В парламента ще бъде направен опит за формиране на правителство. Но междувременно има много въпроси, които трябва да бъдат решени, за да бъдат подобрени условията за правене на бизнес, и за да не ни изненада нова вълна от COVID-19 през есента или зимата. С въпроси какво трябва да бъде направено в подкрепа на българския бизнес се обърнахме към Виолина Накова, председател на Съюза за стопанска инициатива.

- Скоро ще бъде направен опит за формиране на ново правителство на България. Кои са най-спешните въпроси, свързани с дейността на бизнеса, които то трябва да разгледа?
- Един от най-належащите въпроси за бизнеса продължава да е преодоляването на икономическите последици от Ковид-кризата. Новото правителство трябва да продължи работата по бъдещите мерки в случай на нова вълна през есента и зимата. Трябва да се работи с хоризонт, защото вземането на решения и изработването на мерки на парче под натиска на кратки срокове пречи те да бъдат прецизирани в достатъчна степен и да бъдат адресирани правилно към наистина засегнатите бизнеси, така че да не се получават изкривявания на пазара. Един от основните проблеми на бизнеса във връзка с кризата е липсата на предвидимост. Няма как едно предприятие да планира текущата и инвестиционната си дейност и да създаде сигурност за персонала си, ако не знае какво предстои. Затова е много важно да се работи по посока на създаването на ясни критерии по нови мерки за подкрепа на бизнеса. Това не означава, че прилаганите досега мерки не са дали резултат. Съюзът за стопанска инициатива като национално представителна работодателска организация проведе сред свои членове проучване на икономическите последици от Ковид-кризата за микро, малките и средни предприятия и за оценка на прилаганите програми за държавна подкрепа. Над 15% от анкетираните заявяват, че без помощта на държавата не биха се справили с кризата и бизнесът им щеше да фалира, а почти 31% определят ролята u за съществена, но са намерили и други маркетингови и мениджърски решения. Когато говорим за микро, малки и средни предприятия, позицията на ССИ е, че Българската банка за развитие има изключително важна роля за финансирането и растежа им, ако се управлява ефективно. Новото правителство трябва да насочи усилията си към това, като въпросът за приватизацията u изобщо не стои.

- Одобрявате ли новия формат на мярката за запазване на заетостта 60/40? Според Вас какви мерки за подкрепа на бизнеса трябва да има при следваща вълна от COVID-19 през есента и въвеждане на нови ограничителни мерки?
- Новият вариант на мярката 60/40 беше оптималният с оглед на многото ограничения, при които тя се разработи. От една страна това бяха бюджетни ограничения, от друга страна - такива във връзка с продължителността на процедурата за нотифициране на мярката, ако беше съществено преработена. ССИ подкрепи тази мярка, защото тя е необходима на бизнеса сега, а не след 3, 4 или 5 месеца. Според проучването сред нашите членове, едва при 30% от тези, които са се ползвали от мерки за подкрепа, процедурата е приключила в рамките на 1 месец, докато в останалите случаи се съобщава за забавяния от порядъка на 2-3 месеца, както и за такива над 6 месеца. В условия на икономическа криза, обаче, факторът време е от съществено значение, като 15% от участвалите в проучването съобщават, че помощта е закъсняла твърде много, но са успели да намерят други начини за справяне с кризата. Възстановителните процеси на икономиката започнаха, но те не вървят с еднакви темпове във всички засегнати сектори и по отношение на всички категории предприятия. Това означава, че подходът трябва да се промени, още повече, че здравната криза все още не е овладяна. Правителството, заедно със социалните партньори, трябва да изработи ясни и лесни правила за подкрепа на бизнеса при евентуална нова вълна.

