От “Да, България” ни предлагаха и депутатски места преди 2 години

Майките от „Системата ни убива” отново влязоха във фокуса на медиите, този път с белия си микробус, който се оказа блокиран от полиция пред СУ „Св. Климент Охридски”. Жените бяха на протест пред дома на премиера Бойко Борисов в събота вечерта, а след това са искали да се присъединят към палатковия лагер на Орлов мост. Возилото не беше допуснато от СДВР, а майките отговориха с блокада и на кръстовището пред Алма Матер. Разговаряхме с едно от най-разпознаваемите лица от „Системата ни убива” - Вера Иванова.

- Госпожо Иванова, къде разговаряме - на политически хепънинг, както каза преди дни социалният министър Деница Сачева, на блокада на кръстовище тип гражданско неподчинение или на протест със социални точки?
- Разговаряме пред Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където част от майките от „Системата ни убива” сме заложници на полицията. Всъщност, ние нямахме никакво намерение да се случи това, на което от няколко дни са свидетели всички. Това е отговор от страна на полицията, след като ние направихме автошествието до родната къща на премиера Борисов в Банкя в събота вечерта (01.08.2020 г., б. р.).

- И приемате това за отмъщение от страна на униформените, така ли?
- Като начин да ни смажат психически.

- Не ви ли е трудно да държите блокада на кръстовище, в палатков лагер, при положение, че имате задължение като майки да се грижите за децата си?
- Ние протестираме от много години. Седем месеца бяхме на палатков лагер пред Народното събрание, четири месеца протестирахме пред Министерския съвет. Много ни е трудно. Нашият живот по принцип е труден. От раждането на дете с увреждане няма по тежко нещо за една майка - да оцелее детето u, въпреки всичко, въпреки системата и антигрижите на държавата. Просто сме свикнали, калила ни е точно тази несправедлива социална система, срещу която се борим. Разберете, ние нямаме избор, не може да имаме крачка назад, защото става дума за децата ни - това е начинът да останат децата ни живи, когато нас вече няма да ни има. Искаме да обърнем из основи тази социална политика.

- Кога ще премахнете палатковия си лагер тук, пред Софийския университет?
- Това заложничество, което се случи след като насилствено бяхме държани в буса от толкова много полиция, стресът, на който бяхме подложени цяла нощ, а на сутринта дори и две от нашите деца бяха бутани от полицаи, вече е основание да настояваме за незабавната оставка на полицая, който ръководеше тази акция срещу нас. Ние не толерираме насилие под нито една форма и това, което се случи, е абсолютно недопустимо! Чакаме някаква реакция от СДВР.

- Какво точно от исканията ви не е изпълнено от страна на правителството? Помня, че имахте срещи с премиера, имате снимки заедно.
- Два пъти даже. Ние протестираме за пълна реформа в социалните политики. Реформата тръгна, макар и бавно. От 2012 година сме по улиците. Протест, след протест, след протест - не ни чуваше. Премиерът ни прие след пет години протести. Винаги съм се замисляла - защо излизат на протест, отиват при премиера и се приберат. Той нас не ни виждаше и не ни чуваше в продължение на 5 години, докато не преминахме към по-драстични, видими действия - облякохме се в черно, тръгнахме с черните знамена. Едва тогава нашите деца в инвалидните колички бяха забелязани и премиерът ни покани на среща. Що се отнася до това, което не е изпълнено - реформата тръгна по времето на социалния министър Бисер Петков. Той нямаше никаква представа от деца с увреждания, но понеже е експерт в социалната сфера, навлезе в проблемите ни до такива детайли, идваше непрекъснато при палатките ни пред Народното събрание, че след време започна да разпознава децата ни, научи имената им. То видя реалния проблем на родителите, които трябва да отглеждат деца с увреждания в България. И разбра от какво имаме нужда. Това беше първият социален министър от толкова години, който започна да говори за истинска реформа на социалната система. И може би това му коства и освобождаването му.

