Венецианската комисия огласи становището си по проекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, изготвен в мандата на предходния правосъден министър Надежда Йорданова и активно подкрепян от политическата й сила - „Демократична България“. Според експертите към Съвета на Европа, законопроектът, който предвижда разследването на обвинител №1 от специално назначен съдия, изпълняващ временно функциите на прокурор, не е достатъчно детайлен. Освен това предложените изменения влизат в колизия с конституционните норми и решения на българския Конституционен съд, иначе казано, ако бъдат приети във вида, в който партията на Христо Иванов настоява, то те ще се окажат противоконституционни.

„Венецианската комисия е на мнение, че целта за подобряване на отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само с промяна на правилата за наказателно разследване“, става ясно от становището, в което се посочва още: „българският законодател ще се изправи пред трудността да намери равновесие между две задачи - да приведе българското право в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, тълкувана от Европейски съд по правата на човека, както и да спазва ограниченията по българската Конституция, както е тълкувана от Конституционния съд“.

Освен това от Венецианската комисия препоръчват подробно уточняване на параметрите на самата процедура по евентуалното разследване на обвинител №1, нещо, което екипът на бившия правосъден министър Надежда Йорданова не е направил.

И още един неудобен момент за авторите на законопроекта. В становището на комисията изрично се посочва, приемането на нормативна база за засилване на контрола над главния прокурор, не трябва да дава възможност за политически и какъвто и да е друг нелегитимен натиск над висшия магистрат. От Венецианската комисия препоръчват „да се въведе отсяващ механизъм за разглеждане на явно неоснователни жалби срещу главния прокурор“.

Становището на Венецианската комисия, което е в обем от 14 страници, пресича опитите за монополизиране на темата за реформа на прокуратурата от определени политически и лобистки кръгове у нас, които през последната година твърдяха, че това може да бъде реализирано и изменения на основния закон. Видно от становището, което няма обвързващ характер, а единствено консултативен, промяната единствено на законодателната уредба, с което да се въведе „извънреден контрол“ при разследвания на обвинител №1, не е само противоконституционно, но противоречи и на обявени вече решения на българския Конституционен съд.

Всичко това, приведено към настоящата ситуация у нас, показва единствено, че съдебна реформа, без участието на т.нар. „системни партии“ – ГЕРБ, ДПС, а и БСП, не е възможно, тъй като се изисква изменение на основния закон.