Списъкът с 92-ма творци, които Министерски съвет предложи за държавна награда за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата със свое решение в сряда, беше публикуван днес в системата за правна информация на кабинета.

Те ще получат държавни парични награди по предложение на министъра на културата, което обаче трябва да бъде одобрено от парламента.

Предложени са награда са:

1. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията:

1.1. Дарина Костадинова Такова - в размер на 700 лева на месец;
1.2. Красимира Асенова Колдамова - в размер на 700 лева на месец;
1.3. Милена Веселинова Моллова - в размер на 700 лева на месец;
1.4. Огнян Асенов Сурдолов - в размер на 500 лева на месец;
1.5. Руска Стоицова Стоименова - в размер на 500 лева на месец; 
1.6. Георги Константинов Христов- в размер на 500 лева на месец; 
1.7. Калин Георгиев Донков - в размер на 500 лева на месец. 

2. За срок от 3 години и в размер на 500 лв. месечно за особени заслуги към българската държава и нацията:

2.1. Лия Петрова Конярова 
2.2. Пламена Асенова Мангова 
2.3. Адриан Николов Иванов 
2.4. Александър Георгиев Каранджулов 
2.5. Бойко Ангелов Неделчев 
2.6. Васил Иванов Петров 
2.7. Виолета Сергиева Гюлмезова 
2.8. Георги Стефанов Христов 
2.9. Деян Ангелов Неделчев 
2.10. Димитър Захариев Гетов 
2.11. Димитър Георгиев Ковачев 
2.12. Емил Димитров Коларов 
2.13. Захари Първанов Георгиев 
2.14. Иван Александров Несторов 
2.15. Ивелина Балчева Михайлова 
2.16. Кирил Иванов Икономов 
2.17. Красимир Николов Гюлмезов 
2.18. Любомир Марков Денев 
2.19. Любомир Георгиев Малковски 
2.20. Мария Георгиева Ганева 
2.21. Милко Василев Андреев 
2.22. Нелко Хинев Коларов 
2.23. Пламен Иванов Гаргов 
2.24. Роберта Емилова Ганова 
2.25. Румяна Георгиева Никова

3. За срок от 3 години и в размер на 350 лв. месечно за особени заслуги към българската държава и нацията:

3.1. Виктория Александрова Василенко 
3.2. Зорница Любомирова Иларионова 
3.3. Любомир Любомиров Денев
3.4. Мила Огнянова Михова 
3.5. Надежда Димитрова Цанова 
3.6. Александър Анатолиев Александров 
3.7. Александър Павлов Савелиев 
3.8. Атанаска Павлова Савчева  
3.9. Антон Николов Бубев  
3.10. Благовест Аргиров Аргиров 
3.11. Борис Михайлов Чакъров 
3.12. Борислав Цонев Цонев  
3.13. Валентин Димитров Ракитски 
3.14. Валери Георгиев Градинарски 
3.15. Валери Герчов Миловански  
3.16. Васил Свиленов Георгиев 
3.17. Васил Георгиев Стоев  
3.18. Венета Рангелова Рангелова
3.19. Веселин Димов Кисьов 
3.20. Владимир Атанасов Наумов 
3.21. Георги Тодоров Начев 
3.22. Данаил Драгомиров Драганов  
3.23. Даниела Евстатиева Кузманова-Бояджиева 
3.24. Димитър Пенев Иванов
3.25. Доника Кънева Венкова 
3.26. Драгомир Неделков Димитров 
3.27. Елвира Георгиева Георгиева 
3.28. Емил Драгомиров Герасимов  
3.29. Емилия Атанасова Маркова 
3.30. Здравко Петров Радоев  
3.31. Иван Цветанов Иванов  
3.32. Иван Боянов Лечев 
3.33. Йордан Стефанов Ганчев  
3.34. Йордан Светославов Марчинков 
3.35. Катерина Илиева Кирянова 
3.36. Константин Емилов Атанасов 
3.37. Константин Стефанов Цеков 
3.38. Маргарита Димитрова Горанова 
3.39. Мая Василева Нешкова 
3.40. Милена Славова Пейдж-Робъртс
3.41. Милица Иванова Божинова 
3.42. Нели Петрова Янкова-Константинова
3.43. Николай Томов Атанасов
3.44. Огнян Цветанов Георгиев 
3.45. Петър Тодоров Москов 
3.46. Петър Кирилов Писарски 
3.47. Ралица Йорданова Ангелова 
3.48. Росица Генчева Борджиева 
3.49. Росица Кирилова Начева 
3.50. Росица Пенева Ганева 
3.51. Румен Бориславов Бояджиев  
3.52. Светослав Аргиров Аргиров 
3.53. Силвия Демирева Шишкова-Кацарова 
3.54. Снежана Петкова Петкова 
3.55. Стефан Иванов Попов   
3.56. Татяна Петрова Боева 
3.57. Тенко Лошев Славов 
3.58. Теодор Владимиров Шишманов 
3.59. Тодор Димитров Филков 
3.60. Христо Димитров Кидиков 

Както "Труд" писа, това е третият поред за последния месец списък с изявени дейци на културата. В одобрените досега два стари списъка бяха включени Христо Кидиков, Роберта, “Тоника”, “Кукери” и “Домино”, Димитър Ковачев - Фънки, Иван Несторов - Амебата и останалите от група “Ера”, Красимир Гюлмезов, Любомир Денев, Мария Ганева, Васил Петров, Росица Кирилова, Георги Христов, ФСБ, братя Аргирови.

 

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Решение на Народното събрание на Република България за за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията Народното събрание на Република България прие Решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. 
Наградите за особени заслуги към българската държава и нацията са за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата, както следва:

1. Пожизнена:

1.1. Дарина Костадинова Такова – оперна певица - в размер на 700 лв. на месец
Дарина Такова завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа на проф. Матилда Пинкас и проф. Мила Дюлгерова. Тя е носител на Първа награда на престижния български конкурс „Млади оперни певци“ и първи и специални награди от оперни конкурси в Италия, Испания и Португалия. Дарина Такова е била солист на Софийската опера и балет, гостува на сцените на всички български оперни театри и има забележителна международна кариера в централни сопранови роли на най-големите оперни сцени в света: Театро „Ла Скала“ (Милано), Театро „Ла Фениче“ (Венеция), Театро „Сан Карло“ (Неапол), Рим, Флоренция, Палермо, Триест, Верона, Торино (Италия), Берлин, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт (Германия), Кралската опера в Лондон, оперите в Париж, Мадрид, Барселона, Ню-Йорк, Лос Анджелис и други. Участва в оперните фестивали „Арена ди Верона“, в Уексфод, Инсбрук и има солови концерти в „Концертгебау“, Амстердам, „Карнеги хол“, Ню Йорк, „Санта Чечилия“, Рим и престижни концертни зали в Япония, Корея, Израел. След преждевременно прекратената си творческа дейност се отдава на педагогическа работа, както в България, така и в Италия, Англия, Испания, Швейцария, Нидерландия. Дарина Такова има и широка обществена дейност и основава фондация „Дарина Такова“, за да подпомага млади оперни таланти.

1.2. Красимира Асенова Колдамова – балерина и педагог - в размер на 700 лв. на месец
Красимира Колдамова завършва балетното училище в София (1954 г.) и специализира в Московското академично хореографско училище на Болшой театър (1958 г.). Носител е на Втора награда и сребърен медал на Международния младежки фестивал в Москва (1957 г.), Първа награда и златен медал на Международния младежки фестивал във Виена (1959 г.), Лауреат и носител на специалната награда за актьорско майсторство от Първия балетен конкурс във Варна (1964 г.). Дългогодишната ѝ творчeска биография започва в Софийската опера и балет, където е прима балерина. Има над 60 роли в 70 постановки. Гастролира в Европа, Азия, Африка, Централна и Латинска Америка и е била солист на „Бале Контампорен“, Франция; „Гран бале класик дьо Франс“, „Хореодрам елиник“, Гърция. Заедно с активната си творческа кариера тя развива и своята педагогическа дейност в НУТИ – София и в Япония, Италия и Гърция. Красимира Колдамова е била член на жури на най-големите балетни конкурси в света – във Варна, Москва, Ню Йорк, Париж, Холгат, Осака и Джаксън.

1.3. Милена Веселинова Моллова - пианист и педагог - в размер на 700 лв. на месец
Милена Моллова е сред българските музиканти-изпълнители, представители на школата на проф. Димитър Ненов и проф. Панка Пелишек. Тя завършва Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“ при световноизвестния пианист и педагог проф. Емил Гилелс. На 13 години дебютира със Софийската филхармония и е била солист на най-значими български и европейски симфонични оркестри. Над 65 години тя представя своето майсторство по българските и световните сцени – зала „Чайковски“ (Москва), Болшой и Малий зал филхармониии (Санкт Петербург), „Бунка Кайкан“ (Токио), „Гаво“ (Париж) и концертните зали във Виена, Пекин, Берлин, Мюнхен, Истанбул, Белград, Монреал, Вашингтон, Сингапур и други. Лауреат и носител на редица отличия в авторитетни международни конкурси сред които: Първия международен конкурс на името на Пьотр Илич Чайковски в Москва, Международния конкурс за пианисти и цигулари „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж, Международния конкурс на най-голямата обществена медия в Германия, ARD, в Мюнхен, Международния клавирен конкурс „Лудвиг ван Бетовен“ във Виена. Нейният изключително богат репертоар освен класически образци на клавирното творчество, включва и специално създадени за нея клавирни творби от български и чуждестранни композитори. От 1962 г. до момента тя има активна педагогическа дейност като професор по пиано в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Нов български университет, Северно-гръцката консерватория.

1.4. Огнян Асенов Сурдолов – кинорежисьор - в размер на 500 лв. на месец
Огнян Сурдолов е роден в София. Кандидатства и е приет за студент в Московския киноинститут, специалност „режисура“. Негови преподаватели са Николай Павлович – режисура и Павел Александрович Марков – театрознание. Дипломира се през 1968 г. с две специалности и като първенец на випуска. След завръщането си в България работи последователно в Българската национална телевизия, Експерименталната студия, Студията за научно-популярни и документални филми „Време“, Студио „Българска кинохроника“ и Военната киностудия, чийто ръководител е продължително време. През периода 1995 – 1998 г. е директор на Българския културен център в Москва. Огнян Сурдолов е автор на сценарии и режисьор на над 150 документални, хроникални, научно-популярни, късометражни и игрални филми. Дебютът му в игралното кино е през 1990 г. с филма „Най-тъмно е преди разсъмване“, с участието на Георги Парцалев и Константин Коцев. През 2002 г. излиза на екран по негов сценарии и режисура документалният филм „Диригентът“ за живота и музикалната кариера на Саша Попов. През 2006 г. отново по негов сценарии и режисура се появява филмът „Независима България“ по мотиви от едноименния роман на Пелин Пелинов. Носител е на професионални отличия и награди.
1.5. Руска Стоицова Стоименова - народна певица - в размер на 500 лв. на месец
Руска Стоименова е българска народна певица, изпълнителка на песни от Македонската фолклорна област. През 1954 г. става една от основателките на ансамбъл „Пирин“. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Осъществява записи на много песни, сред които голяма популярност придобиват „Имала майка едно ми чедо“, „Що песна се пее“, „Пирине, Пирине“. Има дуети с певеца Илия Аргиров. Носителка е на званието „Заслужил артист“. След пенсионирането си от ансамбъл „Пирин“ създава своя певческа група „Биляна“. През 2004 г. издава книга със спомени „Благословена с песен“. През 2012 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Благоевград“.

1.6. Георги Константинов Христов – поет - в размер на 500 лв. на месец
Георги Константинов е роден в Плевен. Завършва специалност българска филология в Софийския университет през 1967 г. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971 г.), заместник-главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972 – 1973 г.), главен редактор на списание „Родна реч“ (1973 – 1983 г.), списание „Пламък“ (от 1983 г.). Автор е на над 30 книги с поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици. Той е член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Участвал е в международни поетични форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико сити, Москва, Охрид и други. Бил е народен представител е в Седмото Велико народно събрание (1990 – 1991 г.)., заместник-министър на културата, главен секретар на Съюза на българските писатели (1997 г.) и председател на журито на Националната награда „Владимир Башев“.

1.7. Калин Георгиев Донков – поет - в размер на 500 лв. на месец
Калин Донков е роден през 1941 г. в с. Беглеж. Завършва журналистика в Софийския университет. Работил е в Националната телевизия (1966 – 1969) и Националното радио (1970), както и в много периодични издания, сред които в. „Антени“ (1971 – 1980), сп. „Септември“ (където е отговорен секретар през 1981 – 1990 г.), в. „Континент“, сп. „Европа 2001“, в. „Епоха“, сп. „Български воин“. Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби – филми и пиеси. Носител е на едни от най-престижните награди за литература у нас.

2. Периодична – за три години в размер на 500 лв. на месец:

2.1. Лия Петрова Конярова – цигулар
Лия Петрова (родена през 1990 г.) е млад музикант, който присъства с успех на международните сцени. През април 2016 г. тя печели Първа награда на Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания. На 8 години Лия Петрова получава Моцартов медал за най-млад артист на ЮНЕСКО. През 2001 г. тя е приета в Hochschule fur Musik und Theater в Рощок при проф. Петру Мунтяну. От 2010 г. учи при прочутия цигулар и педагог Огюстен Дюме във Висшето училище „Кралица Елизабет“ в Брюксел, а по-късно се обучава и в музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин. Има награди от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луи Шпор“ (Ваймар), Deutsche Instrumenten Music Fond и други. Лия е „Млад музикант на годината 2007“ в анкетата на предаването „Алегро виваче“ на БНР. Лия Петрова е била солист на Брюкселската и Люксембургската филхармония, на Камерния оркестър на Лозана, Националния оркестър на Монпелие, филхармониите на Осака и Монте Карло и много други ансамбли. Като камерен музикант участва в престижни европейски фестивали. След успешния й дебют в Хамбург, талантливата цигуларка е бурно аплодирана на големите сцени в Рим, Прага, Монако, Брюксел, Амстердам. Сред ярките й изяви е участието в проекта „Марта Аргерих и приятели“ в Атина, където през 2011 г. свири заедно с Марта Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски. Лия Петрова свири на уникална италианска цигулка Matteo Goffriller (1690 г.).

