Клишето гласи, че от блестящите футболисти рядко излизат големи треньори. Само си спомнете опита на Диего Марадона да стане световен шампион и от пейката с гения на Меси. Или пък пресните впечатления от трагично организирания сръбски отбор от иначе недотам лоши играчи под ръководството на легендата Пикси Стойкович. И не давайте примери с Кройф и Бекенбауер, Гуардиола и Анчелоти – те са изключения...

Вили Саньол сякаш може да е спокоен за треньорската си кариера – той определено няма нужда да се надява да попадне сред изключенията. На терена направи впечатляваща кариера, без да остане запомнен като велик майстор на играта. Сякаш дори постигна твърде много като играч с твърде малко сътворено с краката. Излиза от традиционно силната школа на „Сент Етиен“, минава през „Монако“, където става шампион на Франция. Тимът е воден от Клод Пюел, който се превръща в първия учител на Саньол в треньорската професия.

През 2000 г. Вили се урежда с престижен трансфер в „Байерн“ (Мюнхен). С екипа на баварския колос играе в продължение на 9 години като несменяем титуляр на десния бек. Шегаджиите обичат да казват, че този пост във футбола изисква най-малко талант – трябва само да умееш да чистиш топката с десния крак, което е по-често срещано умение от това да правиш същото с левия.

Разбира се, в играта на най-високо ниво няма нищо подобно – съвременните бекове трябва да умеят почти всичко, а Вили Саньол със сигурност заслужи всичките си 184 мача с екипа на „Байерн“. Най-вече с огромни усилия по целия флаг – освен като стабилен защитник, остана запомнен и като опасен в атака, а центриранията му често създаваха проблеми на противника.

Като играч на „баварците“ е пет пъти шампион на Германия и веднъж печели Шампионската лига. Но финалът с „Валенсия“ всъщност завършва зле за бека – сменен е на почивката, тъй като германският отбор изостава в резултата и наставникът Отмар Хицфелд търси начин да пробие отбраната на съперника. Следващият голям финал на „Байерн“ е чак през 2010 г., а Вили тогава вече не е в отбора – отказал се е година по-рано заради проблеми с ахилеса. Още по-нещастен за него е и единственият голям финал, който играе с националния отбор на Франция – на световното първенство през 2006 г. „петлите“ губят от Италия с дузпи. Вили дори е избран да изпълни една от тях и я вкарва, но преди това пропуска отлично положение, спасено от Джанлуиджи Буфон, а италианският вратар предотвратява и негова асистенция, като парира удар с глава на Зидан след центриране на бека.

„Пропуск“ на Зидан е и в началото на треньорската кариера на Саньол. Величието отказва оферта да започне в професията начело на „Бордо“ и избира да тръгне по пътя директно в „Реал“ (Мадрид), което впоследствие го довежда до три трофея от Шампионската лига. Вместо Зизу „жирондинците“ ангажират бившия десен бек, който ги извежда до 6-ото място в първенството в първия си сезон. Не след дълго обаче е освободен заради резултат в отделен мач – тежка загуба в местното дерби с „Тулуза“ и решава отново да отиде в „Байерн“. Там наставник е вече споменатият Анчелоти, но резултатите на тима не отговарят на славната репутация на Татко Карло. Италианецът е освободен, а Саньол получава неочаквания шанс да води „баварците“ - само за 8 дни и един мач. Следва равенство с „Херта“ и клубът взима ново голямо име на поста – Юп Хайнкес, а той води собствен екип и Саньол е освободен.

Треньорската професия е такава, че понякога оставаш без работа. Паузата за Вили Саньол е цели 4 години, но през 2021 г. се оказва, че опитът и знанията му са необходими на Грузия. Три години по-късно води националния тим на страна на първото му голямо първенство. При все, че успехите на грузинския футбол не идват на празно място – страната е един от водещите футболни центрове по времето на СССР. А Вили е готов да се потопи напълно в културата на кавказката страна.

„Няма такива празненства като в Грузия – при тях няма средно положение – разказва впечатленията си французинът. - Или са на върха на въодушевлението, или са най-долу. Или са щастливи, или нещастни, винаги има много емоции. Също и във футбола. С тях никога не е скучно. Когато приех офертата, доста хора ме питаха: какво изобщо ще правиш там? А ето, че постигнах най-големия успех в треньорската си кариера. Щастлив съм, че съм в Грузия не само като професионалист, но и като човек. Но аз си оставам различен от тях – като треньор не викам много, старая се да приличам на Хицфелд и Анчелоти. Макар че съм работил и с Феликс Магат, а той обичаше да повишава тон. В Грузия обаче всички говорят на висок глас, според мен, ако и аз говоря така, нещата няма да де получат.“

Две години не си говори със Зидан

Въпреки всички успехи с „Байерн“, Вили Саньол има какво да наваксва по германските терени. Десният бек е играчът, преживял най-тежко поражението на Франция на финала на световното през 2006 г., на което Германия бе домакин. Мачът бе запомнен с удара с глава, който Зидан нанесе на Марко Матераци, довел до изгонването на звездата на „петлите“.

„След това той ни се извини в съблекалнята, но аз не приех извиненията му – разказва впоследствие Саньол. - Не исках да говоря с него, бях прекалено разочарован. Сигурно изпуших 250 цигари за десет минути в тоалетната. Не си говорихме в продължение на две години, но когато се подготвях за сватбата си, жена ми ми каза, че трябва да го поканя. И тогава отново си поговорихме, получи се добре...“