- Венци, на 9-ти януари имаше рожден ден. Как го отпразнува в извънредната ситуация и кои от популярните ни артисти се обадиха първи да ти честитят празника?
- Отпразнувах го в изцяло домашна среда. Какво означава това – домашна обстановка, домашна ракия и вино, домашно свинско, домашното куче, сестра ми и домашен съсед. Особено в този момент е изключително важно българските домове да поддържат огъня на живота и отношенията с близките хора. Обажданията на приятели и познати много ме зарадваха, а Катя от „Ритон“ беше една от първите, които ми честитиха. С нея и Здравко сме в дългогодишни приятелски отношения, които са затвърдени и бетонирани с песента ни „Елате ни на гости“. В момента  изпълняваме стриктно нарежданията на компетентните органи и няма как да се съберем да празнуваме заедно, но важното е, че не се забравяме.

- Кой е най-забавният или нестандартен подарък, който си получавал?
- Нестандартни подаръци е имало винаги. Подарявали са ми например един хлопатар - да си го вържа и така още по-надалеч да се чува смехът ми. Близки приятели са ме изненадвали и с много хубави кукли с моя лик – марионетки, които се движат и така да мога да си играя с моя образ. Веднъж един човек ми каза, че съм изключително ценен изпълнител и ми подари ценно парче руда - оказа се, че е миньор. Радват ме искрени, естествени и оригинални неща.

- Навръх рождения ти ден беше поместил в социалните мрежи снимка с празничната торта, на която свещичките бяха с цифрата 62, но в огледалото се отразяваше 26… Първото, или второто число е по-близко до годините, на които се усещаш?
- Зависи кой къде иска да гледа – едното число е годишнината от основаването ми, а другото - 26 е възрастта на акъла ми и така един го вижда в едното значение, а другия в другото. Реално аз обичам математиката и ясните формули, по които мога да кажа, че за втори път навърших 31 години. 

- Успяваш ли да откриеш нещо забавно и около Ковид-ситуацията и кой е любимият ти виц на тази тема?
- Забелязвам, че хората обичат да се шегуват на тази тема и това е нормално. Един виц по темата: Санитарката Костадинка обикаляше пръцкайки между леглата на болните от covid и по намръщените им физиономии разпознаваше симулантите! Мисля си, че за тази ситуация в момента, както и при всички проблеми е важно чувството за хумор да бъде налице, за да можем да се справяме по-лесно. Когато комуникирам с хора, с които сме служили заедно в ансамбъла на Строителни войски и си припомняме, че тогава всички седяхме по цял ден в едно помещение в кв. „Лагера“ и никъде не излизахме. Така че, за нас този момент е преживян и сме калени в тези битки. Според мен и жените, които са отглеждали бебета също са свикнали със ситуацията, защото и те по цял ден са били в къщите си. Вярвам, че всичко ще се преживее, когато има взаимопомощ, подкрепа и комуникация с близките хора.

- Ти си известен като най-добрият имитатор на Тодор Живков. Продължават ли да те карат да честитиш Новата година в неговия маниер?
- Да, дори наскоро един приятел от Твърдица ме помоли да поздравя компанията му с гласа на Тодор Живков и аз започнах: „Да ни е честита Новата илядо осемстотин…, абее двеилядната година и т.н.“ Обикновено ми се обаждат добри стари приятели, които помнят това време, събират се със свои връстници и им е приятно да ги върна в младите комсомолски години. Напълно е ясно, че до 10-ти ноември имитации на другаря Живков нямаше, но след това ми стана много приятно да го имитирам. Даже се е случвало самият той да ме поздрави за тях по хора, които му ходеха на гости, например беше казал на моя приятел Костадин Гугов: „Да поздравиш това момче, дето ме имитира. Този глас ми е любимия.“ 

- Липсва ли ти нещо от времето на комунизма, когато артистите бяха на голяма почит?
- Откровено казано – да! Липсва ми тази сцена, защото тогава цяла България беше една голяма сцена и всички видове празници се празнуваха – на различни организации, фабрики, заводи, предприятия... Тази  пълноценна концертна дейност ми липсва. Обиколил съм множество села в България, където съм посрещан с много любов, а сега като минавам от там ми е тъжно, че виждам срутени читалища и обезлюдени села. В момента има ограничена концертна дейност и аудиторията е несравнима с тогавашната. Днес може да има активна интернет дейност, но това не може да замени срещите и любовта на хората. По онова време аз бях от младите изпълнители и имаше работа за всички  – и млади и стари. 

- Как се справяш в тези странни времена и над какво работиш в момента?
- Като всички български творци - със съответните видове трудности и всевъзможни борбени и позитивни начини за преодоляването им. В момента участията са забранени, но се радвам, че Драго Драганов ме покани и записахме заедно със Звезделин Минков за рубриката „БНТ на 60“, което беше уважителен момент към мен.  Сега работя по един проект към Министерството на културата – за  предаване по случай 80-годишнината от рождението на моя голям приятел, комшия и съратник - Весо Парцала, Бог да го прости. С голяма любов съм се захванал с това, защото с него имаме незабравими и весели мигове, кадри и спомени и смятам с любов да направя едно приятно и весело шоу за този голям български комик. Миналата година спечелих проект към Столична община с онлайн шоу, посветено на 95-годишнината  на Георги Парцалев, който ми е супер любим изпълнител и идол от дете и го излъчихме през юни, когато беше рождения му ден. 

