.

"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът.

На 11 май 1897 г. той е в един файтон с Алеко Константинов. Между пазарджишките села Радилово и Кочагово са посрещнати с пушечен залп. Селяни се целят в Лъжеца Такев, но улучват смъртоносно Щастливеца Алеко.

Вторият път изстрелите са точни. На 24 януари 1920 г. Михаил Такев е убит с четири куршума в Пещера. Атентаторът Георги Донски твърди, че е поставил оловна точка на политическата демагогия.

През 1926 г. Демократическата партия решава да увековечи паметта на своя Мюнхаузен. "Примерът на Михаил Такев ще остане завинаги един светъл факел, който ще озарява душата на поколенията, за да ги научи как се служи предано на отечеството", декларира партийният орган "Пряпорец".

Бюстът на Михаил Такев

Създаден е инициативен комитет, който да вдигне монумент на най-големия лъжец в българската политика. За място е избрана градинката на ъгъла на улиците "Солунска" и "Ангел Кънчев". Столичната община отпуска 50 000 лева за проекта. Доброволни пожертвувания закръглят сумата на 300 000 лева. Бюстът е поръчан на талантливия скулптор Иван Лазаров.

Паметникът на демагогията е осветен на 23 февруари 1936 г. Речи държат неколцина последователи на Михаил Такев. Макар че полагат усилия, никой от тях не може да достигне вдъхновението, проникновението и силата на внушенията на първоучителя.

След 9. IX. 1944 г. бюстът на Михаил Такев е свален. Големият майстор на политическия локум обаче не е забравен. Днес неговото име носят улици в Пещера и Пловдив.