Многобройните хитове, големият талант и препълнените с почитатели концертни зали, превърнаха Веселин Маринов в Краля на българската шлагерна песен. Той е от малкото български изпълнители със забележими успехи и извън страната ни. През 1989-та година, певецът сключва договор с немски мениджър и заминава да живее в Германия, където работи активно и дори издава два албума на немски език. Една от причините за завръщането му в България е спечелването на „Златният Орфей“ през 1994-та година, където той е забелязан от самия Тончо Русев, който му прави предложение за съвместна работа. Заедно с легендарния ни композитор и обичания поет Евтим Евтимов, те създават много незабравими песни, които са все така популярни и с днешна дата. Музикалната дарба на Веселин Маринов изпъква още в ранните му години, когато свири на барабани и пее в ученическа група. Като студент в Консерваторията е поканен за вокалист в известната група „Импулс“, а по-късно стартира и самостоятелната му кариера. Първият му албум има 50-хиляден тираж, а третият - „Горчиво вино“ достига рекорден тираж от над 185 000 броя. Изпълнителят има редица първи награди от най-популярните фестивали у нас, също така е носител и на престижни международни отличия, като Голямата награда на фестивала Интервизия в Прага и Първа награда от Еврофест в Скопие, през 1999 г.   

- Веско, изминалата 2022-ра беше много успешна в твоята кариера, след като възобнови концертната си дейност. Кои са трите събития, които белязаха годината за теб?

- На първо място, това че ковид си отива! Другото е, че след 40 години на сцена успях да сформирам мой оркестър, с който от 17-ти април до 24-ти ноември тази година направихме 48 концерта при пълни зали и невероятна еуфория. Да имам свой оркестър беше моя мечта още като студент. Сега с музикантите ми пътувахме и в най-малките градчета, като Червен бряг, Сопот, Горна Оряховица, Разлог и Тетевен, където мои колеги не са правили такива концерти и не очаквах, че ще има препълнени зали, но салоните бяха претъпкани и наистина имаше огромна еуфория. Третото нещо, което беляза годината за мен беше Световното първенство по футбол и моя любим  Меси, който спечели световната титла и така затвори кръга от успехи, каквито никой друг футболист не е имал. 

- Ти си сред любимите изпълнители на родната публика. Не е ли време да зарадваш почитателите си с нов албум?

- Аз вече от три години не съм издавал нов албум, което никога не ми се беше случвало! Имам 29 албума, като почти всяка от последните 15 години съм правил поне по един, или два на година. Моите почитатели постоянно ми намекват за нови песни, аз също имам нужда от това и вече имам три-четири нови песни. През януари и февруари ще се отдам на записи, за да направя 30-тия си албум, който се надявам да представя през есента. В същото време искаме да продължим и с турнето ми „40 години на сцена“, като включим и градовете, в които досега не сме били и вече имаме планирани едни 30 концерта. 

- Как се появи песента ти „Лятна жълта рокля“, която предизвиква истинска еуфория на твоите концерти?

- Когато търсех последната песен за албума ми „Островът на любовта“, Краси Гюлмезов ми даде две песни – едната беше бъдещата „Лятна жълта рокля“, която обаче не ми допадна и се спрях на другата. Краси ме посъветва да не бързам и че според него отхвърлената песен е по-голям шлагер. Първоначалният текст беше по-различен – беше за „малка черна рокля“, но аз споделих с авторката Мариета Ангелова, че не ми се иска да е за черна рокля, а да е нещо по-цветно, защото песента е за любов. Мариета я промени на „Лятна жълта рокля“ и още преди да се появи клипа, тя стана голям хит! Аз най-малко вярвах, че това ще се случи, но народът каза друго и в момента това е най-популярната ми песен, дори по-популярна от „Рожден ден“! Хората просто са полудели по нея.

- Твоята състудентка Нели Рангелова не крие огорчението си, че музикалните телевизии отказват да въртят дуета й с младата певица Невена Пейкова, въпреки модерното му звучене. Ти сигурно също срещаш подобни проблеми?

- Чух песента на Нели и Невена – много е интересна. Нели от няколко години налага едно осъвременяване на стила си, което приветствам. За себе си мога да кажа, че аз не звуча в българските радиа до такава степен, че понякога мои почитатели ми си обаждат, за да ми кажат: „Знаеш ли какво се случи - чух те по еди-кое си радио“, сякаш се е случило огромно събитие! Според мен, това е една кампания и линия на унищожаване на онези изпълнители, които пеят на правилен български език и при тях няма грубости, а песните им имат възпитателен ефект! Това е целенасочена кампания на профанизиране, защото на грубости и псувни, които са част от новите стилове, се дава ефир. Показателно е, че почти няма млади изпълнители, които да се развиват в стила на шлагерната песен – една Михаела Маринова, само тя!

- Ситуацията в българските училища е подобна и днес е по-често срещано ученици да заплашват учители, отколкото учителите да раздават шамари, както е било в твоите ученически години...

- Разрухата в нашето училище е факт и върви с голяма скорост... Проблемът с българското образование е глобален и за съжаление ценза на учителите у нас падна до най-ниски нива. Те са доведени до унизителното положение да слушат по време на час разговорите по телефона на учениците, или пускането на разни песни и чалга! Това са недопустими в училище неща, но няма как – вече им е невъзможно да бъдат строги и да ги наказват, но като гледаме и политиката как върви надолу и това е отражение на всичко в държавата ни. С изключение на определени елитни училища, всичко останало е много страшно и се вижда липсата на елементарни знания. 

