Вижте мотивите на правителството за предложените за назначение от президента 10 нови посланици

Снимка: Архив

Правителството предлага на президента да издаде указ за назначаването на 10 нови посланици, сочи справка в системата за правна информация на МС.

Решенията са взети от Министерския съвет миналата сряда в непублична част от заседанието.

Кабинетът предлага за посланик в Ливан да бъде назначен Боян Белев, Иван Котов - в Афганистан, Елеонора Димитрова - в Индия, Светлан Стоев - в Дания. И още: Маринела Петкова - във Виетнам, Румен Петров - в Алжир, Генка Георгиева - в Хърватия, Костадин Коджабашев - в Украйна и Димитър Абаджиев - в Саудитска Арабия. Посланикът ни в Македония Иван Петков ще бъде сменен от Ангел Ангелов, който е директор в МВнР - "Югоизточна Европа".

Мотивите на правителството:

В продължение на десетилетия през периода преди разпадането на бившия социалистически лагер, поради обстоятелства от идеологически и политически характер Саудитска Арабия остава извън обсега на традиционно активната външна политика на България спрямо страните от арабския свят. Настъпилите у нас промени след края на 80-те години на миналия век позволяват в рамките на сравнително кратки срокове контактите между двете страни да доведат до договореност за установяване на дипломатически отношения. Приетото през януари 1995 г. правителствено решение за установяване на дипломатически отношения със Саудитска Арабия предвижда откриване на наше посолство в Рияд, но ефективни практически действия в тази насока оттогава не са предприети. През миналата 2016 г. беше открито посолство на Саудитска Арабия в София, а през тази година посланикът на Саудитска Арабия връчи акредитивните си писма на Президента и изпълнява своите пълномощия.

Към настоящия момент от 2013 г. за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Саудитска Арабия е назначен Николай Георгиев Николов, но със седалище в София.

От една страна, Саудитска Арабия има ролята на духовен център, в който се намират светините за мюсюлманската религия, а от друга страна, Саудитска Арабия играе водеща роля в Организацията на страните – износителки на петрол, което се обуславя от това, че страната има най-висок дял в износа на суров петрол и най-големите нефтени запаси в света. Огромните приходи от износа на нефт превръщат Саудитска Арабия в значим фактор на световните инвестиционни и финансови пазари.

Големият финансово-икономически потенциал на страната и нейното духовно влияние в мюсюлманския свят са определящи за политическата роля на страната. Като държава – основател на организацията „Ислямска конференция“, преименувана през 2011 г. на „Организация за ислямско сътрудничество“, Саудитска Арабия притежава общопризнати позиции в организацията. Активно използва Съвета за сътрудничество в Залива за утвърждаването си като регионален лидер. Страната играе влиятелна роля в Лигата на арабските държави и се стреми към реализация на мащабни инициативи в рамките на Организацията на обединените нации. Благодарение на своята роля и влияние Саудитска Арабия е търсен партньор в съвременните международни политически и икономически отношения. След последните политически промени в страната и прехвърлянето на повече управленски правомощия на престолонаследника – принц Мохамед Бин Салман Ал-Сауд, Саудитска Арабия направи заявка за значителни реформи във всички области на обществено-икономическите отношения. На

24-25 октомври тази година под патронажа на краля Салман бин Абдулазиз в Рияд се проведе най-големият инвестиционен форум за последните 10 години в Близкия Изток, на който взеха участие най-големите инвестиционни компании и банки в световен мащаб. Бяха обявени значителни нови и иновационни проекти. Това е сигурен знак за нарастващата роля на Саудитска Арабия като първостепенен икономически и политически фактор за целия регион. При тези нови обстоятелства е необходимо България да засили своята активност и да открие действащо посолство в страната и да се назначи посланик със седалище в Рияд. Такава е и практиката на почти всички страни – членки на ЕС. Тази стъпка ще открие нови възможности за България както в политически, така и в икономически план.

Необходимите професионални качества и реален опит да работи за реализиране на добрите политически и икономически перспективи в отношенията с Кралство Саудитска Арабия има Димитър Иванов Абаджиев, който в момента е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Словения.

