Красивата вокалистка на група „Мастило“ Виктория Терзийска е родена в семейство на юристи. Тя също има дипломи по право и журналистика от СУ, но музиката я привлича още от малка. Като студентка, Вики пее в различни клубове, където талантът й е забелязан от дъщерята на фронтмена на група „Спринт“ Пейо Пеев – Рая Пеева. Той също оценява певческата й дарба и я кани за вокалистка в групата. След едногодишната школа в „Спринт“, тя става част от друга популярна банда – „Мастило“. Певицата пише текстовете на почти всички песни на „Мастило“, много от които се превръщат в хитове. Преди осем години Виктория среща любовта на живота си в лицето на бизнесмена Петър Величков. Двамата имат две дъщери – Маргарита и София, като за да е близо до тях, изпълнителката на „Моите кафеви очи“ се оттегля от сцената за няколко години. В този период тя и партньорката й Яна Липованска създават проекта „Маргаритка“, където реализират аудио и видео съдържание на български език за деца. Приходите от албума „Маргаритка 1“ отиват за създаването на първата съвременна музикална детска площадка у нас в София. Те са ангажирани и с много други благотворителни каузи.

- Вики, ти беше една от звездите в благотворителното издание на шоуто „Като две капки вода“. Какво изживяване беше за теб да си отново под светлините на прожекторите, след дългата пауза, която направи?

- Ще го запомня най-силно с това, че много хора се активираха и помогнаха за каузата на УНИЦЕФ. Хареса ми, че всички бяхме обединени от това да помогнем на децата, беше завладяващо и нахъсващо като емоция и всички участници в шоуто бяхме с една обща цел, нямаше го това състезателно напрежение между нас. Сцената много ми липсваше и усещането, което изпитах в „Капките“, ми даде един мощен тласък да започна отново да работя. Радвам се, че много хора си спомниха за „Мастило“ и позитивната им енергия ни възражда отново. Хубаво е, че не са ни забравили и ни питат за нови песни. Понякога, дори с укор са ми задавали въпроса: „Хайде, няма ли да се завърнете, къде са новите ви песни!?“, но много малко хора осъзнават, че когато сам трябва да се справяш с отглеждането на две деца и почти не ти остава време за друго. 

- В „Капките“  загатна, че с „Мастило“ вече сериозно мислите да се завърнете по-активно на сцената...

-  Да, просто изчаквах малката ми дъщеря да стане поне на три и половина-четири години, за да съм по-спокойна, защото не можеш да твориш, когато съзнанието ти е ангажирано с друго. Иначе, още докато бях бременна със Софи, понякога сънувах песни и съм си записвала някои от тях, но за да добият професионално звучене отнема време. Толкова дълго чаках да се появят дъщерите ми, че предпочетох сама да се погрижа за тях, преди отново да активирам потенциала си в музиката, но не си давам зор, когато се случи – тогава. Вярвам, че ще стане в правилния момент.

- За какво ти се пее в момента и какви песни искаш да правиш?

- Всъщност ми се пее за много лични неща. Искам да направя албум, който ще бъде много личен – с песни за майка ми, за отношенията с приятелките ми и въобще в него ще излея всичко, което съм държала в душата си през тези години. Когато изкуството е най-лично, тогава най-много докосва хората. Сега започвам да записвам песните, но искам всичко да стане максимално добре. 

- Кои актуални теми и събития те вълнуват най-силно и гледаш ли новини?

- Много ме вълнуват и натъжават всички неща, които се случиха напоследък, особено сега с тези земетресения и ужасната статистиката за толкова много загинали семейства и съдби под руините. Гледах репортажи, че строителите на жилищните сгради там, явно не са си свършили правилно работата, защото ако си я бяха свършили правилно, статистиката нямаше да е толкова черна... Откровено казано, вече се опитвам да се предпазвам от негативните новини, с които ни заливат и почти не гледам телевизия.

- В твоя проект „Маргаритка“, работиш много с деца. Според теб  днешното младо поколение  с какво е по-различно от предишните?