2.2. Пламена Асенова Мангова -  пианист
Пламена Мангова е българска класическа пианистка родена в Плевен. След обучението си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ завършва и Висшето музикално училище „Кралица София“ в Мадрид при Дмитрий Башкиров. Тя е учила и при Абдел Рахман Ел Баша в музикалния колеж „Кралица София“, Белгия. Пламена Мангова е активно концертиращ пианист на международно ниво от 2000 г., когато дебютира в парижкия театър „Шатле“. Носител е на Трета награда на XIV международен конкурс „Палома О'Ший“ и на Втора награда на XVI международен конкурс „Кралица Елизабет“. Лауреат е на конкурса „Виторио Гуи“, Флоренция, и фестивала „Juventus“, Камбре, Франция. Първият й компактдиск интеграл посветен на произведения на Дмитрий Шостакович й донася престижната награда на френското списание „Диапазон“. Като камерен музикант записва всички произведения за цигулка и пиано на Сергей Прокофиев, също и пиано квинтет на Шостакович. Свири с редица престижни оркестри и работи с множество световноизвестни диригенти и музиканти. Участва в две издания на проекта „Hand in Hand“, подкрепен от известната пианистка Марта Аргерих.

2.3. Адриан Николов Иванов (Ера) – музикант, Голяма награда „Златен Орфей” 1990 г.
Адриан Иванов е роден във Варна. Занимава се професионално с музика от 1979 г. като пианист на група „Орион“. От 1984 до 1990 г. е най-активният му период като музикант. С „Орион“ работи към тогавашната Концертна дирекция, осъществявайки непрекъснати турнета и подкрепяйки различни благотворителни каузи. Съставът участва като подгряваща група на „ФСБ“, издава дългосвиреща грамофонна плоча съвместно със „Субдибула“, работи съвместно с Милена Славова, подготвяйки албума й „Ха-ха“, довършен по-късно от „Ера“. През 1990 г. „Орион“ прекратява съществуването си и Адриан се присъединява към „Ера“, където по-късно идва и Милена Славова. Като част от „Ера“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ за песента „Градът“ и осъществява мащабни турнета в цяла България, участия в много национални рок фестивали, Международния младежки фестивал в Москва и турнета в Чехословакия и Югославия, фестивала Francofolies в Благоевград, La Rochelle и Les Eurockeennes de Belfort във Франция и свири заедно с Nazareth. В началото на 1994 г. групата издава последния си албум Point Of View. Следват участия като откриваща група на Manowar в Гърция и на турнето Magic Depression Tour в Румъния. През 2006 г. „Ера“, „Конкурент“ и „Ахат“ издават DVD „20 години по-късно..“

2.4. Александър Георгиев Каранджулов - музикант - „Ера” -  Голяма награда „Златен Орфей” 1990 г.
Александър Каранджулов е български музикант, изградил кариера като барабанист в някои от най-популярните рок групи от 90-те като ЕРА, ЕР МАЛЪК, Б.Т.Р. Александър композира авторски материал за албум, който е готов през есента на 2002 г. Като гост-вокалисти участват Вили Станева и Атанас Пенев от Б.Т.Р., китарите са изсвирени от Славчо Николов и Венци Станев, баса от Иван Калфов, а клавирите от Христо Казаков. В албума има и две инструментални пиеси, а в една от песните като вокал се изявява Александър.Музикална къща „Едита” издава диска, озаглавен „Пътят”. Като част от „Ера“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ за песента „Градът“ и осъществява мащабни турнета в цяла България, участия в много национални рок фестивали, Международния младежки фестивал в Москва и турнета в Чехословакия и Югославия, фестивала Francofolies в Благоевград, La Rochelle и Les Eurockeennes de Belfort във Франция и свири заедно с Nazareth. В началото на 1994 г. групата издава последния си албум Point Of View. Следват участия като откриваща група на Manowar в Гърция и на турнето Magic Depression Tour в Румъния. През 2006 г. „Ера“, „Конкурент“ и „Ахат“ издават DVD „20 години по-късно..“

2.5. Бойко Ангелов Неделчев – изпълнител - първа награда от международния фестивал „Златният Орфей” 1993 г.
Бойко Неделчев е поп певец, композитор и автор на текстове. Започва кариерата си през 1988 г., през 1989 записва първата си песен в БНР „Може би не е любов“ в дует с брат си Деян Неделчев, през 1991 „Балкантон“ издава първата му плоча, а през 1992 година записва един от най-големите си хитове – „Лудо влюбен“ – песен, с която печели Първа награда на радио конкурса „Пролет“. Носител е на Първа и Втора награда на международния фестивал „Златният Орфей“ през 1993 в конкурса за нови български поп песни, наградата „Дует на България“ (1996) в дует с брат си Деян Неделчев. Участва 5 пъти в Международния фестивал в Египет, където печели три награди. През април 2000 г. Деян и Бойко Неделчеви печелят сребърен медал и златна чаша на фестивала за музика в Северна Корея. Солист в „Арт Студио Воин“ (АСВ) в София от 2000 – 2002 с Румяна Коцева, брат си Деян, Валентин Асенов, Гуна Иванова и Христина Ботева. Работи с известни автори, като Морис Аладжем, Тодор Анастасов, Тончо Русев, Хайгашод Агасян, Красимир Гюлмезов, Атанас Косев, Александър Миладинов, Александър Александров, Пламен Велинов, Борис Чакъров. Има концертни изпълнения и турнета в Монголия, СССР, Египет, Казахстан, Беларус, Италия, Франция, Испания, Гърция, Северна Корея, Монако, Андора.

2.6. Васил Иванов Петров – певец
Васил Петров е роден в София. През 1991 година се дипломира в Консерваторията в София, във вокалния факултет със специалност поп музика. Участва в много прояви в Българското национално радио и телевизия. През 1992 и 1994 година е най-продаваният изпълнител в България. Издава три албума в една година „Другият“ „Джаз и блус и съвместен албум с известния български пианист Румен Тосков. Реализира поредица от албуми, сред които и „Васил Петров пее Гершуин“. На първите български национали награди „Златният Орфей” Васил Петров е избран за най-добрия мъжки глас на годината. Печели и награда в три категории – най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината, най-добър албум на годината за „Другият“ през 1994г. и след това през 1999г. печели първа награда с песента „Полюси” в дует с Орлин Горанов. Активно концертира по джаз фестивали и концертни зали и турнета в България и чужбина, с голям брой концертни изяви - Хелзинки, Осло, Виена, Стокхолм, Лугано (Швейцария), Белград и в Лилехамер (Норвегия) по време на Зимните олимпийски игри, Гърция, Виена (Австрия), Стокхолм (Швеция), Белград и Ниш (Сърбия ) на Нишвил джаз фестивал. Има турнета в Токио (Япония), Москва (Русия), Дармщадт и Пласенбург-Кулмбах (Германия) и участия във Франкфурт (Европейски културни дни 2014) и Доха (Катар).  Представя страната ни Европейския джаз фестивал, две поредни години участва на „European Jazz Expo”в Сардиния в съпровод на Биг Бенда на Паоло Нонис и др. Има редица записи и изяви с Българското национално радио и телевизия. Изпълнявал е дуети в свои концерти с оперните певици Красимира Стоянова и  Христина Ангелакова, холивудския актьор Бен Крос, Мария Илиева, Мери Танева, Камелия Тодорова, Весела Бонева, американска джаз-певица Йоланда Грейвс, американския тромпетист Том Харел, бродуейската звезда Тери Кели и много други. Репертоарът на Васил Петров е изключително широк и включва джаз и поп стандарти, чиито автори са Ч. Чаплин, Дж. Харисън, М. Льогран, Ч. Фокс, Н. Гимбъл, Н. Стюард, Дж. Мендел, Фр. Вали, Н. Рота, Кл. Франсоа и много други. През 2014 г. Васил Петров представя 12 свои картини в мраморното фоайе пред Първо студио на БНР по случай 50-годишния си юбилей.

2.7. Виолета Сергиева Гюлмезова - певица - „Домино” - първа награда „Златен Орфей” 1984 г.
Виолета Гюлмезова е родена в Костинброд.Тя е  талантлив композитор, певец, аранжор и прекрасен инструменталист.  Заедно със съпруга си Красимир Гюлмезов създават дует „Шик“. Нейният творчески път преминава през силни групи като „Стил“ и „Домино“. През 2014 г. заедно с Ева Найденова и Красимир Гюлмезов създават триото „Тоника Домини“. Първата им песен през 1991 г. „Обич“ е последвана от хитове като „Не мога без теб“, „Където няма студ“ и „Просто те обичам“. Те издават 5 албума. С Дует „Шик“ печели наградата „Дует на годината“ през 1995 и първа награда „Кехлибарения славей“ за изпълнението на песента „Този прекрасен свят“ в полския град Сопот. Двамата музиканти са работили в Скандинавските страни и Кипър, а 20-годишнина от началото на сценичната си дейност Дует „Шик“ отпразнува с голям концерт в зала 1 на НДК, на който техен специален гост е италианският певец и композитор Тото Кутуньо.

2.8. Георги Стефанов Христов - певец, първо място „Златен Орфей” 1992 г.
Георги Христов – известен български поп певец, композитор и текстописец. В края на 80-те години се превръща в една от най-ярките звезди на българската поп музика. Има издадени 18 музикални албума. Завършил е Държавната музикална академия, специалност: „Поп музика“ през 1983 г. Още по време на следването си става солист на група „Такт“ и през лятото на 1981 г. реализира първия си студиен запис на песента „Следи“, на която по-късно прави кавър-версия. Още студент, в началото на своята кариера Георги Христов гастролира в Монголия и бившия Съветски съюз с Биг бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. Автори на първите му песни са композиторите Зорница Попова и Мария Нейкова. Добива популярност с хитовата диско песен „Кой е той“ от албума „Естрадна мозайка 4“ (1985). Участва и печели престижните фестивали „Златният Орфей“ (1988, 1992), „Мелодия на годината“ (1986, 1992), „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1987), радиоконкурса „Пролет“. Концертира в България и в чужбина – Европа, Азия и САЩ – със своята вокално-инструментална група „Черно и бяло“ и собствен балет. Пее на пет езика. Георги Христов има разнообразен репертоар, който включва: балади, диско, латино, рок и фолклор от различни краища на България (родопски, добруджански, македонски песни). Музика за него са писали: Зорница Попова, Тончо Русев, Борис Чакъров, Димитър Гетов, Мария Нейкова, Морис Аладжем, Вили Казасян, Иван Пеев, Найден Андреев, Мария Ганева и други.

2.9. Деян Ангелов Неделчев - певец  - първа награда 1993 г. на „Златен Орфей” г.
Деян Неделчев – български поп певец и композитор е роден в град Русе. През 1979 г. печели и първата си награда – поощрителна, в конкурса „Млади таланти“ в родния си град. Неделчев е част от вокална група „2 плюс 1“ (1979 – 1982), по-късно става солист на групите „Херос“ (1982), „Хелиос“ (1984 – 1986), „Магистрали“ (1987 г., с Ваня Костова и Росица Ганева и композитора Стефан Диомов) и Ансамбъла на строителните войски (1987 – 1990) в София с диригент Недко Трошанов. През 1993 г. Деян Неделчев печели голямата, както и първа награда на Международния фестивал „Златният Орфей“ в конкурса за нови български поп песни. Една година по-късно печели 1-ва и 2-ра награда за българска поп песен в същия фестивал, а през 1995 г. взима участие в 5-ия фестивал „Гласът на Азия“ в град Алма Ата и печели 2-ра награда. През 1995 г. участва в съвместно изпълнение с Маргарита Хранова на „Златния Орфей“ и през 1996 г. година (с брат си Бойко) печели наградата „Дует на България“. През 1997 г. Деян Неделчев емигрира в ЮАР и подписва тригодишен договор със световноизвестната звукозаписна компания „PolyGram“с филиал в Йоханесбург, Южна Африка, с която издава албума си „Голяма любов“ и осъществява множество участия с най-големите южноафрикански музиканти и певци. През 1999 г. се завръща в България и започва работа с „Арт Студио Воин“ от 2000 до 2002. През април 2000 г. Деян и Бойко Неделчеви печелят сребърен медал и златна чаша на фестивала за музика в Северна Корея. През 2019 Деян издава последните си 2 албума в Япония с фирмата „Орфиктон“. 

2.10. Димитър Захариев Гетов-композитор, първа награда „Златен Орфей” 1986 г.
Димитър Гетов – български композитор и аранжор е роден в Плевен. Завършва задочно Българската държавна консерватория в класа по флейта на проф. Йордан Киндалов през 1977. Диригент е на естраден оркестър „Плевен“ от 1972 до 1976. Аранжира песента, изпълнена от Маргарита Хранова, „Дори и насън“ по текст на Иван Тенев, с композитор проф. Мария Ганева, която печели наградата „Златният Орфей“ през 1986 г.n Сътрудничи на БНР като студиен музикант и аранжор на песни. Помага на начинаещи изпълнители. Главен художествен ръководител от 2003 до 2009 на Ансамбъла на Българската армия. Автор на музиката към премиерния за 2019 г. филм на Лъчезар Петров „Съновидеца“. Работил е в увеселителни програми на скандинавски и средиземноморски плавателни съдове. Работи и с националния отбор по художествена гимнастика.

