Ядосваме се на психозата покрай корона вируса

Семейният консерватизъм ни помогна да се запазим

Опитват се да изхвърлят нашата генерация от музиката

- Новата ви песен “Време за романтика” носи много лятно и слънчево настроение и е като контрапункт на ситуацията, в която живеем напоследък. Работите ли вече над други песни и да очакваме ли скоро албум?
- Вили: Песента ни е съвсем нова и решихме, че е точно за лятото, защото носи едно по-добро настроение и наистина е контрапункт на ситуацията в момента. Хората я харесват, може би и защото в текста на Мариета Ангелова има много красиви думи, а и една закачка. Колеги също ни се обаждат да ни поздравят и да ни кажат, че ги е докоснала. Ние вече направихме седем нови песни, имаме да запишем още две и вече ще сме готови с новата ни продукция. Решили сме да издадем най-доброто от нас в двоен албум, включващ новите ни песни и наложените ни хитове, защото мислим, че вече е крайно време. Планувахме го за тази година, но като станаха тези чудесии и трябваше да го отложим. Ситуацията в столицата е доста стресираща и постоянно сменят решенията си - днес е позволено дадено нещо, утре - не. Затова ние буквално се изнесохме в къщата ни в село Ромча.
Краси: Покрай тази пандемия виждам много уплашени хора, но аз разсъждавам, че ако е писано да ме удари тухла, няма да се удавя.

- Липсват ли ви концертите и срещите с публиката?
- В.: Много ни липсват концертите, дори сънувам, че сме на сцената, казвам го с болка и съм напълно откровена. Паднаха много участия и концерти - наши и на колеги, дори такива на открито, а не само в зали. Измъчиха ни тези пет месеца - да останеш без работа и препитание, но поне е хубаво, че успяхме да запишем новите ни песни.

- Кога последно ви се случи да се разплачете на някоя песен?
- В.: Аз съм доста ревлива и често си плача на филми и на песни. Много харесвам Том Джоунс и неговият глас просто влиза в сърцето ми. Например “Green, Green Grass of Home”, в която пее за родния дом и зелените поля много ми въздейства, защото и аз съм голяма родолюбка. Друга песен, която ме просълзява е тази на Мария Нейкова от филма “Козият рог”, но не защото се познавахме с Мария, а просто защото е невероятна и винаги съм готова да се разплача, като я слушам.
К.: Скоро чух една песен на сръбската певица Мария Шерифович - “Своя и твоя”, която много ми хареса. Много се натъжавам от такива романтични песни за тъга и раздяла, може би защото и аз нося в себе си някакво подобно настроение.

- А коя е вашата песен с най-интересна история?
- В.: “Аз просто те обичам” ни е много скъпа и когато я изпълняваме, често виждам сълзи в очите на хората. Краси я написа за нашата незабравима приятелка Дочка Банева, която тогава празнуваше рожден ден на Каваците. Беше един луд купон и ние є изпяхме тази песен с една китара - всички бяхме много екзалтирани и всичко беше някак си като за последно. “Като стара икона”, също е по неин текст и тези две песни много си ги обичаме, а и хората реагират много добре на тях.

- Имате ли някакво обяснение защо повечето медии толкова се пазят да пускат песни на утвърдени и обичани изпълнители като вас и вашите колеги?
- К.: Моето мнение е, че много от тези медии са собственост на чужденци, на които въобще не им пука за нашата музика, то на политиците ни не им пука за нея, камо ли на тях. Нашата генерация буквално се опитват да я изхвърлят от музиката - добре, че имаме песни, които наричат “златни” и съм благодарен, че с тях сме успели да стигнем до сърцата на хората. Вижда се, че когато ние, или други колеги направим нова песен, то я пускат два-три пъти по радиото и после пак си въртят само старите ни песни. Трябваше в Парламента да приемат закона за процента на българската музика в ефира, но тук има и лобистки интереси на големите музикални компании, които имат полза от това - 80 процента от приходите за авторска музика да са за чуждите автори, а за българските остават смешни пари.
- В.: То българска музика се чува само в “БГ радио”, а по другите станции се случва инцидентно да пуснат Графа, Мария Илиева, или Любо Киров например, а за другите никой не се сеща!

