Ще бъде ли продадена Великобритания за дреболиите от американския капитал?

Могат ли добре възпитаните, спазващите закона и богобоязливи господа да си раздават юмруци и ритници един на друг, докато са на асфалта точно пред бензиностанцията? Да, могат, ако са стояли тук цяла сутрин на опашката за бензин, само за да се уверят, че бензин няма и не се очаква доставка. А ако това се случва във Великобритания, която търси своята нова роля за себе си след триумфа на местни сепаратисти, уредили излизането с Брекзит от Европа.

Грозната сцена, включваше между 8 и 10 разгневени мъже, и беше описана в Twitter от британеца Дани Алтман. Изобщо непристойна картина на мигновено разпадащ се морал, веднага щом островитяните се сблъскаха с недостига на гориво на бензиностанциите, накара автора да напише: „Сега официално съм в дивия Запад след Брекзит“.

Разбира се, това е преувеличено. Великобритания е все още далеч от тържеството на нравите на американските каубои, стрелящи от бедрото. Прекъсванията в доставката на гориво са причинени само от отсъствието на водачи на камионите с гориво от континента, които не са съгласни с влошаващите условия на тяхната работа. Правителството е издаде на пожар разрешение за тримесечни входни визи за 5000 шофьори на тежкотоварни камиони от страните от другата страна на Ламанша. Визите обаче са временни и няма да помогнат за запълването на дупката. На Великобритания не й достигат около 100 000 шофьори.
Проблемът е огромен. Както обясни Ендрю Опай, старши служител в Британския консорциум за търговия на дребно, „шофьорите са лепилото, което държи нашите вериги за доставките заедно“.

Неволята идва от всички страни

И други сектори на британската икономика също са в треска. В кланиците не достигат месари, способни да транжират телата на животните, и сега няма кой да се справи с 120 000 прасета, приготвени за клане. Местните врачки плашат своите съграждани, че тази година на масите няма да има дори пуешко месо за Коледа.

Хотелският бизнес беше разтревожен, след като загуби наетите си работници. Причината беше инструкцията на правителството да не допуска за работа тези, които са класифицирани като "нискоквалифицирани работници", в страната. Лидерите в хотелиерската индустрия твърдят, че бизнесът им не принадлежи на нискоквалифицирана работна ръка и посочват за доказателство професиите на шеф готвачите и сомелиерите.

Източникът на дефицитът на пазара на труда в Обединеното кралство е, че локдауните, предизвикани от пандемията, е подкопа здравето на сектора на ресторантьорството и хотелиерството. Изобщо около 1,3 млн. работници-мигранти си "заминаха" обратно в къщи от Британските острови. През юли-август бяха регистрирани един милион свободни работни места.

В допълнение към спада на пазара на труда имаше дефицит и на стоките от първа необходимост. Официалната формулировка има за цел да успокои: моля ви има „криза във веригата на доставките“. Не достига въглероден диоксид, което е в противоречие с природозащитниците, но пък е необходимо за охлаждането на месото, както и за производството на безалкохолни напитки и най-важното за британския еликсир на спокойствието - бирата.

Общопрактикуващите лекари също удариха алармата, когато връщат пациентите за кръвни изследвания заради липсата на епруветки. Те се доставят главно от американската компания Becton Dickinson, тоест те са вносни стоки. Задокеанската компания обясни прекъсването на доставките с: „Имаше транспортни проблеми, свързани с пристанищата, обемите на товари, чартърите на самолетите, както и трудностите при преминаването на британската граница“. Ето така изглежда Великобритания след Брекзит.

Най-чувствителното за самочувствието на британската икономика и домакинствата обаче е безпрецедентното покачване на цената на електроенергията. През последните 12 месеца цената на мегаватчас се е увеличила почти 7 пъти. Шумът около спешното търсене на необходимия природен газ, предизвикан от срива в производството на електричество от соларните панели и вятърните турбини, доведе до пълна криза.

„Невидимата ръка на пазара“ е неспособна да запълни недостига на най-важния кръвен поток в икономиката – енергията. Подземните хранилища за газ на континента се изпразват с темпа на фокстрот. Катарският и американският втечнен природен газ (ВПГ), както обикновено, бързо се устремиха към първокласните азиатски пазари, където бе отбелязан стабилен ръст. Свадата между Алжир и Мароко и продължаващият вътрешен конфликт в Либия лишава Европа от устойчивото захранване с въглеводороди по северноафриканските положени по дъното на морето тръбопроводи. Норвегия има естествени граници за увеличаване на добива от старите, и постепенно изтощени полета в Северно море.