2.11. Димитър Георгиев Ковачев - (Ера) - музикант - голяма награда „Златен Орфей” 1990 г.
Димитър Ковачев – Фънки – музикант, част от група „Ера“. Роден e в София и е завършил Българската държавна консерватория. През 1991 г. заедно с Иван Несторов основават промоутърската фирма „София мюзик ентърпрайсис“. На следващата година Фънки става вокалист на група „Ера“, заменяйки Любомир Малковски. С Фънки в състава си групата издава англоезичния си албум Point of view, но през 1994 г. групата се разпада. Като част от „Ера“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ за песента „Градът“ и осъществява мащабни турнета в цяла България, участия в много национални рок фестивали, Международния младежки фестивал в Москва и турнета в Чехословакия и Югославия. Групата подгрява заедно с Милена първия мащабен метъл концерт в България през септември 1991 г. Тогава за първи път, пред 15 000 фенове, пеят метъл величията по онова време Sodom. „Ера“ и Милена се представят блестящо като подгряваща банда. След това свири за кратко като гост-музикант в „Монолит“, а през 2003 г. се присъединява към „Sheky and the boody boys“, където свири с бившия си колега от „Ера“, Михаил Яланджиев – Църо. Двамата свирят и в индърстриъл групата „Alien Industry“. От 2006 г. Димитър Ковачев е бас китарист на група „Турбо“, взимайки участие в записите на албума „Съдба“. В периода 2008 – 2009 г. Фънки е част от журито във втория и третия сезон на предаването „Мюзик айдъл“. През 2012 г. участва във „Vip Brother“, а през 2013 г. е жури в авторския формат на ТВ7 – „Музикална академия“. Той е част от журито в трети (2015), четвърти (2016), пети (2017), шести сезон (2018), седми (2019) и осми сезон (2020) на „Като две капки вода“.

2.12. Емил Димитров Коларов - музикант, първа награда „Златен Орфей” 1996 г.
Емил Коларов започва музикалната си кариера през 1975 година с групата на известният джаз музикант Климент Денчев. През 1978 година създава групата Алфа, в която участват Антони Дончев, Христо Йоцов и Иван Платов. Той е работил с Йълдъз Ибрахимова, Лили Иванова, Стефка Берова и Йордан Марчинков, Христо Кидиков, Доника Венкова и други изпълнители. Автор е на филмова и театрална музика. Негови песни са изпълнявани от  Катя Филипова, Братя Аргирови, Мими Иванова. През 1987 г. участва във фестивала в Сопот, Полша с три песни –”Водопад“, „Не е така“ и „A Dove Song” изпълнени от Румяна Коцева.  Освен на наградата „Златен Орфей“ той е носител и на 2-ра награда на Първия конкурс за песен „София вечна и свята“ през 2004, Конкурса за нови български песни „Златна пролет“ – 2006 г. 

2.13. Захари Първанов Георгиев - композитор - „Златен Орфей” - Голяма награда 1999 г.
Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория през 1970 г. През 1972 г. постъпва на работа в БНТ (Военна редакция, Забавна музика), а след няколко години в БНР (радиостанция „Младост”, редакция „Звезда”,  редакция „Забавна музика”). Автор е на музика към телевизионни предавания („Вечери на рейда”, „Весела поща”). През 1972 г. в Сърбия са издадени две малки плочи с негови песни („Моят ден и моят сън”, „Няма да те чакам повече”), които са продадени в милионен тираж и са обявени за златни. Негови композиции са първите песни на Илия Ангелов – „Тези странни момичета“ (1973 г.) и на Росица Ганева „Спасено небе“ (1974 г.). С Орлин Горанов печели голямата награда на международния фестивал „Златният Орфей“ за „Мъжка песен“ на последното издание на форума през 1999 г. Сред хитовете му още са „Богатство” - изп. Мустафа Чаушев, „Пътеки” и „Бащин жребий” - изп. Росица Борджиева, „Синята птица”, „Отражение” и „Донасят птици песен” - изп. Мариана и Тодор Трайчеви, „Слънце зелено” - изп. Доника Венкова, „Предчувствие” и „Където погледна” - изп. Катя Филипова, „Жар птица мълчи” и „Вярваш ли ми” - изп. Борислав Грънчаров, „Слънце в очите” - изп. Маргарита Горанова, „Щастлив път” - изп. Петър Чернев, „Обич свята” - изп. Росица Кирилова. В Австрия и бившия СССР също са издавали негови композиции. 

2.14. Иван Александров Несторов (Ера) -  музикант - Голяма награда „Златен Орфей” 1990 г.
Иван Александров Несторов – Амебата е български музикант, бас китарист и вокал. Роден е в София, и на 13-годишна възраст започва да свири на бас китара. За пръв път се изявява на сцена през 1985 г. с група „Хелиос“. През годините свири с едни от най-известните български групи и изпълнители, като: „Херманс Улф Бенд“, „Епизод“, „Клас“, „Атлас“, Графа, „Сленг“, Косара Марчинкова, „Попкорн“, Кембълът, Венци Дреников, Ники Танков, „Мания“, Тони, „Акустика“ и др., участва като музикант и гост музикант в множество студийни проекти. Като част от „Ера“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ за песента „Градът“ и осъществява мащабни турнета в цяла България, участия в много национални рок фестивали, Международния младежки фестивал в Москва и турнета в Чехословакия и Югославия, фестивала Francofolies в Благоевград, La Rochelle и Les Eurockeennnes de Belfort във Франция и свири заедно с Nazareth. В началото на 1994 г. групата издава последния си албум Point Of View. Следват участия като откриваща група на Manowar в Гърция и на турнето Magic Depression Tour в Румъния. През 2006 г. „Ера“, „Конкурент“ и „Ахат“ издават DVD „20 години по-късно..“

2.15. Ивелина Балчева Михайлова – певица -  първа награда „Златен Орфей” 1993 г.
Ивелина Балчева е българска поп певица и актриса. Тя е многожанров артист – изпълнител, музикотерапевт, музикален консултант и педагог. През 1980 г. печели „ІІІ награда“  на „Младежкия конкурс“ в София и е носител на  ІІ награда на конкурса „Гласът на Казахстан“ (1993), ІІІ награда на конкурса „Стъпало към Парнас“ в Москва (1994), най-добра певица на конкурса в Памуккале, Турция, най-добре представила се българска певица на фестивалите, членуващи във FIDOF (1996) и много други. Песента „По никое време“ (м. Александър Бръзицов) печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей+“ (1995). Работила е с китариста Огнян Видев и трио „Родопея“, френският певец Денис Брежан,  Селми Андак, Сезен Аксу,  Филип Киркоров,  Толеген Мукхамеджанов, Роза Римбаева,  Юлдуз Османова,  Алан Рийч, Алан Рой Скот, Теодоси Спасов, Стоян Янкулов – Стунджи, Александър Райчев, Иво Папазов – Ибряма, Вили Казасян и с всички най-големи български изпълнители.. Тя участва в и два музикални филма на Българската национална телевизия -  „Стъпки по жаравата“, отличен на фестивала „Златна роза“ в Монтрьо и „Куфар, пълен с музика“.

2.16. Кирил Иванов Икономов – композитор
Кирил Икономов е български композитор и диригент. Работил е в Музикалния театър “Стефан Македонски“, оркестър “Обектив” към Концертна дирекция, Биг бенда на Софийския цирк – “Оптимисти”. През 1978 основава оркестър “Благоевград”, с който работи 20 години. Солисти в неговия оркестър са били Емил Димитров, Йорданка Христова, Мустафа Чаушев, Христо Кидиков, Доника Венкова и много други . Неизменен солист е Мая Нешкова, с която заедно  създават хитовете”Конче вихрогонче”, „Слънчева обич”, „Китка за обич”, „Щастие с пари не се купува”, „Храмът”, „Честит рожден ден”, „Обичам те”, „Пей, сърце” и други.  Издал в 7 албума, между които един двоен и един троен, и десетки сингли. Има над 4000 концерта изнесени в България и чужбина, голяма част от които са в най-престижните зали и стадиони на страната. Носител на „Гран при” Улан Батор 1987 г. за най-добър гост диригент, а Мая Нешкова взема „Гран при” за изпълнение по негова музика. „Гран при” Филиграни 2006 г. за песен и „Гран при” за цялостно творчество – Македония. Юбилейният му концерт през 2005 г. предизвиква изключителен интерес от всички телевизии в България . Проектите „Опълченци” и „Генералите също плачат” са отличени със специална награда на Международния кинофестивал в Москва. Носител на много международни награди и отличия, между които руските ордени „Достойнство” и „65 години от Победата над Германия във Великата Отечествена война”. Член на Настоятелството на Държавния музикален театър”Стефан Македонски”. Председател на настоятелството на Академия за телевизия, кино и интернет комуникации; Председател на Европейската агенция за защита на изпълнителски, авторски и продуцентски права; Член  на Евразийската академия – Москва; Почетен доктор на Института за социални и политически анализи. 

2.17. Красимир Николов Гюлмезов - композитор и изпълнител - „Домино” - първа  награда „Златен Орфей” 1984 г.
Красимир Гюлмезов е български поп певец, музикант, композитор, текстописец, аранжор и инструменталист, автор на хитове на създадения от него дует „Шик“ и редица български поп певци. Носител е на 5 награди „Златен Орфей“ като изпълнител или аранжор. С Дует „Шик“ печели наградата „Дует на годината“ през 1995 и първа награда „Кехлибарения славей“ за изпълнението на песента „Този прекрасен свят“ и Кристална купа и наградата за оркестрация „Критален камертон“ за същата песен в полския град Сопот. Негови песни са изпълнявали Лили Иванова, Нели Рангелова, Веселин Маринов, Росица Кирилова, Георги Христов, Орлин Горанов, Мариана Попова, Николай Манолов. През 2014 г. заедно с Ева Найденова и Красимир Гюлмезов създават триото „Тоника Домини“. Първата им песен през 1991 г. „Обич“ е последвана от хитове като „Не мога без теб“, „Където няма студ“ и „Просто те обичам“. Те издават 5 албума. Двамата музиканти са работили в Скандинавските страни и Кипър, а 20-годишнина от началото на сценичната си дейност Дует „Шик“ отпразнува с голям концерт в зала 1 на НДК, на който техен специален гост е италианският певец и композитор Тото Кутуньо.

2.18. Любомир Марков Денев - композитор, първа награда „Златен Орфей” 1979 г.
Любомир Денев е роден във Видин.  Завършва композиция в Национална музикална академия в София при проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев и оркестрово дирижиране в класа на проф. Константин Илиев. Още като студент участва със своето джаз-трио на няколко международни фестивали в Чехия, Полша, Югославия, Унгария, Румъния, Куба и др. Специализира диригентско майсторство на международните курсове в Сиена при Франко Ферара (1980) и в Холандия при Едуард Даунс (1981), и композиция при проф. Анатол Виеру (1995, Русе). През 1983 – 1984 г. пътува в САЩ по Програмата за културен обмен. След 1986 г. е композитор и диригент на свободна практика и е гост на Симфонични оркестри в Русе, Бургас, Варна, Пловдив и др. Има записи със Симфоничния оркестър на БНР, Симфоничния оркестър на Гръцкото радио и телевизия и два компактдиска за американската компания „Конкорд-Рекърдс“ (1996 и 1998). Прави солови джаз-рецитали в Париж, в Германия, Словакия, Унгария и др. В периода 2008 – 2009 г. по покана на Министерството на Културата на Бавария гостува в Международния културен център Вила Конкордия, където изнася лекции и дава концерти. Като композитор твори камерна и симфонична музика, поп и джаз, както и за театъра, телевизията и киното. Мюзикълът му „Напразни усилия на любовта“ гостува в Кайро (1989) с постановката на Камерна опера – Благоевград, мюзикълът „Законът на Джунглата“ (носител на наградата София 1989) има премиера в превод на френски в Париж (1993), а мюзикълът „Алис в страната на сънищата“ е поставен на гръцки език в Никозия и Ларнака – Кипър, декември 2012 г. Носител е на АСКЕЕР (2001) и Кристална лира за джаз (2006)  и  престижни международни отличия: за хорова композиция („При Извора“) в Ихлава – Чехия, за камерна музика на Фестивала Интерсонанцен в Потсдам – Германия (за „Игра с вятъра“), Наградата на конкурса Бьозендорфер (Химни на Слънцето за пиано), Златната Ракла 2006 за музиката към филма „Врабците през октомври“, Втора награда на конкурса СОФИЯ 2009 („Кончерто носталджико“ за анс. Софийски солисти) и др. БНТ заснема два филма, посветени на творчеството на Л. Денев: „Музиката, която правя“ (2000) и „Умно село – Клубът на тишината“ (2005). Член е на Съюза на българските композитори и на Българската секция на Международното дружество за нова музика (ISCM)

2.19. Любомир Георгиев Малковски - музикант - „Ера” -  Голяма награда „Златен Орфей” 1990 г.
Любомир (Любо) Малковски е певец, китарист и композитор участвал в джазформации като „Монтуно“, „Елипсис“ и „Кода“. Основател в края на 80-те българската траш метъл група „Ера“, а впоследствие е вокалист и китарист на „Ер малък“. Той е и автор на повечето от най-популярните песни от албума „Ха-Ха“ на Милена Славова. Като част от „Ера“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ за песента „Градът“ и осъществява мащабни турнета в цяла България, участия в много национални рок фестивали, Международния младежки фестивал в Москва и турнета в Чехословакия и Югославия, фестивала Francofolies в Благоевград, La Rochelle и Les Eurockeennnes de Belfort във Франция и свири заедно с Nazareth. В началото на 1994 г. групата издава последния си албум Point Of View. Следват участия като откриваща група на Manowar в Гърция и на турнето Magic Depression Tour в Румъния. През 2006 г. „Ера“, „Конкурент“ и „Ахат“ издават DVD „20 години по-късно..“

2.20. Мария Георгиева Ганева - композитор - Голяма награда  „Златен Орфей” 1986 г.
Мария Ганева е български композитор, аранжор, пианист, музикален педагог, професор по пиано. Била ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“  и специализира в Германия, Франция и Полша.  Тя  е носител на награди от наши и международни конкурси, сред които: Истанбул, 1976 г. – специалната „Златният Орфей“, 1978 г. – втора награда „Златният Орфей“, 1979 г. – трета награда „Златният Орфей“, 1986 г. – Голямата награда „Златна статуетка“ ,”Бургас и морето“, 1985 г. – втора награда и награда на публиката за песента, награди на Съюза на българските композитори: 1981, 1982, 1983, 1985, 1986 и 1997 г. и награда „Златна монета“, присъдена от „Съвета на европейската  научна и културна общност” през 2018 г. Нейни песни са изпълнявали най-големите български изпълнители Лили Иванова, Георги Христов, Ритон, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Георги Станчев, Тоника, Венета Рангелова, Силвия Кацарова. Има издадени CD и LP освен в България и в Белгия, Германия, Чехия, Канада, Австрия, Швейцария, Малта. Мария Ганева активно участва в национални и международни проекти в областта на научната и художествено творческата дейност. Тя многократно е била жури в множество конкурси, както в България, така и в чужбина.

