Още преди пандемията да удари и двете държави бяха лишени от хората и системите, необходими за един ефективен отговор на нея

Има нещо много иронично. Най-високите случаи на смърт от коронавирус в света принадлежат на двете държави, чиито лидери идват на власт, обещавайки да възстановят величието и контрола на САЩ и Великобритания. Нито един от тях не може да твърди, че е бил изненадан. И двете държави имаха достатъчно време, достатъчно научни предупреждения, особено след кризите в Китай и Италия.

Двете нации, които се гордееха с изключителния си икономически, исторически и политически статус, бяха поставени на колене. Падението е резултат от повредена политическа култура и отчетливата форма на англо-американския капитализъм.

През последните четири години безразсъдните политически решения бяха оправдани чрез подчиняване на реалността на реториката. Цената за излизане от ЕС би била „практически нулева“, а споразумението за свободна търговия би било едно от „ най-лесните в човешката история “. Бяха създадени въображаеми врагове и фалшиви битки, тъй като и двете страни упорито започнаха да късат връзките си с другите нации и международните институции.

Политическият дискурс се фокусира върху големите абстрактни представи за прераждане и възстановяване по начин, който изисква малко конкретни резултати. Трябваше само правителството на Торите да реализира Брекзит, колкото и прибързан да е той. В САЩ всичко, което Тръмп трябваше да направи, е да поддържа лоялността на своите привърженици, като вдига шум около стената с Мексико от време на време, да приеме расистка забрана за пътуване и да напада свирепо различни публични личности, ей така за спорт.

По времето, когато Covid-19 удари двете държави, на Обединеното кралство и на САЩ липсваха не само политиците, но и бюрокрациите, необходими за един ефективен отговор. Преди кризата Тръмп многократно се опитваше да обезвреди Центровете за Контрол и Превенция на Заболяванията (CDC). Във Великобритания пандемията беше неудобна за кабинета на Торите и го замеси във вражди със собствените му държавни служби, а интелектуалната и практическата инфраструктура за справяне с реалностите бяха вандализирани.

Но има и по-дълга, не партийна история, която направи двете страни неспособни да дадат адекватен отговор на пандемията. Специалната връзка не е просто една езикова и културна близост, а едно идеологическо партньорство, изградено в епохата след Втората световна война. Англо-американският капитализъм, бе преследван и от десни и от лявоцентристки партии, но се вкорени в едно неголямо правителство, овластено от една изключителност, и демонтира държавата. Никое предупреждение не би могло да преустрои машините на правителствата достатъчно бързо, за да спаси животи. Икономическият и политическият модел, който е зависим от приватизацията, либерализацията и отнемането на трудовите права, създаде една система, склонна към редовни кризи, въпреки че тези шокове бяха дефинирани като еднократни.

Икономическото и регулаторно сродство беше засилено от превръщането на причудливия и меркантилен финансов сектор на Великобритания в реплика на агресивните пазари на САЩ. Лондонското Сити заприлича на Уолстрийт.

Склонната към интервенции външна политика - публично моралистична, но частно цинична - даде на модела експанзионистично предимство, което помогна на двете нации да проектират своята власт в чужбина и да защитят собствените си финансови и политически интереси. Но войните ги доведоха до трудности, а бързо разрастващите се финансови сектори имаха сериозни икономически преживявания. Но това нито задейства значително преосмисляне, нито доведе до размисъл. След финансовата криза през 2008 г., когато тази система само в рамките на 48 часа влезе в „апокалипсиса“, двамата левоцентристки лидери, Барак Обама и Гордън Браун, избраха да орежат инфраструктурата, и това доведе техните икономики до ръба, но те същевременно рекапитализираха банките и съживиха пазарите, и избраха повече регулации, а не фундаментална реформа.

Точно както финансовият срив се третира като неправилно функциониращ конкретен непредвиден дефект в системата, а не като негова характеристика, така е и невъзможно да се преодолее пандемията като непредвидено, екзогенно събитие, а не като резултат от една идеология, която дава възможност на държавата да събира безпрецедентни ресурси, за да спаси банките, но не и животите. Една медицинска сестра ще носи своето предпазно облекло в САЩ много по-дълго време, отколкото една изправена пред фалит банка да остане нефинансирана.

Фалшивият триумфализъм да се направи Америка отново велика и Великобритания да поеме обратно контрола става все по-вероятен в такава система. Тръмп и Торите яхнаха тази формула, но не изцяло от лъжливост или от идеология. Без радикално предизвикателство англо-американския капитализъм, няма какво друго да предложи на своите избиратели.

Възможното лекарство

Лидерите на двете държави трябва да отделят икономическите страдания от политиката и да се опитат да обвиняват затова имигрантите и външните сили. Те трябва да обвиняват другите държави и международните институции като ЕС, СЗО, НАТО за своето усещане за безпомощност, заплащани от техните собствени граждани. Перченето е само фасада. Зад него се крие гниещ национален пейзаж. Докато телата на мъртвите се трупат, провалът на САЩ и Великобритания по някакъв начин ще се превърне в победа. Триумфализмът ще се засили и това е сигурно. Единственият въпрос сега е колко дълго ще продължат да му вярват.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)