- Очаква се депутатите в новия парламент да поставят в дневния ред на обществото данъчното облагане. Според Вас удачно ли е да бъдат въведени повече диференцирани ставки по ДДС? По-ниската ставка на ДДС за ресторантите трябва ли да остане и след края на 2021 г.? Трябва ли според Вас да има промени при облагането на доходите на гражданите и печалбите на фирмите?
- Това са въпроси, които са от съществено значение за всяка икономика и то не само в контекста на това страната ни да бъде привлекателна за чужди инвестиции, защото бизнес средата включва множество и различни фактори, а не само данъчната политика. В ССИ гледаме на този въпрос с особено внимание. В проучването, за което Ви споменах, запитахме нашите членове по тази тема. Почти 62% от анкетираните изразяват предпочитания към сега действащата данъчна система - плосък данък. Прави впечатление, че макар в по-голямата си част да са микро и малки предприятия, те не са изразили предпочитания към прогресивната данъчна система. Интересното е, че част от участвалите в проучването заявяват, че предпочитат патентен данък. Това са предприятия, които имат много характерен профил - основно микро предприятия на еднолични търговци или самонаети лица, за които е много важно да могат да прогнозират правилно разходите си, за да могат да управляват бизнеса си. Същевременно техните обороти са обичайни и рядко излизат извън определените граници. Увеличаването на бизнес дейностите в обхвата на патентното облагане би опростило бизнес средата по отношение на данъчното облагане. Съюзът за стопанска инициатива подкрепя прилагането на гъвкава данъчна политика, предвиждаща различни данъчни стимули за МСП. Според Европейския семестър насърчаването на инвестициите трябва да е важен приоритет в данъчната политика на националните държави и националните правителства могат да направят повече, за да увеличат инвестициите чрез своите данъчни политики. Например, ние получихме от бизнес асоциации, които членуват в Съюза за стопанска инициатива, мотивирани предложения за приспадане на ДДС при закупуване на електромобили и хибриди с възможност за директно зареждане от електрическата мрежа (Plug in hybrids). Факт е, че към момента в България по отношение на електрическите автомобили се прилага не много широк кръг от нормативни стимули - освобождаване от данък върху превозните средства, безплатно паркиране в платените зони за паркиране в големите общини, отлагане на плащането на т. нар. „еко такса“. Вземайки повод от този пример ще обобщя, че данъчната политика на държавата следва да се синхронизира с поетите ангажименти по Зеления пакт и поставените цели за постигане на въглеродно неутрална икономика. По-ниската ставка на ДДС за ресторантите беше приета като антикризисна мярка, т. е. нейният хоризонт е именно като такава мярка. Дали тя да бъде удължена или не, могат да покажат само анализите на резултатите от нейното прилагане и моментното състояние на сектора. Диференцирането ДДС по отношение на някои стоки и услуги е възможно, но след широка експертна дискусия и прецизни анализи.

- От доста време тече дискусия за това как трябва да бъде определяна минималната заплата в страната. Според Вас трябва ли да продължи практиката от последните години да бъде увеличавана всяка година с 40-50 лв.? Или трябва да бъде намерена формула за определянето u - например процент от средната заплата на страната?
- Многократно Съюзът за стопанска инициатива е застъпвал виждането, че административното определяне на минималната работна заплата за страната не е правилното решение. Необходим е механизъм, по който да се прави това в съответствие с ратифицираната Конвенция 131 за определяне на минимална работна заплата на Международната организация на труда. Административното определяне на МРЗ не съдържа достатъчно гаранции за отчитане на всички необходими фактори, посочени в Конвенция 131, включително относно изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.

- Повишаване на доходите и ръст на икономиката може да бъдат постигнати с привличане на повече чужди инвестиции. Как може да бъдат привлечени повече чуждестранни компании в България и какво прави ССИ за това?
- Българската икономика и бизнес средата трябва да бъдат сигурни, стабилни и предвидими, за да бъде страната ни атрактивна за чуждестранни и за вътрешни инвестиции. Съюзът за стопанска инициатива поддържа отношения с редица чуждестранни организации и с чуждестранни инвеститори, които имат инвестиционни намерения в България. Нашата роля като национално представителна работодателска организация е да съдействаме за представяне на инвестиционния климат в България, за възможностите, които държавата ни може да предложи и за свързване на тези инвеститори с български партньори. Изключително ползотворно е партньорството ни с г-н Дан Шомон, с който работим по няколко проекта за стратегически инвестиции в нови технологии. Ниското ниво на вътрешните частни инвестиции също продължава да бъде проблем, особено в сегмента микро и малки предприятия. Изключително жалко е да виждаме как български предприятия с потенциал за растеж предпочитат да инвестират за разширяване на дейността си не в страната, а да речем в някоя съседна държава. Според нас трябва да се работи много в посока за насърчаване на вътрешните частни инвестиции, защото само така можем да говорим за истински растеж. За да може икономиката ни да върви по пътя на иновациите обаче, преди всичко производственият сектор трябва да бъде обновен и модернизиран с оборудване.