Димитър Абаджиев беше един от малкото лично поканени от Европа участници в горепосочения форум благодарение на натрупаните международни контакти. Той има необходимото образование – право и дипломация, завършени в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, и Международно право – в Далас, САЩ. Опитът му в областта на международните отношения е значителен: два мандата в Народното събрание е бил заместник-председател на Комисията по външна политика, бил е и наблюдател на Република България в Европейския парламент. В момента е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Словения, като преди това като генерален консул в Шанхай, Китай, постави икономическите отношения на България с този най-развит регион на Китай на ново равнище. От 2010 до 2013 г. е представител на България в борда на газовия проект „Набуко“.

Професионалната квалификация и опитът на Димитър Абаджиев както в международните отношения, така и в икономическата дипломация създават необходимата основа за успешно изпълнение на функциите на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия със седалище в Рияд.

Кандидатурата на Димитър Абаджиев отговаря на всички изисквания на Закона за дипломатическата служба.

Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да освободи Николай Георгиев Николов от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия и да назначи Димитър Иванов Абаджиев за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия.

Република Македония е съседна на България страна с изключително голямо значение за нас в двустранен и регионален план. Република България бе първата страна официално признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г.

В отношенията между двете страни се наблюдаваше продължителен период на напрежение. По инициатива на българската страна, на 1 август

2017 г. беше подписан Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Договорът, който официално влезе в сила на 14 февруари 2018 г., урежда развиването на бъдещите отношения между двете страни, като ясно гарантира стратегическите интереси на българската държава и българските граждани. В него се предвижда създаването на Съвместната междуправителствена комисия и Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, които се очаква допълнително да засилят двустранния диалог.

България и Република Македония имат както съвпадащи или близки интереси, така и общи проблеми, чието решение зависи не само от индивидуалните, но и от съвместните им усилия. Необходимо е постигането на по-пълноценно използване на възможностите, предоставени от Механизма на побратимените общини (към настоящия момент побратимените общини от двете държави са 67). Чрез активно сътрудничество и по линия на местното самоуправление се очаква по-добро развитие в опазването на културно-историческото наследство (включително опазване и поддържане на българските военни гробища), в сферата на образованието (включително ревизиране съдържанието на учебниците по История в Република Македония, с цел обективното представяне на историческите събития и личностите от общото ни минало), по миграционните въпроси и др.

Следва да се отбележи нарастването на политическото и геостратегическото значение на Република Македония както в регионален, така и в общоевропейски план. Двете страни споделят членство в редица регионални и международни организации. В допълнение, Република Македония определя пълноправното си членство в ЕС и в НАТО за своя стратегическа цел, като разчита на активна подкрепа от българската държава за осъществяването на тези цели.

След като Атина и Скопие подписаха на 17 юни 2018 г. Договор, уреждащ въпроса за името, отпаднаха и последните пречки пред Република Македония да започне процеса на европейска и евроатлантическа интеграция. В допълнение, опитите за разширяване на влиянието на трети страни в Западните Балкани и в частност в Република Македония, изисква особено активна българска външна политика, чийто основен приоритет да бъде засилването на политическите, икономическите и културните контакти между България и Република Македония.

През последната година политическият диалог между двете страни бе подчертано активен на всички равнища. Само от началото на 2018 г. са проведени 11 двустранни срещи и посещения на равнище президент, министър-председател и др., последната от които се състоя на 2 август 2018 г. по време на съвместното отбелязване на 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, в присъствието на министър-председателите на двете страни.

В двустранните икономически отношения се наблюдава тенденция на активизиране на търговските връзки. Стокообменът през 2017 г. постави рекорд от 723,8 милиона евро. Данните за периода януари-май 2018 г., сравнени със същия период на 2017 г., отчитат ръст в стокообмена 7,7 на сто, ръст в износа с 6,5 на сто, ръст във вноса с 9,3 на сто, като търговското салдо остава положително за България. Това предполага подобряването на миналогодишния рекорден стокообмен между двете държави.

Високото положително равнище на двустранните отношения през последната година и активният политически и икономически диалог свидетелстват за приоритетното значение, което България отдава на отношенията с Република Македония и на общата воля за укрепване на двустранните връзки. България е заинтересувана от интензивно икономическо и политическо сътрудничество. Съществува нереализиран съществен потенциал в приоритетни за двете страни сектори – енергетика и енергийна инфраструктура, инвестиции, транспорт (Коридор 8), увеличаване на стокообмена и туризма.