- С министър Бисер Петков ли имахте по-конструктивен диалог. Какво точно искате?
- Имахме диалог, ние два пъти го връщахме на работа, но третият път не успяхме, за съжаление. Премиерът каза, че той си решава кой да бъде министърът и за отмъщение на всичко, което се случи, назначи министър Сачева, а за още по-голямо отмъщение направи зам.-министър по нашите въпроси Адриана Стоименова, която е от т. нар. грантаджийски НПО-та, която правеше контрапротести срещу нас и така всичко, което ние бяхме постигнали, тръгна в обратна посока.

- Кажете поне 3 неща, които сте си извоювали или сте постигнали в преговорите и разговорите с министър Петков, примерно.
- Законът за личната помощ, който е нашата основна борба в цялостната реформа. Той означава, че хората, които не могат да се грижат сами за себе си, не могат дори да пият чаша вода сами, за най-уязвимите и най-безпомощните хора, до тях да има асистент според нуждите. В различни часове, според индивидуалната оценка на потребностите и социален работник да прави тази оценка с комисия. С този закон социалните видяха за пръв път реалната ситуация на хората с увреждания. За пръв път моят син бе видян от социален работник тази пролет. Синът ми е на 25 години. Представете си! До сега синът ми не съществуваше за социалните работници - те не знаеха жив ли е, от какво има нужда. Ето, това искахме - да се обърне реформата в посока на човека и да стане работеща. А не само по някакви бележки, документи или на калпак - на всеки по равно. Всеки получава помощ спрямо нуждите си, без да зависи от оценка на ТЕЛК, защото ТЕЛК-овете са много несправедливи. Те или ощетяват някого, или пък има фалшиви такива, които дават помощ на хора, които нямат нужда. Законът за личната помощ е и срещу корупцията в социалната система. По него един фалшив ТЕЛК не може да мине. Социалният работник вижда на живо състоянието на човека. Вижда, че той може или не може да ходи. Както стана разкритието за онези двамата от Долни Дъбник, които карат последни модели мерцедеси, но в същото време бяха по документи слепи. Те не могат да минат метър по този закон, защото има действащ контрол.

- Не е ли работещ този закон и в момента?
- Работи, но с ограничения. Защото според бившия финансов министър Владислав Горанов няма пари. Работи с ограничения, а не за всички. Т. е. през януари месец идната година трябва да влезе в пълната си сила. Да обхване всички хора, които имат нужда. Но с назначаването на министър Сачева се започна една медийна кампания с демагогия по закона. Говореше срещу нас, говореше срещу децата ни. Нейната цел е да унищожи това, което сме постигнали. И ние през месец правим протести, за да спираме тази развилняла се министърка, която иска да унищожи закона или поне да го направи поредната неработеща адекватно норма. Този закон е за всички, които имат тежки увреждания. И миналата година имаше случай, когато човек беше умрял в дома си и го намериха едва дни по-късно. Какво костваше този закон за работи в България и да има някой до този човек, който да го вдигне и да го нахрани. Другата алтернатива, според държавата, в която се наливат парите, са институциите. Всички станахме свидетели какво се случва в домовете в Пловдив, в Могилино - нищо. Случва се геноцид спрямо човешки същества, деца са връзвани в клетки. Ние като майки няма да позволим повече това и до последно ще сме на асфалта и на улицата. Докато цялата тази система се преобърне и заработи за доброто на хората. Недопустимо е да няма грижа към деца, към хора с увреждания - те не могат да говорят, не може да се оплаче - нищо. Ще се борим до край, защото няма как да позволим нашите деца да бъдат уморени един ден от бездействието или действието на институциите.

- Протестът ви е политически - казахте го в едно гостуване при Слави Трифонов тези дни. Вече сте разпознаваеми лица, ще влезете ли в активната политика?
- Да. Политически е. Сачева ни изкара на улицата и не си подаде оставката, за да се продължи реформата по нормалния начин, както беше тръгнала. И ние затова поискахме оставката на целия кабинет „Борисов 3”. Вижте, няма достъпна среда, няма дневни центрове за хората с тежките увреждания, няма нищо. Тези деца, тези хора са нежелани.

