Не харесвам вестник Труд.

Не чета вестник Труд.

Главният редактор на вестника ми дължи 500 лева от много години насам.

Нямам никаква причина да симпатизирам на редакцията.

Въпреки това намирам за гнусно, долнопробно и отвратително журналистите да бъдат третирани като клошари, а свободното слово, добро, лошо, всякакво, да бъде заглушавано по този грозен начин.

Да изхвърлиш една редакция след 32 години демокрация и в името на натегачество, промяна или дори принципи, е смехотворно.

Утре ще дойдат за вас, колеги. 

Утре ще затворят редакции-помии като онези, които обслужван срещу пари, спестени данъци, нулирани държавни задължения или просто така неудобни, спрели да вършат нечия услуга.

В страната ни има много редакции-кенефи, но когато тръгнат да затварят и тях, мижитурките, аз пак така ще мисля.

Следващите сте вие.

Да си знаете.

Да живее свободна България!

Долу лапите, мръсни продажни червени, зелени и пембени боклуци!