- Съжалявате ли понякога, че сте избрали да живеете в България, пред Канада, където ваши приятели са ви канили да останете? 
- В.: Да, имахме възможност да останем в Канада, дори децата ни тогава толкова много искаха, че буквално плакаха и не искаха да се връщат в България, но ние до ден-днешен си обичаме България и държим на Родината ни. Сега, когато стана по-тежко, може би се замислям защо не се изнесохме там, но така решихме, а децата ни вече пораснаха и сега не искат да живеят в чужбина. Ние имаме една много хубава песен за родината по текст на Жива Кюлджиева, в която се пее, че “човек без родина е топола без корен” и наистина всеки камък си тежи на мястото.

- А съжалявате ли, че децата ви не се занимават с музика, или по-скоро се радвате за това?
- В.: Те вече са големи, поели са своя живот в личен и професионален план. Навремето като проявяваха интерес за свирене на пиано или китара, Краси нямаше много нерви да ги учи и сякаш им пречупи желанието. Може би, защото той вярва, че човек трябва да има голям самороден талант, за да се занимава с музика, въпреки че те са много музикални и това ги вълнува - имат информация и познания за всички изпълнители. Малко са хората, като Краси, който е наистина самороден талант, защото при него дарбата е 90 процента.
К.: Виждал съм много хора и музиканти, при които е 95 процента труд, а пет процента талант и така не се получават нещата. Примерно един инструменталист, или изпълнител - ако няма таланта и не може да докосне хората.

- Как си обяснявате, че попфолкът уж отшумява, а на почти всяко изпращане на абитуриенти звучи такава музика?
- К.: Според мен това са наложени песни, които са им набити в главата от тези музикални телевизии. Това се отнася не само до песните, но ако погледнем и стила на абитуриентките - за какви мигли, за какви корекции говорим! Музиката е само част от този дизайн и стремеж да приличат на тази, или онази певица. Аз, като мъж се чудя как се харесва тази визия, но явно на младото поколение им допада такъв тип жени. Все пак не трябва да подценяваме младите хора, защото има и такива, които слушат хубава попмузика.

- Веселин Маринов е признавал, че всички момчета са били влюбени във Вили като студенти. Краси, на теб с много конкуренти ли ти се наложи да се пребориш за нея и как я спечели?
- К.: Не, защото аз никога не съм бил мъж, който да припада по една жена и да я гони, човек трябва да има собствено самочувствие, а аз също съм имал свои обожателки. Не съм такъв да чукам на вратата и да преследвам. През 86-та година с Вили работехме в Скандинавия и там започна всичко между нас, явно така е било писано. Преди това бяхме само колеги, но след няколко години се появи емоцията и вече 34 години сме заедно. Нито едно семейство не може да живее в абсолютно хармонични отношения, винаги има някакви ядове, но ако я няма симпатията и любовта - децата не са тези, които ще ни задържат като семейство. Без тази спойка - и пет деца да имате, винаги може да избягаш.
В.: Искам да допълня, че ние сме консервативни хора и вярваме, че като си създал семейство - трябва да държиш и да го пазиш. Семейният консерватизъм ни е помогнал да държим един на друг и да се запазим. Имало е ухажори и какво от това, аз съм омъжена и край!

- Кои качества цените най-много един в друг?
- К.: Вили е рядко срещана жена - отговорна към семейството и децата, но и към работата. Много се допълваме с нея в личен и професионален план и може би затова имаме успех. Например, много хора и колеги си мислят, че ни е много лесно правим концерт, а истината е, че както казва Веско Маринов -организирането на един концерт е едно малко умиране. Работата не е само в това да намериш спонсори, а отделно има музикална и сценична част, наеми, договори и т. н.
В.: Той е моята половинка и помощ във всяко едно отношение, като трябва мъжка ръка за нещо - той го прави. Това качество е великолепно, защото така и ти имаш силата с него. Краси е много добър и много отговорен към семейството и мен самата. Да, малко е по-сприхав и винаги първо казва -не, но след пет минути размисля и казва - добре, ако си решила, нека да стане.
К.: Рядко се намира толкова сериозен човек, като Вили за семейство. В днешно време младите момичета трудно могат да направят тази стъпка, може би нямат такива ценности и възпитание, но уважението и гледането в една посока наистина е важно и е трудно да намериш такъв партньор.