- Кой е любимият ти обект за имитиране сред известните лица в шоубизнеса?
- По принцип това са певците от златното старо поколение. Навремето, още като дете, започнах с имитации на Емил Димитров, Бисер Киров, Гого от „Фамилия Тоника“, Панайот Панайотов, Данчо Караджов, Боян Иванов и Борис Годжунов. От малък имам голяма любов към естрадата и тя се реализира чрез дългогодишните ми съвместни концертни изяви с най-големите звезди на родната естрада. Казвам естрада, защото поп музика ми звучи малко особено. Терминът естрада е въведен и идва от Русия, а поп музика идва от Запада, но то си е едно и също. С тези дългогодишни изяви се чувствам като хумористична разновидност на естраден певец и се усещам по-близо до певците, отколкото до актьорите. Няма певец от това златно поколение, с който да не съм приятел, както и с много от младите. 

- Дразни ли те това, че във фокусът на медиите често попадат не личностите, които са постигнали нещо, а тези, които парадират с личния си живот и генерират скандали?
- Да, действително е така и аз вече избягвам страници, или предавания, където участват нестойностни хора. Ценя хората, които имат действителни постижения в някои сфери на живота, а такива измислени герои, свързани с конкурси за красота, или тъпота, или псевдоинтелектуалци и присъстващи за това, че са известни - съм забравил за съществуването им.  Аз съм израснал в лекарско семейство – с баща лекар и майка аптекарка и винаги съм бил свидетел на постиженията на лекари, за което в момента не се пише много. Това са невероятно стойностни постижения, на които много хора дължат живота си. Дразня се, когато обръщат внимание на някоя простакеса-чалгаджийка и се коментира какво си е удължила, или уголемила, или на някой чалгаджия - какво си е купил или направил, а не се дава трибуна на талантливи творци или спортисти. Наскоро публикувах статус за едно скромно 16-годишно момиче от провинцията, което е от българските турци и има много добри постижения в шахмата - Нургюл Салимова. Тя вече е с най-високата шахматна степен - „гросмайстор за мъже”. Вярвам, че ще достигне големи висоти и точно на такива хора трябва да се обръща повече внимание, защото те са добрия пример.

- Ти владееш изкуството да разсмиваш хората, а теб самият какво те кара да се смееш и кои черти на българина са най-подходящи за окарикатуряване?
- За окарикатуряване са ламтежа за богатство, простотията и вече съвременната байганьовщина. В момента се смея на простотията на всички нива, която е обрасла в цялата страна, това е комбинация хем от смях, хем от гняв, че има такива личности. Но едновременно с това обичам и чистия смях с мои приятели. За Коледа Стефан Диомов ми направи много приятен подарък – своята нова книга в комплект с три диска, като тогава няколко дена се смяхме на общи спомени и случки с него и „Фамилия Тоника“. Имам много весел спомен и с Никола Анастасов и Антон Радичев, когато по време на снимките на забавна програма на Дюните режисьорката Ласка Минчева ни накара да се затичаме и да гоним един кон, обязден от Ади Митрева от Трамвай №5. Нещата обаче не се развиха по сценарий, защото когато ние се затичахме към нея да я обградим - конят се уплаши и Ади падна ефектно от него... Сега, като се видим някъде с нея и аз винаги се шегувам: „Абе, ти случайно някога да си падала от кон?“

- Майка ти е била аптекар. Тя повлия ли ти и как засилваш имунитета си в момента?
- Аз също се увличам по билки и чета такива книги, сега дори от Америка ми изпратиха „Забравените билки по света“. Иначе си пия чай от най-хубавите родни билки – мащерка, мента, маточина, лайка, липа, жълт и бял кантарион, бъз. Вече познавам няколко добри билкари, с които се консултирам. Преди време се срещнах с един голям билкар фармацевт - Мангалджиев, Бог да го прости и благодарение на неговите билки изхвърлих пясък от бъбреците… Сега контактувам със сина му. За имунитета е важно и да не сме стресирани. Спокойният живот съдържа дребни радости, на които човек трябва да обръща внимание. Една от рецептите, за да се преодолее този преход в момента е човек да оцени всичко това, което има, а не да се фокусира над това, което няма. Човек да се радва на всичко приятно и истинско - без нерви  и притеснение за различни неща и да цени стойностните хора. Аз наскоро си купих колело и кемпер и искам да обикалям България и света, возейки свестни и приятни приятели. Хоби ми е и да си готвя интересни неща.

Нашият гост
Известният шоумен Венци Мартинов е популярен най-вече като хуморист и имитатор, но той е също така режисьор, продуцент и автор на телевизионни сценарии и текстове за песни. Той е завършил „счетоводна отчетност“ във ВИИ, а след това се дипломира и в Санкт Петербург – в Института за театър, музика и кинематография. По време на военната си служба в Ансамбъла на строителни войски при ГУСВ, той прави първите си изяви на голяма сцена като хуморист-имитатор и две години концентрира с най-известните ни изпълнители в цялата страна. След време, голяма част от музикалните ни звезди се доверяват на Венци за текстовете на песните им и той пише някои от хитовете на дует „Ритон“, Богдан Томов, Мими Иванова, Георги Христов, Васил Петров, Деян и Бойко Неделчеви, група „Трик“, Катя Близнакова, Райко Кирилов, Руми Бисерова и др. Като продуцент, Венци Мартинов издава редица хумористични и музикални албуми, които се радват на голям интерес.