Не на последно място, с оглед на спецификата на Република Македония, това е най-приоритетната държава по отношение на българската официална помощ за развитие. По тази програма за Република Македония за 2019 г. са заделени малко над един милион лева.

Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Скопие, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-македонските отношения. Тъй като мандатът на действащия ръководител на Посолството на Република България - Иван Петков, изтече в средата на август 2018 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Ангел Ангелов.

Ангел Александров Ангелов е роден през 1972 г. в София. Той е магистър по Славянска филология и Българска филология и Културология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994 г.).

Професионалното си развитие започва в Балканския отдел на Българската телеграфна агенция и международния отдел на списание „Сега“. От януари 2001 г. е на работа в Министерството на външните работи, в дирекция „Югоизточна Европа“, където последователно е стажант-аташе и аташе.

През периода 2001-2004 г. е трети секретар в Посолството на Република България в Съюзна република Югославия. От 2004 до 2007 г. работи в дирекция „Европа – I“ в Централното управление на Министерството на външните работи с ранг „втори секретар“. През 2007 г. е първи секретар в посолството в Република Македония, където е заместник-ръководител на мисията и временно управляващ.

Ангел Ангелов бе извънреден и пълномощен посланик на Република България в Босна и Херцеговина в периода 2012–2016 г. След завръщането си в страната беше посланик със специални поръчения в дирекция „Югоизточна Европа“, където в момента е директор.

Дипломат от кариерата с личен дипломатически ранг „посланик“.

Ангел Ангелов има изключителен принос за успешното провеждане на преговорния процес, подготовката и сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония (2017 г.). За ролята си при формирането и работата по приоритета за европейската перспектива на Западните Балкани на българското председателството на Съвета на ЕС посланик Ангелов бе удостоен със златен почетен знак на Министерството на външните работи.

Владее английски, сръбски, хърватски и руски език.

Професионалният опит и придобитите квалификации на Ангел Ангелов отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът на ръководител на задграничното представителство на Република България в Скопие.

Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Ангел Александров Ангелов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Македония със седалище в Скопие.

Украйна заема важно място във външнополитическите приоритети на България, което се определя от традиционните приятелски връзки между народите на двете страни, от тяхната географска, историческа, културна, езикова и религиозна близост и от наличието в страната на най-голямата историческа българска диаспора зад граница (над 200 хил. души).

Между двете страни се осъществява активен политически диалог и ползотворно двустранно сътрудничество в различни области на обществения живот, положително влияние за което оказва европейската и евроатлантическата политическа ориентация на Украйна. Последната официална визита на равнище министър-председател беше осъществена на 26-27 май 2018 г. в Киев по покана на президента Петро Порошенко, а през февруари 2018 г. в София се проведоха политически консултации на равнище заместник-министри на външните работи между заместник-министър Юрий Щерк и заместник-министър Васил Боднар.

На 26-27 април 2018 г. министърът на образованието и науката на Украйна Лилия Гриневич осъществи работно посещение в България.

На 26 април 2018 г. в София бе подписана Съвместна декларация за осигуряване правата на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство, да изучават роден език и да се обучават на роден език.

Украйна е един от важните търговски партньори на Република България, като за увеличаването на нивата на двустранната търговия от

2017 г. насам допринася и Споразумението за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия между ЕС и Украйна, което действа от 1 януари 2016 г.

Стокообменът за 2017 г. възлиза на 681,8 млн. щ. д., което е с

11,3 на сто повече в сравнение с 2016 г. Тази тенденция се запазва и през първото тримесечие на 2018 г., като ръстът е 36,8 на сто в сравнение с първите три месеца на 2017 г. По данни на Българската народна банка за периода 1996-2017 г. привлечените инвестиции от Украйна са в размер

33,5 млн. евро или 0,07 на сто от общия дял на инвестициите в страната. През 2016 г. привлечените инвестиции от Украйна са в размер 4,7 млн. евро, но за 2017 г. инвестициите са с отрицателна стойност – минус 3,0 млн. евро. По Закона за насърчаване на инвестициите до момента няма сертифицирани проекти с участието на украински инвеститори.

