Творецът от година е екскурзовод и се грижи за вековния градския часовник в Дряново

Фотографът улавя мига, който хората завинаги изгубват. Такова творческо прозрение споделя известният фотограф от Дряново Венцислав Симеонов. Само преди броени дни той представи поредната си изложба „60 кадъра на Венци Симеонов“. В експозицията творецът показва една малка част от снимки, направени по целия свят. Изложбата е разположена в Икономова къща на Исторически музей-Дряново и е посветена на 60-годишнината на твореца.
„Има една особена магия в снимането – насочваш обектива и виждаш една друга реалност. А след снимката, усещането е, че си откраднал и съхранил един миг от вечността. Дали е природа, портрет или събитие – не е важно, защото всеки миг е неповторим. Фотографията за мен е преди всичко изкуство. Няма определен час на деня или сезон, за да се направи добра снимка. Въпрос на вдъхновение и потребност. И е добре всеки творец да предизвиква себе си към такъв творчески процес“, категоричен е Венцислав Симеонов.
Майсторът на фотообектива разкрива, че има странен житейски път. 
Когато бил 18-годишен бил отдаден на математиката и физиката и мечтаел да учи в чужбина. 
„И желанието ми се сбъдна. Предложиха ми да замина за Русия като стипендиант. Там изкарах 6 години като активно се занимавах с танци, хореография и театрално изкуство. Разработих своя система на обучение, дори няколко месеца преподавах на студенти първи курс в тамошния ВИТИЗ. Завърших Технологичния университет в Петербург, специалност „Органична химия, но творческите ми занимания ми бяха по-присърце“, разказва Симеонов.
В студентските години фотографията не била основно негово занимание. Не крие, че това умение наследил от баща си, който бил начален учител, фотограф, пчелар, свирел на няколко музикални инструмента. 
„Тогава не си представях, че това мое хоби ще ми стане професия“, казва Венци Симеонов. 
Завърнал се от Русия в преломната 1989 г., когато пада тоталитарното управление на България. 
„Явих се в завода, от който ми плащаха стипендия, за да уча в Русия, но ми заявиха, че нямат нужда от инженери и дори в момента уволняват кадрите“, връща се назад в годините Симеонов.
Така се завъртял животът му, че се посветил на хобитата си. 
„Бях мим и актьор в един частен театър в далечната 1994 година. Времето беше много динамично и интересно - имаше надежди, но и противоречия в обществото. Когато театралната ни формация се разпадна се замислих какво друго правя добре, от което да печеля средства. Обадих се на баща ми, той ми изпрати фотоапарат и светкавица и на третия месец направих първите си реклами, а на петия месец първата си фотоизложба. Така вече 29 години фотографията е основното ми занимание“, подчертава Венцислав Симеонов. 
До момента има около 30 фотоизложби, а творбите му са удостоени с множество награди. Нарича себе си „разчупен човек“. 
„Когато човек мисли какво може да сътвори, поставя си конкретни цели, неминуемо постига добър резултат“, убеден е творецът.
В началото на 90-те години четял източна философия. В театъра, в който работел, се занимавали с източни бойни изкуства и духовни практики. 
„Тогава ми попаднаха и трудовете на Николай и Елена Рьорих- "Живата етика" . Беше истинско духовно приключение да използваме новите знания , дотогава скрити и забранени, за създаване на спектакли и филми . Така поставихме началото на Сдружение "Рьорих" , което работи активно и днес. А главният завет на Рьорих към света е съхраняване на културните паметници и достижения по време на война. Подписан е с такава цел дори "Пакт на Рьорих", защото с ширещата се бездуховност , тероризъм и световни конфликти тези послания стават все по – актуални“, коментира Венци Симеонов.
И не случайно руснаци го поканили да участва в първата експедиция "По стъпките на Рьорих" в Индия и Тибет. Така Венцислав Симеонов потеглил на далечно пътуване, за да снима Хималаите и картините на Николай Рьорих. В продължение на 6 месеца бил на работа в Индия, а не турист. 