- Вярвате ли в съдбата и случват ли ви се необясними неща?
- В.: Вярвам в съдбата и си казвам, че каквото ми е писано - ще ми се случи, но естествено имаме и малка вратичка да променяме съдбата си. Аз винаги се надявам се и се моля за доброто на България и за семейството ми. Случвали са ми се и необясними неща, дори сега, като ходихме на Рилския манастир и отново отседнахме в един хотел, в който през далечната 84-та година имах подобно преживяване. Тогава бяхме настанени в една стая с Ева, защото още бяхме част от “Домино” и през нощта сънувах една сянка, която се появи и сякаш наистина ме докосна по ръката. Уплаших се много, направо бях като парализирана, после изпищях силно, а Ева се стресна и седна в леглото. Като є разказах съня ми, веднага отсече, че това е бил баща ми, тъй като той беше починал и ми каза, че трябва да запаля свещичка за мъртвите. Благодарна съм на съдбата, че ме заведе отново в този хотел. Бях толкова развълнувана от това съвпадение, още повече, че той е до Рилския манастир, а това е голяма светиня за България. Преди две години ходих и в къщата на Ванга и уредничката ме разведе там. Беше ми твърде превъзбудено, но същевременно бях много спокойна, а като излязох тя ме попита дали ми е харесало, а на мен просто ми потекоха сълзи и започнах да є се извинявам за тази реакция. Тя ми обясни, че много хора реагират така, защото по този начин пречистват душата си. Докато бях там, аз си направих няколко снимки и точно на тази, на която имаше и портрет на баба Ванга - над главата є имаше бял ореол! 

- Вие как успяхте да останете встрани от скандалите около “Фамилия Тоника”?
- К.: Това е проблем в много големи групи, дори на световноизвестните. Проблемът при такива сборни формации, с повече от един певец е - кой ще изпее основната партия и ще го дават повече по телевизията, а не кой ще вземе големите пари, защото всички знаем какъв е стандартът в България. След четирите концерта, които направихме групите “Тоника”, “Тоника СВ” и “Домино”, Гого и Ева ни поканиха да се присъединим към фондация “Тоника”, но ние с Вили вече бяхме започнали изявите си като дует “Шик” и не се включихме. Останалите участници в тези формации се обединиха във “Фамилия Тоника”. Не се изкушихме да яхнем това име, а по-късно се потвърди, че сме били прави, заради обтегнатите отношения в групата. В началото те бяха осем души, а накрая останаха пет и сега всеки си работи поотделно. Ние, заедно с Ева направихме “Тоника Домини” и вече имаме три грандиозни събития, вкл. и концерт в зала “Арена Армеец”. С Ева бяхме и на турне в Америка, а издадохме и един хубав албум - “Спомен за Гого”.

- Вярвате ли в това, че за България предстоят по-добри години?
- В.: Аз вярвам, че България ще съществува и ще бъде спасена. Това ми е като сигнална лампичка, че ще дойде доброто и дай Боже да се случат техните предсказания. Сега се ядосвам от тази психоза, която се насажда покрай вируса, защото чуваме доста лъжи, а не се говори за това, че например свинският грип е бил много по-страшен. Аз, от самото начало беснея от преекспонирането на тази тема.
К.: Наскоро се разговорихме с приятели и се питахме - защо всеки ден трябва да се обявява броя на заразените по няколко пъти? Сигурно и заради това много самолети анулират полетите си за България и отказват да дойдат у нас, а така гоним туристите.

- Коя е любимата ви песен, по стихове на напусналата ни наскоро поетеса Миряна Башева?
- В.: Много ни е любима песента “Нека да е лято”, която е по неин текст и музика на Стефан Димитров. През годините сме я пяли много пъти, като част от “Домино” и “Тоника Домини”.

Нашите гости

Любовта към музиката събира Вили и Краси Гюлмезови, станали популярни като дует “Шик”. Двамата се запознават, докато все още пеят в известната група “Домино”, но в началото отношенията между тях са само професионални. Любовната искра се появява няколко години по-късно и през 1988-ма те стават семейство. През 90-та година, решават да се отделят от “Домино” и така се ражда обичаният им дует. До днес те са издали вече пет албума, в които има хитове, като “Аз просто те обичам”, “Като стара икона”, “Където няма студ”, “Не мога без теб”, “Обич” и много други. Краси Гюлмезов създава песни не само за дуета си с Вили и за триото им с Ева Найденова - “Тоника Домини”, но и за изпълнители, като Лили Иванова, Георги Христов, Роси Кирилова, Нели Рангелова, Веселин Маринов, Орлин Горанов, Мариана Попова и Любо Киров.