По данни на украинската статистика българските инвестиции в Украйна достигат обем 23 млн. щ. д., като 8,6 млн. щ. д. са в промишления сектор, 4,9 млн. щ. д. в сектор транспорт и логистика и 3,9 млн. щ. д. –

в търговията.

В Украйна работят 200 предприятия с български капитал, от които

67 са представителства на български компании.

През октомври 2010 г. българската компания „Каолин” АД откри в Украйна фабрика за обогатяване и преработка на кварцов пясък, като реализираният инвестиционен проект е на стойност 15 млн. щ. д. Компания „Приста Ойл” планира да инвестира в Украйна 30 млн. щ. д. в проект с екологичен ефект - модерен завод за преработка на отработени масла с използването на нови енергоспестяващи технологии.

Украйна е приоритетен пазар за българския туризъм, а страната ни е популярна туристическа дестинация за украинските граждани. През 2017 г. увеличението на украинските туристи, посетили България, е 15 на сто и достига 305 468 души, като Украйна за поредна година заема 10-о място по брой чуждестранни туристи, посетили България. За сравнение, броят на българските граждани, посетили Украйна през 2017 г., е 24 131.

Сред въпросите от първостепенна важност в българо-украинските отношения са тези, свързани с българската национална общност. На територията на Украйна се намира най-многобройната исторически обособила се зад граница българска общност, която наброява над

200 000 души. Това е допълнителна предпоставка за разширяване на сътрудничеството във всички сфери между двете страни. Създадени са близо 140 обществени организации на българите в Украйна, като сред най-активните са Асоциацията на българите в Украйна, Конгресът на българите в Украйна, Асамблеята на българите в Украйна и Българското народно събрание.

Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Киев така, че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-украинските отношения. Тъй като мандатът на досегашния ръководител на Посолството на Република България Красимир Минчев приключи на 31 юли т. г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Костадин Коджабашев за нов български посланик.

Костадин Ташев Коджабашев е роден на 5 март 1962 г. в Смолян. Той е магистър по международни отношения от Московския държавен институт по международни отношения (1983-1989 г.). Има редица допълнителни специализации: в Кралската дипломатическа академия, Мадрид, Испания, в Институт за международни отношения „Клингелдел“, Хага, Нидерландия, и др.

Награждаван е с чуждестранни ордени и отличия: Испански Кралски орден „Изабел Католика” от Крал Фелипе VI (2017 г.), Испански Кралски орден за граждански заслуги от Крал Хуан Карлос I (2003 г.), Златен почетен знак на МВнР на Италианската република (2000 г.).

Костадин Коджабашев е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България, включително като ръководител на мисия и извънреден и пълномощен посланик.

Костадин Коджабашев в момента заема длъжността генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения” на Министерството на външните работи.

Има личен ранг „посланик”.

От 1989 г. последователно е работил в структурата на Министерството на външните работи: в отдели „Латинска Америка” и „Международни организации”. Бил е началник на отдел „Латинска Америка” в управление „Азия, Африка, Латинска Америка и Австралия”, заместник-началник и и.д. началник на управление „НАТО и въпроси на сиryрността”, началник на отдел „Латинска Америка” в дирекция „Америка”.

В задгранични мисии е работил като стажант-аташе в посолството на Република България в Лагос, Нигерия; 3-ти/2-ри секретар в посолството на Република България в Хараре, Зимбабве; 1-ви секретар/съветник в посолството на Република България в Рим, Италия, и заместник-ръководител на мисията; съветник/пълномощен министър в посолството на Република България в Мадрид, Кралство Испания, и заместник-ръководител на мисията.

През периода 2009-2012 г. е генерален консул на Република България във Валенсия, Кралство Испания, а през 2012-2016 г. – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания и Княжество Андора.

Владее английски, испански и руски език, ползва италиански и френски.

Професионалният опит и придобитите квалификации на Костадин Коджабашев напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Киев за развиването на отношенията ни с Украйна.

Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Костадин Ташев Коджабашев за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Украйна със седалище в Киев.