- В Брюксел скоро трябва да бъде представен Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. За какво трябва да бъдат използвани средствата, които България може да получи. Кои са основните приоритетни сфери, които трябва да получат средства?
- Темата, която обсъждахме, е непосредствено свързана с ПВУ. Спопред нас е необходимо да бъде намерен баланс и допълняемост от една страна между Плана и оперативните програми, а от друга страна между начините на финансиране - грантови схеми и финансови инструменти. В българската икономика има огромни разлики между микро и малките предприятия от една страна и средните и големите предприятия от друга, като и между предприятията от различните икономически дейности. Необходимо е да се разшири достъпността на МСП до ПВУ и по оперативните програми, например чрез запазване на процент от предвидения ресурс за микро и малки предприятия. При микро и малките предприятия успешното използване на финансовите инструменти е възможно само при бизнеси в бързоразвиващите се сектори, например IT сектора. По отношение на по-традиционните икономически дейности, с невисока добавена стойност, използването на грантова подкрепа е абсолютно необходимо. В противен случай тези предприятия няма да имат възможност да поставят началото на своята трансформация и модернизация. Освен това според нас трябва да се опростят процедурите за кандидатстване в рамките на допустимото съгласно европейската рамка. Това ще позволи на микро и малките предприятия да се справят самостоятелно с кандидатстването по схемите.

- Бизнесът се оплаква от административната тежест в страната. Според Вас какво може да бъде направено за намаляването u, в кои сфери трябва по-бързо да бъде въведено електронно управление?
- Наличието на добре работещо на всички нива на държавната и общинската администрация електронно управление е основен фактор за подобряване на бизнес средата в страната. Административните услуги на „гише“ трябва да бъдат сведени до абсолютния минимум. От особена важност е също така и синхронизирането на системите на различните институции, което ще намали съществено отделяното време и ресурси за обслужване от бизнеса и от гражданите на административните си задължения. Развитието на електронното управление, дигитализацията на държавата и на бизнеса поставят и друг съществен въпрос - за осигуряването на необходимото ниво на киберсигурност.

- Проблемът с киберсигурността става все по-актуален. Наскоро руски хакери блокираха достъпа на много западни компании до данните им. А след това поискаха откуп, за да възстановят данните им. Може ли нещо да бъде направено, за да бъдат предотвратени такива случаи с фирми в България?
- Цифровизацията и високите технологии са стратегически приоритет за ССИ и ние разглеждаме киберсигурността като ключова за устойчивото цифровизиране на българския бизнес. От 3 години ние си партнираме с Европейската асоциация за киберсигурност (ECSO) в редица инициативи, които целят повишаване на „кибер-хигиената“ на бизнеса. Чрез това партньорство ние се опитваме да бъдем мост между европейското ноу хау и множеството възможности, които има българският пазар. Ние категорично застъпваме мнението, че киберсигурността е важен приоритет не само за държавата, но и за частния бизнес, като синергията между тези две системи - публичната и частната, е абсолютно задължителна и може да бъде постигната само чрез публично-частни партньорства. Такова е виждането и на европейските ни партньори. Радвам се да споделя, че тези наши виждания бяха чути и сега срещаме все по-голямо разбиране от държавата по тази тема. От друга страна, за да бъдат защитени в кибер пространството българските компании трябва да се доверят на качествени и доверени компании. Затова ССИ, заедно с ECSO, стартира в България инициативата „Киберсигурност, произведена в Европа“. Тя има за цел да отличи качествените и доверените компании за киберсигурност, както и да подпомогнем нашите членове да достигнат до нови европейски пазари.

Нашият гост
Г-жа Виолина Накова е председател на ССИ от юни 2021 г., като преди това е заемала длъжността изпълнителен зам.-председател на Съюза. Тя има богат опит в сферата на икономиката, финансите и управлението на проекти като член на Управителния съвет на Българо-китайската търговско-промишлена камара и в частния бизнес. Тя е магистър по икономика от УНСС.