„Носех една раница с багаж и друга раница с фотоапарати или общо 25 килограма товар. Обиколихме цяла Индия. Снимах всички музеи, както и Източни,  Централни и Западни Хималаи като съм се изкачвал на върхове до над 5000 метра. За мен това бе много силно преживяване . Срещнах нови хора , различна култура, неповторима природа, духовни учители , светци, манастири , усетих енергията на Хималаите и още множество странни и необясними неща. Това породи у мен интерес към източна философия. Помогна ми да се формирам и като фотограф със собствен почерк. Добре е да сме различни, а не всички да сме сватбарски или пейзажни фотографи“, коментира Венци Симеонов. 
Не крие, че танцовото изкуство му помага много при снимането, защото забелязва чупките на тялото, позата, ракурса. 
„В многообразието е силата на фотоизкуството“, категоричен е дейният мъж. 
Оприличава се като всеяден фотограф. В кадрите си запечатва с огромно удоволствие лица, пейзажи, прави репортажни снимки, черно-бяла фотография и т.н. Най-много обича да снима хора. 
„Любопитно ми е да наблюдавам всеки един човек-как се държи, как говори, какви мимики прави, жестовете са изключително показателни. Много наблюдавам, не бързам, говоря с хората, предразполагам ги да се отпуснат и така успявам да стигна до сърцето на конкретния човек. Ценно е, когато се заснеме същността, емоцията, душевността на дадената личност. Външната форма не е толкова вълнуваща. Като ми кажат: „Подмлади ме с 15 години“ и ми става смешно. Много по-важно е какво излъчва човек. Важно е да сме добри хора и това се отразява върху лицето, в очите, в усмивката“, разсъждава Венцислав Симеонов. 
Самият той показва, че е позитивен и щастлив човек. Признава, че най-трудното нещо е обективът да улови душевността на човека и има своя теория на портрета. 
„Има няколко вида портрети. Единият е как човек иска да излезе на снимката и аз се съобразявам с това. Другият вид е как аз искам да го покажа, но това също е субективен поглед. А третия вид е реалният образ, когато душата е извадена на показ с емоцията, с непринудената реакция“, посочва творецът. 
Жителите на Дряново познават Венци Симеонов и като съучредител на читалище „Дряновска пробуда-2008”, на което бил първият председател за няколко години. 
От почти година работи в Историческия музей в Дряново като екскурзовод и фотограф.  Директорът на културната институция Иван Христов забелязал професионализма на Венцислав Симеонов и това, че владее два чужди езика-руски и английски и го поканил да бъде гид на туристи. Симеонов е и търсеният професионалист, който увековечава с фотоапарата всички важни събития в община Дряново, снима чествания, откриване на изложби, училищни, спортни мероприятия и др. 
Енергичният мъж се е нагърбил и с още едно много отговорно занимание-грижи се за вековния градския часовник. До преди година и половина с това се занимавал бившият учител и художник Дабко Дабков, но след като навършил 80 години, решил да повери емблематичният за Дряново обект в ръцете на Венцислав Симеонов. 
„Ангажираща и отговорна дейност е, но е и много интересна. Часовниковата кула е нещо много специално за дряновци заради впечатляващата архитектура, дълголетната и история и заради камбанния и звън на всеки кръгъл и половин час, който дирижира темпото на града. Часовникът е изработен през  1883 г.от тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев, чиито имена и годината са изписани върху самия часовник. Той се задвижва от 80-килограмови тежести. Това е изключителна ценност“, искрено се вълнува Венцислав Симеонов.
Така той всеки ден в точно определено време се изкачва на върха на 14-метровата кула и навива градския старинен часовник, което му отнема около 15 минути. 
Въпреки многото ангажименти, Венцислав Симеонов кипи от идеи и непрекъснато реализира творчески замисли. Вече обмисля поредната си художествена изява. Решил е да направи изложба от портрети с голям формат -70 см/100 см, които да са класически, от близък план на образите. 
„Това ще са лица на хората около мен, които са ми интересни, но и загадъчни“, разкрива фотографът.