Членството на Република Хърватия в ЕС и НАТО закрепи партньорството между нашите две страни и откри допълнителни възможности за сътрудничество. Хърватия е сред европейските държави, които най-силно подкрепят евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, отдавайки важно значение на добросъседските отношения и защитата на малцинствата. Република България е сред първите страни, признали независимостта на Република Хърватия на 15 януари 1992 г. Дипломатически отношения на равнище посолства са установени на 13 август 1992 г. Между двете страни няма открити или спорни въпроси от политически, икономически, финансов или друг характер.

Приоритет в двустранните ни взаимоотношения с Република Хърватия е и работата с българското национално малцинство за запазване на неговата национална и културна идентичност. В Хърватия има признато българско малцинство – наследници на български градинари.

В отношенията с Република Хърватия българската страна си поставя за цел поддържане на активен политически диалог на високо и най-високо равнище, развитие на сътрудничеството между отрасловите министерства, обмен на парламентарни делегации на ниво комисии и групи за приятелство. На ниво държавен глава бе осъществено официално посещение на президента на Република Хърватия Колинда Грабар-Китарович в Република България през 2016 и 2018 г., както и официално посещение на президента на Република България Росен Плевнелиев в Република Хърватия през 2015 г., както и участие на президента на Република България Росен Плевнелиев във Форума в Дубровник през 2016 г., в рамките на който бе удостоен с най-висшето държавно отличие на Република Хърватия – „Великият орден на крал Томислав с лента и голяма звезда“. По парламентарна линия официалното посещение в Република България проведе председателят на Хърватския събор Йосип Леко през 2015 г. На равнище министър-председател бе осъществено работно посещение на премиера Бойко Борисов в Република Хърватия през май 2018 г., както и участие на министър-председателя на Република Хърватия Андрей Пленкович в Срещата на върха ЕС – Западни Балкани на 17 май 2018 г. в гр. София.

Република България и Република Хърватия задълбочават своето сътрудничество и в рамките на регионалните формати. Регулярно се провеждат срещи във формат България – Гърция – Румъния – Хърватия на ниво министри на външните работи. През 2016 г. министърът на външните работи и европейските въпроси Миро Ковач взе участие в заключителните срещи на Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в София и в Правец. През 2017 г. министър-председателят Бойко Борисов взе участие в заключителните срещи от Хърватското председателство ПСЮИЕ в Дубровник. По време на посещението му бе открита паметна плоча на Дубровнишката грамота на Цар Иван Асен II – една от многото инициативи за поставяне на мемориални паметници в София и Загреб на видни исторически фигури от миналото на двете държави.

Важна роля за задълбочаване на приятелските взаимоотношения между Република България и Република Хърватия има активизирането на сътрудничеството между местните власти, интензивното сътрудничество в сферата на културата, образованието и науката, обмена на студенти и учени. В двете страни функционират лекторати по български и хърватски език и литература. В процес на финализиране се намира Програмата за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Хърватия за периода 2018-2021 г.

В последните години Република Хърватия се развива със стабилни икономически темпове, като по данни на Централната банка на Хърватия за 2018 г. се очаква ръст на БВП от 2,8 на сто. Туризмът е на първо място сред икономическите сектори в Хърватия по размер на оборота си.

Хърватия продължава да е популярна дестинация за българските туристи. По данни на Министерството на туризма пътуванията на български граждани през 2017 г. нарастват с 19,2 на сто спрямо 2016 г., докато при хърватските граждани, посетили България през същия период, се наблюдава значителен ръст от 26,6 на сто в сравнение с 2016 г. Хърватия се нарежда на 35-о място сред най-големите входящи дестинации у нас. Забелязва се нарастващ интерес към българските зимни курорти и спа-центрове.

През последните години стокообменът между България и Хърватия запазва тенденцията си на увеличаване както по отношение на износа, така и по отношение на вноса, с положително за българската страна търговско салдо. По данни на Министерството на икономиката за 2017 г. стокообменът бележи ръст 10,8 на сто в сравнение с предходната година. За периода

2000-2016 г. хърватските инвестиции в България са 70,1 млн. евро, а българските в Хърватия – 2,1 млн. евро.

Като страна от региона на Югоизточна Европа, партньор в ЕС и съюзник в НАТО България има обективен интерес да развива динамични отношения на тясно сътрудничеството с Република Хърватия. От голямо значение е взаимодействието по въпроси от европейския и евроатлантическия дневен ред, включително и с фокус върху европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани. Двете държави имат взаимен интерес от задълбочаване на сътрудничеството по теми от дневния ред на ЕС, като справянето с общите предизвикателства пред региона и Европа, в т.ч. миграционния натиск, борбата с тероризма и др.

Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Загреб, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-хърватските отношения. Тъй като мандатът на ръководителя на Посолството на Република България –

Таня Димитрова, е приключил през юли 2018 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Генка Георгиева.

Генка Василева Георгиева е родена на 10 февруари 1967 г. в Ямбол. Тя е магистър по журналистика от Софийския университет (1986-1991 г.) с втора магистратура в областта на изследванията по проблемите на мира от Университета в Ълстър в Обединеното кралство (1993-1995 г.). Има редица допълнителни специализации в областта на международните отношения, включително към Секретариата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Генка Георгиева е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит както в Централното управление на Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България.

Понастоящем заема длъжността директор на дирекция „Политики и институции на ЕС“ на Министерството на външните работи.

Има личен ранг „посланик”.

От 1992 г. последователно е работила в Министерството на външните работи в Службата на говорителя и в дирекции „Пресцентър”, „Югоизточна Европа“ и „Права на човека”, като в рамките на последната дирекция е заемала длъжността началник на отдел (2010-2012 г.) и директор (2012 г.).

В задгранични мисии е работила в посолствата на Република България в Хърватия (1995-1998 г.), Съюзна република Югославия (2000-2003 г.), Сърбия (2012-2016 г.) и в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и другите международни организации, акредитирани във Виена, Австрия (2007-2010 г.).

Била е и представител на България в редица междуправителствени структури, като Експертния комитет по националните малцинства и Управителния комитет по правата на човека към Съвета на Европа в Страсбург, Агенцията за основните права на ЕС във Виена, в работни групи „Права на човека“, „Основни права“ и „Разширяване“ на Съвета на ЕС в Брюксел.

В периода 2016-2018 г. даде съществен принос за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС и постигането на приоритетите на нашата страна, включително по отношение на Западните Балкани.

Владее английски, сърбохърватски и руски език, като ползва немски и френски.

Професионалният опит и придобитите квалификации на Генка Георгиева напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Загреб за развитие на отношенията ни с Хърватия.

Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Генка Василева Георгиева за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Хърватия със седалище в Загреб.

Алжир е най-голямата по територия държава в Африка и арабския свят. Разполага с огромен икономически потенциал, почиващ в значителна степен на запасите на енергийни източници – петрол (8-о място в света) и природен газ (16-о място в света). В последно време все по-отчетливо се наблюдава тенденция за прокарването на реформи в алжирската икономика, насочени към повишаване на нейната ефективност, преодоляване на продоволствения дефицит, намаляване на зависимостта от вноса и увеличаване на експортните възможности на страната. След циментовата и фармацевтичната промишленост в момента се отбелязват добри темпове на развитие на автомобилостроенето и на текстилната промишленост. От особено значение и със съществен потенциал за развитие са селското и водното стопанство.

Държавното ръководство на страната се придържа към прагматична външна политика, основните принципи на която са: мирно разрешаване на кризите на основата на международното право чрез върховенство на диалога и водещата роля на ООН; сътрудничество с международната общност в борбата с транснационалните заплахи за сигурността, политика на добросъседство и диалог със съседните страни.

Алжир е сред водещите фактори по отношение политическите процеси на африканския континент. Страната има активна позиция по редица регионални кризи – Либия, Мали, Нигер и Тунис. Ключов фактор е по отношение на събитията в Сахел. Особено внимание в алжирската външна политика се отделя на сътрудничеството в Средиземноморието като един от двигателите за изработване на обща позиция на арабските страни, участващи в евро-средиземноморските форуми. Неслучайно в столицата Алжир са разположени седалищата на АФРИПОЛ и на Африканския център за изучаване и изследване на тероризма.

През 2005 г. между ЕС и Алжир е подписан Договор за асоцииране, като ЕС се позиционира като най-крупния търговско-икономически партньор на Алжир. Страната сътрудничи както с НАТО, така и в областта на сигурността със САЩ и е ключов регионален партньор в борбата с тероризма, трансграничната престъпност и незаконната миграция.