2.21. Милко Василев Андреев - музикант, „Спринт”, първа награда „Златен Орфей” 1996 г.
Милко Андреев – китара, клавишни, бас китара, вокал е сред основателите на група „Спринт“. Той активно участва в концертните изяви на формацията. Както на българските сцени, така и в турнетата на групата в Италия, Русия и страни в Азия.  Работил е с Росица Ганева и Вили Кавалджиев. Като част от групата е участвал съвместно с Бой Джордж, Мик Тейлър (бивш музикант от Роулинг Стоунс), Prokol Harm, SWIT, Lady Punck (Полша), Лариса Долина, „ДДТ”,Алиса Браво, Любе както и „Агата Кристи”, Serga, Krematorii и е свирил в едни от най-големите клубове в света „Метелица”, „Б-2” (1999-2001) - Москва, веригата „Hard Rock Cafe” – Assia - 2002-2006, веригата „Brau” - Korea 2003-2007. 

2.22. Нелко Хинев Коларов - композитор, първа награда „Златен Орфей” 1984 г.
Нелко Коларов е български музикант, диригент и композитор роден във Варна. Роден е през 1959 във Варна. През 1980 е приет в Държавната консерватория, а година по-късно става член на група Импулс. Композира повечето от хитовете на групата като „Есенни птици“, „Сън“ и „Ако ти си отидеш за миг“. След като завършва консерваторията през 1985 става диригент във Варненската филхармония. Дирижира и спектакли във Варненската опера. През 1990 основава група „Ескорт“. В края на 90-те е диригент на симфоничния оркестър, записал е  рок-операта на Николо Коцев „Nostradamus“. През 2001 Коларов записва първият си солов албум – „Ден на гнева“. От 2004 е пианист на група Брейзън Абът. През 2004 г. е пианист в оркестъра на мегазвездата РОБИН ГИБ от BEE GEES. През 2007 създава група „Фобос“. 

2.23. Пламен Иванов Гаргов – изпълнител, „Ера” - Голяма награда „Златен Орфей” 1990 г.
Пламен Гаргов е български барабанист. Като част от „Ера“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ за песента „Градът“ и осъществява мащабни турнета в цяла България, участия в много национални рок фестивали, Международния младежки фестивал в Москва и турнета в Чехословакия и Югославия, фестивала Francofolies в Благоевград, La Rochelle и Les Eurockeennnes de Belfort във Франция и свири заедно с Nazareth. В началото на 1994 г. групата издава последния си албум Point Of View. Следват участия като откриваща група на Manowar в Гърция и на турнето Magic Depression Tour в Румъния. През 2006 г. „Ера“, „Конкурент“ и „Ахат“ издават DVD „20 години по-късно..“

2.24. Роберта Емилова Ганова - певица - първа награда на „Златен Орфей” 1999 г.
Роберта Емилова Ганова (Роберта) е родена София. Средното си образование е завършила в Национално музикално училище “Любомир Пипков”, специалност пиано, а висшето – бакалавър по поп пеене в Нов български университет. Роберта има изключително интензивна артистично-изпълнителска кариера и се утвърждава като певица с един от най-ярките и уникални гласове на българската сцена. Между 1986 и 1993 гастролира в Холандия, Германия, Швейцария, Австрия и Скандинавските страни. През 1998 се завръща в България. Същата година осъществява съвместно турне с първата дама на българската поп музика Лили Иванова в Одеса-Украйна и Витепск-Беларус. Дебютният си албум „Магьосници” издава през 1999 г..  Носителка е на множество награди: 1997 – за най-успешен дебют на “Арт-рок-център” и частните радиостанции в България; 1999 г. – Първа награда на фестивала “Песни за Бургас и морето” и Гран при и Първа награда за млад изпълнител на 30-то юбилейно издание на международния фестивал „Златният  Орфей”; 2000 г. - обявена за певица на годината в годишните награди “Мело ТВ Мания” на БНТ, 2001 г. - обявена за певица на годината от “Форте ТОП 100” - национална награда на всички радиостанции в България; 2002 г. -  завоюва Втора награда от Международния фестивал “Юниверсталант” – Прага, Награда за най-добър аранжимент и Трета награда за изпълнител на ХІІІ-тия Международен фестивал “Гласът на Азия” – Алмати, Казахстан; 2003г. -  печели Втора награда от конкурса “Песен за София” и Първа награда за изпълнител на Международния фестивал “Заедно за Европа” в Италия; 2006 г. - взима специалната награда за песента “За теб” на първия конкурс за нова българска песен “Златна Месемврия” – Несебър. Роберта взема участие и в многобройни сборни концерти, рок-фестивали и кампании сред които: София Мюзик филм Фест - 1997, 1998, 1999, 2003, 2004;  „30 години Удсток Фест“ – 1999;  Рок фест - 1999, 2000, 2002, 2003.
От 2006 г. оглавява катедра „Поп пеене” и преподава вокална техника в Национално музикално училище „Любомир Пипков” - София, водила е майсторски класове по поп и джаз пеене във Франция, Италия, Виетнам, Полша.  

2.25. Румяна Георгиева Никова - певица „Трик”, първа награда „Мелодия на годината” 1986 г.
Румяна Георгиева е родена в София. 
Завършва средно образование в Средното музикално училище ″Любомир Пипков″ - София със специалност пиано. Има две висши образования - специалност пеене в естрадния отдел на Българската държавна консерватория при Георги Кордов и специалност пиано във Висшия музикално-педагогически институт – Пловдив.  Има успешна кариера с модерната и популярна група “Трик” в периода от 1982, когато участва в нейното създаване, до 1989 г. В началото на 90-те Румяна Георгиева се изявява солистка на Динамит Брас Бенд и основава успешно групата „Дами Трик“. През 2001 / 2002 реализира турнета в Норвегия певица и пианистка, а от 2009 е неотлъчно на сцената като беквокал и дуетен партньор, заедно със  Снежана Петкова от група „Трик“, до най – голямата звезда на българската поп музика – Васил Найденов. Освен с него вокали е пяла и с Емил Димитров, дует „Ритон“ и с Камелия Тодорова. Преподавател по джаз и поп пеене повече от 15 години.

3. Периодичнa – за три години в размер на 350 лв.:

3.1. Виктория Александрова Василенко – пианист
Виктория Василенко завършва Национално Музикално Училище „Любомир Пипков”, София в класа по пиано на Антонина Бонева (1999-2003) и проф. Стела Димитрова- Майсторова (2003-2011). Получава Бакалавърска степен към факултет „Музика” на Нов Български Университет. Паралелно с това завършва музикалния колеж „Кралица София”, Мадрид при проф. Дмитрий Башкиров и клавирната академия „Лаго ди Комо”, Италия. Артист е на музикалния колеж „Кралица Елизабет”, Ватерло (Белгия) в класа на проф. Луи Лорти и Аведис Коюмджиан. През юни 2019 завършва магистърска степен в Брюкселската Музикална Академия при проф. Боян Воденичаров. Виктория е хоноруван преподавател към клавирна катедра на инструментален факултет и докторант в Национална Музикална Академия „Панчо Владигеров“ от 2019г. Тя е носител на първа награда на международния конкурс „Джордже Енеску” (Букурещ, Румъния), победител на клавирния конкурс-фестивал „Музикални четвъртъци” (Женева, Швейцария), „Кристална Лира“ за млад изпълнител за концертни сезони 2007-2008 г. и 2011-2012 г. Номинирана за млад музикант на годината през 2009 г. и „Златен век” за млад музикант, с принос към културата и изкуството в България. Концертира на сцени като BOZAR, Flagey, Chateau du Lac, Ghent Opera House, Piano's Maene (Белгия), Alte Oper (Франкфурт, Германия), Auditorio Nacional (Мадрид) и Palau de Musica (Барселона, Испания), Atheneum (Букурещ, Румъния), Teatro de la Maestranza (Севиля, Испания), NYUAD Art center (Абу-Даби) и много други. Солист на: Брюкселски камерен оркестър, Валонски камерен оркестър (дир. Франк Брале), Кралски филхармоничен оркестър на Севиля (дир. Джон Акселрод), камерен оркестър на Линкълнууд (САЩ), Кралски филхармоничен оркестър на Ливърпул (Англия), Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску”, Симфоничен оркестър на Биел (Швейцария), с който записва диск за проекта „Mozart double” през март 2019г. и много други.

 

3.2. Зорница Любомирова Иларионова – цигулар
Зорница Иларионова е родена в Плевен. Завършва с отличие НМУ “Любомир Пипков“ и учи в Еscuela Superior de Musica Reina Sofia - Мадрид, Испания, в класа на световноизвестния педагог проф. Захар Брон. На 
14 години записва CD с творби от Моцарт и Сарасате. Носител е на редица първи награди от престижни национални и международни конкурси. Концертира  с успех на много европейски сцени в Париж, Кан, Монако, Мадрид, Лисабон, Брюксел, Хамбург, Есен, Москва, Виена, Любляна, Солун, Белград и др. Успешно участва и във фестивалите „Софийски музикални седмици“, „Варненско лято“ , „Аполония“, „Мартенски музикални дни“, „Европейски музикален фестивал“ – София, „ Владимир Спиваков“ – Москва, “Моцартеум“ – Залцбург, „Музика Мунди“ – Брюксел, Фестивал за камерна музика в Бьолен, Германия, “Евмелия“ – Гърция. На 12-ти юни 2014г., на тържествена церемония в Кралския дворец Ел Пардо в Мадрид, Зорница е удостоена лично от Нейно Величество Кралица София с престижната награда „Най- добър музикант“ в цигулковата катедра на проф. Захар Брон в Кралската академия за музика „Кралица София“. Лауреат е на престижната награда Кристална лира за „Млад изпълнител на 2015 година“, която получи заедно с пианиста Асен Танчев.

3.3. Любомир Любомиров Денев-син – диригент
Любомир Денев – син е диригент и композитор, роден в София. Той е учил в НМА „проф. Панчо Владикеров“. През 2019г. печели трета награда на диригентския конкурс в Лос Анжелис и първа награда на конкурса за ново произведение „7/8“ с произведението „Балканска сюита“. Произведението е изпълнено от Софийска филхармония. Любомир Денев е главен диригент на Филхармония „Пионер“ от 2010г. и е бил главен диригент на Sofia Session Orchestra в периода 2012 – 2019г. към звукозаписната компания Four For Music. С втория оркестър дирижира и записва партитури на Алан Силвестри, Енио Мориконе, Хари и Рупърт Грегсън-Уилиямс, Браян Тайлър, Томас Бергерсен, Марио Григоров, Георги Стрезов, Пенка Кунева, както и музика към британския телевизионен сериал „Короната“, игрите LEGO и много други. От 2020г. Любомир е един от оркестраторите на London Musical Theatre Orchestra. Денев е гостувал на повечето български оркестри, сред които Софийска филхармония, Симфоничният оркестър на БНР, Биг бенда на БНР, Нов симфоничен оркестър, Държавна опера Русе, оркестрите на Пазарджик, Враца Видин и др. и е изнасял концерти на фестивали в Концертхаус в Берлин, Будапеща, Ниш, Одрин, Солун, София, Пловдив, Варна и др. Като композитор Денев е автор на концертна, филмова музика и множество оркестрации и аранжименти. Музика на Любомир Денев е изпълнявана в Miami University, негови оркестрации звучат в коледната вечер по телевизия FOX в САЩ,

3.4. Мила Огнянова Михова - оперна певица
Мила Михова е родена в София. От 2008 до 2012 г. е студент в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2013 година печели стипендия на Фондация „Борис Христов“ за участие в Оперното студио на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим, където работи с оперната дива Рената Скотто, режисьора Чезаре Скартон и вокалния педагог Анна Ванди, като участва във финалния концертна студентите в зала „Петраси“ на аудиториума Parco della Musica под акомпанимента на пианистите Фабио Чентанни и Стефано Джанини. Участвала е в майсторски класове на Дарина Такова, Карло Коломбара, Лучана Д‘Интино, Катрин Хатая и Вера Николова и Оливие Дориа. Има първи награди от конкурсите „Парашкев Хаджиев“ (2012, София) и „Розата на Евтерпа“ (2014, Карлово). Финалист на конкурсите „Магда Оливеро“ (2013, Милано, Италия) и „Джулио Нери“ (2014, Торита ди Сиена, Италия). През 2015 г. участва в спектакъла „Кабаре барок“ на Фондация „Дарина Такова“. Дебютира в ролята на Фиордилиджи в „Така праят всички“ от Моцарт на Опероса Опера Фестивал в Черна Гора. Участва във Фестивала „Пиано Екстраваганца“ с концерт с Борислава Танева, посветен на творчеството на руския композитор Артур Лурье. Изпълнява сопрановото соло в 9-та симфония на Бетовен със Симфоничния оркестър на Кашкайш, Португалия. Репертоарът й включва ролите на Фиордилиджи („Така правят всички“), Констанца („Отвличане от сарая“) от Моцарт, Лучия Аштън („Лучия ди Ламермур“) от Донцети, Амина („Сомнамбула“) от Белини, Графиня Фолевил („Пътуване до Реймс“ ) от Росини, Огъня („Детето и вълшебствата“) от Равел, има богат репетоар от арии и ансамбли от Хендел, Моцарт, Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини, Масне, Гуно, Бърнстейн, Мур и др.

