След пълните измислици на сл. мин. Минеков, че в сградата, от която иска да изгони “Труд”, за да настани Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), репортери на вестника потърсиха за информация служители от института. Те споделиха, че след дълго и мъчително преместване на стаи, архиви, техника и машини, продължило месеци, вече обитават етаж от сградата в Министерство на културата на бул. “Стамболийски”. Видимо облекчени от приключилия ад, те бяха щастливи, че вече клиентите им са научили новия им адрес, който е на комуникативно и удобно място в София.
Искрено изненадани и с невярващ поглед обаче останаха, когато научиха, че министерство на Културата, и по-специално служебният министър Минеков, в официално становище е заявил, че ще “изхвърли” вестник “Труд” от сградата, поради неплатени наеми и неспазване на договора, за да настани отново в сградата на ул. “Лъчезар Станчев” същия този институт.
Клетите служители едва успяха само да продумат, че дори и не са чували в тяхното ведомство за тези идеи. Никой официално не им е казал, че са били преместени временно.
В тази случка отровно ясно личи демагогският нрав на Минеков.
А това е състоянието на едно от помещенията, за които наемателите - сиреч ние, плащаме наем, но то е неизползваемо вече 3 години поради дефект в строителството.
Свалени климатици
Празни коридори
Празни офиси на Министерство на културата
Стълбище...
...и мазето под него.
Разхвърляни компютри в изоставени офиси на Министерство на културата
Пред водещи медии проф. Николай Овчаров зададе основателния въпрос: “Кой има полза от смъртта на един вестник?” Присъединявам се към казаното от моя приятел и колега, чийто въпрос, разбира се, е реторичен. Когато става дума за опит за убийството на една доказана и автентична журналистическа трибуна, печеливши няма... Има само губещи - на първо място читателите, а и обществото като цяло. Без съмнение губеща е и българската култура! “Труд” е една от малкото медии, които се борят с комерсиализацията и чалгизацията, с пошлостта във всичките ѝ форми. Едва ли някой ще отрече, че “Труд” е медия, която се стреми да опазва нашата култура, образование и наука, но и да спомага за популяризирането на техните достижения. Един министър на културата би следвало да знае всичко това, освен ако подбудите за разправа с “Труд” нямат нищо общо със самата култура...
Възмутен съм от репресията срещу вестник “Труд”, който е шампион по свободомислие и социално-критична проницателност. Очевидно това изнервя някого до такава степен, че този някой забравя ангажиментите към свободата на словото в една демократична държава. Колективната репресия срещу журналистите от “Труд” буди омерзение. Но наред с него възникват и някои въпроси към високо подставените лица, овластени да носят отговорност за духовния суверенитет на българите. Как тези новопроизведени велможи на политическата конюнктура си позволяват душманско отношение към колегите от “Труд”? Забележете, че казвам душманско, а не “талибанско” отношение. Защото дори талибаните днес демонстрират приветливост към медиите - например при влизането им в редакцията на “ТОЛОНЮЗ” те събрали оръжието на охраната, но не изгонили журналистите от работните им места... За разлика от домораслия напън у нас да се създават инфраструктурни пречки пред социално-критични медии, флагманът на които е вестник “Труд”. Той е на принципна и патриотична позиция още от първите дни на онази демокрация, за която всички се надявахме да е истинска. Има ли ги още тези надежди? “Труд” никога не се е предавал и не се е поддавал на заплахи и натиск. И сега това няма да стане - интересно какво очакват да се случи онези, които поръчват грозната музика на репресиите. Или те просто си отмъщават на всички, които проявяват свободомислие и търсят истината в един свят, който се е сраснал с лъжата и лицемерието?
Подкрепете борбата на вестник “Труд” за медии свободни от политически репресии!
Изпратете ни мейл на [email protected], [email protected] или във фейсбук на https://www.facebook.com/trud.bg
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш