...и разбереш какъв път си изминал и какви знаци си оставил по него

Поетът и журналист Петър Андасаров празнува с две нови книги

Отбелязва своя 85-ти рожден ден на 16 юли

Видният поет и журналист Петър Андасаров отбелязва своя предстоящ 85-ти рожден ден с две нови книги. В „Прелиствам времето“ са събрани стихове, които той е писал през последните години, а в „Видовден” е с публицистика, есеистика, критика и разговори.  В предговора на  „Видовден” писателят Атанас Звездинов красноречиво отбелязва:

"(...) Мога да го кажа с чиста съвест, защото го познавам и като колега от издателство „Народна младеж“ дълги години, и като обществено ангажиран деец  той е една изградена личност с чувство за отговорност и устойчиви навици, с уважение и отношение към труда – наследени и придобити. Талантлив поет и публицист, с нравствени корени и оригинални художествени решения. Точно този привкус внушава убедително „Защото съм такъв“ (б.а  -„Петър Андасаров. Защото съм такъв. Литературна анкета” от Тодор Коруев, 2019 г.) А книгата „Видовден“ прибавя към анкетата на Тодор Коруев нови щрихи от житейския и творческия портрет на Петър Андасаров, с интересни страници от неговия сложен, труден, но успешен и богат живот“.

Ето какво споделят още видни писатели и общественици за творчеството на Петър Андасаров, което си струва с почит да си припомним в навечерието на неговия празник  -16 юли.

Другите за него:

Работи за цялото си поколение поети

Това, което е удивително у него, това е ранната му грижа да си създаде поетика, а след това да пише стихотворения. Не да излее емоциите си, а да намери формата, в която те могат да съществуват, да бъдат нещо достоверно и за другите. Рационалността у него предшества поетическата изява. Той знае, че поетическата емоция в своя пръв вид е съвсем банална. Тя трябва да бъде издигната като птица над хоризонта на всекидневното слово. Оттук грижата му за метафората, която у него никога н е е орнаментална и няма функциите да ни откъсне от сетивната достоверност – не превръща реалността в абстракция, а в друг тип реалност, зачитайки винаги моралното превъзходство на света, който наричаме обективен. Оттам – социалната му лирика е метафорно претоварена, а ние сме свикнали да срещаме метафората само в света на човешката интимност. И неговите метафори стоят като друга, нова графичност, нова знаковост на света – но знаковост по-достоверна. И оттук странното предчувствие, че се очертава нов път или нов етап в развитието на младата ни лирика. Андасаров-поетът работи не само за себе си, а и за цялото си поколение поети.

Владимир Свинтила

Със слънчевото озарение на лириката

Неговата поезия вече е завоювала своя територия, подчертавам своя, сред многоликата палитра на нашата съвременна литература. И това не е никак пресилено, защото негови поетични творби и книги са преведени на няколко езика в Европа и Азия. Своеобразна и завладяваща словесна конструкция, наситена с виталните сокове на родното. Възхвала на родния край и на родината, на именни и безименни герои, тъга по изгубена човешка близост. Далеч от евтиния сантимент и от самоцелните стихоподобни плетеници, поетът остава верен на своя български ген, на най-добрите наши поетични традиции.

Боян Ангелов

С многобагрено творческо пространство

Аз вече не се изненадвам от неговите самородни търсения и открития, не питам откъде му хрумват тези великолепни метафори. Родното му село Елешница е оградено от три планини: Родопа, Рила и Пирин. Това значи, че той пие сила от реките на тези три планини, от три извора суче млякото на поезията и затова, както се пее в народната песен, от едно гърло излизат три гласа. Само който има сетива за поезия, само той може да се докосне до многообразието на неговите стихове. В тях има многоцветна музика, дълбока мисъл и високо въображение. Други приличат на стенописи от видения, трети звънят като манастирски камбани. 

Евтим Евтимов

Стих от книгата „Прелиствам времето“

          Майка

В очите ми изгрява все такава:
приведена над свойта самота –
доприда дните си и радостта си
под сянката на своя залез.

И в кръговрата на живота ѝ
безкрайни влакове се мяркат,
в които ние с погледа ѝ
пътуваме за някъде…

Довеяни листа зашепнат ли
до прага на вратата ѝ –
с тъга дочува ехото
на стъпките ни чакани.

И вечер върху сънните первази
накацат ли измръзнали врабчета
припомня си, припомня си със радост
за своите момчета!