- Много по-различни са – първо, децата днес са много по-чувствителни и сетивни, което изисква повече внимание от нас. Ние, като бяхме деца и изкарвахме по цял ден сами навън с една филия лютеница; играеш на стражари и апаши, на дама, на ластик.., и никой не е мислил за менталното ни здраве, а сега е различно. Мисля, че днешните родители също имат нужда от емоционална и физическа подкрепа. В „Маргаритка“ се стараем да сме подкрепа, като ние предлагаме единственото съдържание на български език, в което учим децата на неща, на които няма кой да ги научи. Родители на деца аутисти и деца с хипер активности – модерните болести, ни споделят, че благодарение на нашите песни и видеа – децата им реагират адекватно и се научават да си мият ръцете и зъбките. Това е голяма награда за нас, че имаме възможност да помогнем на тези хора, защото само си представете колко им е трудно. 

- Кои от детските песнички, които правите в „Маргаритка“, са най-гледани и харесвани от малчуганите?

- Най-гледани и най-големите ни хитове в ютюб са „Зеленчуци, който не яде“, в изпълнение на Орлин Павлов, която има 21 милиона гледания, както и „Зайченцето бяло“, в мое изпълнение, която има 17 милиона. Според мен, майките на децата също дават своя принос в гледанията, защото само като чуеш хубавия глас на Орлин и меко казано ти се подкосяват краката. (Смее се.) В „Маргаритка“ сме поканили големи български звезди, които не са взели един лев, за да участват - абсолютно благотворително отделят от времето си и идват да пеят. Ние работим вече седма година по този проект и за съжаление нямаме градивна конкуренция – никой друг не прави нещо в тази посока.

- Доколко важно е каква музика слушат подрастващите и как се чувстваш от това, че някои от любимците на младите си позволяват да пеят откровени простотии, без да се вълнуват от това, че техните фенове ги копират?

- Не мога да съдя колегите си и да ги соча с пръст, те са си взели някакво решение, но наистина е много тъпо деца да копират такива лоши модели на изказ, или поведение, така те ги принизяват до битовизма и не ги учат на нищо градивно. 

- Кои са най-хубавите комплименти, които си получавала от дъщерите ти и от най-малките ти почитатели?

- Децата ми казват, че съм много красива, или че пея много хубаво и често ме питат дали може да ме гушнат, или прегърнат. (Смее се.) А моите дъщери всеки ден ми правят комплименти. Радвам се, че се гордеят с мен, защото в края на краищата от нас зависи те в какви хора ще се превърнат. Децата могат да бъдат както много мили, така и много груби, според това какъв пример им даваме. Като имаш уважение към родителите си и така изграждаш такъв модел на поведение към по-възрастните хора и в децата си. 

- Какви спомени пазиш от първото си влюбване и първата целувка?

- О, спомням си само хубави моменти! Младежките трепети са толкова силни и не можеш да се контролираш, особено по наше време – в първите посткомунистически години, когато все още падаха барикади, правила и забрани... Тогава аз бях първата от семейството ми, която излезе в чужбина с детския хор и отидохме във Франция. Не можех да повярвам там какви магазини има, какви са хората - как са облечени и т.н. Може би моята първа целувка ще се стори супер странна на днешните деца, които са много по-осведомени от нас, но аз си го изживях на ента степен, дори след това дълго бях влюбена в това момче.

- А с какво ще запомниш първата ти среща с твоя мъж – какво те привлече в него?

- Впечатли ме с начина по който ме гледаше, все едно бях единствената жена на света - малко хора са ме гледали така. Още от втората среща знаех, че той ще направи категорични стъпки, просто му личеше, че има сериозни намерения към мен. Аз в началото не вярвах, но той ми доказа, че е супер сериозен, което днес се среща рядко. Впечатли ме също с отношение, галантност и супер кавалерство - все неща, които вече не се приемат като ценност. Сега, като виждам някои „модерни хора“ – големи батки с татуси и огромни мускули и предвид начина им на говорене и изразяване, се питам: ухажват ли се въобще тези хора?! (Смее се.)

