Половин век не е шега работа, освен ако не се казваш Веско Пантелеев Ешкенази. При талантливия, жизнерадостен и вечно усмихнат цигулар дори и този сериозен юбилей е сякаш на шега - той навърши 50 г. на 3 март, малко преди в България да бъде наложено извънредното положение заради коронавируса. Пандемията осуети много планове, сред които попадна и грандиозният концерт в зала 1 на НДК, с който маестрото щеше да отпразнува кръглата годишнина.

Не е нужно да сте музикант, за да оцените таланта на концертмайстора на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам. Чистата му музика “от руйни тонове - какъв разкош, какъв размах и изразитост жива” - този цитат от Иван Вазов звучи уместно, макар и да се отнася до мелодиката на българския език - привлича неустоимо и както задълбочените познавачи, така и лаиците. А като човек цигуларят Ешкенази показва далеч по-богата палитра от тази на елитарния професионализъм.

Ето какво написа той във фейсбук на 23 март: “Концертгебау е затворена,” гласи надписът на електронното табло. В залата, в която музиката на практика не е спирала от Втората световна война насам е тихо. Тишината е крещяща. Тази седмица аз щях да свиря с Концертгебау оркестър цигулковия концерт в ми минор на Менделсон в три поредни вечери... Няма сила обаче, която да ме накара да не вярвам в това, че ние не само ще се върнем да музицираме, но и при връщането си ще празнуваме отново не само красотата на музиката, но и тържеството на човешкия дух!”

Обикновено го описват с думата виртуоз. На 11-годишна възраст е концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов, завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” и на 17 вече е студент в консерваторията. Той произлиза от стара музикантска фамилия. Дядо му е самоук музикант тромпетист. Баба му Виолета продава шевната си машина, за да купи първата цигулка на чичото на Веско - Хари Ешкенази, бащата на Максим Ешкенази. “Средата, в която израснах, беше денонощно изпълнена със звуци,” спомня си Веско. “Баща ми още е първи кларнетист в Софийската филхармония, а майка ми - виолистка в оркестъра на операта.” По-малкият му брат е известният диригент Мартин Пантелеев.

В Музикалната академия негови преподаватели по цигулка са проф. Петър Христосков и Ангелина Атанасова, която впоследствие става негова съпруга. Двамата заминават за Нидерландия, където тя получава място в радиофилхармоничния оркестър през 1990 г. Там се раждат и синовете им Виктор и Артур, които не поемат по пътя на родителите си, а решават да учат микробиология и химия. Макар и до ден днешен да живее в Нидерландия, Веско Ешкенази непрекъснато участва в артистични и обществени проекти у нас и по този начин участва в културния и социалния живот в родината си.

В блестящата му музикална кариера ключов момент се оказва участието му в Международния музикален фестивал “Варненско лято”, където британският проф. Ифра Нийман забелязва таланта му и успява да убеди тогавашния Комитет по културата да го пуснат на специализация в чужбина. Благодарение на него Веско Ешкенази завършва 2-годишен майсторски клас в лондонския Гилдхол Скул и през 1992 г. получава диплома за соло изпълнител. През 1999 г. едва 29-годишният българин става концертмайстор на световноизвестния Кралски концертгебау оркестър в Амстердам, в който са дирижирали Едвард Григ, Густав Малер и Вилем Менгелберг. Свирил е на една сцена с изпълнители като Алексис Вайсенберг, Пласидо Доминго, Минчо Минчев, Монсерат Кабайе, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович.

От 2000 г. свири на цигулката “Гуарнери дел Джезу”, предоставена му от фондация на Дойче банк, Амстердам. Самата цигулка е произведена през 1738 г. и е запазена и съхранявана от анонимен дарител с оригиналния си корпус.

Несъстоялият се концерт

Билeтитe зa гoлeмия кoнцeрт в зала 1 на НДК на 17 март, c кoйтo виртуoзният цигулaр щeше да oтбeлeжи 50 гoдишнинaтa cи, cе разпродадоха още през февруари. В него трябваше да участва диригентът Мaртин Пaнтeлeeв - брaтът нa Вecкo Eшкeнaзи, и Плeвeнcкaтa филхaрмoния със cпeциaлни гocти музикaнтитe Людмил Aнгeлoв, Дaни Милeв, Люcи Дякoвcкa, Aдриaнa Никoлoвa-Пeчeнкaтa и руcкият бaяниcт Рудик Якин. Гoлямaтa изнeнaдa щeше да бъдe твoрбa зa цигулкa и oркecтър “Бaщa и cин”, нaпиcaнa cпeциaлнo зa мaecтрoтo кaтo пoдaрък oт нeгoвия cин - Aртур Пaнтeлeeв. Концертът има нова дата и тя е 4 юни. Той е съпътстван от юбилейно турне в 13 града, датите на което допълнително ще бъдат уточнени.

За него

Идеализирах брат си

Аз го идеализирах. Дори малко му завиждах. Не на успехите, а на желанието всеки ден да свири по пет часа. Обичах да пресвирвам нещата, просто за да се каже, че съм минал този репертоар. Но това побъркваше брат ми, който крещеше от своята стая: Спри! По-бавно свири, по-бавно! Не го слушах, разбира се. Тогава той ме замеряше с джапанката. Не можеше да понася моята немарливост. Когато имаше време, ми помагаше, като ме учеше на важни технически неща. Но много сме се карали. Бяхме неразделни, докато не замина за Лондон, когато беше на 18 години.

Диригентът Мартин Пантелеев

Гордея се с него като българин

Прекрасен музикант. Виртуоз. Истинско удоволствие е, когато го слушаме. Естествено познавам и цялата фамилия - всички те са изключителни музиканти! Веско е пример за успял цигулар, известен в целия свят, но го уважавам и заради това, че идва да свири в България винаги, когато има възможност. Помага и на младите ни музиканти. Радвам се, че го познавам и се гордея с него като българин!

Тенорът и режисьор Марио Николов

Свири с искряща лекота

Изпълнението на Веско Ешкенази на Концерта на Бетовен за цигулка и оркестър беше наслада за ухото. От началото до края той свири с искряща лекота и свобода.

Макс Лопърт, музикален критик, в. “Файненшъл таймс”

Той е голяма личност

Заслушани в красивата мелодия на цигулката, понякога забравяме, че освен талантлив музикант Веско Ешкенази е и голяма личност. Неговите възгледи за живота и света край нас са не по-малко впечатляващи от изпълненията му, а да слушаш разказите на интелигентен артист, който умее да общува с публиката, винаги е истинско удоволствие.

Айше Сали, автор на документалния филм за Веско Ешкенази “Цигулката е моят глас”