В същото време „Газпром“, като единственият потенциален спасител на европейската химическа промишленост, топлоелектрическите централи и домакинствата, продължава да бъде дискриминиран, като същевременно с това се нарушава напълно „свещените“ принципи на свободния пазар.

Сянката на Тачър наднича отзад на облака

В условията на горивна криза правителството на Борис Джонсън няма голям избор и запали електроцентралите на въглища. Европейският пазар на въглища обаче е истеричен, и цените скочиха нагоре, а офертите са оскъдни и не се очакват нови доставчици. Две компании от Обединеното кралство, Avro Energy и Green Supplier, които обслужваха над 800 000 клиенти, фалираха.

Когато премиерът Борис Джонсън (БоДжо) беше попитан в едно интервю дали сривът за социално-икономическите проблеми, които се появиха веднага, не е резултат от излизането на Великобритания от ЕС, той не отрече това. Вярно е, той твърди, че всичко върви по план, че опашките по бензиностанциите и заминаването на чуждестранните работници е неизбежен процес от преструктурирането, което означава да се отървем от пагубния икономически модел, основан на ниските работни заплати.

Третият човек в неговия кабинет, външният министър Лиз Тръс, даде тази идеологическа основа да не се прави нищо: „Не вярвам в командно-административната икономика, а у нас всичко е изградено върху свободното предприемачество“. Следователно няма за какво да обвиняваме премиера, а с дефицита на ресурси и работна ръка ще се справи бизнеса.

Логиката на Лиз Тръс и БоДжо напомнят за обяснението на Маргарет Тачър по времето, когато тя се зае да прекрои цялата социално-икономическа структура на Великобритания под лозунга „Най-силните оцеляват“. Желязната дама тогава с безсрамна непосредственост обяви на своите съграждани: преди всичко да стане по-добре, ще се мине през лошото“.

Първата част от нейното пророчество не се сбъдна. Деиндустриализацията на бившата световна работилница, започнала в резултат на реформите на Тачър, бе в изкупуването на нейните индустриални активи от немците и дори от индианците, а финансовия сектор набъбна с хипертрофията на спекулативен капитал и офшорните компании и всичките те заедно изпратиха Великобритания по низходящата траектория. Брекзит само ускори това падане.

Тайният смисъл на Брекзит?

Към честта и достойнството на жителите на Британските острови трябва да се отнесе тяхната способност да се отнасят към превратностите на съдбата стоически, като демонстрират своето чувство за хумор. Ето няколко изказвания на лондончани: „Не всичко е толкова лошо. Днес, не успях да си купя хляб и мляко, но мога да живея на шоколадови блокчета”. Или: „Да, не можах да си купя бензин. Но това е добре, реших все пак да не ходя на работа днес". Въпреки това на британците вече не им е до шеги.

Как в този случай може да се обясни спокойствието на управляващите? Може би БоДжо е предвидил хамлетовското „море от неприятности“, което би ударило Великобритания, но го е смятал за съпътстваща вреда, когато статутът, ролята и мястото на Великобритания в света са се променили?

За какво става дума? Според ексцентричния леворадикален блогър-пророк Умар Хак, „Великобритания в крайна сметка ще стане като 51-вия американски щат. Нейната Национална здравна система и Би Би Си ще станат собственост на американските хедж фондове, населението й ще се храни с американска храна, а ума на нейните граждани ще бъдат отровени от американската боклучава култура.

По-значим е другия извод на саркастичния блогър: „Днес Великобритания има само един шанс и той е да бъде американизирана. Това винаги е представлявало финалния етап от Брекзит - да се продаде Великобритания за дреболиите от американския капитал. "

Човек може да се усъмни, че управляващият елит на бившата владетелка на моретата ще се съгласи да мине на заден план. Още повече, че в условия, когато регионализацията спори с глобализацията, и когато се оформя тенденцията за създаването на затворени териториални съюзи, именно в качеството на младши партньор или дори като неформален доминион на САЩ за Великобритания остава шанса да бъде лидер сред страните от „златния милиард“.

В този контекст разкъсването на търговските и икономическите връзки с континентална Европа и внезапната сецесия, организирана от брекзитиерите, придобива характера на многоетапна стратегия. Крайният резултат може да бъде формирането на институционализиран англосаксонски съюз, воден от „голямата двойка“ - САЩ и Великобритания.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)