Император Юстиниан I (526-568) бил роден в Тавор край Скопие

През 1326 г. от Константинопол тръгва делегация, водена от известния византийски аристократ Никифор Григора. Целта е среща със сръбския крал Стефан Дечански. Тя трябва да се състои в красивия град Скопие, завоюван от сърбите преди няколко десетилетия. Ромейският дипломат прави подробен дневник на своето пътуване и по-късно вмества тези бележки в писмо до приятеля си Андроник Зарида. По щастлива случайност то се е запазило и ценните данни достигат до нас.

Особено подробно е описан град Струмица, който по това време се намира в пределите на Византия. Никифор Григора го нарича с древното му име Тивериуполис. Той е възхитен от неговите красиви сгради и от здравата крепост, кацнала на стръмен хълм. Византиецът с удивление разказва за “града в облаците” и за стражите по стените, които отдолу изглеждали като накацали птици.

Днес от всичко това е запазено много малко. Изворите обаче свидетелстват, че през ХIV в. в Струмица е имало поне четири църкви. Това са “Св. Богородица” на болярина Рудъл, “Св. Стефан” на княз Кириак, “Св. 15 мъченици” и една безименна, построена на “мястото Тетрагонитово”. По-добре е съхранена “надоблачната крепост”. Тя е в местността Цареви кули и заема равно плато с почти отвесни склонове. Вътрешността е затворена с два пояса крепостни стени - вътрешен замък и укрепено подградие. Цитаделата е защитена много добре от три кули, но особено интересна е свободностоящата кула в центъра на укреплението. Тя е съхранена до 3-4 м и има шестоъгълен план. Вътре е била на няколко етажа, в които са се съхранявали бойни муниции и хранителни провизии. Такива съоръжения през ХIII-ХIV в. се строят в замъците на цяла Европа и са били предназначени за последно убежище при превземане на външната крепост.

Целият район на Струмица е буквално наситен с исторически забележителности. Сред тях са средновековните църкви във Водоча и Велюса. В първия храм са открити едни от най-ранните стенописи в старите български земи, датирани в края на Х - началото на ХI в. Църквата “Св. Богородица Милостива” във Велюса е издигната в 1080 г. През ХIII-ХIV в. са извършени значителни реконструкции. Сградата днес е основно обновена и вътре могат да се видят уникални подови мозайки.

Ние не знаем по какъв начин през 1326 г. водената от Никифор Григора делегация е продължила пътя си към Скопие. Почти е сигурно, че ромеите са избрали основния път, минаващ по долината на река Вардар. Нека тръгнем по техните стъпки и си представим епохата на ХIV в.

Малко след Струмица те са достигнали до следващия град Просек. Още отдалеч пътешествениците са видели стометровите отвесни скали, издигащи се непосредствено до бързия Вардар. Днес природният феномен носи името на близкото село Демир капия. През IV-VI в. по хълмовете край реката е изградена система от пет ранновизантийски кастела, пазещи пътя от Солун за Скопие. По-късно те са изоставени и постепенно потъват в забрава.

Археологическото проучване показа, че в края на ХII в. един от тях започва нов живот. Тогава са ремонтирани зидовете на старата крепост върху намиращото се непосредствено до реката възвишение в местността Стрезов град. Новите зидове са в типичната за епохата строителна техника от ломени камъни, свързвани със здрав бял хоросан. Освен основния град е реконструирана двойната цитадела в най-високата част на хълма. Построено е и изцяло ново укрепление, пазещо подстъпите от север. Така се създава средновековният Просек.

Всичко това е много добре отразено в старинните ръкописи. Византийските историци Никита Хониат и Теодор Скутариот буквално описват строежа на крепостта. В 1198 г. там се установява българският болярин Добромир Хриз, който е роднина на Асеневци. Срещу него е изпратена голяма византийска армия, водена лично от императора. Добромир Хриз нарежда високо запазените зидове на ранновизантийския кастел да бъдат поправени и да се изгради предното укрепление. Така той отблъсква щурма на императора и го унижава пред портите на Просек.

Нови строежи в града извършва друг високопоставен български аристократ - легендарният Стрез. Той бил приближен в двора на цар Калоян, но след смъртта му и узурпацията на престола от Борил се оттегля в Просек. През 1208-1214 г. Стрез е напълно самостоятелен господар на цялото Повардарие. Той още повече засилва защитата на вътрешния замък и се превръща в страшилище за сърби и византийци. Известни са думите му, когато пиян, нареждал някой да бъде хвърлен от скалите във Вардар - “Пази се да не си намокриш кожуха!”.

Когато през 1326 г. византийската делегация е минала край Просек той продължава да е мощна крепост. След епохата на цар Иван Асен II градът преминава в ръцете на ромеите. Пратениците не са могли да знаят, че само след четири години твърдината ще бъде завладяна от сърбите. Тя ще сподели съдбата на кратко просъществувалото Сръбско царство, а по-късно ще е поделяна между борещите се за наследството му областни господари. В края на века Просек е завладян от турците.

Пътувайки покрай Вардар, Никифор Григора и придружителите му са зърнали вляво зъберите на крепостните стени на Велес. За пръв път този град е споменат като част от България още в грамотата на император Василий II Българоубиец от 1019 г. През ХIII-ХIV в. той е превземан нееднократно от борещите се за надмощие балкански държави. В резултат на засиленото фортификационно строителство Велес се оформя като мощна крепост със здрав вътрешен замък. Подградията му също са били обширни.

Веднага след този град пратениците са навлезли в стръмната клисура при вливането на р. Пчиня във Вардар. На висока скала в най-тясното място пред тях е изникнал в мъглите малкият, но непристъпен замък Кожле. И днес той е почти запазен, а през Средновековието е представлявал наистина непревзимаема твърдина. Грамоти от ХIV в. свидетелстват, че замъкът е бил център на обширно владение с много селца и бил управляван от кефалия. В Кожле живеели граждани, занаятчии и зависими хора. По отвесните канари насреща пък се подвизавали монаси-отшелници, обитаващи скални манастири. Това бе и последният обект на моя приятел Кирил Трайковски.

До Скопие остават по-малко от 20 км и крепостите край Вардар зачестяват. Край сегашното село Зелениково важният път е бил пазен от твърдината Тавор. Още в края на ХIХ в. видният английски археолог Артър Евънс изказва хипотезата, че най-великият византийски император Юстиниан I (526-568) е бил роден именно на това място. Изводът идва от старото име Тауресиум, преминало по-късно в Таор, Тавор. Историкът Прокопий Кесарийски разказва, че императорът бил роден в селото Тауресиум в Дардания (старото име на областта). По-късно той го укрепил и превърнал в град, наречен на името му - Юстиниана Прима.

Крепостта Тавор била създадена още в IV-VI в., но през средновековието е обновена. Вляво се извисява масивът на планината Водно, чиито склонове също са били осеяни с укрепления. Най-сетне пред дипломата Никифор Григора са се появили белите стени на Скопие, зад които го е очаквал сръбският крал. Пътешествието е завършило и идва ред на преговорите.