- Не ти ли допадат тези мускулести мачовци, както и налаганата визия сред дамите – със силикона и корекциите?

- Все пак, аз съм от по-старата генерация и имам повече нужда от храна за душата, отколкото за очите. Да не говорим, че в цяла Европа никой не толерира подобни слагания на гърди, на устни, или пък там няма как да видиш огромни, напомпани мъже, които вървят с тези диагоналки... Навсякъде – в Париж, Лондон, или Виена, хората са толкова естествени и готини, определено там никой не толерира инжекциите и силикона. 

- Ти самата, как успяваш и след 40, да изглеждаш поне 15 години по-млада? Какви грижи полагаш за себе си?

- Това е някакъв ген. Винаги съм била младолика, майка ми също е много младолика, дано и двете ми дъщери да са взели този ген. Нито съм си бола някъде хиалурон, нито съм си правила корекции - на нос, на устни, на ребра.., както е модерно. Аз съм си напълно натурална и никога нищо не бих си направила; човек трябва да остарява с достойнство, но всичко е въпрос на личен избор. Иначе, много спортувам, главно пилатес. Зарибила съм се по тези упражнения и ги правя по 30 минути на ден - това променя цялата позиция на тялото ми. Сутрин на гладно пия по една лъжица био ябълков оцет – нефилтриран, в 1 чаша вода.

- Съгласна ли си с твърдението, че любовта също изисква сериозна работа, за да я запазиш и вие как опазвате вашата?

- О, съгласна съм на 100 процента! Това е много трудно, зависи и от партньорите и от обстоятелствата, в които попадат. Съдбата също играе ключова роля в това, защото има двойки, които не могат да се запазят, колкото и хубави моменти да имат, а има и такива, които успяват да живеят заедно, въпреки всичко. Ние със  съпруга ми сме от толкова време сме заедно, че си знаем и кътните зъби, а в живота с две мънички деца е важно родителите да правят компромиси и да намерят време за себе си. Стараем се,  поне за един-два дни в седмицата да останем вкъщи цялото семейство, за да успеем да съхраним първоначалното пламъче. 

- Това е голямо предизвикателство в днешното време...

- Особено в модерния свят, когато нон-стоп срещаш интересни хора - това да останеш верен на човека до себе си е предизвикателство за всеки от нас. Хората трябва трезво да преценяват всяка една ситуация, въпреки че ако ти е слаб ангелът, не мислиш много-много. (Смее се.) Аз имам чувството, че вече съм си изживяла всичко – толкова се наживях и имах един приятен младежки живот с концертна дейност, готини купони, приятелства и всякакви видове приключения, че нищо не ми липсва и сега съм много по-уравновесена от преди. Докато си по-млад е хубаво да си изживееш тези емоции.

- Една от любимите ти книги е „Мамник“ на Васил Попов, с помощта на която можем да се преборим с чудовищата вътре в нас. Ти с кои чудовища в себе си се бориш?

- Боря се с много черни чудовища! Много се страхувам за семейството и близките ми хора, защото като гледам как е устроен светът и че можеш да загубиш всичко за 15 секунди и не може да не се притесняваш. Сега, като се случиха тези големи трагедии в Турция и Сирия, както и убийството на такива млади и интелигентни хора, като Иван Владимиров-Нав и Иво Андреев, само се надявам Господ да пази децата и да имат възможност да пораснат. Това е и основната ни задача в „Маргаритка“ – децата да растат  здрави и да бъдат добри хора. 

- А в какво вярваш и ти дава сили?

- Вярвам в себе си все повече, вярвам и в децата ми. Знам, че не съм перфектна, но аз и съпругът ми правим най-доброто за тях от сърце и душа. Вярвам също, че светът ще стане по-добро място и България ще тръгне нагоре. Писна ми все да сме на последно място, искам вече да сме на първо място във всички класации с добра статистика, стига сме били в най-негативните. Мечтая си да сме начело в класацията на „Форбс“ за най-добър стандарт на живот – защо не!