3.5. Надежда Димитрова Цанова – пианист
Надежда Цанова е родена е в Казанлък. Тя учи в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Стела Димитрова – Майсторова. По-късно специализира в Кралската консерватория на Белгия при проф. Боян Воденичаров и в Париж. Посещавала е майсторските класове на проф. Марчела Грудели /Германия/, проф. Валери Шарупа /Русия/, проф. Пламена Мангова/България/ и проф. Маурицио Моретти /Италия/. Свирила е и свири като солист със Софийската филфармония, Оркестър “Симфониета”, Симфоничния оркестър на БНР, Симфониета – Видин и др. Надежда Цанова има концертни изяви в Италия, Белгия, Словакия, Германия, Унгария, Япония, Полша, Австрия, Китай и др. Има награди от “Пианисимо”, “Аполония” и Австрийските музикални празници  в България, от фестивалите  “Bosa Antica” в Сардиния и Моцартеум в Залцбург. През 2013 г. печели първа награда на Международния конкурс по пиано “Flame” в Париж.

3.6. Александър Анатолиев Александров – музикант, носител на първа награда от  Радиоконкрса за нова българска поп и рок песен „Пролет” - 1993 г.
Александър Александров завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Св. Климент Охридски”, като 2 години  специализира чешки език и литература в Прага и Братислава
Той е ръководител и солист на група „Стил“ (1979 г. – 1990 г.), с която печели множество международни и национални награди. Групата изнася концерти в Германия, Австрия, СССР, Куба, Никарагуа, Белгия, Норвегия, Швеция, Гана, Гвинея, Замбия, Етиопия, Мозамбик, Танзания, Кения, Нигерия, Монголия, Корея, Япония и в продължение на повече от 10 години из цяла България. Основна бекграунд група със стотици звукозаписа в БНР и Балкантон. 
През 1982 г. група „Стил“ работи с Леа Иванова и Еди Казасян  в продължение на 2 години в Германия, Швеция и Норвегия.
През 1986 работи в множество концерти с Лили Иванова. 
Като поет – автор на текстове за песни е работил с композитори и певци като Петър Гюзелев, Емил Коларов, Александър Савелиев, Красимир Гюлмезов, Силвия Кацарова, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Васил Петров и др.
Александър Александров е сценарист и автор на музиката на телевизионни шоу програми (1992 -1995). Като външни продукции  в БНТ са „Коктейлите на Влади”, „Шило”, „Пирон”. Автор е на сценарии и музика за концертни спектакли и телевизионни филми, като „До Чикаго, и назад”. 
Като продуцент създава най-новия звукозапис на националния химн на България „Мила Родино” с участието на Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Софийска филхармония – хор и оркестър и организиране на концерт в зала “България”. 
Издава двоен албум с изпълнения на най-добрите български китаристи, като реализира проекта „Големите китари на България”, който включва и концерт в НДК. Реализира и няколко филмови проекта заедно с Военния телевизионен канал, като е сценарист и режисьор на документалните филми – портрети за групите ФСБ и СИГНАЛ и прави два филма, които отразяват фестивала „Аполония“ през 2011 и 2012 г. 

3.7. Александър Павлов Савелиев – композитор
Александър Савелиев е роден в София. Завършил е Българската държавна консерватория със специалност „флейта“. От над 30 години композира и прави аранжименти на песни, изпълнявани от поп изпълнители, включително и детски. Общо песните са над 800, а аранжиментите - над 1500. Той работи с Емил Димитров, Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Васил Петров, Нели Рангелова, Петя Буюклиева.

3.8. Атанаска Павлова Савчева (Ани Павлова) – певица – носител на първа награда от националния телевизионен конкурс за български поппесни. „Мелодия на годината“, 1972 г.
Атанаска Павлова Савчева (Ани Павлова) става звезда с изпълнението на песента композитора Димитър Петков в аранжимент на Найден Андреев „Нашата мила родна страна“ – превърнала се в „неофициалния химн“ на България. 
Изпълнението на песента на „Мелодия на годината“ е един от редките случаи в историята на конкурса, когато мнението на жури и зрители, които гласуват отделно и оформят две различни класации, съвпадат 100 процента.
Изявява се години наред в десетки концертни и вариететни програми у нас и в чужбина.

3.9. Антон Николов Бубев - музикант - „Тангра”
Антон Николов Бубев свири на ударни инструменти и перкусии. Роден е в гр.София и музикалната му кариера стартира през 1965г. в група „Бъндариците“. По-късно става част от различни поп и рок групи, измежду които са: група „Фактор“, оркестър „Обектив“, група “Синьо-белите”, група „Шест плюс едно“, група „Макове“, група „Тангра“ и група „Старт“.

3.10. Благовест Аргиров Аргиров – поппевец – 1 нагр. в конкурса на БНР „Пролет“ – 1984, 86 и 89 
Благовест Аргиров е роден в Пловдив на 23 април 1959 г. Завършва първоначално музикално училище в родния си град, а след това и музикалната академия „Професор Панчо Владигеров“, със специалност виолончело.
Творческата му кариера е изцяло и изключително свързана с неговия брат-близнак Светослав. Заедно дебютират под името “Вега” на Младежкия конкурс за забавна песен в София през 1981. Първият им запис в БНР – “Ненужен” (версия на “Illusion” на група “Имаджинейшън”), осъществен в края на 1982, бързо се превръща в шлагер и ги прави изключително популярни, особено сред най-младите. Стилът, в който изпълняват своите песни е диско. Получават първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен в София през 1983 за “Миг след миг” (муз. Благовест Аргиров), II награда на радиоконкурса “Пролет 1983” за изпълнение на “Предчувствие за стих” (муз. Кузман Бирбучуков). През 1984, 1985 и 1986 печелят първата награда на същия конкурс за изпълнение на “Пролетна умора” (муз. Стефан Димитров), “Сбогом, клас” (съвместно с Росица Кирилова, муз. Бл. и Св. Аргирови) и “Мексико” (муз. Найден Андреев). Песента “До вчера” се изкачва за една седмица на първо място в унгарската диско-класация през 1983. През същата година БНТ заснема филм за дуета (реж. Васа Ганчева). Участвуват на фестивалите: “Златния Орфей” - 1984, “Братиславска лира” - 1985, Никарагуа - 1986, Румъния - 1987. Осъществили са концертни турнета в Чехия - 1984 и Русия - 1985. Изнасят концерта в българския културен център на Световното изложение в Япония - 1985 и участват в “Шлагерфестивал”, Дрезден - 1987. В началото на 90-те работят в клубове и увеселителни заведение в Скандинавските страни, Австрия, Швейцария и Германия. 
 През 1998 Благовест Аргиров издава самостоятелен макси-сингъл “Без заглавие”, в който използва музика от операта на Джакомо Росини “Отело”. В него влизат няколко нови песни, както и нови версии на стари парчета, изпълнени съвместно с известни негови колеги.

3.11. Борис Михайлов Чакъров – композитор
Борис Чакъров е роден на 23 юли 1960 г. Израства в семейство с музикални традиции. Занимава се с музика от най-ранна възраст. През 1980 г. започва работа в легендарното студио на звукозаписна компания Балкантон. Работи с всички български изпълнители, между които: Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Борис Годжунов, Георги Христов, Нели Рангелова, Петя Буюклиева, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Цветан Владовски, Веселин Маринов, Дует Ритон, Бо-Бо-Бо, Поли Генова, участва в звукозаписите на Щурците, Диана Експрес, Сигнал, ФСБ, Тангра, LZ, Тоника и много други. Автор на много песни от репертоара на БОН-БОН, Член на СБК. Собственик на звукозаписна компания ChakoMusic (1991), както и основател на първата българска компания за лицензирана музика LicenseMusicBG. Автор на множество сигнали и реклами за водещи медии.

3.12. Борислав Цонев Цонев - музикант „Тангра”
Борислав Цонев е роден в гр. София. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория със специалностите „китара“ и „контрабас“. Професионалният му път стартира през 1974 г. с групата „Диана експрес“, а по-късно става и част от оркестър „София“, група „Синьо-белите“ и група „Тангра“. Има над 800 концерта у нас и в чужбина, участия в различни международни фестивали и конкурси, както и рецитал на „Златния Орфей“ през 1981 г.

3.13. Валентин Димитров Ракитски – музикант, носител на Трета награда от международния конкурс „Златният Орфей“.
Валентин Ракитски работи като музикант-оркестрант през седемдесетте години към Дирекция „Музика“ с оркестър с ръководител Стоян Найденов. През осемдесетте години основава група „Мираж“, с която реализира десетки записи в БНР, БНТ и Балкантон. Групата участва в множество турнета и рок фестивали в страната. През 1988 година  група „Мираж“ участва в конкурса за младежка песен в Студентския дом в София, организиран от Панайот Славчев, където печели наградата на публиката. През 1990 година участва във фестивала „Златният Орфей“. През 1991 година Валентин Ракитски с група „Мираж“ работи в Южноафриканската република.

3.14. Валери Георгиев Градинарски - музикант - „Старт”, „LZ”
Валери Георгиев Градинарски е роден през 1959 г. в София. Той е китарист, аранжор, композитор, продуцент и лютиер. Учи класическа китара при Симеон Симов. Завършва Българската държавна консерватория с класическа и джаз китара при Александър Пумпалов. През 2014 г. получава звание „магистър“ със специалност „музикално изкуство“ в НБУ.
Развива активна звукозаписна и концертна дейност с Емил Димитров, Йорданка Христова, Георги Минчев, Георги Христов, Кичка Бодурова, Бисер Киров, Катя Филипова и много други. Свири още с групите „LZ“, „ЖАР“, „Старт“, „АБВ“. Като музикант участва в Музикалния театър, Сатиричния театър, Биг бенда на БНР и ансамбъла при ГУСВ. В многостранната си звукозаписна дейност използва богата гама от струнни инструменти: класическа, кънтри и фламенко китари, различни видове електрически китари, бузуки, мандолини, тамбури. Необходимостта от поддръжката на всичките тези инструменти го кара от 1987 г. да започне да се занимава и с лютиерство.
Аранжорската и продуцентската му дейност обхващат всички жанрове в забавната музика – от рок до попфолк, където с адаптацията на популярната песен „Лиляно моме“ (в съизпълнителство с Катя Близнакова) печели сърцата на широката публика. Наред с това работи с композитори като Тончо Русев, Морис Аладжем, Найден Андреев, Aтанас Косев, Любомир Дамянов („Големият кораб минава“). Автор е на много вокални аранжименти за автентични народни изпълнители като квартет „Славей“ с Надка Караджова и Калинка Сгурова.
Понастоящем се занимава с лютиерска и преподавателска дейност.
От 2012г. преподава китара в НБУ.

3.15. Валери Герчов Миловански  - музикант „Тангра”
Валери Миловански е роден в град Рила. През 1983г. завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Работи като китарист в джаз квартет “Монтуно”, джаз оркестъра на “Райчо Иванов”,  група  “Синьо Белите” и  група “Тангра”. Композитор е на музиката към документалния филм за първия български космонавт през 1988 г. През 1990 г печели престижната награда “Озела” във Венеция, Италия, за най-добра оргинална филмова музика към българския филм “Единственият свидетел”. На фестивала “Златната Роза” през 1992г. е награден за музиката на Българо-германския филм “Голгота” . Член е на американската асоциациа ASCAP от 2007 г. През 1985 г. съвместно с група “ Тангра „ изнася рецитал на “Златният Орфей”. Има общо над 700 концерта в страната и чужбина до 1990 г.

3.16. Васил Свиленов Георгиев - (Васко Кръпката) – музикант
Васил Свиленов Георгиев, известен като Васко Кръпката, е роден в София. Свири на барабани, хармоника и китара. Започва музикалната си кариера през 1980-те, свирейки като барабанист в група „Паралел 42“ в Скандинавските страни (1984 – 1986) и „Старт“ на Мими Иванова и Развигор Попов (1986 – 1989). През септември 1989 създава групата „Подуене блус бенд“, която е една от първите блус-формации в България. Песните му са повлияни от края на комунистическия режим. Така Васко се превръща в една от най-популярните фигури в България в началото на 1990-те. Сред известните песни от началния период на групата са „Бюрократ“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“.
Васко провежда турнета в България и чужбина, свири в затвора в Бухово, в Зала 1 на Националния дворец на културата, от покрива на площад „Гарибалди“ в София, в мазето на театър „Ла Страда“, на барикадите в Дупница, на концерта по посрещането на Бил Клинтън в София, прави концерти за болни деца и домове за сираци, участва в шумни рокерски събори, на Super Blues Festival Bucurest '95 с хедлайнер Джон Мейъл, свири от покрива на движещ се автобус на „Фестивала на Таратайката“ в Пловдив, участва в Blues Fest Бургас, на фестивали в София и др., в Jazzgalerie Bonn и Jazz House Kansas City, Buddy Guy's Leggents – Chicago.
Васко Кръпката ежегодно е организатор на фестивала „Цвете за Гошо“, посветен на Георги Минчев и Sofia Blues Meeting, софийския пролет-есен блус фестивал, а от 2015 организира Благоевград Blues&Jazz фестивал.
Васко Кръпката води радиопредаването за блус музика „Карай да върви, това е блус“ първо в радио Мила Голд и по-късно в радио Star FM. Той е водещ и на телевизионно предаване със същото име по телевизия СКАТ, в което кани и представя млади рок и блус музиканти и групи. 
Две от песните на Васко Кръпката се изучават в учебници по музика „100 години рокендрол“ и „Нека бъде светлина“.
На 24 май 2018 пет от текстовете на песни на Васко Кръпката, „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“, „Нека бъде светлина“, „Ден след ден“ и „Емигранти“ влизат в Библиотека на Конгреса на САЩ, в алманаха „Любослов“, годишник на българските писатели в САЩ и по света.