- Не се ли чувствате експлоатирани от политически партии, от политиците - от „Да, България” до Мая Манолова..?
- Никой не може да ни експлоатира. Ние сме се виждали с всички политически партии. Нас никой не може да ни ръководи. Зад нас стоят единствено децата ни. И по тази причина нито някой може да ни купи, нито пък да ни спре. Както и да ни заплашват, каквото и да ни предлагат. Да, предлагани са ни и депутатски места, предлагани са ни и пари. Но никой не е успял да ни яхне.

- Как избрахте името на платформата си - „Системата ни убива”? Колко души представлявате?
- Това е Национална гражданска инициатива, когато тръгнаха много назад нещата. Понеже не са само проблемите с хората и децата с увреждания. Първо мислехме да се казва „Социалната система ни убива”, но виждате кошмарите в здравеопазването, в образованието, в съдебната система. И една от нашите майки каза „Нека да караме направо - няма да уточняваме коя система ни убива, защото проблемът е генерален”. Така се спряхме на името. А иначе сме стотици хора. Направихме гражданската инициатива, пуснахме 14 искания в народното събрание, минали са много комисии, някои неща се случиха. Бавно, но стават и ние продължаваме.

- Казахте, че са ви предлагани депутатски места. Коя партия направи това?
- От „Да, България” - преди две години на палатковия лагер пред Народното събрание.

- И вие защо им отказахте?
- Защото на нас не ни е целта.

- И все пак - разпознаваеми лица сте вече, разбирате, че може да влезете в Народното събрание като депутати. Тогава ще работите по законите на място, в комисиите, в пленарна зала, ще натискате вие бутоните на депутатските банки. Защо не влезете в активната политика и не си направите, образно казано, законите сами?
- Ние участваме и сега активно в комисиите на Народното събрание. Следим работата и можем да внесем предложения във всяка една комисия. На нас ни се дава думата по въпросите, които ни касаят. Това сме си го постигнали, без да има нужда да натискаме бутоните като депутати. Ние сме много майки, много от нас симпатизират или подкрепят различни партии. Нямаме нужда да стоим в пленарна зала и някой да ни пуска sms-и как да гласуваме. Ние сме опърничави и с кауза. Каузата ни е нашите деца. Нашето вече е свършило, но за тези деца има време. Времето сега е и пред младите, които протестират всеки ден, за тези, които сега се раждат. Иска ми се те поне да живеят малко по-леко в България.

- Не Ви ли притеснява, че блокадите настройват хората срещу вас? Не се ли страхувате, че в един момент пак ще останете сами, с няколко палатки?
- В момента по цял ден минават хора, които вървят пеша заради блокадите. От десет, има един недоволен. Но никой не показва лошо отношение. От повечето от хората получаваме много топлина, много подкрепа. Нещо, което е много важно за нас - хората вече знаят за нашите деца, ние ги изведохме навън. По парковете, по улиците, по тротоарите, в тролея, в трамвая - виждате ли деца в инвалидни колички? Не или рядко. Това са скрити хора. Те са заложници в домовете си заради тази социална среда и система. Заради тази неработеща социална политика у нас.

- Познавате много хора, много експерти от социалния сектор. Ако зависеше от вас и утре някой ви каже „Номинирайте социален министър”, кого или кои ще посочите като име или имена?
- Бисер Петков. Категорично. Независимо, че е от ГЕРБ. Човекът навлезе не само в нашата проблематика. Той навлезе и в тематиката за ниското заплащане на социалните работници, навлезе в темата с неправомерно отнетите деца, искаше промяна. Искаше сираците да получават колкото и децата от приемните семейства. Освен че е експерт, оказа се, че е и човек.

- Той ли е фаворитът ви от последните 10-15 години?
- Да. Всички останали социални министри през годините сме ги гонили по улицата. Тичаме след тях с деца с инвалидни колички, само и само да ни чуят. И нищо не правеха. Министър Петков дойде при нас и за пръв път социален министър поиска да разбере кои са проблемите в поверения му ресор.

Нашият гост
Вера Иванова е родена на 28 октомври 1969 година в София. Има икономическо образование. Председател е на Конфедерацията за защита на правата на децата (КЗПД). Активист на Националната гражданска инициатива „Системата ни убива”. Разведена, с две деца. Владее английски език.