- В кариерата ти си се сблъсквал с много открита злоба и негативно отношение. Не ти ли е минавала мисълта да напуснеш завинаги България?

- Ударите, неуважението, липсата на интерес - това са неща, които са познати и на почти всички млади изпълнители в наши времена. Като много млад и аз имах период, в който всички врати бяха затворени за мен. Тогава бях на косъм да замина в чужбина, но издържах. Помогна ми единствено българският инат да докажа, че не са били прави тези, които ме обиждаха и пренебрегваха. Аз градих кариера 13 години, преди Тончо Русев да ме срещне и да ми се обади, след като спечелих „Златният Орфей“. 

- Малко известно е, че ти си се снимал и в киното. Как стана така, че си заместил самия Стефан Данаилов в чешки филм?

- През далечната 86-та година, беше първото ми участие на „Златният Орфей“, с „Мъжка песен“ на Михаил Белчев и Георги Денков. Тази песен по-късно спечели един от турове на „Мелодия на годината“, но на „Златният Орфей“ не успя, а аз току-що бях започнал кариерата си и доста тежко изживях този момент. Оказа се обаче, че моето толкова несполучливо участие там е било забелязано от чешки режисьор и аз съм му харесал физически - като външност, а не толкова като певец. Той снимаше филм, главната роля в който трябваше да се изпълнява от Стефан Данаилов, но заради друг негов ангажимент, тя остава вакантна. Така режисьорът дава задача на Любо Дамянов и Георги Начев, работещи в „Забавна редакция“ на БНТ, да ме намерят, защото иска само мен за ролята. Ако беше българин, 100 процента нямаше да ме избере, понеже имахме доста по-известни имена, но за чешкия режисьор всички бяхме еднакво популярни и това беше моят шанс. 

- Един от новите ти хитове се казва „Умна и красива“. Срещал ли си често такива жени в живота ти?

- Както казват мои приятели: трябва да се събудиш с една жена, или да поживееш с нея, за да разбереш дали е умна и красива, или само красива! (Смее се.) В живота е така - приятелството и любовта се проверяват с времето. Посланието на „Умна и красива“ е същото, получи се уникален шлагер и една от водещите ми песни. Като ти хареса една жена, трябва да жегне сърцето и стомаха ти да забушува - тогава знаеш, че си срещнал различната от всички останали. Важно е жената да не преиграва и да е естествена. 

- С какво е по-различна жената до теб - Веселина от другите жени в живота ти? За нея се знае малко и тя като че ли избягва да се появява в медиите...

- Точно с това е много различна! Тя не иска да се появява и да търси популярност и дивиденти. Същата беше и първата ми жена Мария - никога не се е появявала в медиите, или да излиза на сцената, за да ми подари цветя, за да я снимат. Имал съм и друг тип отношения, но когато човек е влюбен и са му взели акъла- той не вижда някои неща и точно затова песните са както тъжни, така и весели. Любовта минава през всякакви етапи и това влияе на репертоара на един изпълнител.

- Раждането на твоите внуци ли е най-голямото чудо в живота ти?

- Да! Сигурно това ще потвърди всеки дядо, или баба, които са го изживели. Преди да се появят се чудех на един мой приятел – как може да се промени до неузнаваемост с идването на неговия внук. На 14 юни, преди две години и половина и аз го изпитах. Дъщеря ми имаше трудна бременност и беше в седмия месец, когато зет ми ме потърси по телефона в доста ранен час, затова в първия момент се уплаших. Вдигнах плахо слушалката и успях да кажа само: „Евгени!“, а той: „Хайде честито дядо Веско - Веско и Цвети се родиха!“ Тази новина ме извади извън контрол, отбих колата встрани и се отдадох на спонтанни чувства и рев - бях в едно безвремие и безтегловност поне 20 минути... В този момент осъзнах колко е различно появяването на тези деца от всичко останало и разбрах, че в сърцето ми е имало едно пространство, което е стояло заключено и запазено само за тях.

- Ти си певецът с най-екзалтираните и верни почитатели и на твоите концерти цари атмосфера, като на футболен мач. Как го постигаш?

- Това е една бавна и целенасочена политика на мен и на екипа ми, за актуализиране на нашия стил. Например, не може да се сравни „Лятна жълта рокля“ и други мои нови песни, с песните ми отпреди 20 години - те са в съвсем различен стил. Това привлече млади хора, а същевременно задържах и по-зрялата публика. Когато видиш салона пълен, а през дупчицата на завесата се вгледаш в хората и усетиш очакването им преди концерта – това е много мотивиращо. Особено, когато в началото виждаш отражението на тежкия ден върху лицата им, а само за два часа става чудо и пълна промяна в тях! Това е особено осезаемо, когато на финала запея „За теб, Българийо“, тогава имам чувството, че даже ако им кажа: „Тръгвайте!“, те ще тръгнат след мен, като след някой командир. Не може да не ме радва това, че с моята музика и послания става така, че в края на концерта виждам  променените лица на толкова много хора и мога да си кажа: „Ето, и тази вечер победих!“