3.17. Васил Георгиев Стоев - музикант, носител на трета награда от радиоконкурса за българска поп и рок песен „Пролет“, 1997 г
Васил Стоев  е български музикант – басист, композитор, аранжор, рок и поп-изпълнител, музикален продуцент; съосновател на рок група „Импулс“ и „Моби Дик“.
Роден е в София. Завършва през 1980 г. Инструменталния факултет на Българската държавна консерватория. През 1977 г. свири като басист в групата на Лили Иванова ”Макове“, след което с Илия Кънчев и Пейо Пеев  основава група „Импулс“. Музикалната кариера на Васил Стоев минава през групите БИС на Петър Чернев, Феникс, Бисер Киров, Леа Иванова и Еди Казасян. 
След завръщането си в България в 1982 г. заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група Моби Дик. Заедно издават два албума Моби Дик 1 и Bad Time. През 1984 г. записва с Пламен Дойчев първият студиен албум на група Импулс – Импулс 1 и хита „Ако ти си отидеш за миг“. 
Автор е на повече от 80 и аранжор на над 100 песни за много от известните шведски и български поп изпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Музикален продуцент е на редица албуми на артисти и групи. През 1992 г. получава националната награда „Продуцент на годината“, учредена от вестник „Музика“. Негови песни взимат престижни награди на фестивали като радиоконкурса за нова българска поп и рок песен „Пролет“ 97, Сребърния Ерос 97, Златни ноти и др. За своето творчество Васил Стоев получава награди за цялостен принос – 1993; Цялостен принос за българския рок – 1994; Цялостен принос в развитието на българската култура – 1998;
Васил Стоев журира в редица национални и международни фестивали и конкурси. Носител на Първа награда на Международния фестивал „Златен Орфей“ за аранжимента на песента „Мъжка песен” по музика на Захари Георгиев, текст Димитър Светлин, аранж. Васил Стоев и Максим Христов, в изпълнение на Орлин Горанов през 1999 година.

3.18. Венета Рангелова Рангелова - певица, „Стил” - Първа награда от радиоконкурс „Пролет” 1993 г.
Венета Рангелова е родена на 10 март 1960 г. в Пловдив. Завършва Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Георги Кордов през 1981 г. Дебютира като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ в Пловдив с диригент Стефан Пехливанов. Започва професионалната си кариера през 1979 г., като част от вокалната група „Стил“, с която работи до 1984 г. и участва на фестивалите „Златният Орфей“ и „Бургас и морето“. Заедно с Атанас Атанасов, Александър Александров и Виолета Гюлмезова изнася първите си концерти и участва на фестивалите „Златният Орфей“ и „Бургас и морето“, както и в многобройни турнета в Западна Европа и Африка, включително в шоуто на Леа Иванова. Първата си самостоятелна песен записва през 1984 г. – „Обещай ми светло минало“ (м. Мария Ганева). От тази година започва самостоятелната ѝ кариера, като работи с професионален менажер Панайот Марков – Чочо. Благодарение на него и на композиторката Мария Ганева певицата бързо добива популярност със своите диско–хитове и баладични песни. През 1986 г. представя песента „Прощавай, мамо“ (м. Стефан Димитров) на финалния кръг на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“, „Хей, Робинзон“ (м. Стефан Димитров) през 1988 г., а „Хей, момче, не питай“ (м. Борис Чакъров) печели І награда на радиоконкурса „Пролет“ през 1992 г. През следващите години записва отделни проекти и участва в сборни концерти из страната. Концертирала е в Чехия, Полша, Германия, Швеция, Новрегия, Румъния, Мозамбик, Танзания, Етиопия, Монголия. В началото на 2009 г. Венета Рангелова събира най-големите си хитове в албума „The best“ от поредицата „Златна класика“ и започва записи на песни за нов албум с работно заглавие „Утре“.
За нея пишат песни композитори като: Зорница Попова, Мария Ганева, Стефан Димитров, Иван Пеев, Митко Щерев, Александър Йосифов, Вили Казасян и много други.

3.19. Веселин Димов Кисьов – музикант – „Щурците“
Веселин Кисьов е български рок музикант. Роден е през 1946 г. в София. Той е един от първите членове на „Щурците“. Изпълнител на китара, ритъм китара и вокал за съставите – „Слънчевите братя“ (1965 – 1966), „Щурците“ (1966 – 1969) и „Славини“ (1969 – 1971).

3.20. Владимир Атанасов Наумов – композитор – трета награда 1997 г. от международния фестивал „Златният Орфей” 
Владимир Наумов е роден на 30.03.1954 г. в гр. Варна. Завършва музикално училище, след което и консерватория в София със специалност „ударни инструменти“ в класа на проф. Добри Палиев. Професионалната си кариера започва с композиране на забавна музика и още първата му песен “Не съжалявам”, в изпълнение на Росица Ганева, печели Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен през 1975 г. В края на 70-те години търсенията му са насочени към съчетаване на българската фолклорна мелодика със звучностите на поп музиката. Тогава прави едни от най-популярните обработки на фолклорните творби: “Петруно, пиле шарено”, “Джоре Дос”, “Пустото лудо и младо”, “Даньова мама”, „Кане моме“, „ Рипни Калинке“ и др.
През 80-те години Владимир Наумов е ръководител на емблематичната вокална група „Сребърни звезди“ към Ансамбъла на армията. Тогава житейският му път се пресича професионално с поп певицата Елвира Георгиева, за която създава над 100 песни, събрани в 8 албума. Двамата печелят престижни награди на фестивали като “Златният Орфей”, “Бургас и морето” и други.
Пише песни за Лили Иванова, Васил Найденов, Михаил Йончев, Нели Рангелова, Росица Ганева, групите „Стил“, „Сребърни звезди“, „Спринт”, и много други. Работи и като студиен музикант – клавишни и ударни инструменти.
Освен композитор, аранжор и автор на поп музика и стихове, Владимир Наумов пише и детски песни, обработки на народни песни, музика към филми, и детски приказки.

3.21. Георги Тодоров Начев - композитор, Първа награда на „Мелодия на  годината” 1985
Георги Начев има заслуга за развитието на българската поп музика като автор на текстовете на песните много български изпълнители. По негови стихове редица песни през годините са печелели награди, като най-известните от тях са: 1985 г. - Първа награда на “Мелодия на годината” с песента “Любов завинаги” (музика Морис Аладжем, текст Георги Начев) изп. Росица Кирилова; 1995 г. - Първа награда в радио конкурса “Пролет `85” с песента “Сбогом, клас” муз. братя Аргирови,текст Георги Начев, изп. Росица Кирилова и братя Аргирови;  1988 г. - Първа награда в радиоконкурса “Пролет” с песента “Нещо невероятно”, муз. Зорница Попова, текст Георги Начев, изп. Росица Кирилова и Георги Христов; 1989 г. -  Награда на публиката в конкурса „Мелодия на годината” с песента - „Най-добрата дума” – муз. Мария Нейкова, текст Георги Начев, изп. Росица Кирилова .

 

3.22. Данаил Драгомиров Драганов - музикант - „Кукери” - 
2 награда 1978 г. на „Зл. Орфей” 
Данаил Драганов – Дени е роден е през 1951 г. в София. Свири на клавишни инструменти и китара и изпълнява вокални партии. Той е един от главните двигатели на групата в периода 1977 – 1988 г., като композира, аранжира и неизменно участва активно в студиото при оформлението на записите. Заедно с групата печели Втора награда и наградата на Съюза на българските композитори с песента „Юнак дядо“ (музика Стефан Драгостинов) на фестивала „Златният Орфей“, 1978 г.; има награди и от Младежкия конкурс за забавна песен.

3.23. Даниела Евстатиева Кузманова – Бояджиева - поетеса, автор на текстовете на ФСБ,  Голяма награда от „Бургас и морето”
Даниела Кузманова е родина в София. Тя е музиколог, поет, автор на музикална публицистика. През 1972 г. завършва Националното музикално училище“Л.Пипков” – София, със специалност „Пиано”. През 1976 г. се дипломира в Българската държавна консерватория като магистър по музикален анализ. Активната й творческа дейност е свързана с музиката: автор и водещ на предаването за популярна музика “Песни на седмицата” по програма “Хоризонт” на БНР; главен продуцент на Редакция “Попмузика и джаз” в Музикално издателство „Балкантон”; автор и водещ на музикалното предаване “Апропо” по Канал 1 на Българската национална телевизия; автор и водещ на програмни блокове и специализирани предавания за музика и култура, националната класация “Рок-Топ 7” и предаването “Контрапункти”в първото частно рок радио „Тангра”; автор и водещ на първото ток-шоу за музика на Канал 1 на БНТ – “Контрапункти”; главен редактор на редакция “Музика” в БНТ; директор на дирекция “Музика” в БНР; лектор в НМА “П.Владигеров” – факултет “Поп и джаз изкуства”; преподавател по история на музиката и история на попмузиката и джазa в НМУ “Л.Пипков”.
От 1976 г. до днес е автор на поетични текстове за песни, изпълнявани от български поп певци и поп и рок групи, както и текстове за детски песни. Нейни стихове са част от репертоара на Лили Иванова, Георги Христов, Роберта, Спринт, Румяна Коцева, Ирина Флорин, Петя Станчева и други.  Сред тях са „Дансингът на самотата” на Лили Иванова, „Цвят лилав” на Ирина Флорин, „Нека сме различни” на Роберта и др.
През 1999 г. издава стихосбирката “Контрапункти”, а през 2011 г. излиза биографична й книга “Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ”.

3.24. Димитър Пенев Иванов – композитор
Завършва СМУ в гр. Бургас  и  ДМА  гр. София  през 1974 г. От същата година до 2012 г. работи в БНР като музикален тонрежисьор. Като композитор, аранжор, продуцент и диригент е творил в областта на детската, народната, забавната, инструменталната, филмовата  и електронната музика. Работил е с почти  всички известни естрадни изпълнители, както и с най-добрите ни  народни певци и инструменталисти. От 1980 до 1986 г.е  диригент на АНП “Г. Делчев”- София.Създател  и  композитор на: ВИГ „Стоп 3+”, „Трио Българка”, трио „Суперфолк”, орк. „Боляри”,”Трио Българка - Пенев”, хор  „Български  Перли”. Автор е на 500 обработки и аранжименти на народна музика,  150 естрадни песни, 40 детски песни и аранжименти , 80 дискофолк песни и аранжименти, 40 Ethno world  пиеси, 40 аранжименти на стари градски шлагери, 40 сатирични хумористични песни за  “Златният Кос” – БНР, 2 телевизионни мюзикъла с аранжименти на стари градски песни, музика към игрален филм „Панчо и таласъмите”.    Лили Иванова, Мими Иванова,Йорданка Христова, Нели Рангелова.

3.25. Доника Кънева Венкова – изпълнител - „Златен Орфей” - трета награда 1973 г.
Доника Венкова е родена в село Горско Калугерово, Великотърновско. Кариерата ѝ започва през 1971 година, когато работи като солистка на оркестър „София“. В периода 1974 – 1977 г. е солистка и на оркестър „Младост“. В началото на 70-те години участва на няколко международни конкурса, където печели награди: „Интерталант“ в Чехия през 1972 г., Касълбар в Ирландия през 1974 г., „Братиславска лира“ в Чехия през 1975 г. и Сопот в Полша през 1975 г. През 1973 г. печели и Трета награда на фестивала „Златният Орфей“. Свои самостоятелни концерти е изнасяла и в Чехия, Полша, Германия, Унгария, Сирия, Куба. Изпълнява песни по текстове и музика на едни от най-известните български поети и композитори.

3.26. Драгомир Неделков Димитров - певец „Тоника СВ” - Мелодия на годината 1981 г.
Драгомир Димитров – Драго е роден във Враца през 1957 г. Музиката и артистичността присъстват във фамилията на Драго. Баща му е един от най-популярните ръководители на танцови състави. Майка му е танцьорка. Брат му е барабанист, свири и на китара. Драго тръгва по стъпките на брат си, като освен на барабани и на китара свири и на валдхорна.
В началото на 1980 г. се явява на конкурс за певци в групата „Тоника СВ“. На 12 март 1980 г. „Тоника СВ“ вече е сформирана във варианта Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Теодор Шишманов и Драгомир Димитров. Започват усилена работа под ръководството на Стефан Диомов, песните им звучат по радиото. Оттогава са известните хитове „Един неразделен клас“, „Приятели“, „Момчето от шлепа“, „Вечерен вятър“, „Карнавал“. През 1981 г. песента „Приятели“ става Мелодия на годината.
Драго остава в групата до 1991 г. През 1994 г. се включва в сборната формация „Фамилия Тоника“, съставена от членовете на групите „Тоника“ и „Тоника СВ“, в която пее до 2014 г. След това продължава музикалната си дейност като самостоятелен изпълнител и има свои солови песни.