Двустранните отношения между България и Алжир са белязани трайно от подкрепата, оказана от България за алжирското националноосвободително движение по време на войната за независимост срещу френските колониални власти, започнала през 1954 г. Дипломатически отношения между България и Алжир са установени през 1962 г. Интензитетът в двустранните отношения е променлив, като неговият апогей е през 60-те и

70-те години на миналия век, когато са разменени редица посещения, включително на най-високо равнище, и са подписани голяма част от споразуменията, формиращи договорно-правната база. В края на 80-те години започва спад в контактите и през 90-те години на миналия век отношенията са в състояние на пълна стагнация, дължаща се най-вече на гражданската война в Алжир и на процесите на обществено-политическа трансформация у нас. През последните няколко години се наблюдава тенденция към известно активизиране на политическия диалог между двете страни, чийто най-актуален израз бе осъщественото през март т.г. официално посещение на алжирския външен министър в България. По време на тази първа за последните 30 години визита на алжирски външен министър у нас бяха постигнати договорености за предприемането на конкретни последващи стъпки, насочени към устойчиво възстановяване на двустранното сътрудничество на ниво, адекватно отговарящо на неговия потенциал.

В българо-алжирските отношения няма открити политически въпроси. Налице е съвпадение в позициите на двете страни по редица актуални въпроси от регионалния дневен ред, което съдържа сериозен потенциал да бъде капитализирано в посока издигане на контактите между двете страни на качествено ново ниво.

В областта на политическия диалог алжирската страна несъмнено е заинтересована да търси разбиране и единомислие по важни за нея регионални въпроси с оглед на членството на България в ЕС и НАТО. От друга страна, изключително солидната експертиза на Алжир по отношение на редица актуални проблеми в района на Сахел, при липсата на наши посолства във въпросния регион, би могло да има сериозна добавена стойност за България при изграждането на позиции по тази проблематика. Както европейската рамка, така и националните ни интереси налагат предприемането на конкретни стъпки за активизиране на отношенията в редица перспективни области за сътрудничество, като противодействие на тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция и отбраната.

В областта на търговско-икономическото сътрудничество съществува значим неизползван към момента потенциал в редица перспективни сектори, като енергетика, управление на водите, земеделие, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Размерът и структурата на стокообмена остават далеч под възможностите и на двете страни.

В дългосрочен план би било от стратегическо значение да бъде развито сътрудничеството в областта на образованието и професионалната подготовка.

Отчитайки изложеното, а също така и факта, че мандатът на посланика на Република България в Алжир – Звезделин Лалов, изтече на

30 ноември 2017 г., от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Алжир, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-алжирските отношения. За целта предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Румен Петров за нов български посланик в Алжирската народно-демократична република.

Румен Петров Петров е роден на 30 март 1962 г. в гр. Берковица. Магистър е по Арабистика от СУ „Климент Охридски“ (1983-1988 г.). Постъпва на работа в Министерството на външните работи през 1992 г. след публичен конкурс. Като дипломат от кариерата Румен Петров натрупва дългогодишен професионален опит както в Министерството на външните работи в София, така и в редица задгранични представителства на Република България, включително като ръководител на мисия и извънреден и пълномощен посланик на Република България в Египет.

Трудовата кариера на Румен Петров в Централното управление на Министерството на външните работи е посветена изцяло на отношенията с държавите от арабския свят – през годините е работил последователно като референт, началник на секция и началник на отдел в Дирекция „Близък изток и Африка”.

В работата си Румен Петров демонстрира задълбочени познания в областта на своите компетенции, които е проявявал неведнъж при разрешаването на сложни за България и за дипломатическата служба казуси. Най-ярък пример в тази насока е същественият му принос по случая с българските медици в Либия.

Като представител на МП в мисията на Република България към ЕС в периода 2004–2006 г. Румен Петров съдейства активно за успешното приключване на сложните преговори по затварянето на глава „Правосъдие и вътрешен ред” за присъединяването на България към ЕС.

Ключова е и ролята му като управляващ Посолството в Либия след революцията от февруари 2011 г. В условията на безпрецедентно сложна обстановка и военни действия в страната Румен Петров оказва решаващо съдействие за безпроблемната евакуация на високата по своята численост българска общност в Либия и за разрешаването на изключително комплициран

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика