Докато министрите изпадат в паника от малките лодки, които пресичат Ламанша, икономиката се бори с липсата на хора, които да събират реколтата или да обслужват хотелите

Като че ли в нищо няма смисъл. По източното крайбрежие на Англия британските работодатели сканират хоризонта в отчаяно търсене на всичките им нужни работници-мигранти, които Борис Джонсън ще благослови с визи, за да обират плодове, да убиват пуйките, да обслужват хотелите или да се грижат за възрастните хора. В същото време от южното крайбрежие британските политици вият от ужас от лодките с точно такива хора, които идват на брега, отчаяни да предложат своите услуги. Брекзит сам ще рухне от своето лицемерие.

Имиграцията засяга съществено много малко от самите британци. Това е по-скоро една характеристика на ксенофобската политика. 24 000 човека търсещи своето убежище, са прекосили Ламанша досега през тази година, но са представени от разгневените тори като предвественици на новата орда от викингите или като нормандските завоеватели. Наистина ли има нещо зловещо в хората, които пристигат на плажовете, вместо да преминат през Терминал 5?

Обърнете лодките обратно, крещи вътрешният министър Прити Пател. Изпратете ги в Албания или на Фолклендските острови. Обвинете французите. Обвинете граничарите. Обвинете моряците от службата за спасителните катери. А ако бежанците все пак дебаркират на брега, накарайте ги да съжаляват, че някога са напуснали своя дом. Джонсън може би подкрепяше имигрантите, по времето когато беше кмет на Лондон и е имал нужда от тях. Но сега той очевидно прекарва времето си в опитите си да ги спре.

Но в действителност кабинетът трябва да падне на колене и да благодари, че трябва да се справи само с 24 000 бежанци. В Италия тази година са само 60 000. Над 150 000 влязоха в Европа, предимно през Балканите. Това е нищожен брой в сравнение със сирийската вълна от близо един милион през 2015 г., която сега изглежда е влязла като по чудо в икономиката на Германия.

Повечето от тези бежанци по дефиниция са от „средната класа“. Те са платили скъпо за своето пътуване и сред тях има лекари, инженери, учени, медицински сестри; строители, готвачи и фермери. Това са професиите, от които Европа се нуждае и които отворените пазари на труда в Европа, особено тези на Великобритания, по традиция ги приветстват.

Претенциите за един свободен пазар на водещите брекзитиери сега се очертават като само мисловни. Зад авторитарния лозунг „да си върнем контрола“ и подхранвани от токсичния режим на локдауни, Джонсън, Майкъл Гоув и Джейкъб Рийс-Мог изграждат своя стил на една командна икономика. Те трябва да решат колко касапи от България са необходими на Великобритания, или колко трябва да са берачите на плодове от Румъния, или дали един немски шофьор на камион може да говори достатъчно на английски. Това са истинските фанатици на контрола. Междувременно тази година пристигнаха 650 китайски милионери, които са може би „тласък за Великобритания“, докато бедният афганистански лекар ще се окаже заплаха за британския начин на живот.

Никога не бива да забравяме, че главният двигател на сегашния скок в европейската имиграция е кръстоносният поход провеждан от Запада за опустошението на мюсюлманския свят през последните двадесет години. Този дестабилизиращ хаос се разпространи от Афганистан до Ирак, Кюрдистан, Либия, Сирия и Ливан. Едва ли трябва да се оплачем, когато жертвите на нашите арогантни агресии удрят по вратата ни.
От всички фантазии, най-глупавата беше, че Брекзит ще позволи на Великобритания да устои на приливите на глобалната миграция. Нито че една здрава икономика има нужда от нея. Но растежът се нуждае именно от имигрантите. Идеята, че Великобритания може действително да просперира, като откаже достъпа до трудовия пазар на ЕС, беше напълно неграмотна и безсмислена.

Вместо това в Лондон сега имаме интелектуална и човешка непристойност. Близо до болницата на Университетския колеж с хроничен недостиг на персонал се намира един хотел, наскоро реквизиран от Министерството на вътрешните работи. Той е пълен със стотици предимно англоговорящи афганистански бежанци, които са държани в пълна неизвестност от Пател и имат забраната да работят. Защо? Това не е ли най-сигурният знак, че държавата е полудяла.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)