3.27. Елвира Георгиева Георгиева - певица, трета награда 
„Зл. Орфей” 1997 г. 
Елвира Георгиева е родена през 1962 г. в Смолян. Известна с характерния си леко дрезгав тембър, тя е една от малкото певици, които успяват да се наложат в края на 80-те с български репертоар. Творческият й път започва през 1984 г. във вокална група „Сребърни звезди“, която през тези години е част от Ансамбъла на Българската армия. В партньорство с композитора Владимир Наумов създава едни от най-добрите си песни. Сред най-популярните й са „Мечта за всички“ или „Коминочистачът“, както и „Няма пътища назад“. Участва в редица фестивали и конкурси. През 1997 г. песента й „Копнеж“ печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“. 

 

3.28. Емил  Драгомиров Герасимов - музикант - „Тангра”
Емил Драгомиров Герасимов e роден в гр. София и завършва музикално  училище със специалностите „акордеон“, „пиано“ и солфеж. Професионален музикант от 1975 година, а от 1980 е  член на група “Тангра”. През 1981г. и 1985 г. участва в рециталите на група Тангра изнесени на фестивала “Златния Орфей”. Взима участие и в международни фестивали: в Германия - “Шлагерен Фестивал” през 1983г. и в рок фестивал “Рок от Изток” - Женева, Швейцария през 1986г. През 1987 г. заедно с група „Тангра“ заема  второ  място в конкурса “Мелодия на Годината“. Съвместно с групата има изнесени над 2500 концерта в страната и чужбина.

3.29. Емилия Атанасова Маркова - певица - „Златен Орфей”  3-ра награда 1972, 74
Емилия  Маркова е родена в София на 28 декември 1942 г. Възпитаничка е на първия випуск на Студията поп певци към Радио „София“, която завършва през 1964 г. Дебютът ѝ е свързан със „Студио 5“ и Естрадния оркестър на българското радио и телевизия. От 1965 г. до 1971 г. е солистка на Ансамбъла на БНА. В този период тя сътрудничи на Кирил Дончев със записи на вокализи за филмова музика и музика към театрални спектакли. Изпълнителските качества на Емилия Маркова са оценени от публика и критика и ѝ носят през годините награди от различни международни и наши конкурси, сред които: Първа награда в Международния конкурс за изпълнители на „Златният Орфей“ през 1969 г.; Първа награда и наградата на вестник „Съветска култура“ на фестивала в Сочи – СССР, 1969 г.; Втора награда за изпълнение на полска песен на фестивала в Сопот – Полша, 1970 г.; Трета награда на фестивала „Златният Орфей“, 1970 г.; Трета награда на фестивала „Златният Орфей“, 1972 г.
Има осъществен телевизионен филм със саксофониста Збигнев Намисловски в Полша. Концертирала е в СССР, Чехословакия, Унгария, Германия, Полша, Сърбия и Турция.

3.30. Здравко Петров Радоев - музикант - „Тангра”
Здравко Петров Радоев е роден 15 ноември 1938 г. в София. Завършва висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”. Свири на клавишни инструменти. От 1962 до 1994 г. осъществява многобройни концертни турнета с Леа Иванова, Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, Борис Годжунов, Богдана Карадочева, Стефка Берова и Йордан Марчинков, Студио В, Трамвай No5 и много други, като аранжира и композира музика за тях. Ръководи и свой собствен оркестър. През 1969 г. е в оркестъра на Богдана Карадочева, когато тя печели Голямата награда на “Златният Орфей” в Международния конкурс за изпълнители.

3.31. Иван Цветанов Иванов – музикант
Иван Иванов е роден през 1950 г. в Горна Оряховица. Създател и ръководител на група „Кукери“. В богатата творческа биография на групата има пет последователни участия на фестивала „Златният Орфей“ в периода 1978 – 1982 г. През 1978 г. печелят Втора награда с песента „Юнак дядо“. Група „Кукери“ са сред първите групи, които поставят основите на рок музиката в България. През 80-те години участват на редица български и чужди фестивали. Имат и многобройни турнета както в страната, така и извън нея. На Младежкия конкурс за забавна песен печелят награди с песните „Длан подай“ – наградата на „Балкантон“ през 1975 г.; „Изгубени есени“ – Първа награда, наградите на БНТ и публиката през 1976 г.

3.32. Иван Боянов Лечев – музикант
Иван Лечев е български китарист, цигулар и композитор, роден  на 19 юли 1956 г. в София. Започва да учи цигулка в класа на баща си, цигуларя проф. Боян Лечев. През 1975 г. завършва Средното музикално училище в София, а през 1981 г. – Българската държавна консерватория. Той е китарист на българската рок група ФСБ от 1978 г., с която през 1983 и 1986 г. печели конкурса „Мелодия на годината“. През 90-те години свири с българската рок група „Стари муцуни“. Участва като гост-музикант в записите на албумите на Кирил Маричков, Георги Минчев, Дони и Момчил, „Епизод“. От 2013 е член на група „Фондацията“. През годините пише и аранжира песни за български естрадни певци, автор е и на филмова музика.

 

3.33. Йордан Стефанов Ганчев – музикант
Йордан Ганчев е български инструменталист, композитор и аранжор, роден на 16 февруари 1948 г. в София. Свири в известната тогава група „Бъндараците“ заедно с Константин Марков, след което емигрира в Югославия, където последователно свири на клавишни и бас китара в джаз рок групите „Транс Его Експрес“, „Ютро“ и „Септембър“. В края на 1983 г. се завръща в България и се включва в група „Тангра“, като променя музикалната стилистика на формацията в посока ню уейв, поставяйки началото на „Тангра II“. От този период са известната му композиции „Жулиета“ и „Бъди какъвто си“. През 1985 г. печели с групата Първа награда на „Младежкия конкурс за забавна песен“ с песента на Константин Марков „Оловният войник“. През 1986 г. отново напуска България и свири в Скандинавските страни, Холандия, Германия и Белгия. Междувременно пише музика за документални филми и църковна музика. През 2016 г. се завръща в България и заедно с Константин Марков и Станислав Сланев-Стенли възраждат група „Тангра“.

3.34. Йордан Светославов Марчинков – певец
Йордан Марчинков е роден през 1944 г. в София. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова. През 1972 г. създават дует със Стефка Берова, който през 70-те и 80-те години е са най-популярният в България. Заедно имат издадени 13 малки и 7 дългосвирещи плочи. Участват на редица престижни фестивали и конкурси, от които печелят награди. През 1975 г. печелят първа награда от конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ с песента „Семеен спомен от Поморие“, която и до днес е изключително популярна, а през 1979 и 1980 г. са носители на Първа награда в конкурса „Пролет“ на БНР.

3.35. Катерина Илиева Кирянова – поетеса
Катерина Кирянова е родена е на 29 октомври 1947 г. в Петрич. Завършва детска педагогика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Пише поезия, проза и сатира. Автор е на над 40 книги за деца и възрастни, както и на текстове за над 300 песни. Тя е една от създателките на фестивала „Пирин фолк“ в гр. Сандански. Повече от 90 нейни текстове за песни са участвали в конкурсните програми на фестивала. Носителка е на редица награди от литературни и песенни конкурс. Член е на Съюза на българските писатели.

3.36. Константин Емилов Атанасов – музикант
Константин Атанасов е роден през 1949 г. Професионалната му кариера е свързана с групите „Щурците“, „Чанове“, „Диана експрес“ и „Тангра“. През 1979 г. неговата песен „Очакване“ печели първа награда на „Младежкия конкурс за забавна песен“. Има редица авторски песни, които са участвали в различни конкурси у нас и в чужбина. През 1987 г. е в екипа музиканти, които записват дебютния дългосвирещ албум на Георги Минчев. В състава на групите, в които е свирил, е участвал в десетки концерти в страната и чужбина.

3.37. Константин Стефанов Цеков – музикант
Роден е на 24 декември 1952 г. в Благоевград. Завършва Средното музикално училище в София, след това и Българската държавна консерватория със специалност „пиано“. През 1976 г. заедно с Александър Бахаров и Румен Бояджиев създават ФСБ – една от най-обичаните български рок групи, с която през 1983 и 1986 г. печелят конкурса „Мелодия на годината“.
Константин Цеков е автор на множество аранжименти и композитор на песни на Васил Найденов, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Васил Петров, Камелия Тодорова, Ирина Флорин и други. Пише музика за документални филми, театрална и детска музика. През 1995 г. издава албум с авторски композиции „Вертикали“. Албумът е с модерно звучене, близко до прогресив рока.
Отличен е с наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България, 2016 г. Почетен гражданин на Благоевград, 2018 г.

3.38. Маргарита Димитрова Горанова – певица
Маргарита Горанова е родена е на 28 август 1947 г. в Плевен. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова през 1973 г. Прави първия си запис през 1972 г. – „Раздяла“ (по музика на Борис Карадимчев), а песента става „Мелодия на месец февруари“ за 1973 г. От 1976 до 1979 г. е солистка на оркестър „София“. През 1983 г. „Балкантон“ издава първата й дългосвиреща плоча. Гастролира в Германия, Полша, Сърбия, Чехия, Русия, Куба, Монголия. За нея пишат песни композиторите Георги Костов, Тончо Русев, Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян, Александър Йосифов, Мария Ганева, Иван Пеев, Любомир Дамянов и други.
От песните, които представя, на фестивали и конкурси са награждавани: „Колко е хубаво“ (музика В. Тодоров) – Втора награда на фестивала „Златният Орфей“, 1979 г.; „Песен за двама ни“ (музика Д. Вълчев) – Трета награда на същия фестивал, 1980 г.; „Кой ни връща“ (музика П. Петров) – награда на публиката на конкурса „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“, 1980 г.

3.39. Мая Василева Нешкова – певица
Мая Нешкова е родена на 1 май 1957 г. в София. Завършва Естрадния отдел на Българска държавна консерватория през 1978 г. в класа на Ирина Чмихова. Като студентка участва във вокално трио „Обектив“ (1976 – 1977 г.), с което осъществява редица концерти и записи. След завършването си постъпва в новоучредения оркестър „Благоевград“ с ръководител композитора Кирил Икономов. През 1987 г. печели Голямата награда на Международния фестивал в Улан Батор, Монголия. През 2001 г. на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие получава приза за цялостно творчество. 
Удостоена е с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен, 2016 г. Обявена е за почетен гражданин на Благоевград, 2017 г.

3.40. Милена Милена Славова Пейдж-Робъртс – певица
Милена Славова, известна като Кралицата на рока, е родена на 24 февруари 1966 г. в София. Музикалната ѝ кариера започва през 1985 г. с група „Кукери“, а няколко месеца по-късно прави първите си самостоятелни записи. През 1986 г. създава рок трио „Милена“, което през 1988 г. се превръща в добре познатата група „Ревю“. Междувременно започва самостоятелна кариера, работи и с групите „Орион“ и „Ера“, сътрудничи си с композиторите Кристиян Бояджиев и Асен Драгнев. Печели награди като автор и творец – Втора награда и Наградата на публиката на Младежкия конкурс за забавна песен, 1987 г.; Наградата на „Балкантон“ на конкурса „Пролет“ на БНР, 1987 г. и други. Има издадени няколко албума, между които „Ха-ха“ (1991 г.), „Скандалът“ (1993 г.) и „10“ (2002 г.).

3.41. Милица Иванова Божинова – певица
Милица Божинова е родена на 4 юни 1957 г. в София. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Още като студентка работи с Митко Щерев и записва музика за филмите „Адаптация“, „Завръщане от Рим“, „Обратната страна на огледалото“, а по-късно, в дует с Илия Ангелов от „Диана експрес“, и песента „Скъпа моя, скъпи мой“ за едноименния филм. Работи с група „Фоноекспрес“, а от 1980 до 1991 г. е неизменна част като солистка от Вокална група „Тоника СВ“. През 1981 г. с песента „Приятели“ групата печели конкурса „Мелодия на годината“.
От 1994 до 2014 г. Милица Божинова пее в новосъздадената сборна формация „Фамилия „Тоника“. През 1996 г. Милица Божинова започва и солова кариера, като издава самостоятелен албум „Хиромантия“.

3.42. Нели Петрова Янкова – певица
Нели Янкова е родена през 1953 г. в Тетевен. Пее и свири на клавишни инструменти в група „Кукери“ от 1974 до 1986 г. Заедно с групата печели Втора награда и наградата на Съюза на българските композитори с песента „Юнак дядо“ (музика Стефан Драгостинов) на фестивала „Златният Орфей“, 1978 г.; има награди и от Младежкия конкурс за забавна песен. Особена популярност придобива съвместната концертна програма с „Трамвай № 5“, с която групата осъществява турнета в Русия и изнася рецитал на конкурса „Мелодия на годината“, 1987 г.

3.43. Николай Томов Атанасов – музикант
Николай Томов е български китарист, вокалист и композитор, роден в София през 1961 г. Един от основателите и основна фигура в група „Дисонанс“, а успоредно с това записва и като солист. По-късно участва в основаването на група „Ново 20“ заедно с музиканти от „Дисонанс“. През 1999 г. печели Трета награда на фестивала „Златният Орфей“ като изпълнител на собствената си композиция „Сам“. През 1994 г. неговата песен „Липсваш ми“, в изпълнение на група „Дисонанс“, е отличена на „Златният Орфей“ с наградата на Съюза на българските композитори. Носител на наградата за най-добър вокалист на Международния фестивал „Балкански рок“ в Румъния, 1999 г.

3.44. Огнян Цветанов Георгиев – музикант и поет
Огнян Георгиев е роден през 1947 г. По образование е инженер-химик,а по призвание – поет и композитор. Има издадени 12 книги с поезия. Името му е познато на ценителите на естрадната музика като автор на текста и музиката на някои от най-популярните български песни. Участва в девет издания на фестивала „Златният Орфей“, от които има три награди като автор на музиката и текста на песните: „Забрави за мен“ (изп. Маргарита Хранова и Асен Гаргов, Първа награда, 1996 г.), „Любов раздвоена“ (изп. Маргарита Хранова и Искра Радева, Първа награда, 1997 г.) и „Изгарящо чувство“ (изп. Маргарита Хранова и Орлин Горанов, Трета награда, 1994 г.). Носител е и на Трета награда от конкурса „Бургас и морето“, 1999 г.

3.45. Петър Тодоров Москов – поет
Петър Москов е роден на 17 декември 1958 г. Завършва днешния УНСС със специалност „икономика“. Още като студент пише стихове в свободното си време. Първият му текст, превърнал се в песен, e „Първият бал“ на група „Трик“ 1982 г., когато в триото са Диана Дафова, Богдан Кънев и Румяна Георгиева. Песни по негови стихове са написани за едни от най-известните български изпълнители – Лили Иванова, Мими Иванова, Росица Кирилова, Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Йорданка Христова, Нели Рангелова и други, но безспорно най-известните, превърнали се в хитове, са „Почти забравена любов“ на Васил Найденов, „До вчера“ на Братя Аргирови и „Не съжалявайте“ на Георги Христов, която през 1992 г. става „Мелодия на годината“.

3.46. Петър Кирилов Писарски – музикант
Петър Писарски е роден в София през 1961 г. Заедно с Бойко Трифонов и Силвия Райновска през 1985 г. създават група „Атлас“, в която и до днес е китарист, вокалист и композитор на част от песните. Съставът се насочва към навлизащия по това време в България стил „ню уейв“. През 1988 г. Петър Писарски свири с „Атлас“ на първия български рок фестивал, който се провежда в Мичурин с участието на групите „Ревю“, „Ера“, „Ахат“ и „Мираж“, Георги Минчев и Вили Кавалджиев. През 1994, 2010 и 2013 г. печели с „Атлас“ конкурса „Пролет“ на БНР. През 1995 г. издава и първия си солов албум.

3.47. Ралица Йорданова Ангелова – певица
Родена е на 20 октомври 1960 г. в град Левски в семейство на преподаватели по музика. През 1978 г. постъпва в Българска държавна консерватория. През 1980 г. е приета след конкурс в новосъздадената ВГ „Тоника СВ“, където работи до 1991 г., когато групата преустановява концертната си дейност. През 1981 г. с „Тоника СВ“ печели „Мелодия на годината“ с песента „Приятели“. От 1994 до 2014 г. пее в сборната формация „Фамилия „Тоника“. Има записани и самостоятелни песни.

3.48. Росица Генчева Борджиева – певица
Росица Борджиева е родена в град Русе на 20 април 1954 г. Завършва  Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Работи с оркестър „Северно сияние“, а след това влиза в Представителния ансамбъл на ГУСВ в София. Концертира в Индия, Испания, Португалия, Дания, Германия, Куба, Малта, Белгия. За нея са писали музика композиторите Морис Аладжем, Тончо Русев, Зорница Попова, Атанас Косев, Александър Йосифов, Найден Андреев, Митко Щерев, Хайгашод Агасян, Стефан Димитров и др. Носителка на  Втора награда от фестивала „Златният Орфей“ в конкурса за изпълнители, 1976 г.; Първа награда от фестивала „Червеният карамфил“, Сочи, 1977 г.; Трета награда и Награда на публиката от фестивала „Песни за морето“, Рощок, 1981 г.

3.49. Росица Кирилова Начева – певица
Росица Кирилова е българска поп певица, композитор, поет и телевизионен водещ. Родена е в София на 2 юли 1963 г. През 1990 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „журналистика“, а през 2004 г. – режисура в Нов български университет. Има издадени повече от 20 музикални албума. Популярна е с песните си „Учителко, целувам ти ръка“, „Боса по асфалта“, „Роди ме мамо с късмет“, „Най-добрата дума“, както и с песните си за деца – „Мики Маус“ и „Моята кукла Барби“. През 1984 г. получава Втора награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента й „Любов завинаги“ става „Мелодия на годината“. Печели конкурса „Пролет“ на БНР през 1985 г. с песента „Сбогом, клас“, която изпълнява заедно с Благовест и Светослав Аргирови, и през 1988 г. с песента „Нещо невероятно“ в дует с Георги Христов. Завоюва първото място на фестивала „Бургас и морето“ с авторска песен през 2007 г. Обявявана0 е многократно за Певица № 1 в България в традиционната годишна класация на популярното предаване на БНР „Музикална стълбица“. Музика за нея са писали композиторите Тончо Русев, Зорница Попова, Развигор Попов, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Вили Казасян, Александър Йосифов, Найден Андреев, Иван Пеев, Димитър Гетов, Кристиян Бояджиев. Петнайсет години води предаване „За животните с любов“ по БНТ. През 1999 г. е избрана за посланик на добра воля на УНИЦЕФ за България.

3.50. Росица Пенева Ганева – певица
Росица Ганева е българска поп певица, родена на 13 декември 1954 г. в град Чирпан. Завършва Естрадния факултет на Българска държавна консерватория през 1975 г. Започва концертната си дейност с трио „Обектив“ през 1974 г. Участва в международния конкурс за изпълнители на „Шлагерфестивал“, Дрезден, 1975 г. (награда на Съюза на композиторите на Германия); „Интерталант“, Чехия, 1976 г.; „Златният Орфей“, 1976 г. (Специална награда на ОС – Бургас). Печели първа награда и наградата на публиката на Младежкия конкурс за забавна песен, 1975 г., с песента „Не съжалявам“ (музика Владимир Наумов). Участва в концертни турнета в Русия, Полша, Румъния, Монголия, Куба и други. Музика за нея са писали композиторите Зорница Попова, Тончо Русев, Стефан Диомов, Иван Пеев, Атанас Косев, Димитър Бояджиев, Мария Ганева, Димитър Гетов, Митко Щерев.

3.51. Румен Бориславов Бояджиев – музикант
Румен Бояджиев е български поп и рок певец, инструменталист, композитор, аранжор и музикален продуцент; съосновател на рок група ФСБ.
Роден е на 15 април 1953 г. в София. Завършва Българската държавна консерватория със специалност „ударни инструменти“. През 1975 г. заедно с Константин Цеков и Александър Бахаров създават ФСБ. Съавтор на музиката на ФСБ в 10 албума и множество компилации. Автор на повече от 250 и аранжор на над 600 песни за много от известните български поп изпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Музикален продуцент е на редица албуми на артисти и групи.
За своето творчество и музикално-изпълнителската си дейност Румен Бояджиев е отличен с редица престижни награди, между които „Грами“, 
1989 г.; Почетен знак „Златен век“ за изключителен принос към българската култура и изкуство, 2010 г.; Награда на Министерството на културата за цялостен принос в развитието на българската култура, 2000 г.; Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци, 2013 г.; Мелодия на годината, 1983 и 1986 г.; Голямата награда на фестивала „Бургас и морето“, 1999 г. и много други.

3.52. Светослав Аргиров Аргиров – певец
Светослав Аргиров е роден на 23 април 1959 г. в Пловдив. Завършва Средното музикално училище в родния си град, а след това и Българската държавна консерватория със специалност „пиано“. През 1981 г. участва на Младежкия конкурс за забавна песен заедно с брат си Благовест под името дует „Вега“. На следващата година двамата сформират своя дует „Братя Аргирови“ и концертират в страната и чужбина. Участват във фестивалите в Братислава и Дрезден. Носители са на Първа награда в конкурса „Пролет“ на БНР през 1984, 1985, 1986 и 1989 г. В края на 90-те Светослав Аргиров издава първия си самостоятелен макси сингъл „Без заглавие“.

3.53. Силвия Демирева Шишкова- Кацарова – певица
Силвия Кацарова е родена на 26 април 1954 в Добрич. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Заедно с Милчо Кацаров през 1975 г. създава групата LZ. През 70-те и 80-те години участва в издаването на петте албума на групата. Песни като „Бяла въздишка“, „Големият кораб минава“, „Топъл дъжд“ се превръщат в шлагери В края на 80-те години голяма популярност придобиват дуетите й с Васил Найденов – „Огън от любов“ и „Всичко е любов“, а в началото на 90-те – „Моля се“ и „Живееш в мен“. Песента „Топъл дъжд“ печели конкурса „Мелодия на годината“ през 1987 г. Последният й дует с Васил Найденов, „Летя“ получава Първа награда на конкурса „Бургас и морето“, 2009 г.

3.54. Снежана Петкова Петкова – певица
Снежана Петкова е известна българска певица, популярна с участието си във ВГ „Трик“. Заедно с нея тя участва на фестивала „Златният Орфей“, където през 1994 г., в сборна формация заедно с други изпълнители, печели второ място. В състава на ВГ „Трик“ през 1986 г. печели първо място на конкурса „Мелодия на годината“. Групата участва и на конкурси и фестивали в чужбина. В конкурса на Радио- и телевизионните компании в гр. Кнок, Белгия, през 1985 г. печели трето място. Снежана Петкова има и солова кариера. Активно работи с големи световни звезди като Силви Вартан.

3.55. Стефан Иванов Попов – музикант
Стефан Попов е роден през 1951 г. в София. Барабанист и вокалист на група „Кукери“ от 1978 до 1988 г. Заедно с групата печели Втора награда и наградата на Съюза на българските композитори с песента „Юнак дядо“ (музика Стефан Драгостинов) на фестивала „Златният Орфей“, 1978 г.; има и награди от Младежкия конкурс за забавна песен. През 1987 г. с „Кукери“ осъществява концертни турнета в Русия и участва в рецитал на конкурса „Мелодия на годината“ в съвместна програма с група „Трамвай № 5“, получила голяма популярност.

3.56. Татяна (Таня) Петрова Боева – певица
Татяна Боева, по-известна като Таня Боева, е родена на 3 ноември 
1973 г. в Тополовград. Започва професионалната си кариера през 1994 г., когато записва няколко песни с оркестър „Димитровград“. През 1995 г. на фестивала „Златният Орфей“ е отличена с наградата за млад изпълнител. На следващата година отново взема участие във фестивала с песента „Сребрее косата ти рано, мамо“ в дует с Даниела Петкова и печелят Втора награда. Следва договор с музикална компания „Пайнер“, която през 1997 г. издава дебютния ѝ албум „Обичай ме с нежност и душа“, съдържащ само поп песни по музика на Димитър Гетов, Найден Андреев, Васил Илиев и Хайгашод Агасян. Голямата си популярност и успех Таня Боева получава след като започва работа с продуцентите от „Ара Аудио-видео“, с които издава албума „Дама пика“ през 1999 г.

3.57. Тенко Лошев Славов – музикант
Тенко Славов е китарист и композитор, роден на 16 март 1950 г. в Стара Загора. Самообразова се като музикант. Работи с много рок банди. Свири в оркестър „Обектив 71“ с ръководител Николай Куюмджиев, в който солисти са най-известните по това време изпълнители като Бисер Киров, Ирина Чмихова, Михаил Белчев. Впоследствие влиза в състава на легендарната група „Фактор“, която е поканена да свири с Емил Димитров и се преименува на оркестър „Синьо-белите“, а Тенко Славов става ръководител на оркестъра. По-късно свири в група „Маковете“ на Лили Иванова и група „Тангра“. Основава и група „Тест“. Най-известната му песен е „Ако имаш време“, спечелила първа награда на „Младежкия конкурс за забавна песен“ през 
1978 г.

3.58.Теодор ВладимировШишманов – певец
Теодор Шишманов е роден през 1956 г. в Плевен. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бас-баритон на ВГ „Тоника СВ“ от създаването й през 1980 г. до 1983 г. През 1981 г. песента на групата „Приятели“ става Мелодия на годината. След като напуска състава през 
1983 г. Теодор Шишманов работи като редактор в английска редакция на БНР до 1988 г. През 1994 г. се включва в новосформираната сборна формация „Фамилия Тоника“, съставена от членовете на групите „Тоника“ и „Тоника СВ“, в която пее до 2001 г.

3.59. Тодор Димитров Филков – композитор
Тодор Филков е роден на 28 декември 1949 г. в София. Завършва Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория през 1974 г. Работи като звукорежисьор в БНР (1974 – 1986 г.). През 1982 печели Втора награда на фестивала „Златният Орфей“ с песента „Любовта продължава“ (изп. Васил Найденов). Три пъти печели Трета награда на конкурса „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“. През 1987 г. песента му „Фото, моля“ получава награда на Международния фестивал „Песни за морето“ в Рощок, Германия. В края на 80-те активно си сътрудничи с Лили Иванова.

3.60. Христо Димитров Кидиков – изпълнител
Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. Завършва Средното музикално училище в Пловдив, а след това – Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова. От 1972 до 1980 г. Кидиков работи с оркестър „София“ и заедно с Доника Венкова са негови солисти. През 1974 г. записва първата си дългосвиреща плоча. Солист е на група „Сребърни звезди“, в която пее до 1990 г. Носител е на награди от международни фестивали: „Интерталант“, Чехия (Специалната награда на журито), „Шлагерфестивал“, Дрезден, 1978 г. (Специалната награда на Комитета за култура и изкуство) и фестивала „Гала 81“ в Хавана (Трета награда). Печели награди и на конкурси и фестивали в България: Специална награда на фестивала „Златният Орфей“, 1975 г., Първа награда на конкурса „Пролет“ на БНР, 1974 и 1975 г., Първа награда на фестивала „Песен за Варна“, 1997 г. Осъществява концертни турнета и изяви в Русия, Куба, Полша, Германия, Чехия, Унгария, Сърбия, Алжир и др. През 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.

 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    (Бойко Борисов)